Търсене в този блог

петък, 5 февруари 2016 г.

Как бе съсипана България с готовите рецепти на МВФ и СБ – Светла Василева

 

 

 

От "диалог между партньори" до едностранни нареждания към българските представители, за които е отредена ролята на изпълнители на чужда воля

 

Преглед на изследването на Ваня Григорова „Международните финансови институции и българският експеримент“

 

След четвърт век на преход, реформи и всякакви експерименти ентусиазмът е изчезнал, а обществото изморено. Няма я взривяващата енергия от 90-те години на миналия век. Надеждата е напуснала територията заедно с 2 милиона българи, заминали да търсят реализация другаде. Останалите тук оцеляват, затиснати от отчаяние, безперспективност и бедност. През 1991 г. в първия си доклад за състоянието на страната Световната банка пише: "България има добре обучена работна ръка, общото състояние на индикаторите за социално развитие, продължителността на живота, нивата на детска смъртност и грамотността на възрастните са сред най-високите в Източна Европа. Потенциалът за ръста на производителността и експорта в някои индустриални сектори на селското стопанство е значителен". След четвърт век ситуацията е точно обратната - пред горните констатации трябва да се сложи отрицателен знак.

Какво се случи за четвърт век

така че България от страна с висок жизнен стандарт, заемаща 27-о място в рейтинга на страните по човешко развитие през 1990 г., се срина до 58-о през 2013 г. и се нареди сред слабо развитите държави? Част от отговорите на въпроса дава изследването на Ваня Григорова "Международните финансови институции и българският експеримент", представено вчера в София. Според него съветите на международните финансови институции Световна банка (СБ) и Международен валутен фонд (МВФ), а след 2007 г. и на Европейската комисия (ЕК), са от решаващо значение за случилото се с икономиката и социалните системи в страната. Между 1991 г. и 2007 г. историята на макроикономическата политика на страната е история на взаимоотношенията с фонда и банката. Механизмът им на работа е отпускане на кредит срещу реформи. Условията за получаване са стандартни, целта - повишаване на финансовата дисциплина чрез ограничаване на ролята на държавата и публичните разходи. Според икономистите на фонда това ще доведе до просперитет и устойчиво развитие.
Изследването разделя отношенията между България и двете международни финансови институции на три етапа: до въвеждането на валутен борд през 1998 г.; до влизането ни в ЕС през 2007 г. и след това. Още първата година след промяната решението за преминаване от централизирана икономика към свободен пазар е еднозначно. Обвързването с МВФ изглежда неизбежно според възприетите към онзи момент международни стандарти. Наличието на споразумение с финансовата институция гарантира на страната доверие към икономиката й. Българските споразумения с МВФ от началния период не са публикувани и не могат да бъдат открити в публичното пространство. Основната цел на програмата е да "придружава" ефекта на шоковата либерализация на цените, да приведе икономиката в режим на поносима инфлация и да помага за покриване на финансовия недостиг в платежния баланс на страната.
Пакетът с кредитите, предоставян от МВФ и СБ, върви заедно с няколко групи искания за реформи - приватизация, освобождаване на цените и създаване на условия за конкуренция, ограничаване на заплатите, намаляване на субсидиите на производителите, преразглеждане на социалните плащания. Такава е рецептата за просперитет, която пишат двете финансови институции.

Ето как изглежда тя в действителност

През февруари 1991 г. ударно са либерализирани над 97% от всички цени. Големи групи от населението не могат да си позволят стоки от жизнена необходимост. Приватизацията върви бавно. До 1996 г. раздържавените активи са 10,84%, а голяма част от държавните предприятия не функционират поради задлъжнялост и срив на пазарите. Още през 1991-1992 г. започват масови съкращения на работници. Мнозина, примамени от еднократни компенсации, напускат доброволно. Идеята е високо образованите да се преквалифицират и насочат в други сектори на икономиката, онези с по-ниско образование, които не се справят, да бъдат поддържани със социални помощи. Този сценарий обаче не се реализира както е замислен. Адаптивните и по-образованите масово емигрират, а социално слабите оформят многобройни гета.
Част от останалите мерки са: по-високи данъци за държавните предприятия в сравнение с частните; селскостопанският сектор не само че не се субсидира, но и се облага с налози; контролът върху цените отстъпва място на контрола върху доходите.   
През април 1994 г. започват преговорите за преструктуриране на дълга към Лондонския клуб. Споразумението за дължимите 8,3 млрд. долара е подписано, главницата е редуцирана с 40%, а МВФ е една от основните институции, която осигурява плащанията по него. Това обаче не е достатъчно, за да се стабилизира страната. Вътрешната задлъжнялост е огромна, МВФ не превежда очакван транш за погасяване на текущи падежи на два големи заема, а СБ отказва финансиране. В тази ситуация МВФ настоява за въвеждане на валутен борд. В своята същност това е загуба на суверенитет. Политиците го приемат като неизбежно.
Следва период на пълна хегемония на МВФ във вътрешната политика на България. Дава се тласък на приватизацията. Масово се раздържавяват предприятия, отчели загуби последните 5 години, без да се прави анализ за причините - дали е от загуба на пазари или от лошо управление (има и случаи на умишлен фалит). Друга група държавни компании са в поставени в изолация - не могат да вземат кредити, ако не погасят задълженията си. Тяхната съдба е ликвидация.

