Търсене в този блог

сряда, 13 май 2015 г.

Разгромът на българската икономика - Иван Ангелов

 

 

 

 

Какво ни донесе реставрацията на капитализма в България

 

 

Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернешънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода на реставрацията 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% - че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.
Тези резултати хвърлиха в ужас десните политици и икономисти. Те отново упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече. Те обясняваха неприятните за тях резултати със "загубената памет", с "неразказаната истина за социализма". Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега страдат от носталгия по миналото.
В този десен хор от клевети може би има частица истина. Някои неща наистина са забравени. Забравени са числата и фактите, които характеризират нашия живот преди 25 години и сега. Характеризират разгрома на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в "къса памет". Затова реших да напомня числата и фактите по разрушаването на производствения потенциал на България. Всички данни, на които се позовавам, са от официални източници. Под всяка таблица е посочен източникът. За да избегна условностите от сравняването на разновременни стойностни величини, влиянието на невинаги реални цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели (виж таблица 1)

 

 

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2014 г.
Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2012 г. е последната, за която НСИ е публикувал данни за производството. Ако съдя по тенденцията през изминалите години и от преките ми наблюдения, картината през 2014 г. е още по-неблагоприятна, но официалните данни ще се появят след една година. Означенията в последната колона с "х" показват, че производството е прекратено, а тези с две точки - че няма данни. По някои от тези позиции дори и да има малко производство, то е символично и може би поради това не е отбелязано в Статистическия годишник.

Дори бегъл поглед върху таблицата дава основание за следните изводи:

1. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След това, с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм, започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и оборудване на Съветския съюз.
2. Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г., се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства.
3. Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на вътрешния пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката не винаги отчита.
4. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщава за изхвърляне като скрап на току-що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения.
5. Разрухата в земеделието се осъществява със закон чрез така наречените "ликвидационни комисии", чиято главна цел е - ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изколват се масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.
6. Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи бандити, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.
Появи се дори понятието "обезкуражени безработни" - трайно безработни в продължение на 3-4 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и досега отчита техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица сега е около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените - около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях - работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.
7. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа в рамките на Общия европейски пазар членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие от ЕС в продължение на 7 години  го досъсипа.
8. Размерът на пораженията за България от този тотален разгром на икономиката е огромен. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България са в порядъка на много десетки, а може би и на няколкостотин милиарда щатски долара през изминалите 25 години. Те ще се чувстват още много дълго. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били "най-успешните в нашата нова история". Истината е точно обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяване по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид.
Радикални промени настъпиха и във външноикономическите отношения и особено във външнотърговския стокообмен. До саморазпускането на СИВ на 27 юни 1991 г. България беше член на тази интеграционна общност. През 1988 г. 84,5% от нашия износ беше към страните от СИВ, а само със Съветския съюз 62,8%. През същата година 76,7% от вноса ни беше от страните членки на СИВ, а 53,7% - само от Съветския съюз.
Главен механизъм за функциониране на СИВ беше координираното разпределение на производството и търговията между страните членки, т.е. тяхната производствена специализация и коопериране на основата на определени критерии, така че всяка страна членка да участва в производството и обмена на перспективни стоки с цел да се осигури постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на всички страни от общността. За специализираните продукти изнасяхме 70-80-90% от продукцията за страните от СИВ и се възползвахме от големия пазар на общността. Благодарение на това България произвеждаше и изнасяше на взаимноизгодни условия стоки за другите страни членки, за които сега можем само да мечтаем. Ето какво говорят числата за нашия износ през 1988 г., преобладаващата част от който се насочваше към Съветския съюз и другите страни от СИВ, и за 2013 г., когато изнасяме най-много за ЕС (виж таблица 2.):

 

Източник: НСИ. Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.
Пояснения: Както в таблица 1. В официалните статистически публикации има данни за износа през 2013 г. и затова цитирам тях.

 

Данните от таблица 2 също дават основания за някои разсъждения:

