Търсене в този блог

сряда, 15 ноември 2017 г.

Че Гевара – 10 стъпки към Революцията - Теофан Германов

 

 

 

Преди точно 50 години легендарният Команданте бе убит в планините на Боливия

Днес се навършва половин век от подлото убийство на легендарния революционер, комунист и идеалист Ернесто Че Гевара, който за младите, за онеправданите, по цял свят и до днес е непреходен символ на протеста срещу статуквото, на устрема към новото. Безспорна е човешката харизма на Че – физическа красота, ораторски дар, пламенна защита на общочовешки каузи, болезнено чувство за дълг и жертва.

Той вярваше, че не просто една отделна страна, а светът може да се справи с бедността, несправедливостта и олигархията, че равенство между хората и народите, за суверенитет, свободата и социалната държава, не са кауза пердута, а нещо за което не просто да живееш, а и да умреш, ако е нужно!

Каузите и мисията на Че Гевара бяха разстрелвани ежедневно в тези 50 години, но тя не умряха. Разстрелваха ги пропгандно, а в много горещи точки по света – ги потапяха в кръв и мъст. Но те са живи и все по-актуални.

В това се състои чудото, което ни кара да се вдъхновяваме от Че половин век след физическото му убийство!

Те биха били духовни братя

Че е културен идол, идеологическа икона, но той е и бил и жив, обикновен човек, който е признавал грешките си. И все пак, малцина са хората в историята на държавите и народите, в историята на човечеството, чиито път, чиито 10 стъпки към историята, са път на целеустремена вяра в идеала, на неподправена саможертва. Аналог на Ернесто Че Гевара в българската история безусловно бе Апостолът на свободата Васил Левски, чиито живот бе отдаден на Освобождението, и който бе готов ако доживее победата да гради Чистата и свята република, но и да тръгне да освобождава други угнетени и поробени народи. И щеше да го направи! Колкото и да са различни нашите култури и традиции, великите хора си приличат по силата на своите идеи.

Куршумът

Ернесто Че Гевара си отива едва на 39 години, но жизненият му път е път на гражданин не на отделна страна, а на цяла Латинска Америка – десетки народи, принудени от транснационалния капитал да живеят в бананови държави, под диктаторски режими и в условията на въпиюща бедност и безпросветност. Куршумът – това днес е исторически доказано – е куршум на ЦРУ, операцията по ликвидирането на Че е операция на страха, че идеите му могат да „заразят” и други народи, че цяла Южна Америка ще пламне от революция – един от най-ярките страхове на Вашингтон, който днес става реалност. Че Гевара умира като герой, макар че е изоставен, почти сам и тежко болен. Предателската ръка на престъплението, както навсякъде, се намира лесно. Неговата смърт е не финал, а логичен апотеоз на героичния му мъжествен живот.

Дългият път на революционера

Че син на заможно и влиятелно семейство, но бедността и несправедливостта, той усеща най-силно и реално при своите пътувания с мотоциклет като юноша из целия континент. Тях той осъществява с приятели като младежко приключение, но се връща от тях като революционер. Учи медицина, бил е доброволец в лагер-колония за прокажени, отдава се на революцията като емигрант в Мексико, където среща своя политически спътник Фидел Кастро. Прегръщайки кубинската кауза, той тръгва в отначало неравна битка из джунглите на държава, която приема за своя втора родина. Но революционната армия на Фидел е не просто партизанско формирувание, тя е закрилница на обикновените кубински селяни, а в лицето на Че Гевара мнозина от тях за пръв път в живота си виждат истински лекар и просветител, който ги учи да четат и пишат, облекчава болките от трудния им живот.

