Търсене в този блог

вторник, 7 октомври 2014 г.

Просто ще убиеш един човек... - Петрана Сомлева

 

 

 

 

В съзнанието ми е запечатана една сцена, която никога няма да забравя. Беше към края на октомври 1967 г. Бях първи курс студентка в София, когато един ден, отивайки на лекции на ул. "Граф Игнатиев" - близо до тогавашната сграда на Министерството на вътрешната търговия, срещнах голяма група млади хора като мен, които носеха плакати с образа на Че Гевара, скандирайки неговото име и лозунги с надписи "Американски убийци" и "Предатели". Това беше толкова впечатляващо, че и сега при този спомен още потръпвам. Вече почти половин век неговият мъжествен лик с черната барета и червената звездичка на нея, направена от Алберто Корда, ни съзерцава от стотици хиляди плакати, червени знамена и фланелки, носени на многолюдните социални протести в Чиапас (Мексико), Сиатъл (САЩ), Порто Алегре (Бразилия), Лондон, Генуа, Рим и другаде по света. Неговите смели изказвания днес се цитират в официалните речи на новото поколение латиноамерикански политически лидери, а портретът му присъства в правителствените им кабинети. Неотдавна младият боливийски президент Ево Моралес започна встъпителното си слово с думите: "Ние, от Движението за социализъм, сме избрани, за да довършим делото на Че". А неговият колега от Венецуела, покойният вече Уго Чавес, завършва речта си на срещата на народите на двете Америки в Мар дел Плата, Аржентина, с поздрава "Да живее Че Гевара".
Но кой всъщност бе човекът зад

безсмъртния Команданте

за когото философът Сартр писа "Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха". Защото малко от нашите съвременници могат до такава степен да разклатят общественото съзнание и да оставят след себе си толкова много мистерии и тайни, колкото това е сторил човекът - символ на 20-и век - Че Гевара.
Историята на Ернесто Гевара все още е пълна с много загадки. И най-трудното е да се разбере и обясни всичко онова, което е стояло зад мотивите и импулсите на този наистина уникален човек, това как той е събрал идеите, които впоследствие увличат зад себе си цели народи и държави, откъде и как е черпил сили.

Ернесто Гевара де ла Серна е роден на 14 юни 1928 г. в град Росарио, Аржентина в семейство на заможни аристократи - земевладелци - Ернесто Гевара Линч и Селия де ла Серна. Родната му къща днес е превърната в музей, за посещението на която се чака на опашка. Сред посетителите често има и известни политици. Ярко изразената социална ориентация в своя мироглед Ернесто дължи на семейната среда. На 8 години той е свидетел на нескритата симпатия на своите родители към републиканските сили по време на испанската гражданска война - 1936-1939 г. Чичо му Кордоба участва като интербригадист и журналист в борбата на испанския народ срещу фалангистите.
След средното си образование през 1945 г. Ернесто е приет в Медицинския факултет на университета в Буенос Айрес, но за да бъде финансово независим работи като фотограф, медицински лаборант, захваща се и с всякакъв физически труд. Като студент се увлича по творбите на Сартр, Гарсия Лорка, Пабло Неруда, произведения на аржентински автори социалисти. Води си дневник и пише поезия, които след смъртта му ще бъдат публикувани в многотиражни издания. Още на тази възраст младежът решава за себе си, че основното му призвание ще бъде не личния му живот, а това да служи на хората по примера на тези отдадени личности, на които той искрено се възхищава. През 1952 г. заедно с неговия приятел, доктор по биохимия, Алберто Гранадо посещава Чили, Перу, Венецуела и Колумбия, за да проучи работата на лечебници за болни от проказа.
През 1953 г. Гевара получава

диплома за хирург

и специалист по дерматология. И вместо да се отправи на служба в армията, отпътува за Боливия, където по това време на власт идва Националистическата партия на революционното движение. В страната стават наистина глобални неща: национализация на мините, аграрна реформа, привличане на работници и селяни в управлението на страната... Ернесто Гевара работи упорито, среща се с различни хора, пътува, включително до свещените места на индианците, внимателно изучавайки тяхната култура.
Посещава Гватемала, Панама, Коста Рика, среща се, общува и влиза в дискусии с революционни лидери от различни страни. През същата година Ернесто се запознава с революционерката Илда Гадеа Акоста, за която по-късно се жени и има една дъщеря. Продължава да практикува медицина и да води активен живот, като се среща с много прогресивно мислещи хора. Един от тях по-късно ще нарече Гевара "континентален революционер, който мисли не толкова за Аржентина, колкото за Латинска Америка като цяло"...
В Мексико в края на 1954 г. Ернесто Гевара се запознава с група лявопатриотични кубински емигранти, участници в щурма на казармата Монкада в Куба през 1953 г. Това е първият опит за революция срещу диктатора Фулгенцио Батиста, чийто кървав режим властва в страната цели две десетилетия. Кубинските емигранти са от "Движението 26 юли" и техен ръководител е младият адвокат Фидел Кастро.

