Търсене в този блог

сряда, 22 ноември 2017 г.

Димитър Каляшки – апостол на антифашистката борба в Югозапада

 

 

 

На 21 ноември 2017 г. в Кюстендил се състоя представяне на новата книга на доц. д-р Гале Христов  „Димитър Каляшки – ерудиран и обаятелен професионален революционер“.


Творческите търсения на автора за Димитър Каляшки (Каляка) - изтъкнат деец на младежкото и работническото движение, почти енциклопедична фигура, блестящ оратор, пламенен антифашист, секретар на Околийския комитет на БКП и организатор на съпротивата в Кюстендилския край датират не от сега. Още в книгата си „За преживяното и сътвореното“ от 2012 г., Г. Христов  очертава няколко значими дейци с особен принос  в дейността на партията в Кюстендилския  регион, сред  които с особена светлина блести името и делото на Димитър Каляшки. С настоящата си книга авторът ни убеждава какво огромно влияние и значителен отпечатък остава върху самия него непреходния пример на Д. Каляшки.

Издаването на четиво с антифашистка тематика днес е рядкост. Трябва да  сме благодарни на Гале Христов  когато вземем в ръце книгата му, в която той се придържа изцяло към принципите за излагане на историческата истина. В нея откриваме изключителни неща.  Когато се запознаем с оригиналните  писма на Д. Каляшки от затвора, с редовете оставени от ръката му, сякаш се потапяме в друга, автентична атмосфера.  Материалите  са издирвани дълго време, а част от документите са непознати  за широката публика, което я прави по своему уникална.  Книгата е силно историческо четиво със същински спомени на другарите, със собствените мисли и тревоги на Каляшки, с фактологическата наситеност. Това е предадено по един великолепен начин от автора, където на много места откриваме личната емоция на Гале Христов.

В началото на книгата авторът започва с осветляване  на историческия период, времето в което се формира, живее и разгръща революционната си дейност  Д. Каляшки. А това време е буреносно, светът и хората са разделени.  Гале Христов прави обзор на революционния процес в страната, за да подчертае умението на Каляшки много задълбочено да вникне и разбере императивите на епохата и задачите, които тя поставя.

Във втора глава авторът се спира на биографични данни за Д. Каляшки, разглежда детските, ученическите и студентските му години, откроява мястото на семейната среда и атмосферата, в която израства бъдещия революционер. Подчертава се, че въпреки недоимъка, от  малък той проявява своето трудолюбие, любознателност, дарования, жажда за знания и желанието да се образова. Акцентирано е върху неговите способности проявени в Кюстендилската гимназия.   Тук става приобщаването на Каляшки към политическа дейност. Откроена е ролята на Александър Починков, Петър Илиев, Стоян Стоименов и други  за свързването му с прогресивното младежко движение и израстването му като убеден негов деец. Книгите, с които успява да се запознае по това време му помагат много бързо да се превърне в активен пропагандатор  на революционните идеи. Скоро Каляшки прави решителна стъпка – става член на БКМС  през 1927 г. Идеите го завеждат в РМС през 1928 г., а после в партията през 1930 г. На тях  остава верен до сетния си дъх,вече никой не може да спре отприщения поток.

По-нататък авторът ни води през студентските години на Каляшки във Физикоматематическия факултет на Софийски университет. И тук неговите способности и старание правят силно впечатление.  Но акцентът в книгата е поставен по-скоро на активното му участие в борбите на прогресивното студентство. Отбелязани са участието на Каляшки в учредителната конференция на БОНСС на 30 март 1930 г. и първият му сблъсък с полицията, участието като един от организаторите и ръководителите на голямата студентска акция против кървавия професор Александър Цанков, привличането му  като член на централното настоятелство и завеждащ агитацията и пропагандата на Първия конгрес на БОНСС, за да поеме като отговорен редактор вестник „Студентска трибуна“, където разгръща кипяща дейност. Проследени са успехите на вестника и трудностите, които създава властта по отпечатването му. Но отговорният редактор не редактира само вестника, той пише позиви, лозунги, юбилейни листове, изпраща дописки до вестници,изнася лекции, организира събрания, говорител е на протести и митинги. И срещите с полицията стават все по-чести. А  неговите другари оценяват не само високата му ерудиция, но и неуморната му дейност, неустрашимост и непреклонност пред врага, големите му качества на организатор и трибун.

