Търсене в този блог

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Корпорациите ще се налагат над волята на гражданите и правителствата

 

 

 

Интервю на Къдринка Къдринова  с Беноа Бревил, зам. главен редактор на в. „Монд дипломатик”, разказва за рисковете от подготвяния „на тъмно” договор за свободна търговия между ЕС и САЩ

 

Господин Бревил, обществеността не само в България, но и в цяла Европа не е достатъчно информирана за подготвяния договор за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Във Франция какво правите по въпроса?


- Във Франция дълго никой не говореше за същността на Големия трансатлантически пазар (ГТП), както аз предпочитам да наричам този проект. Имаше статии в икономическата преса, например в „Лез Еко”. Там се говори езикът на предприемачите, а те са много благосклонни към ГТП. Във Франция само „Монд дипломатик” и „Юманите” сочеха проблемите. Но по време на европейските избори през май темата влезе в устата на всички. И дори партии, които всъщност подкрепят договора, започнаха да го критикуват, защото разбраха, че общественото мнение е настроено против такъв тип споразумения. Щом обаче минаха изборите, пак млъкнаха. Но фактът, че темата бе засегната в предизборната кампания, позволи хората да получат информация и да надигнат глас. Онова, което най-силно мобилизира обществото за отпор срещу ГТП, е екологичният риск, ГМО, шистовият газ, измитото с хлор американско пиле. Но аз по-силно съм обезпокоен от задаващите се с този договор потъпквания на синдикалното и трудовото право, на държавния суверенитет.

Къде договорът може да удари най-болезнено обикновения човек?

- От една страна, това е отпадането на регулациите и на т.нар. нетарифни ограничения. Има редица американски продукти, които сега не може да влизат в ЕС,  понеже нормите тук са различни от американските. Но ако споразумението бъде прието, тези продукти ще нахлуят на европейския пазар. Това ще засегне най-вече земеделието и смятам, че ще има катастрофални последици в Европа. Вторият аспект, много важен, е осигуряването на възможност фирми да съдят държави. Нека да ви дам един неотдавнашен пример с регистрираната във Франция мултинационална компания „Веолия”. Тя има бизнес в Египет и заведе дело срещу египетската държава, която след Арабската пролет увеличила минималната заплата в страната с 20% и така навредила на печалбите на „Веолия”. Сега си представете, че сме в Европа след приемането на договора за ГТП. И някое европейско правителство реши да национализира или да предприеме регулационни мерки спрямо дадено американско предприятие. То ще може веднага да съди държавата за това. Но държавата няма да може да съди него. Волята на корпорациите ще се налага над волята на гражданите и на правителствата.

Няма ли да има възможност за арбитраж?

- Формално ще има. Но механизмът е такъв, че всичко попада в ръцете на истинска адвокатска мафия. Когато едно предприятие съди държава, се полагат трима арбитри. Един е определен от предприятието, един от държавата, а за третия двете страни се договорят заедно. По принцип такъв арбитър може да е всеки, дори вие или аз. Но не става така, а винаги се избират хора от големи адвокатски кантори предимно от САЩ или Англия. Наред с тези трима арбитри се мобилизират и цели армии от адвокати -  държавата има нужда от тях, за да се защити. Често те идват от същите кантори като  основните арбитри, което си е чист конфликт на интереси. Един такъв процес може да продължи и 4 месеца, и 2 години. А на тези адвокати се плаща между 200 и 500 евро на час! Представете си за какви пари става дума! Има и друго. В адвокатската кантора, която защитава държавата, се трупат данни за всички начини, по които клиентът може да бъде атакуван.

В един следващ етап същата тази кантора, която следи законодателните промени, може да заиграе за другата страна - да информира заинтересуваните предприятия къде са настъпени интересите им и да ги посъветва как най-изгодно да заведат дело срещу държавата. Ето ви и пример. Една от тези влиятелни  кантори информира всички свои клиенти по време на войната в Либия за възможните начини, по които либийската държава да бъде съдена с аргумента, че е допуснала несигурност, нестабилност и военни действия, а това вреди на интересите на инвеститорите. Така по едно и също време Либия преживя и вътрешна война, и чужда военна намеса, и отделно съдебни атаки от мултинационални компании. Същото утре може да се случи във Франция, в България, навсякъде.

А САЩ атакувани ли са като държава по този начин?

- Мексикански и канадски фирми са правили десетки такива опити. Знаете, че Мексико и Канада са свързани с договор за свободна търговия със САЩ (НАФТА). Но САЩ като държава никога не са губили процес. Нали арбитрите  винаги са американски или английски адвокати...

Пактът за финансова стабилност, който беше наложен в ЕС под претекст за борба с кризата, доведе до доста асоциални промени в националните законодателства, до нарушения на трудовите права. Дали той не е бил „загрявка” за трансатлантическата „свободна търговия”? 

- Всички европейски директиви са един вид подготовка за това споразумение. Имаше много спорни директиви и преди Пакта за финансова стабилност - например онези от 90-те години, които абсолютизираха приватизацията. Според тях, ако правителството ви има в страната си държавна поща и частни фирми за доставка на писма и колети, то трябва да им осигури „равни” условия за бизнес. Това предварително обрича държавния сектор на умиране. Целият ЕС, всички директиви и договори са създадени, за да фаворизират свободната и „неизкривена” по тяхната терминология конкуренция. Пактът за финансова стабилност е само брънка в тази верига, която води към споразумението за Голям трансатлантически пазар. ЕС е една наднационална и слабо демократична формация, изземваща ролята на държавите и неособено дружелюбна към демокрацията.

