Търсене в този блог

сряда, 23 декември 2015 г.

За кризата на неолибералния капитализъм и бъдещето на марксизма – проф. Васил Проданов


 

 

Въз­ходът на край­нодес­ните движения в Европа и света се дължи на сход­ния тип ситуация, която имаме в момента с тази през 30-те години на миналия век, смята философът проф. Васил Проданов


В пос­лед­ните години все по-ясно се виж­дат проб­лемите, предиз­викани от неолиберал­ния капитализъм, които раз­дират модер­ните общес­тва. В след­с­т­вие на без­п­рецеден­т­ната миг­ран­т­ска вълна от Близ­кия изток и Африка и все по-нарастващото неравен­с­тво в демок­ратич­ния свят, на обществено-политическата сцена излиза приз­ракът на край­нодес­ните идеологии, който зап­лашва отново да издиг­нат стени между европейс­ките народи. На този фон все по-често идеите на Карл Маркс получават реабилитация и дори са сочени от редица учени като един­с­т­вен вариант за борба с пос­ледиците от неолиберал­ния капитализъм.

За въз­хода на край­нодес­ните идеи и движения

Такъв въз­ход има не само в европейс­кото общес­тво, но и в световен план. Пример за това е случ­ващото се в Близ­кия изток и Африка, както и определени тен­ден­ции в САЩ. Ако човек следи американ­с­кия печат в пос­лед­ните десет дни, ще види, че там се заформи една голяма дис­кусия, свър­зана с речта на един от кан­дидатите за президент на репуб­ликан­ците Доналд Тръмп, че не трябва да се приемат мюсюл­мани. Много медии, включително „Ню Йорк Таймс“, го нарекоха фашист. Аз и друг път съм цитирал едно от най-популярните издания „Каун­тър пънч“, което в своя водеща статия описва новите прояви на фашизма. Вижте какво стана в Полша — двете леви пар­тии, които бяха в пар­ламента, след пос­лед­ните избори отидоха в небитието. В момента пол­с­кият пар­ламент е изцяло десен и в управ­лението имаме една ксенофоб­ска, националис­тическа и еврос­кеп­тична управ­ляваща пар­тия — „Право и справед­ловост“ на Ярос­лав Качин­ски. Подобни тен­ден­ции има в цяла Цен­т­рална Европа. Става дума за един глобален феномен. Аз вече споменах за множес­т­вото над­писи и пречупени кръс­тове по стените в цяла Бъл­гария. Сигурен съм, че тол­кова не е имало дори в периода 1941–1944 година.

Въз­ходът на край­нодес­ните движения се дължи на сход­ния тип ситуация, която имаме в момента, с тази през 30-те години на миналия век в глобален план. Всички основни фак­тори, които са породили въз­хода на фашизма след Пър­вата световна война, се наб­людават и днес. Дори дребни детайли. След Ньойс­кия договор ние имаме раз­решена армия в рам­ките на двадесет и няколко хиляди. В момента, след края на Студената война, брой­ката, която ни раз­решиха, беше сходна. Нав­сякъде имаме въз­ход на популис­тки сили и вър­хушки, имаме въз­ход на националис­тически движения, имаме големи маси от хора, които са загубили своя статус и са се мар­гинализирали — без­работни или такива с временна заетост. Тези дни излезе едно голямо американ­ско изс­лед­ване, в което се говори за упадъка на сред­ната класа през пос­лед­ните няколко десетилетия, а именно с това се гор­дееше капитализ­мът — че е заменил някогаш­ните противоречия между обед­няващата работ­ническа класа и капиталис­тите с една голяма средна класа. Сега това е категорично опровер­гано и тен­ден­цията е точно обрат­ната. От 1970 година насам се наб­людава влошаване на положението или запаз­ване на със­тоянието на сред­ната класа, докато в същия момент този рас­теж на БВП през десетилетията отива в ръцете на едно мал­цин­с­тво. Имаме един олигар­хизиращ се и раж­дащ нарас­т­ващо количес­тво противоречия капитализъм, какъвто има и преди Пър­вата световна война.

За това адек­ватна ли е реак­цията на левицата

Истината е, че левицата не реагира адек­ватно на пос­тавеното и предиз­викател­с­тво. Нав­сякъде се наб­людава тен­ден­ция на криза на левицата. Както и след Пър­вата световна война тя е раз­делена. Извес­тно е, че по време на вой­ната тя се раз­деля на интер­националис­тическа, която през 1919 година в Мос­ква съз­дава Третия комунис­тически Интер­национал, и социал­демок­ратическа. Даже в самата Гер­мания по това време, когато на власт е правител­с­тво, в което са социал­демок­ратите, се прави опит за ляво въс­тание. При това правител­с­тво са убити Роза Люк­сем­бург и Карл Либ­к­нехт. Тогава имаме раз­деление в левицата, днес има същото раз­деление на множес­тво малки пар­чета. Пог­лед­нете само на Бал­каните — примерно в Гър­ция. В една Гър­ция дълго време доминиращата в ляво и често управ­ляваща пар­тия ПАСОК на пос­лед­ните избори получи по-малко гласове от неофашис­т­ката „Златна зора“. У нас левите пар­тии са раз­делени на десетки пар­чета, което е израз на кризисни процеси. Същата тен­ден­ция има и в Западна Европа. Дори в Латин­ска Америка, където се говореше за социализъм на 21 век, има проб­леми в левицата. Във Венецуела преди дни пос­ледователите на Чавес претър­пяха главоломна загуба и дес­ницата спечели мнозин­с­тво. Имаме подобна тен­ден­ция на много места по света. Вземете за пример социал­демок­ратите в Гер­мания. Тя е била още от края на 19 век най-голямата пар­тия в Европа с близо 1,5 милиона членове. Сега тя е три пъти по-малка и надали много хора знаят кой е пред­седателят на тази пар­тия.