1.Всички изводи във връзка с таблица 1 са валидни и за настоящата таблица.
2. Тази извадка от експортната листа на България през 1988 г. също потвърждава, че сме били средно развита промишлено-аграрна страна по европейски стандарти. Нашата икономика е произвеждала в големи мащаби средно технологични, а в редица случаи, например в електрониката, и високо технологични продукти, които са приемани на външните пазари.
3. Извадката също показва, че индустрията и земеделието са били тясно специализирани в рамките на СИВ и преобладаващата част от продукцията на най-важните сравнително сложни продукти са продавани в страните членки, а остатъкът извън тях. Без тази производствена специализация, техническа помощ от по-развитите страни членки и огромния пазар на СИВ не би било възможно рентабилното масово производство на сравнително сложни машини и съоръжения в малка страна като нашата.
4. От таблица 1 и таблица 2 личи, че производството и износът се сриват тотално след 1989-1990 г. Много от произвежданите и изнасяни по-рано продукти изчезват от експортната ни листа, а заедно с тях изчезват стотици хиляди български работни места и многомилиардни доходи на българските домакинства. При пълната либерализация на вноса и липсата на защита на местното все още неконкурентоспособно производство, преустановеното вътрешно производство се заменя с внос от по-конкурентоспособни чуждестранни производители с голям стопански опит в съответните области. Този внос расте непрекъснато, за да достигне през 2013 г. впечатляващи величини: за домашни хладилници - 81,2 хил. броя, домашни перални машини - 159,9 хил. броя, прахосмукачки - 300,7 хил. броя, телевизори - 998,2 хил. броя, велосипеди - 31,0 хил. броя, маргарин - 11,0 хил. т., ориз - 30,3 хил. т., сол - 163,9 хил. т., захар - 242,9 хил. т., целулоза - 36,5 хил. т., обувки (кожени) - 3171,9 хил. чифта и т.н.
Всеки, който познава стопанската история на сегашните най-богати страни: в Америка, в Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и други, знае, че никоя от тях, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо икономическо развитие, не е допускала такава брутална внезапна либерализация на вноса и снемане на протекцията на местното производство, както постъпи България, заедно с други източноевропейски страни, под натиска на МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Европейската комисия. Теоретична основа на тази политика беше отхвърлянето на теорията и практиката на "аргумента за прохождащата индустрия" (infant industry argument), особено популярен на времето в Латинска Америка и замяната му с фалшивата догма на Вашингтонския консенсус за "отворените врати" във външната търговия, която облагодетелствала еднакво и развитите и слабо развитите страни. Наред с бързата либерализация на цените, либерализацията на вноса и прибързаното снемане на протекцията на местното производство, е едно от най-големите престъпления на шоковата терапия, наложена ни от горепосочените институции.
5. Външният пазар и особено пазарът на СИВ е бил силно чувствителен на деструктивните политически и икономически процеси у нас след края на 1989 г. Спадът на производството се чувства още от началото, но той протича с известна инерционност, може би, защото част от производството е било за вътрешния пазар. Сривът на износа е незабавен и рязък, особено след саморазпускането на СИВ през 1991 г. Цялата производствена и експортна система, изграждана в продължение на години, рухва веднага.
6. Загубените веднъж пазари трудно ще се възстановят. Преобладаващата част от тях са загубени завинаги. Бедата за България е в това, че при настоящия механизъм на функциониране на Общия европейски пазар, на който се реализира преобладаващата част от нашия износ, нямаме шансове в обозримото бъдеще да възстановим производството и експорта на такова качествено и количествено равнище, каквото имахме до 1988 г. Не бихме могли дори да се приближим до него, защото не сме конкурентоспособни. А за постигането на сравнима конкурентоспособност с тази на развитите страни, при идеални условия са нужни поне 15-20, а може би и повече години.

Както е известно, стокообменът между страните членки на ЕС се основава изцяло на пазара. Съществува общ безмитен пазар, но се запазват някои важни нетарифни (санитарно-ветеринарни и други) ограничения. Няма целево разпределение на производството по страни членки. Всяка страна е свободна да решава какво да произвежда, на кого и при какви условия да го продава. На пръв поглед това звучи добре. Ако ЕС беше икономически еднородна общност на високо развити и конкурентоспособни икономики (както беше замислен първоначално - клуб на богатите), този механизъм можеше да работи и от него да печелят най-конкурентоспособните.
Реалностите обаче са други. Голяма част от страните членки, особено новите членове от Източна Европа, Малта, Кипър и до известна степен - от Южна Европа, не могат да се справят на Общия европейски пазар. Повечето източноевропейски страни не отговаряха на критериите от Копенхаген и не бяха готови за присъединяване. Това се знаеше в ръководството на ЕС, но по стратегически военно-политически съображения решиха да ни приемат в ЕС и в НАТО, поради географската ни и друга близост до Русия. Макар че за това не се говореше, на съответното най-високо равнище са преценили, че България може да им бъде полезна в бъдеще като военно-политически плацдарм срещу Русия. Вероятно са целели да ни обвържат необратимо със Запада, за да предотвратят евентуалната ни бъдеща преориентация към Русия. Събитията през последните години и особено настоящите потвърждават това. В Брюксел пожертваха икономическите критерии за членство в ЕС и ни превърнаха в инструменти за реализиране на стратегическите планове на Америка срещу Русия.
Сега плащаме цената поради ниската ни конкурентоспособност на Общия европейски пазар. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15-годишна производствена история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между икономиките на страните членки на ЕС. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС засега е преустановено. Може би за дълго.
Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. Сравнението между производството на най-важни продукти в България и износа на най-важни стоки показва, че в нашето производство и външна търговия е настъпила истинска катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно- и високотехнологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 25-30 години като член на СИВ. Това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1988 г. изнасяхме 78,9 хил. т домати, сега изнасяме 1600 т и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.