Във Франция най-изявени противници на договора за свободна търговия между ЕС и САЩ са две полярни формации -  Националният фронт и Левият фронт. Възможен ли е съюз между тях на тази основа?

- Причините за отхвърляне на споразумението от крайната десница и от Левия фронт са кардинално различни. Крайнодесните винаги са били против ЕС и следователно срещу ГТП. Те преди всичко поставят имиграционния въпрос в ЕС - дали българи или румънци може да се установят във Франция. Докато Левият фронт е против европейските директиви в приватизацията, трудовото законодателство, социалния дъмпинг и т.н.

Истинската левица във Франция е изключително фрагментирана. Там има еколози, синдикалисти, борци за правата на имигрантите и др. Много рядко във Франция можем да видим синдикалист и еколог да протестират заедно. Но по отношение на ГТП те намират общи точки и излизат съвместно. Това е важен стратегически момент.

Избирателите във Франция сякаш в момента дават повече симпатии на Националния фронт. Защо?

- НФ донякъде си присвои част от програмата на левицата. През 2005 г., когато беше референдумът за европейската конституция, НФ тотално преобърна риториката си. Заговори протекционистки, противно на предишните си постулати. Така събра гласовете на хората, които бяха против ЕС, включително и против пазарната либерализация на ЕС. Днес наистина виждаме, че НФ повишава изборните си резултати. Но е важно да забележим и колко е нараснал процентът на въздържалите се - 50% на последните евроизбори! Има и други около 10%, които изобщо не са записани в избирателните списъци. Тоест около 60% не гласуват. И когато НФ вземе 20%, това означава, че дори и 8% не са пуснали бюлетина за него. Броят на въздържалите се има пряка връзка с ГТП. Хората имат чувството, че решенията се взимат другаде, че нищо не зависи от тях. Ако те изберат правителство, което реши да национализира някое чуждо предприятие, а после държавата бъде осъдена от това предприятие, как тогава да се чувстват избирателите? Усещането е, че демокрацията загива.

Как да се промени това?

- Промяната ще дойде пак от хората, от социалните движения. Но те първо трябва да са добре информирани. Това няма как да го направят медиите, контролирани от големите индустриални компании. Но го прави „Монд дипломатик” например. Не казвам, че другите медии не поднасят фактите. Те съобщават, че „Веолия” съди Египет. Но не анализират причините, поради които това е скандално и които насочват към обществена съпротива. Ако хората са информирани как се взимат решенията в ЕС и как могат да повлияят на това, те ще се мобилизират. Ако не са информирани, просто няма да отидат да гласуват. За съжаление, независимите медии са с ограничени възможности. „Монд дипломатик” е голям независим вестник, но е месечно издание. Читателите ни във Франция са 100 000 души месечно. А всяка вечер телевизионната информационна емисия се гледа от 15 милиона души. Това съотношение показва, че битката е загубена предварително и че твърденията за баланс в поднасянето на различните идеи пред обществото са химера. „Монд дипломатик” е като ниша за изразяване на леви идеи. Но във френския език използваме думата „ниша” и за кучешка колибка... Ако обществото желае истински независими медии, трябва да се промени цялата система на собствеността и рекламирането в тях, както и социалните среди, от които идват журналистите.

Управляващата сега Френска социалистическа партия лява ли е? Каква е позицията й за ГТП?

- Във Франция все по-малко хора смятат ФСП за лява. Сегашният премиер Манюел Валс дори предложи тя да си смени името, да стане социалдемократическа вместо социалистическа. ФСП като цяло е твърде благосклонна към споразумението за ГТП.

Все пак вашето правителство предприе определени стъпки за защита на френската култура при преговорите за ГТП...

- Когато се появи нов европейски текст, първата реакция е да се внимава за френското културно изключение. Правителството веднага приема, че това ще се отстоява. И останалото вече минава по-лесно. Така е и с ГТП. Ако културата се извади от него, нима другите големи проблеми се решават? Кой ще повдигне въпроса за земеделието? Телевизиите няма да поканят някой неизвестен селянин да говори за това, докато с удоволствие канят певци и актьори да говорят за културата.

Вярвате ли, че договорът за Големия трансатлантически пазар може да бъде спрян от гражданите, или целта е просто той да бъде подобрен?

- Договорът трябва да бъде отхвърлен тотално, а не да се подобрява. Това няма да е лесно, но все пак може да се постигне. Имаме примера с Многостранното споразумение за инвестициите, което бе отхвърлено в края на 90-те. Ситуацията беше същата, ставаше дума за тайни преговори. „Монд дипломатик” тогава успя да разкрие текста на споразумението и така то стигна до общественото пространство. След което беше спряно. Що се отнася до договора за ГТП, той трябва да се ратифицира от всички държави в ЕС. Ако една от тях откаже, няма да мине. Затова хората трябва да са информирани, да настояват пред депутатите да гласуват против, да участват в обществени мобилизации и да го спрат. 


Беноа Бревил е доктор по история и зам. главен редактор на авторитетния френски месечник с многобройни международни издания „Монд дипломатик”.

Източник: списание „ТЕМА”