Имаме една съв­сем нова ситуация, която сякаш левицата не може да осмисли. Тя е изпъл­нена с куп противоречия, които не присъс­т­ват в прог­рамите и интелек­туал­ния живот на т.н. сис­темна левица, която битува в пар­ламен­тите. Глобализацията на този неолиберален капитализъм, който сваля границите за да може капиталът да се движи към места, в които нор­мата на печалба е по-висока, рязко увеличава противоречията. Пример за това са голямата маса имиг­ранти, които свалят цената на работ­ната сила в Западна Европа. Това има негативни пос­лед­с­т­вия, а социал­демок­ратите нямат отговор на този въп­рос. Появява се Марин Льо Пен и казва: „Не на имиг­ран­тите!“. Дава решение. Идва Доналд Тръмп и казва: „Ще нап­равя стена по-голяма от Китайс­ката“. Друго противоречие, което особено харак­теризира ситуацията в Бъл­гария, още от началото на раз­вития капитализъм се знае, че свобод­ното движение на хора и капитали облагодетел­с­тва сил­ните и изс­муква ресурси от слабите. Само пос­лед­ните десетина година от Бъл­гария са изтекли 25 млрд. долара по незаконен начин. Левицата не само няма отговор за тези въп­роси, но и учас­тва в тази сис­тема. Вчера се раз­хож­дам из Медицин­ска академия и на всеки метър виж­дам огромни плакати на фирми, които набират млади лекари за Гер­мания. Пред­лагат им най-добрите условия и стотици хора, в които тук се влагат пари, ще напус­нат Бъл­гария. Традицион­ните форми на екс­п­лоатация, опис­вани от Маркс, сега имат много нови форми. Левицата се оказва нес­пособна да ги осмисли и да реагира, да даде решения.

За идеите на Маркс като вариант пред левицата

Факт е, че идеите на Карл Маркс отново са актуални. Не го каз­вам аз, а редица западни медии, като „Вашин­г­тон Пост“, „Ню Йорк Таймс“, „Гар­диън“, „Хар­вард биз­нес ревю“. Списание „Тайм“ излезе нас­коро с една статия, която стана световен бес­т­селър — „Отмъщението на Маркс“. Младеж­кото списание „Ролинг стоун“ излезе преди няколко месеца с една статия „Десетте неща, които Маркс пред­с­каза“. В раз­витите страни много издания в пос­лед­ните години говорят за зав­ръщане и реабилитация на мар­к­сизма. В САЩ се наб­людава същото. Нав­сякъде се наб­людава такава тен­ден­ция. По начало социал­демок­ратичес­ката левица се отказа от Маркс много отдавна. В Гер­мания социал­демок­ратите окон­чателно се отказ­ват от Маркс още след Втората световна война. А и в прог­рамата на БСП Маркс присъс­тва по съв­сем раз­личен начин в двете им прог­рами. В пър­вата присъс­т­ваше, а във втората само се казва, че той е нап­равил много за описанието на капитализма през 19 век, но никъде не се казва, че той има значение за 20 век. Маркс остава някъде в миналото, такъв е кон­тек­с­тът. Там не присъс­т­ват тези основни проб­леми и противоречия, за които говори Маркс. Неолиберал­ният капитализъм става все по-несолидарен, а ние говорим за солидар­ност. Пов­таря се ситуацията от след края на Пър­вата световна война, когато има атомизация, раз­пад на общес­т­вото. Тогава левицата не успява да реагира и идват Хит­лер и Мусолини и каз­ват: „Ние сме за снопа, за един­с­т­вото“. В наши дни, ако видите прог­рамите на тези две леви пар­тии в Полша, които дос­коро бяха в пар­ламента, ще видите, че тех­ните леви прог­рами бяха по-малко социални от прог­рамата на тази дясно-ксенофобска пар­тия на Качин­ски, която казва, че ще ограничи меж­дународ­ния капитал, защото хората страдат от него. Аз имам един любим гер­ман­ски неомар­к­сист, който анализира случ­ващото се с фашизма след Втората световна война. Той казва, че всеки фашизъм е една провалена революция. Сега наб­людаваме същото.



Източник: вестник Земя, 22.12.2015 г.