Достойнство на книгата и заслуга на автора е подчертаването, че през тези години Каляшки чете много, кръгът на неговите интереси е неимоверно широк, библиотеките са любимото му място. Но той чете и се подготвя по свой план – специализирана и художествена литература, изучаване на езици, трудове по ораторско изкуство. Вечер задълбочава изучаването на произведения на революционната теория.

И така до 1 февруари 1933 г., когато в последния семестър го изключват завинаги от университета  заради  комунистическата му дейност. Това не му позволява да се отдаде на науката, за което има свръхзаложби и интелект. Пред него остава единствено пътят на борбата и кармата да стане професионален революционер, която реализира по неповторим начин.

В трета глава авторът проследява революционната дейност на Каляшки на местна почва в периода 1933-1936 г. Преминал през школовката на РМС и БОНСС  той се завръща в родния край като опитен и кален партиен деец. Всички качества, които той търси в себе си, вече е намерил. Добродетелите са изковани и проверени. Започва най-трудната част – работата на терен. И със своя опит, революционна закалка и начетеност, той си поставя за задача да помогне и придвижи напред партийния живот в околията.

Авторът успява да покаже правдиво размислите и търсенията на Каляшки от това време – настояванията му да се привличат за делото по-широки кръгове от работници, занаятчии, дребни чиновници, да се работи сред земеделците и други кръгове с цел изграждане на широк народен фронт, за скъсване с догматизма и методите на лявото сектантство, за необходимостта от единодействие срещу настъплението на фашизма. Хронологично е проследена дейността по изграждане на нови партийни групи и организации, усилията да не се разпаднат съществуващите, особено след военния преврат от 1934 г., проведените събрания и конференции от Каляшки, вече като секретар на Районния комитет на партията, старанието за откриване и подготовка на кадри с необходимите качества за извършване на отговорната и опасна дейност. И  той тръгва като апостол в обиколки по места, не само защото вниква в новия курс на партията от Петия пленум – януари 1935 г., на който е стенограф, но и защото такива са личните му убеждения, изстрадани от живота.

След  предателствата и провала на конференцията от 21 март 1936 г., авторът изтъква достойното държание на Каляшки в дните на арест и особено пред съда. В приложението към края на книгата са дадени думите му в съдебния процес по Жиленската конспирация и блестящата му защитна пледоария от август 1936 г., пример за комунистическа зрелост и ораторско майсторство, дълго коментирана от населението.

В следващите страници авторът проследява времето прекарано от Каляшки в Кюстендилския, Софийския, Сливенския и Плевенския затвор. Това е време на усилено четене и самообразование. Много точно в книгата се подчертава, че за Каляшки затворът се превръща в нов университет по политическо поведение, системно изучаване на марксистката теория, общокултурно израстване и усъвършенстване на езиковата подготовка. И тук той планира и използва времето си най-пълноценно. Ръководи курсове, учи другарите си, спори с левосектантите. Сам си дава сметка за грешките в политическата борба. Със своите способности и знания той оказва силно въздействие върху идейното израстване на много политзатворници, някои от  които по-късно се изявяват като водачи на антифашистката съпротива. Спомените на съзатворниците, които привежда авторът, показват с какво уважение и обич се ползва Каляшки в тези тежки условия, заради неговата сърдечност, голяма човещина и безкористност към другарите си.

