Търсене в този блог

събота, 2 юни 2018 г.

Денят 2 юни – Румяна Михнева

"Той не умира".


Един православен народ почита своите герои не само на дните за помен и Задушница - това са българите! Ние не вървим с техните портрети, не знаем имената им и днес ще ги споменем отново, защото от век и повече време имаме този Свят ден на земната, а не само божествената почит и поклонение.
Един православен народ разбира силата на Паметта и поставя своите герои на пиедестала не само на своята Вяра, на своята Надежда, но на пиедестала на своято огромна Любов, защото почитта днес и сега, почитта към сторения земен подвиг, без да чакаш да въздаде Господ, е още по-силна, още по-истинска, още по-светла.
Тя носи дъха не само на барута, на вятъра на полето и балкана и е пълна с болка, скръб и горест.
Тя е окървавена не само от геройските рани, но и от раждането на Светлината от утробата на Вечността.
Ние сме труден народ. Не сме шумни, експанзивни и екстравертни. Вековете скръб, страх и насилие са затворели душата ни. Вътре в нея е скрито най-съкровеното - щастието, щастието да те има, да си обичан и да обичаш. Днес е денят, когато истинските от нас знаят, че трябва да ги разтворят, за да ни бъде, защото ако не дариш обичта си, си никой. Обичта е прошка и сила и днес тя тържествува.
Всеки дал живота си в името на България е оставил в нея частица от себе си. Отечеството не е имагинерна величина, както се опитват да ни уверяват. То има своите граници, постижения, болки, грехове и падения, но е нашето, единственото, олтарът, пред който са положили себи си наши деди, бащи и майки.
Отечеството не се измерва единствено с победите и загубите по бойни поля. То е съградено от стотици, милиони, за които няма друга почит, защото са безимени, често обругавани и пропускани в официалните церемонии - строителите на съвременна България. Да,да, не бъркам! Редом до храбреците от миналото ни в редицата на моята почит са и онези гладували, с цървули и вяра поставили темелите на днешните ни градове, пътища, рушени от отмъстителната вандалщина на безумци заводи, фабрики, пристанища. Героите са вечни, защото се винаги с нас. И днес те са редом, те не умират и са около нас. Често ги подминаваме, старички, прегърбени, загубили светлината в очите си, защото са препълнени от болкана на забравата, така както дедите ни от звъна на оковите. някога Вазов ги е прозрял, за да напише "Епопея на забравените", а днес?
Не подминавайте днес паметници и могили. Не забравяйте за спрете, да дадете пример на внуците и децата си, защото забравата на всяко добро дело, сторено в името на свободата и Отечеството е грях, грях както отказа от Вярата, грях както загубената Надежда, че имаш сили да вървиш свободен, грях, защото България и нейните герои ще постигнат покоя на своята вечност единствено, получили нашата Любов.

Поклон!