Съдбовната среща

на Ернесто Гевара и Фидел Кастро се състои в средата на юли 1955 г., среща, която ще го отведе на острова на свободата, Куба. Още тогава Фидел Кастро отбелязва голямата революционна зрялост и смелост на идеите на Че Гевара. Тази среща за Че остава паметна. В дневника си пише: "Фидел е интелегентен млад мъж, уверен в себе си и изключително смел. Той ще направи революция. Между нас има пълен синхрон. Само заради човек като него бих се раздавал всецяло". Младият лекар осъзнава, че може да се отдаде на кубинската революция. През април 1956 г. подготовката на "Движението 26 юли" за въоръжена борба навлиза в нова фаза. През нощта на 25 ноември 1956 г. 82-ма въоръжени революционери, ръководени от Фидел Кастро, отплават със стара моторна лодка "Гранма", с капацитет 10 души, от мексиканското пристанище Тукспан в открито море с курс Куба. От този момент започва епопеята на кубинската революция и се поставя началото на неумиращата слава на безстрашния команданте Че Гевара. Само след седмица корабът стигнал до бреговете на Куба и отрядът веднага е подложен на обстрел от военните на Батиста. Повече от половината от членовете на екипажа загиват в битката. Че Гевара по-късно ще напише: "Някъде в гората, сред дългите нощи (със залеза на слънцето започваше нашето бездействие) строяхме смели планове. Мечтаехме за битки, за тежки операции, за победа. Това бяха щастливи часове. Заедно с всички се наслаждавах на първите в живота ми пури, които се научих да пуша, за да прогонвам досадните комари. Оттогава се вля в кръвта ми ароматът на кубинския тютюн. И бяхме замаяни дали от силната "Хавана", или от смелостта на нашите планове един от друг по- отчаяни". В битките Ернесто намира това, което му е липсвало. Открива, че не изпитва страх пред смъртта и че играе решаваща роля в създаването и оцеляването на бунтовническото движение.

Без никакво предупреждение и колебание Фидел провъзгласява Ернесто за Команданте. Това е най-високият чин в бунтовническата армия. "Във всеки от нас, ще каже Че, дреме скрита мъничко суета. Повишението ме накара да се чувствам най-значимия човек на земята". Оттогава всички наричат Ернесто - Коменданте Гевара.
Хората от обкръжението на Че отбелязват неговата голяма любов към четенето, желязната воля и вярност към идеалите, саможертвата и грижата за приятелите.

Революцията на "брадатите"

както наричат бунтовниците от Сиера, е победила. Че е провъзгласен като военен губернатор на крепостта Кабана, близо да Хавана, където се помещават военните съдилища. Там се води процесът срещу палачите на Батиста. Ернесто е само на 30 години, а вече е легендарна личност. Чужденецът, аржентинецът, както го наричат кубинците, скоро получава кубинско гражданство благодарение на член от конституцията, добавен специално заради него, Че става министър в новото революционно правителство на Куба.
В това си качество той се среща с видни политици от много други страни: Мао Цзедун, египетския президент Гамал Абдел Насър и др.; посещава и Москва. Гевара се превръща в световен символ на съвременния революционер, открито пропагандирайки своето разбиране на марксизма и бичувайки недостатъците на съществуващите социалистически страни.
След развода си с Илда Гадеа Ернесто се жени за кубинката Алейда Марч, от която има четири деца - Алейдита, Камило, Селия и Ернесто.

Той участва в революционните движения в Африка и в Латинска Америка. През 1965 г. напуска Куба завинаги. В прощалното писмо до Фидел Кастро ще напише: "...Веднъж ни попитаха на кого от нашите близки да съобщят в случай на смърт и тогава нас ни порази действително реалната възможност за такъв изход. След това разбрахме, че това наистина е така, че в революцията (ако тя е истинска революция) или побеждават, или загиват... Още веднъж казвам, че снемам от Куба  всякаква отговорност, с изключение на отговорността, свързана с нейния пример... Където и да се намирам, ще чувствам своята отговорност като кубински революционер и ще действам като такъв..." 
 

През 1967 г. в Боливия неговият отряд попада под обстрел на специално обучени сили на ЦРУ, където на 8 октомври е ранен в крака и пленен. На следващия ден - 9 октомври, в 13,10 часа е разстрелян. Мястото, където е погребан Ернесто Че Гевара, остава неизвестно до 1997 г., когато останките му са ексхумирани и пренесени с военни почести във второто му отечество Куба и погребани в Че Гевара - героят без "че" - мемориала Сиера Маестра. Когато преди разстрела агентът на ЦРУ го пита за какво мисли, Че ще отговори: "Мисля за безсмъртието на революцията".

Романтичният образ на революционера, лицето му, думите му са съхранени в паметта на народа. Той е легенда и за историята ще остане завинаги младия бунтовник-романтик. Команданте Гевара е победил смъртта. Знаел е, че е така. Знаел го е в момента, когато е казал на войника, дошъл да го разтреля: "Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо. Просто ще убиеш един човек."