По забележителен начин авторът проследява поредната голяма промяна в живота на Каляшки след излизането от затвора през април 1941 г. За него е повече от ясно- враг № 1 от този момент е хитлеристка Германия. Пътят на професионалния революционер минава  в нова фаза – отначало като инструктор на Софийския окръжен, а след това и на Централния комитет на партията за Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка и Пернишка околии. Започнала е борбата, в която няма компромиси, няма пощада, няма ден без геройство.

Авторът проследява дейността на Каляшки насочена към оказване помощ на партийните ръководства в този обширен регион, разясняване курса на партията по подготовка на въоръжената борба, неуморните му обиколки за активизиране на партийните и ремсови организации, дейността по изграждане на първите организации на Отечествения фронт, срещите с нелегални дейци, трудностите по осигуряване на нелегални квартири и доставка на оръжие. Той трябва да бъде навсякъде, да ободри другарите, да окуражи с усмивката си, да постави авторитетно належащите задачи, да вдъхнови с безстрашието си, с присъствието си.

Подобаващо място авторът отделя на конкретната  организаторска работа на Каляшки  по възстановяване дейността на Околийските комитети на БРП и РМС след претърпения удар през пролетта на 1942 г. в Кюстендилско и Дупнишко. До края на годината, наред с другата напрегната организаторска работа, той  пише три брошури – „Как да се спасим“, „Някои лъжи на германските кречатала  у нас“, „Какво иска Отечественият фронт“. Срещата с Кирил Велинов бележи началните стъпки по осмисляне на план за създаване на местна въоръжена група, която постепенно да прерасне в партизански отряд. Сформирането на новият околийски комитет на партията през септември 1942 г. е началото на  установяването на много добър личен контакт между Каляшки и Стоян Лудев, които скоро ще се превърне в негов верен следовник и реализатор на общите замисли. След крилатата вест за победата при Сталинград  Каляшки ликува пред другарите си: „Идва свободата, виждам я с очите си !“

Но както често се получава, скоро на мястото на възторга идва покрусата от подлото убийство на този изключителен човек и изявен деец на партията, от загубата на една неординарна личност и рядък ум. Фашистките палачи убиват физически Каляшки, но са безсилни да унищожат делото, за което той се бори и загина.  Затова авторът в обобщението си подчертава, че той и занапред ще присъства в народната памет като силна и волева личност, изваяна от ярки индивидуални черти, сплотила по онова време ядрото на партията в Кюстендилска околия.    

Писането на книга е сериозна работа, словесно занимание, с което Гале Христов се е справил великолепно, доставяйки на себе си и читателите  емоционално  удоволствие. Творческите попадения на автора в новата книга са много. Всеки сам ще се убеди. Силна документална стойност имат редовете написани от ръката на Каляшки, писмата от затвора, поместените спомени на другарите, които потвърждават и допълват неговия цялостния образ. Читателите имат възможност да се запознаят с неговите схващания,  да се докоснат до разсъжденията му за това кое е важното в живота, да се насладят на свободата в мисленето и изказа му, в способността му безпогрешно да оценява задачите на момента.  

Четейки написаното от Гале Христов прави впечатление особената  упоритост и прецизност в проучването. Единственото обяснение за това е, че книгата е посветена на загиналите антифашисти от Кюстендилския край и че както признава сам авторът, за него Димитър Каляшки е идеал за революционер и човек.

Когато затворим книгата ще продължаваме да вярваме още по-силно в нашия идеал, ще продължаваме да преживяваме събитията от недалечното минало, да съизмерваме собствените си позиции и постъпки с мислите и действията на самия Димитър  Каляшки. След този прочит идеалът остава все така светъл, все така блестящ, все така ярък, все така можещ  да променя действителността. Но за осъществяването му е нужна работа, много работа, смелост, революционна решителност, себеотдаване, безупречен морал и висока нравственост – все черти от образа на неповторимия Димитър Каляшки.

Да пожелаем на Гале Христов да намери стойностни читатели, които ще се зарадват на новата книга и ще я оценят.  

На добър час на новата книга !



21 ноември 2017 г.                                   Николай  Ковачев