Търсене в този блог

петък, 8 май 2015 г.

Трябва ли да празнуваме 9-ти май ? - Александър Симов

 

 

 

Закъснелият реванш на лакеите

 

Стара и достатъчно досадна мъдрост гласи, че историята се пише от победителите. Това, което ни спестяват обаче е, че войните в света (реални, политически, идеологически, идейни) никога не спират и следователно историята е обект на постоянно изнасилване. Всеки следващ победител я пише по свой собствен начин и така светът живее в постоянен оруелиански кошмар, в който лакеите на статуквото с пламнали от злоба очички и мазни ръце се опитват да преформулират истината по най-удобен за своите господари начин.
И днес достигнахме апогея на безумието. Навръх 70 години от

великата победа срещу кафявата чума,

европейските лидери решиха, че няма да почетат победата в Москва, а ще организират свое собствено честване, където няма да канят никакви руснаци. Защо ли да ги канят? Горчивата истина беше, че в онзи трагичен момент за света единствено и само Русия можеше да спре Хитлер и тя го направи с цената на върховно самопожертвование.
Официалната статистика е потресаваща. 28 милиона руснаци загиват във Великата отечествена война. Вероятно всъщност са много повече. И огромна част от тези жертви не са на войници, а на мирно руско население – систематично избивано по план, сътворен от сатанинското съзнание на нацистите. Представете си само – 28 милиона. Това е един океан от пролята кръв. И тази кръв е пречистващата баня на Европа. Тази Европа, която преди войната Александър Вутимски, нарече „Европа-хищница”.
Нова Европа бе възможна само с върховната саможертва на тези обикновени руснаци, на техният невероятен подвиг. И сега някой ми казва, че нямало какво да се празнува? Така ли? Ами празнувайте тогава годишната на създаването на Аушвиц тогава.
Отричането на този подвиг означава, че някой се опитва да даде индулгенция на нацистите. И като гледаме ситуацията в Украйна, където ветераните-бандеровци получиха същите почести като войниците, воювали срещу тях, процесът е съвсем реален. Лакеите на геополитическото статукво много държат да покажат, че техният днешен враг е винаги е бил изверг. А това е подмяна не само на истината, това е подмяна на етиката, на ценностите и на всеки опит човек да се ориентира в мъглата на днешния хаос.
Не възнамерявам да пиша историческа статия. Истината, макар и със 70-годишна давност е очевидна за всеки с ясен ум и незамъглено от грантове мислене. Днес просто историята става

жертва на актуалната политическа ситуация.

А тази ситуация е уникална с едно – Европейският съюз подкрепи власт на откровени неонацисти и реставратори и така се самопростреля в крака. Европа забрави урока от миналото, че когато се хванеш на танц с дявола от него няма пускане и въртележката продължава докато не се пролее толкова много кръв, че вече никой да не може да лъже безнаказано.
Ето това е основата на върховния цинизъм на хората, които днес твърдят, че на 9 май няма какво да се празнува. Значи руснаците нямат право да празнуват Деня на победата, а тези, които до последно отлагаха откриването на втори фронт, които се шубелдисваха до 1944 година, увлечени от геополитически сметки, вместо от желание да спрат злото, имат такова, така ли? Какво ще отбелязват историческите шмекери? Американците ли изнесоха битката за Берлин? Те ли развяха знамената на свободата? Ако човек е формирал своята историческа култура от холивудски филми може и да живее с такова знание, но то е като усещането на някой пациент на психиатрия, че се казва Наполеон.
Руснаците донесоха мира в Европа и заради това паметниците на Червената армия в много европейски страни стоят като светиня. Всяка година хора поставят цветя пред тях, защото пролятата кръв е неизплатим дар. Той те задължава не политически, а емоционално. Не може да се изплати с възклицания, а с благодарност и признателност.
И само у нас градски лумпени, въобразени художници и пърформанс маниаци със страст към алкохола могат да си мислят, че с оскверняването на монумента на Съветската армия, ще се представят като дисиденти пред света. Днес дисиденството е въпрос на памет. Трябва да помним, че България беше част от антифашистката борба в Европа. Че у нас имаше хора, които никога не се примириха с властта, вкарала ни в съюз с нацистите и воюваха с нея. Жертваха се в името на различната България и на различната Европа.
Днешните атаки срещу Деня на победата у нас са опит за закъснял реванш.

Някой много иска да заличи виновното минало

и да представи на света редактиран вариант на историята, но това просто не може да се случи. Защото от 25 години фабриката за промиване на мозъци е пусната на пълни обороти, но на всеки 9 май ветерани, техни внуци, обикновени хора се събират, за да си спомнят за истинската история. Онази история в която Червената армия така нарита задниците на нацистите, че когато потомците на Хитлер пак решиха да се появят на историческата сцена, те се оглеждат плахо и стреснато да не би отнякъде отново да се появят червеноармейците и да ги пратят обратно в блатото.
Великият поет Расул Гамзатов написа невероятното стихотворение „Жерави” в чест на тези, които дадоха живота си за различна Европа. На героят на Гамзатов му се струваше, че тези, които са паднали битката са се превърнали в бели жерави и летят отново и отново в небесата, за да знае и помни всеки от нас защо съществува днес. Тези, които помнят знаят как да чуят песента на жеравите. Всички останали, опасявам се, в другия си живот ще се преродят като жаби. Такава е безмилостната съдба.


Честит ден на победата!

 

 

 

Статията е за сайта “Novini  London”