Търсене в този блог

четвъртък, 21 май 2015 г.

Пощенският гълъб на европейската култура – проф. Андрей Пантев

 

 

 

 

Наближава 24 май. Това е особен празник, който отбелязва нашата европейска значимост. В българските земи, в българската държава и от българите започва историческият път на една нова цивилизация, която ще се нареди в темелите на модерна Европа. Солунските братя Кирил и Методий предприемат едно благородно предизвикателство към достъпността за проповядване на християнската вяра и християнските добродетели. Те разпространяват словото Божие на разбираем за тогавашните славяни език. Този език е старобългарският.
 

Оттогава буквите, книгата, писмеността, образованието и културата стават най-устойчивия елемент в културно-историческата характеристика на българския народ. Именно поради тази особеност Средновековна България излъчва едно културно и книжовно великолепие, сравнимо с най-значимите тогавашни сили в Европа. То служи като посредник и разпространител на вяра и култура между още неоформените Изток и Запад. В този смисъл, възприемайки собствен облик, държавата на българите се оказва първият универсален културен "пощенски гълъб" на общоевропейската култура и цивилизация.
 

Стоящи в близост до два мощни културни центъра - Цариград и Рим, българите успяват да запазят своята специфика и в същото време да възприемат най-доброто от техните културни пулсации. Те възприемат, но не имитират. Така наред с институционалните си изобретения, държавни постижения и военни победи българите носят едно особено състояние на духовност, което се превръща в традиция. Много по-значима от "Край Босфора шум се вдига".
 

Честването през 1851 г. в Пловдивското епархийско училище е календарно маркирано като празник на светите първоапостоли Кирил и Методий. Но зад миналото на българите има векове натрупвания на почит и развитие на Кирило-Методиевото начинание. Оттогава езикът на българите преживява малко изменение. Така той е най-значимият генератор на тяхната воля за облик, а Празникът на Буквите - най-общонародният ден за общност и сближение. Чудото на българския език, много по-важно от останалите ни постижения и триумфи, става най-константната величина в нашата духовна и национална идентичност. Той е назован от народния поет "език свещен" не само защото е бащин език, а защото във времена, когато българите нямаха никакво институционално представителство в своите собствени земи и бяха поставени под тежкия похлупак на вековен гнет, езикът бе този, който съхраняваше усещането за миналото и бъдещето на българската етнокултурна принадлежност. Това бе колкото факт за запазване на облик и самоличност, толкова и морален резерв и перспектива. Затова делото на Кирил и Методий е преди всичко българско дело, независимо че кирилицата се разпространява в голяма част от съвременния славянски свят.
 

Да бъдеш народ на книгата е не по-малко значимо, отколкото да имаш всички други военни победи, стопански, технически постижения. Този исторически приоритет на българите е реален факт и фактор в утвърждаването и развитието на славянската и на европейската цивилизация. Именно поради това българското Народно събрание обяви този празник през март 1990 г. за официален, защото той символизира националното и европейското, общочовешкото и славянско начало в историческия ембрион на българската национална държава.
 

Постиженията на науката, културата, и изкуството са далечно историческо ехо, безсмъртен завет от миналото, който все още намира потвърждение в съвременното българско общество. Затова нека поне за миг именно чрез 24-и усетим близостта си на българи, въпреки всичките слаби различия и свирепи противоречия. Защото всеки от нас носи в себе си част от Кирило-Методиевото дело. Главната причина за нашето оцеляване като етнически масив са именно нашият език и неговата писменост. 
 

Историческият завет на 24 май напомня,че европейските добродетели имат потребност и от нашия културен пълнеж. Той внушава, че може да има принадлежност към европейската общност и в същото време да се запази облик чрез различието, което обогатява същата тази общност. Ние не можем без Европа, но мисля, че и Европа би била по-бедна духовно без такива като нас.
 

Затова е тъжно, че днес, когато сме допуснали в обществото ни да властват невежество и загуба на национален идентитет, когато сме превърнали парите в абсолют и във фетиш, ние фактически сме превърнали 24 май в едни ритуал без реално духовно съдържание. Защото бездуховни хора говорят за духовност, която са загубили като своя същност. Неграмотни родители раждат неграмотни деца, обучават ги на неграмотност и предопределят неграмотно бъдеще. Не съм оптимист за бъдещето на такава нация.