Търсене в този блог

сряда, 23 декември 2015 г.

Когато капитализмът удари, как човешкият капитал линее – проф. Васил Проданов


 

 

 За четвърт век преход и еврочленство България се срина от 27-о на 59-о място в света по индекс на човешкото развитие 

При неолибералния капитализъм всичко е за продан. Дали чрез „всичко за продан” обаче се постига по-голяма „грижа за човека”?


Миналия понеделник бе публикуван докладът на ООН за човешкото развитие за 2015 г., чрез който се прави сравнение на грижата за човека в различните страни. Когато през 1990 г. излиза първият доклад, се формулира и неговата идея: „Развитието на човека е процес на разширяване на спектъра на избор. Най-важните елементи на избора са възможността човек да живее дълъг и здравословен живот, да получи образование и да има достойно равнище на живот.” Ако развитието на човека е разширяването на спектъра на избор, това означава, че то е и развитие на неговата свобода. Колкото по-висок е индексът на човешко развитие, толкова по-голяма е и грижата за човека. Колкото по-напред в класацията на индекса на човешко развитие е една страна, толкова по-свободни са хората в нея. Много интересни доклад и тема, тласкащи към много размишления.

По време на прехода към капитализъм през последните 26 години популярни станаха вицовете за лозунга „Всичко в името на човека, за благото на човека” от времето на социализма. Всъщност грижата за човека е грижа за най-важния ресурс на едно общество – т.нар. човешки капитал, и който се грижи повече за него, става по-богат. В грижата си за него до 1989 г. социализмът премахва безработицата и създава работно място за всеки, безплатно образование и безплатно здравеопазване, превръща България в една от няколкото страни в света с най-много жилища на човек от населението, в държава без скитници, безпризорни, бездомни. Преходът към капитализъм започна с очакванията, че ще се отиде към едно общество, което ще се грижи повече за човека, и не една и две партии обявяваха в програмите и в интервютата на лидерите си, че това е основна тяхна цел. Неолибералният капитализъм, в който влязохме, обаче има за основен механизъм на функциониране „всичко за продан”. Дали чрез „всичко за продан” се постига по-голяма „грижа за човека”?

Нека да направим сравнение, като вземем данните на ООН за Индекса на човешкото развитие от 1990 г. и от 2015 г. Той класира всяка година държавите по три основни показателя: (1) здраве и дълголетие, измервани с показател за очакваната продължителност на живота след раждане; (2) достъп до образование, измерван с равнището на грамотност на възрастното население и дела на тази част от учащите, които получават образование; (3) достойно равнище на живот, измервано с БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност. Тези три показателя се стандартизират в числови значения от 0 до 1 и средно аритметричното от тях представлява Индексът за човешко развитие.

През 1990 г., когато за първи път ООН мери този показател, се дават данни за 1987 г., малко преди края на социализма. Тогава България има индекс 0,918 и е на 27-о място измежду 130 държави в света, поставена сред страните с най-висок индекс на човешко развитие. Това означава, че грижата за човека и съответно неговата свобода през предходните десетилетия е била успешна, защото по един комплексен показател страната се е оказала сред водещите в света. На първо място е Япония с индекс 0,996, на 19-о – САЩ с 0,961. От балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави - само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-о място) ни изпреварват. След нас са Югославия - на 31-во място, Унгария - на 30-о, Полша - на 33-то, Румъния - на 41-во, Южна Корея - на 34-то.

След това се оказва, че България катастрофално се е срутила в тази класация. През 2006 г., преди да влезем в ЕС, страната ни е на 53-то място. Не си мислете обаче, че влизането в ЕС и тържественото приемане на „европейските ценности” са подобрили нещата. Напротив, сривът назад продължава и през 2011 г. сме на 55-о място, през 2013 г. - на 58-о и няма никакви шансове да стигнем някогашното равнище от края на социализма. От началото на членството ни в ЕС до 2014 г. сме се смъкнали с още 6 места назад.

В последния Доклад за човешкото развитие 2015 са представени данни за 2014 г. Начело в класацията с индекс 0,944 е Норвегия, която заемаше първото място и в периода 2001-2006 г., после го отстъпи на Исландия и от 2008 г. пак непрекъснато е начело. В първата десетка след нея са Австралия, Швейцария, Дания, Холандия, Германия, САЩ, Канада и Нова Зеландия

България за 26 години реставрация на капитализма се е срутила по грижа и свобода на човека на 59-о място с индекс 0,782, но ако се отчете неравенството днес в страната, той пада допълнително на 0,699. Гърция, която през 1987 г. е само пет места преди нас, сега е на 29-о, т.е. цели 30 места по-напред. А спомнете си, че премиерът ни плашеше, че можем да изпаднем в тяхната криза и да станем като тях. От балканските държави тепърва ще трябва да догонваме Словения, която е на 22-ро място, Кипър - 32-ро, Черна гора - 49-о, Румъния - 52-ро. Преди нас на 50-о място е Беларус на Лукашенко, когото ругаят, че не приема «европейските ценности», но се оказва, че се грижи повече за човека и неговата свобода от нашите политици, които пламенно ни говорят за тях. Южна Корея, която четвърт век преди това е била 7 места след нас, сега е 42 места преди нас.

Оказва се, че според данните на ООН две години преди неговия край социализмът е бил с 32 позиции по-напред в световната класация на грижи и свобода на човека, отколкото четвърт век след реставрацията на капитализма в България.

 

Източник: вестник Труд, 23.12.2015 г.