 


Докато преди 30 години структурата на нашия износ беше типична за средно развита европейска страна, сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Делът на суровините и материалите в нашия износ сега е 51,9%, на потребителските стоки със що-годе приемливо качество е 27,9% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 20,2%. Високотехнологичните стоки в износа ни са едва 3,3%, а нискотехнологичните - 65,3%.
Ако България предприеме бърза реиндустриализация и модернизация, съчетана с умерена протекция на селското ни стопанство, и при наличието на подходящи междуправителствени договорености между Русия и България, след 8-10 години можем да възстановим част от нашия износ на земеделски продукти, посочен в таблица 1, частично на химическите и фармацевтичните продукти и съвсем малка част от продуктите на машиностроенето.
Трудно ми е да посоча за по-близките години други наши възможности за износ към Русия. Ако трябва да бъда реалист, като имам предвид деструктивната антируска политика на нашите правителства, дори и това трудно ще стане. Сегашните ни управници се оказаха много експедитивни в провала на договорените на политическо равнище три големи проекта: нефтопровода Бургас - Александруполис, и най-вече - АЕЦ "Белене" и газопровода "Южен поток". С това те навредиха преди всичко на България, която сега и в обозримото бъдеще ще бъде заобикаляна от всички магистрални инфраструктурни транспортни системи.
Списъкът от характеристики на тази антихуманна обществена система на примитивен балкански капитализъм е безкраен. По груби мои оценки, през тези 25 години от българския народ са отнети (откраднати) над 150 млрд. лева (около 70 млрд. евро, т.е. двегодишният ни БВП), а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи. Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход.
Сривът на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 2.

 


Може би заслужава да се отбележи още следното:
1. Здравословният процес на намаление на потреблението на хляб и хлебни продукти в другите европейски страни протича и у нас, но все още сме страната с най-високо потребление на хляб в ЕС - около 95 кг на човек от населението. Това е едно от многото измерения на диетата на бедността.
2. При почти всички продукти има рязко шоково влошаване след 1988 г., последвано от стабилизация или дори леко подобрение на много ниско ниво. Това може да се обясни с насъщния характер на храните и неотложността в тяхното потребление в някакъв допустим минимум за биологично оцеляване. То определя по-ниската еластичност на потреблението на хранителни продукти спрямо доходите.
3. При нехранителните продукти еластичността е по-висока, а спадът по-рязък и продължителен. За разлика от храните, потреблението на дрехи, обувки, домашно обзавеждане, ремонт и освежаване на жилището, почивката на море и планина и т.н. подлежат на отлагане в определени граници. Те обаче, за разлика от хранителните продукти, по-трудно се измерват като количество на лице от домакинството.
4. Проведените многобройни анкети през последните 25 години за потреблението на нехранителни стоки с по-широк и по-тесен обхват потвърждават по-рязкото намаление на потреблението им. Това намаление е незначително за най-високодоходната децилна група (5-10% от населението), много голямо за средните децилни групи (30-40% от населението) и драматично за най-ниските (50-60% от населението).
Имах намерение да направя цялостен анализ и на промените в структурата на разходите в домакинските бюджети на България за разглеждания период. Такъв анализ може да добави допълнителна представа за качеството на живота у нас. Това се оказа невъзможно за всички видове разходи, понеже през различните години на този период е прилагана различна групировка на разходите в домакинските бюджети, която прави несъпоставими или трудно съпоставими данните за различни години. Поради това ще се задоволя с анализ само по най-важни позиции, където, макар и с някои условности, данните заслужават по-голямо доверие (виж таблица 3).