Здравето и просветата за всеки човек – кауза за държавата

Тъкмо под това впечатление от годините в нелегална борба, днешната кубинска социалистическа държава е извела като свой особен, изключителен приоритет качественото, достъпно, безплатно здравеопазване. И го следва, независимо от трудностите, които преживява. Възгледът за социалната държава като такава, която осигурява медицинска помощ и просвета на световно ниво за своя народ, е прагматичен, но правилен възглед, и народът се отплаща с доверие. Идеите на Че Гевара, реформите, започнали по негова инициатива, са живи в днешна Куба, която е феномен – на ги изостави, въпреки 60 години международно ембарго, наложено от САЩ, въпреки че бе изоставена за дълго от съюзниците си в лицето на перестройчика Михаил Горбачов, въпреки хибридните войни, които Западът води срещу малкия Остров на свободата, натиска и примамките към „прекрасния живот в Маями”. Масовият кубинец вярва в тези идеи и е усетил подобряването на живота си в тези най-важни за човека сфери – здравето и образованието.

От министерския кабинет към сигурната гибел на боеца

Неолибералната пропаганда, консуматорската масова култура, глобализацията, постигнаха своето – днес малцина са готови да рискуват живота си даже за своето Отечество, камо ли за политическа идея, а още по-малко – за щастието и благото на другите. Даже в нашата България едва 25% от младите са готови да отдадат живота си за родината, както сочат социологическите анкети. А политическите идеи, идеали и каузи, бяха осмени и низвергнати като „отживелица”.

Но в историята има и хора като Че Гевара, който след победата на кубинската революция е бил вторият човек в управленската йерархия с огромна лична власт – министър на икономиката и индустрията, президент на Националната банка, официален ръководител на кубинската делегация в ООН, от чиято трибуна произнася историческа реч. Но Че не приема живота на част от една управляваща върхушка, тегли го битката и революцията. При това – с ясното съзнание, че отива на обречена борба, при това – на практика сам. Кой в днешната съвременност би се отказал от мекото министерско кресло заради идеала? Кой би го направил, за да подтиква към революция други народи? Именно затова Че е и символ на уникална чистотата в политиката.

Социализмът е романтика

Че Гевара бе истински, идейно завършен комунист! Самият той го е казвал много преди ръководството на Куба, в което той е бил ключов фактор, да се е определило идеологически.

Има много социализми. С прозвището „социалисти” се кичат даже европейските бюрократи от котилото на Мартин Шулц, станали съучастници в срамни компромиси с десните, с едрия бизнес, с ястребите на глобалната политика. Те са на светлинни години, живеят в друг свят, нямащ допирни точки с този на Ернесто Че Гевара. При всички случай, тениски с техния лик младите никога няма и да помислят да носят. Но е факт, че Гевара имаше и ярък контраст с лицата от управляващите класи в Източна Европа преди 1989-а. С течение на времето осъзнахме, е че в т.нар. номенклатурна прослойка, участваха и много способни, знаещи, творчески и патриотично настроени хора, там бяха и хиляди искрени бойци в битката с фашизма, много идеалисти, но политическият живот в европейските социалистически страни бе бюрократизиран, езикът му стана скучен и абстрактен. Със сигурност личност с харизмата на Че Гевара би дал работещ, успешен път на алтернативата — към социализма с човешко лице, защото социализмът не е толкова политическа технология, а преди всичко е емоция, романтика, вяра. Уви, вместо Че ни се падна…Горби.

Лицето на едно магическо десетилетие

Шестдесетте години на ХХ век са време на надежди за промяна, на отхвърляне на старото. Това десетилетие е магическото време на революциите. В историята има такива периоди на бурно, задъхано развитие, на масово движение за нов живот. Шестдесетте имат много кумири и всички те сякаш отговарят на знаменитата мисъл на Че „Бъдете реалисти, мечтайте за невъзможното”. Сред тези хора е Юрий Гагарин – човекът, проправил път в космоса, показал, че за човешка няма граници. Там са „Бийтълс” – революционерите в музиката, културата и светоусещането, за които творчеството бе кауза, а не шоу. Там е папа Йоан ХХIII, който пръв се провикна, че „бедните, че онеправданите, че комунистите са мои братя”. Сред тях е Джон Кенеди – президентът, който плати с куршум в главата за вярата си във възможността за мирен свят и в гражданските права, както и Мартин Лутър Кинг, чиято мечта бе хората да бъдат равни, независимо от социалния статус и цвета на кожата. Там са милионите протестиращи срещу дребнобуржоазното самодоволство и безсмислените войни млади хора в американските университети, в Париж, в Германия, там са вярващите в социализма с човешко лице, в общочовешките хуманни ценности. След края на вълшебното десетилете се промени много, но и много остана – върна се времето на материализма и измамното спокойствие. Но Че Гевара остава най-яркият му и актуален днес символ – човекът Революция!