Въвеждането на валутния борд

променя изцяло отношенията на България с МВФ и СБ. Вече няма диалог между партньори, а едностранни нареждания от международните експерти към българските представители, за които е отредена ролята на изпълнители на чужда воля. Сключеното споразумение между фонда и дясното правителство на Иван Костов съдържа 187 мерки, които са насочени към постигане на 32 стратегически цели в 7 сектора: данъчна политика, социално осигуряване, финансов сектор, държавни предприятия, енергетика и селско стопанство, търговска политика и статистика. В голяма част от мерките е предвидена техническа помощ от СБ. Тя доразвива идеите на МВФ, като обхваща останалите сектори - образование, жп транспорт, пътна инфраструктура, ВиК, деинституционализация на заведенията за отглеждане на деца. За разлика от фонда, сферата на действие на банката са отделните сектори от обществения живот.
Политиката на България в този период (1998 - 2007 г.) е взета изцяло на ръчно управление от двете институции. Заради ликвидацията и приватизирането на стотици държавни компании безработните се увеличават главоломно. Социалните системи изнемогват, а МВФ и СБ настояват за ограничаване на кръга на подпомаганите, както и за изравняване на правата на различните категории трудещи се. Само в този период 140 000 работници от първа категория са преместени във втора, а 490 000 от втора - в трета. Предефинира се понятието "безработен", като се намалява срокът, в който останалите без работа лица могат да получават обезщетения, въвежда се облекчен режим за уволнения, ограничават се активните мерки на пазара на труда и други социални придобивки. Всичко това в името на една-единствена цел - пестене на средства. Но не от администрацията, а от нуждаещите се.

Здравеопазването и образованието

също не са подминати от тайфуна на "пестеливостта". Резултатът е, че право на лекарски грижи имат само здравно осигурените, а онези, които са с прекъснати осигурителни права, могат да разчитат единствено на спешна помощ. Вследствие на въведените "делегирани бюджети" в образованието и "оптимизиране" на училищната мрежа са закрити над 800 училища за десет години. Мантрите за намаляване на "данъчното бреме" изиграват своята роля. В резултат на всекидневна пропаганда България също като ред други бивши социалистически страни въвежда плоския данък, но тук той е в най-драстичния си вид - без необлагаем минимум и с най-ниска данъчна ставка от 10%. Идеята за по-малко държава, повече приватизация и либерализация, побеждава.
След приемането ни за член на ЕС влиянието на МВФ в страната отслабва. Вече нямаме споразумения с него, но представителството му продължава да функционира. Всяка година експертите му провеждат консултации с българските правителства, синдикатите и работодателите, и пишат доклади с препоръки. Сред "съветите" на последния от май 2015 г. са "увеличаване на извънболничната помощ срещу болничните услуги", а също и "рационализиране на болничната помощ", "не" на възможността за избор между частното и държавното управление на осигуровките за пенсия, увеличаване на цените на електроенергията (с аргумент спасяване на НЕК). Докато съветите относно социалните системи са рестриктивни, то коментарите за увеличаващия се държавен дълг са по-скоро окуражаващи. Според експертите на МВФ той все още е на "управляеми нива", въпреки че за една година се е увеличил с 54%.
Взаимоотношенията със СБ също се променят. Все още има проекти, по които тя ни отпуска кредити, но основната й роля е да "осигурява експертна и техническа помощ". За консултациите, които са многомилионни, плащаме с пари от европейските фондове. 
ЕК, макар да не е финансова институция, оказва значително въздействие върху вътрешната политика на България. Тя диктува правила, чиято цел са намаляване на разходите, без значение, че това води до орязване на базови социални услуги и права. Така например ЕК препоръчва премахването на минималния осигурителен доход и алармира, че минималната работна заплата е увеличена драстично, макар преди увеличението от юли 2015 г. тя да е под официалната линия на бедност, което е и причина за огромния брой работещи бедни. По оценки на експерти те са почти 600 000 човека, или около 28% от всички заети. Друго фамозно искане на ЕК е за премахване на възможността за налагане на мораториум върху приватизирани активи, когато другата страна по договора не изпълнява задълженията си. Агенцията за следприватизационен контрол не открива документи за 2000 приватизационни сделки. За други 7000 липсват договорите и те в голямата си част имат висящи задължения. През 2015 г. искането на ЕК е удовлетворено и държавата вече не може да настоява частните приватизатори да изпълнят задълженията си.

За 25 г. България се оказа опитно поле за МВФ и СБ, които дойдоха с "готови рецепти" и успяха да ги наложат. В периода след 1997 г. желанията им са изпълнявани, преди още да бъдат изречени, пише в заключение авторката на изследването Ваня Григорова. След 2007 г. стратегията "реформи срещу дълг" е заменена с "реформи срещу експертиза". Благодарение на съветите и на безропотното им следване от управляващите България постепенно се превръща в страната с най-ниски данъци и заплати, давана за пример за послушание и търпеливост. Случилото се е пряк резултат от триумфа на неолибералната политика и подчиняването на световните финансови институции на нейните цели.

 

 

Източник: вестник ДУМА, 5 февруари 2016 г.

 

 Докладът от изследването публикуваме отделно в този блог !