Търсене в този блог

петък, 25 декември 2015 г.

Коледа на бърз кредит... – Александър Симов

 

 

 

 

В последните години в България коледните празници приличат на комерсиално чудовище. Моловете вадят коледната украса още в началото на ноември. Луксозните магазини пускат цветните лампички и слагат фалшивите табели за "огромни", а понякога и за "космически" намаления. По телевизията като изстрели от картечница започват рекламите в които добродушни, дебели и зачервени дядоколедовци предлагат смартфони, таблети, газирани напитки, луксозни стоки, заобградени от манекенки с дълги крака и обещаващи погледи. От радиата почват да звучат коледни песни, така натрапчиво и упорито, че човек започва да се чуди в какво точно искат да го убедят - че като вдигне поглед към нощното небе ще види там прелитаща шейна, пълна с подаръци ли? Атаката минава и през журналистите, които вадят от торбата с клишетата всички изтъркани фрази за "коледен дух", "чудесата са възможни", "повече светлина" и всички останали думи, които отдавна ги е хванала инфлацията. Изобщо цялата система на сивото и мизерно статукво се опитва да те убеди, че животът е точно това - затворен от празник до празник, консуматорски екстаз до побъркване, приповдигнат, лицемерен, фалшив и неистински. Политическият елит също съучаства в илюзията за просперитет - палят се светлинки на огромни коледни дървета, държат се речи за реформи, евроатлантическо бъдеще, ценност и всякакви други ежедневни тъпотии. Колкото по-налудничав, объркан и буреносен става светът, толкова по-патетични стават политическите речи, защото трябва да запълват огромен вакуум от липса на смисъл и усещане за радикално отчаяние. Два месеца България живее с усещане за Коледа, но то така и си остава външно, престорено и достатъчно досадно. И не, че празникът не е хубав. Държавата просто се е обезсмислила.

 

И в тази осветена суматоха никой не поставя най-важните въпроси, онези, които изгарят България толкова дълго, че тя просто свикна да живее в една перманентна агония. Седмица преди Коледа излезе едно изследване на КТ "Подкрепа", което обаче показа шокиращата истина зад рекламните светлини. Една четвърт от българите няма да могат да отделят никакви пари за коледната трапеза. Никакви! С цената на огромно усилие една четвърт от нашия народ може да отдели максимум по 20 лева за празничната трапеза. Всеки, който е пазарувал знае за какво стигат 20 лева у нас - те се стопяват по-бързо от предизборно обещание за стабилност от ГЕРБ. Всеки пети няма пари и за подаръци. Българите обаче са патриархални хора, така и не могат да приемат ситуация в която няма да купят подаръци на децата ти. И тогава всеки един от тези, които нямат пари, най-вероятно ще се обърне към фирмите за бързи кредити, които лесно ще му отпуснат финансиране, но след това ще му одерат кожата с лихвите.

Предпразничното време е на дядо Коледа. Следпразничното обаче принадлежи на частните съдебни изпълнители, които още отсега потриват алчно ръце колко пари ще натрупат от търсенето на просрочени задължения.

75 на сто от българите ще посрещнат Нова година вкъщи, сочат още данните на синдикалистите. Тоест едва 25 на сто от народа може да се възползва от офертите на ресторанти, хотели и барове. Защото тези, които ще си останат у дома в повечето случаи не го правят, защото така им харесва повече, а защото нямат възможност да излязат на заведение. На този фон проучаването показва здрава морална сила на българския дух, защото едва 40 на сто смятат, че няма да има никаква промяна на благосъстоянието им през Новата година. Останалите вероятно са предпочели да бъдат оптимисти. Празници са, човек трябва да си позволи поне веднъж годишно да се опита да вярва в светлото бъдеще. Иначе има ли смисъл да се живее?

Но този кошмарен контраст - комерсиалната коледа и реалната мизерия е много плашещ. Хората в България живеят зле. А на хоризонта не се очертава никаква надежда за нещо различно. Бедността отсъства като тема от обществения дебат. България сякаш се отучи да говори за реалните си проблеми, да поставя остро истинските въпроси и прилича на налудничав пациент в психиатрия, който брои измислени розови слончета, които летят покрай него. 