Само обединени ще победим

Известна е песента-химн на социалните движения в Латинска Америка „El Pueblo unido, Jamas sera vencido” – «Само обединени ще победим”. Тази песен е живото, музикално въплащение на идеите на Че, които народите и техните правителства в много от държавите на днешна Латинска Америка с 40–50 години закъснение приемат и реализират в практиката. В различни периоди Куба, Венецуела, Бразилия, Аржентина, Еквадор, Боливия, Парагвай, Никарагуа, Уругвай и други страни в региона поеха по пътя на леви правителства, чиито основен приоритет е борбата с бедността и независимостта от корпоративния диктат, отказа от доктрината „Монро”, осъждаща цял континент на ролята на „заден двор” на САЩ. Днешният ден на Латинска Америка роди ново поколение харизматични водачи, отличаващи се от политическият глобален мейнстриим – големият народен трибун Уго Чавес, уругвайският лидер Хосе Мухика, който даже като президент живееше в крайните квартали, движеше се без охрана на стар „Фолксваген костенурка”, като бразилеците Лула Да Силва и Дилма Русеф, като боливийския индианец, станал лице на куража за най-бедните Ево Моралес. Всички те носят нещо от романтизма и борбеността на Че и Фидел, което показва, че държавите не са малки, ако идеите им са големи! Лявото в Латинска Америка не може да бъде спряно и задушено въпреки целенасочените опити за пропагандна, икономическа и идеологическа война, за „цветни” революции и преврати. Това също дължим на паметта на Вечния революционер Че.

Вечно младият

Че не можеше да остарее, не би му отивало, неспокойният му дух броди в днешния свят и вдъхновява левите хора в името на всяка една справедлива идея. Никой не би си го представил като възрастен, улегнал господин, а още по-малко – като част от закостенял политически елит. Тогава не бил себе си. А днес е универсалното знаме на борещите се. Ако живееше в настоящето, щеше да има светли каузи, за които да се бори в изкривения свят, в който 8 милиардери владеят богатства, колкото 3 милиарда население на бедните държави, в които 1% от населението има власт над останалите 99%, в който мизерията и неравенството раждат фанатизъм. В света нищо не се измени в тези 50 години, или ако е – е към по-лошо.

 

Светът се нуждае от теб, Команданте!

 

 

КАРЕ:

 

Той ни учеше:

• Ако аз загубя, това не означава, че не е трябвало тази кауза да победи

• Бъдете реалисти, мечтайте за невъзможното!

• Ако винаги, когато се извършва неправда някъде по света, те обхваща справедлив гняв, сме приятели, а това е най-важното.

• В моменти на голяма опасност, е лесно да бъде даден мощен отговор на моралните стимули, но за да бъде задържан ефекта им, се изисква да бъде изградено ново съзнание, в което ценностите са с нови приоритети.

• По време на революция човек или побеждава, или загива.

• Може да звучи глупаво, но според мен, истинският революционер е воден от силно чувство за любов.

• До вечната победа (Hasta la victoria siempre) в писмо до Фидел Кастро.

• Живях прекрасни дни (He vivido días magníficos) — в писмо до Фидел Кастро

• Че към убиеца си: Зная, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй страхливецо, ще убиеш само човек.

• Ние трябва да пренесем битката навсякъде, където е врагът — в неговия дом, в неговите увеселителни центрове: тотална война. Необходимо е да не му дадем нито един момент покой, нито един миг извън или в барикадите: трябва да атакуваме навсякъде където е той и да го накараме да се чувства като звяр, притиснат в ъгъла. Тогава издръжливостта му ще започне да се смалява, но съответно с това ние ще почувстваме как започват да изчезват всякакви признаци на упадък.

 

 

Източник: вестник „Земя“, 9 октомври 2017 г.