Търсене в този блог

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Чавдар Стоименов: Александър Стамболийски - единофронтовецът

 


 

Историческите документи доказват, че земеделският водач е стигнал до дълбокото убеждение за създаването на единен фронт на всички леви сили в страната

Една ясно очертана републиканска тенденция пронизва столетното развитие на Българския земеделски народен съюз. Тази тенденция изцяло е свързана с името и делото на Александър Стамболийски - ярка самобитна политическа личност на България, оказала огромно въздействие върху демократичното развитие на БЗНС.
Първата Програма на БЗНС, приета на VII конгрес през 1905 г., определя съюза като "народовластническа организация, която организира българските селяни да се борят за своите всестранни интереси". В програмата се подчертава, че "Земеделският съюз е против политическите партии, които само лъжат и заблуждават селянина".
Но най-синтезирано разбиране на възгледите и цялостната идеология на Ал. Стамболийски е представено в "Принципите", където се подчертава, че Земеделският съюз е за пълно народовластническо конституционно парламентарно управление; за "коренно социално преустройство"; за "равномерно разпределение на материалните, културните и всички други блага между отделните слоеве на народа...". Точка 18 гласи, че Земеделският съюз е за "дребна и средна поземлена собственост, за нейното стабилизиране чрез намесата на държавата и кооперациите", че кооперациите ще премахнат лошата страна на индивидуалното и на общественото стопанство и ще подпомогнат използването на техните позитивни черти. Дребната и средната собственост са най-пригодни "за закрепването на демократичния режим".
 Цялото политическо дело на Стамболийски е солидна основа и за по-нататъшното развитие на БЗНС като

организация-носител на всичко прогресивно

в политическото и икономическото развитие на българското общество.
От 1923 г. земеделското движение развива своята дейност на базата на Програмата и Устава, разработени от Ал. Стамболийски. Съюзът, а след неговото разцепление (1926 г.) и неговите отделни организации, групи и крила в своите "идейни" документи продължават да стъпват на Програмата. И в днешния ден дори най-десните "земеделци" сърцераздирателно се "кълнат" в името и идеите на Ал. Стамболийски.
Един от изводите, които Стамболийски извлича от политическата практика на БЗНС и най-вече от самостоятелното му управление, е за необходимостта от единодействието на съюза с българската левица в борбата "против експлоатацията и потисничеството на трудовия народ". Независимо от това, че постави в основата на своята програма аграризма, съсловното разделение на обществото и идеята за самостоятелна селска власт, Ал. Стамболийски ясно е виждал българската левица и в частност Българската работническа социалдемократическа партия (т.с.) като

естествен и необходим съюзник

Известно е, че по време на Владайското въстание (1918 г.) той предлага на Димитър Благоев да създадат общо правителство. Според думите на Благоев, Ал. Стамболийски проявил готовност то да осъществява програмата на БРСДП (т.с.) с едно условие - "да не се отнема собствеността на дребните собственици". В статията си "Земеделски народен съюз" Д. Благоев много точно формулира политическото значение на БЗНС в обществото, когато "Земеделският народен съюз се организира и от "икономическа организация" се преобърна в политическа партия, всички буржоазни и дребнобуржоазни партии го посрещнаха със страх и злоба. Всички те погледнаха на него като на най-страшно зло, сполетяло България... Опитваха се да унищожат злото "чрез сурови преследвания, чрез "превземания" отвътре, чрез всяване на раздори и пр., обаче "злото" все повече се ширеше по България."
По-нататък Д. Благоев заключава: "Важното е, че най-голямата част от селската класа неизбежно ще отива все по-наляво. Александър Стамболийски пръв от ръководителите на БЗНС категорично се обявява за

единодействие с българската левица

В знаменитото си писмо до комунистите в с. Церово се обръща - не само като министър-председател, но и като ръководител на БЗНС, с призив за единодействие: "Винаги заедно - никога разделени", в името на установяване на работническо-селска власт.
Когато районният партиен организатор за Пазарджишко Ангел Бързаков на 10 юни 1923 г. изпраща делегати при Ал. Стамболийски (с. Славовица), които му заявяват, че комунистите и не само те са готови да се притекат на помощ, той отговаря: "Елате с вашите хора да поемете командването на новата народна армия, за да се борим срещу Блока...". По това време левосектантите в ЦК на БКП успяват да прокарат решението за неутралитет, но много от партийните организации не се подчиняват и застават до рамото на братята си земеделци. 
Това е само една малка част от историческите документи, които доказват, че Ал. Стамболийски е дошъл до дълбокото убеждение за необходимостта от създаването на единен фронт на всички леви сили в страната.

"Винаги заедно - никога разделени"

в борбата срещу българската продажна реакция. До това убеждение стигнаха още преди Девети юни съратниците на Стамболийски - Райко Даскалов, Цанко Церковски, Спас Дупаринов, Александър Димитров и др. След деветоюнския кървав преврат ярки привърженици на идеите на Стамболийски са Николай Петрини, Димитър Грънчаров, Петко Д. Петков, а по-късно -  Ал. Оббов, Димитър Гечев, Никола Д. Петков, Георги Трайков, както и още много други прогресивни дейци и редови членове на БЗНС. Затова една от първите грижи на монархофашистките главорези бе да вземат бързи мерки за залавянето и без съд и присъда зверски да убият най-опасния за тях идеолог на единодействието на левите сили - демократично избрания министър-председател на България Александър Стамболийски.
Може с основание да се твърди, че по време на кървавите юнски събития (1923 г.), в последните дни на своя забележителен живот, Стамболийски положи началото на идейно-политическата еволюция на БЗНС. Главното в нея е изоставянето на идеята за самостоятелна селска власт и възприемането на лозунга за работническо-селска власт "Винаги заедно - никога разделени". Това е и

предсмъртният политически завет

на Ал. Стамболийски, изречен на митинг в  Хасково девет дни преди зверското му убийство, към всички достойни земеделци, към цялата българска левица. Този завет е страстно отстояван от истинските сподвижници на Стамболийски в антифашистката борба в България и в успешното строителство на социализма, и в днешните разбунени времена - това са здравите единофронтовски сили в Земеделското движение.
Богатата история на БЗНС ни учи, че още по времето на Ал. Стамболийски животът изхвърля на политическото бунище онези дейци на съюза, които се обявиха против политическата линия на народния трибун. На същото бунище намират и ще намерят своето място и онези дейци на съюза, които днес изменят на политическия завет на Ал. Стамболийски: "Винаги заедно - никога разделени!"  
Изказвам благодарност на проф. Велко Вълканов за уместните предложения и бележки при изготвянето на статията.


--------------
*Авторът е председател на международната фондация "Георги Димитров". Член на изпълкома на Международната федерация на антифашистката съпротива (FIR), бивш председател на ЦС на БАС