 

Бедността не само не се поставя като проблем. Тя дори е иронизирана и осмяна. Всички си спомняме нелепите претенции на градските сноби, че те не са като останалата България да протестира за повече пари. Не, тези извисени, честни, високоморални, небесни, нереални, боташки души излизали на улицата за ценности. И дори пишат иронични лозунги: "Хората няма какво да ядат, те за съдебна реформа ми говорят". Схващате ли какво се опитват да кажат тези, които няма да се лишат от коледна трапеза. Те казват - не ми говорете за тези бедни лузъри, те нямат правото на дума в тази страна, единствено нашите желания са важни. И почват отново да дуднат за съдебната си реформа, която няма да доведе до никакво изчистване на правосъдната система, както ни го рекламират. Това е борба между олигархични клики. Битка между Годзила и Биоланте - две чудовища, които се борят кой да изяде цял град. Нищо повече. На този фон професионалните граждани изобщо не се съзидателна сила. Не, те са боен отряд на зализаната олигархия. Онази олигархия, която счита бедните за нещо съвсем нормално, за част от "автентичния" капитализъм и пет пари не дава за тях. Съдебната система е важна за ограничен кръг от хора, защото тя се използва за замитане на следите, за прикриване на престъпления, а в крайна сметка и за хвърлянето на прах в очите колко криминален и налудничав беше този преход в който всички съучаствахме неволно. Заради това изведнъж пропазарните талибани също се включиха в дебата за съдебната реформа. За тях е важно на власт в нея да дойдат такива съдии, които никога да не отворят дума за чудовищните икономически престъпления, за престъпната приватизация и за всички, които плюскаха (това е почти същото като "опрасквам") с пълни шепи от онова, което остана от предишната България. Но, ако искаш да навдигнеш глас срещу това, да поставиш остро въпроса, да потърсиш справедливост, винаги ще се намери политически измекяр като председателя на Съвета на Института за пазарна икономика, който ще те разстреля с изречението: "Не е вярно, че преходът е нечестно проведен". Това е като да ти метнат жълто паве по черепа. Именно Станчев е човекът, който само преди няколко седмици обяви бедността в България за илюзия. Представете си значи - вие само си мислите, че живеете зле, а всъщност си живуркате като принцове. Огромни идеологически централи с впрегнати в това да убедят тия лузъри българите, че само си въобразяват мизерията на собствения си живот. Това не е лесна задача. Защото Красен Станчев няма да дойде и да извади пари за обикновените българи, за да си купят продукти за коледната трапеза. Той подобно на автор на някакво черно фентъзи ще се появи, за да обяви бедността за политическа фантазия на народа. И се гневи, че хората били песимисти. Очевидно е, че подобен анализ може да дойде единствено от човек, който никога не е изпитвал ужас от поредната сметка за тока, от това да няма пари за подаръци или да се пита как ще купи учебници на децата си. Това е част от проблема. Българският народ живее в една реалност, а анализаторите му в друга. И все по-малко хора откриват себе си в медиите или в журналистиката, защото там думата се дава на такива мизантропични шамани, които са платени, за да прокарват токсични идеи на обществото. Станчев твърди, че хората не са бедни. Да го оставим да поживее един месец със средна работна заплата, а? Това ще е най-ефективното средство за ограмотяване на един идеологически работник като него.

 

След като сме научили, че хората не са бедни, то от това следва очевидно, поне за властта следва, че на тия лузъри трябва да им бъде либерализиран и енергийният пазар. Не ми се мисли какво ще последва от това. Това е като да метнеш бомба в претъпкана зала. Когато цената на тока скочи тройно (поне тройно), това не само няма да доведе до по-качествен живот, но ще изличи и малкото останал крехък социален мир върху който се крепят последните две години. Бойко Борисов така и не научи основния си политически урок - заиграването с цената на тока сваля правителства със скоростта на светлината. Политическата олигархия очевидно е забравила мрачните зимни дни на 2013 година, когато по улиците на градовете в цялата страна се появиха хора, които заявиха, че повече така не може и поискаха държавата да си върне контрола върху електроразпределителните дружества. Онези хора тогава не бяха партийно и политически оцветени, те бяха гласът на онези, които се палеха от отчаяние, на онези, които не виждаха никакъв изход повече за себе си. Красен Станчев щеше да ги определи като нелепи песимисти, разбира се. Но това си беше автентичен социален порив, който накара много новобогаташи с ужас да видят, че политическото им статукво може да бъде разтърсено и в крайна сметка променено.

Това е единствената проява на коледен дух, която може да бъде смислена отново. Бедните не влизат в сметката на нито една власт. Статуквото често си въобразява, че като напъхаш един човек в блатото на безизходната мизерия завинаги го вадиш от политическата игра, но това е много чуплива илюзия. В страната на фалшивите коледни светлинки истинската светлина може да дойде единствено и само от хората, които ще потърсят сметка за всички лъжи, за всички псевдореформи, за целия безумен дух на унищожаването на тази държава, която някога имаше бъдеще пред себе си. Битката не е приключила. 

Всеки, който си го въобразява ще остане неприятно изненадан. 

 

 

Източник: блог на Александър Симов