 


И тук се налагат някои коментари:


1. Най-важен е делът на разходите за храна и безалкохолни напитки. Известно е, че в най-богатите европейски страни този дял е между 10 и 15%, а в най-бедните страни в Европа и извън нея е 40-50 и повече процента. Известно е също, че с повишаване на равнището на социално и икономическо развитие в дадена страна този дял намалява. У нас също има тенденция към намаление, но тези разходи продължават да са много високи, което ни сближава повече с африканските, отколкото със западноевропейските страни. Това е основание за тревога. Предстои ни да изминем още много дълъг път, докато се приближим по този показател до богатите страни членки на ЕС.
2. Главната причина за рязкото намаление на разходите за облекло и обувки е възможността новите покупки да се отлагат поради ограничеността на домакинските разходи. Поскъпването на дрехите и обувките действа в обратна посока.
3. Разходите за покупка и обзавеждане на жилище, за отопление, осветление, вода и други подобни растяха, главно поради чувствителното поскъпване на техните съставки. Едновременно немалка част от тези разходи се отлагаха за по-добри времена, което смекчаваше повишението им. Нетният резултат от влиянието на разнопосочните фактори предизвика чувствително повишение на техния дял.
4. Заедно с храните, разходите за здраве са неотложни в най-висока степен. Въпреки това комерсиализацията в системата на здравеопазването и в здравното осигуряване, заедно с масовото нерегламентирано паралелно доплащане от пациентите, доведоха до повече от двукратно повишение на техния дял.
5. Върху разходите за транспорт и съобщения влияят както обективни, така и субективни фактори. По-голямата транспортна мобилност на хората е обща тенденция, не само в България. Почти масовото притежаване на собствен лек автомобил, макар и 80% на старо, стана престижно. Мобилната телефония придоби масов характер. Заедно с всичко това растяха тарифите за тези услуги. Повишението на техния дял в домакинските бюджети е нетният краен резултат.
6. Много големи са различията в структурата на домакинските бюджети между различните децилни групи. Например за най-богатите 5-10% от населението разходите за храна са далеч по-ниски от средните, а за най-ниските 40-50% от населението - далеч по-високи, по понятни причини.
Важно е също да се знае, че по официални данни разликата между доходите на най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението през 2013 г. е 6,6 пъти. Коефициентът на Джини е 35,4. Това са едни от най-високите в ЕС показатели за  подоходна поляризация. Населението в риск на бедност и социално изключване е 48,0% от общото население, а населението, живеещо в материални лишения, е 43,0%.
През 2012 г. средното равнище на цените в България на ниво БВП беше 45,1% спрямо ЕС-28. За търгуемите стоки то отстъпва умерено от средните в ЕС, но за нетъргуемите е много по-ниско. В ЕС протича обективен процес на сближаване на националните ценови равнища. Същото не може да се каже за националните равнища на доходите, които сега у нас са едва 22-23% от средните в ЕС-28. Това поставя по-бедните страни като България в още по-неблагоприятна ситуация.
Тези дни бяха публикувани официални данни, според които около 3 млн. души (от 7,2-милионното население на България) живеят в бедност - т.е. с доход до 360 лв., което е минималната месечна заплата.
За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Възможен е и обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност и настоящата икономическа политика на общността.
Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако Общият пазар продължава да функционира както досега? За да ви улесня - погледнете съдбата на успешното някога българско земеделие и дори на българската индустрия, което личи от горните таблици. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус, ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни. Политиката на "отворени врати" за движение на стоки е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време и ще я почувстват на собствен гръб, но ще е твърде късно.
Цитираните в началото заключения на социологическите агенции говорят достатъчно убедително за обществените настроения у нас, въпреки масираната 25-годишна медийна пропаганда срещу социализма и за големите успехи на така наречения "преход". Още по-съкрушителни са цитираните в настоящия анализ данни и факти. Те са най-безпристрастният разказ за живота на българите от 1945 до 1989 г. Народната мъдрост гласи, че "когато числата говорят, дори и боговете мълчат". И при наличието на такива факти десните политици и пазарните догматици, начело с президента Плевнелиев, наричат последните 25 години най-светли в нашата история.
Както вече посочих, разгромът на икономиката струва на България далече над 100 млрд. щатски долара. А да напомням ли за духовната разруха, която е дори по-страшна и по-трудно поправима от материалната. Този разгром не се е случил от само себе си. Зад него стоят хора. Повечето от тези хора са живи и здрави и дори ни поучават как да управляваме икономиката и държавата. Някои от тях и сега заемат важни държавни и обществени постове.
Всяка уважаваща себе си държава би реагирала на този чудовищен разгром. И би наказала виновните. Все още няма признаци за такива намерения на нашата държава. Тя наказва по-смело и по-строго крадеца на една овца в безименно българско село, отколкото крадеца на милиарди. Добре е да се помни, че ако сега не се потърси сметка от виновниците, това ще се повтаря и в бъдеще в нарастващи мащаби. Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления!

 

 

 

 

Източник: ДУМА