Търсене в този блог

петък, 9 май 2014 г.

На четири фронта битки за Европарламента – Васил Проданов

 

 

 

Кампанията за евроизборите навлиза в решаваща фаза. Засилват се битките и апокалиптичните визии за бъдещето на ЕС. Европа никога не е била така разделена. Четири са главните фронтове на сблъсък на партии и избиратели.

Първият фронт е свързан с границите на държавния суверенитет: повече национална държава срещу повече Европейски съюз. На него влизат в челен сблъсък националистите срещу останалите партии в Европа. Навсякъде националистите, изразяващи нагласите на губещите социални групи през последните години, обвиняват за това Евросъюза и искат неговото ограничаване за сметка на националните държави. За тях той е неоколониална сила, изсмукваща нашите ресурси. Като се почне от Германия, мине през България и стигне до Ирландия се появиха партии, които искат излизане от Евросъюза. Те сочат, че по ред показатели с влизането в ЕС нещата стават по-зле. Левите и социалдемократическите партии са по-малко влиятелни сред работниците и бедните губещи слоеве от населението и са изтиквани от тази избирателна ниша от националистическите и крайно левите формации, като за тях остава свиващата се все повече средна класа и пенсионерите.

Силата на националистите, искащи ограничаването на Евросъюза за сметка на националната държава, идва от нарастващия евроскептицизъм. Проучванията на Евробарометър говорят за рязък спад на подкрепата на ЕС на целия континент. В четирите най-големи страни на еврозоната нивата на доверие към институциите на ЕС са по-ниски дори от тези във Великобритания.  В условията на криза големият печеливш от Евросъюза е Германия, а другите са като че ли доминиращо губещи. Но понеже в самата Германия също расте разделението между печеливши и губещи, то последните данни на Евростат сочат, че и там доверието към ЕС е спаднало с 32% от 2007 г. досега, а евроскептичните партии печелят двуцифрени числа при проучванията на общественото мнение.

Обратно, за левите и десните партии от ПЕС и ЕНП ЕС би могъл да ни помогне, благодарение на него можем да излезем от изостаналостта, стига обаче да се действа по начина, по който те предлагат. Всички политически сили усещат обаче нарастващия евроскептицизъм, критичността към ЕС и заявяват, че нямало да бъдат "yes-мени", а борци за националните интереси в Европарламента.

Вторият фронт сблъсква десните и левите партии в Европа. В единия окоп десните - ЕНП и европейските либерали, подкрепят отслабването на суверенитета на държавите, за сметка на пазара и на корпорациите. Те са за една пазарна Европа и са силни поддръжници на споразумението за свободна търговия със САЩ, склонни са да следват американците в различни области.

В противниковия окоп са левите партии, искащи солидарна и федерализирана Европа като силен субект в променящата се геополитическа ситуация. За тях причина за досегашната криза и неблагополучия е именно искането на десните за повече пазар и повече капитализъм и те му противопоставят повече институционална интеграция, федеративна Европа и ограничения на пазара, финансовия капитал и корпорациите. Така Станишев като председател на ПЕС изгражда стратегия за евроизборите, която е проекция на стратегията за вътрешните избори у нас: за сегашните неблагополучия и у нас, и в другите европейски страни е виновна дясна Европа и преди всичко ЕНП. Лява Европа ще разреши съществуващите днес у нас проблеми. В този смисъл битката за Европарламента просто е европейска проекция на битката между БСП и ГЕРБ у нас, битката между Шулц и Юнкер е проекция на битката между Станишев и Борисов у нас.

Третият фронт на битката за Европа е свързан с националното разположение на политическите сили. На победата или загубата на различните партии се гледа като предпоставка за възход или провал на националните избори. Специфична особеност на тези евроизбори в България е, че при тях националният фронт на битката е по-важен може би от този на всяка друга страна в Европа.

Затова и дебатите вървят повече по национални, а не толкова европейски проблеми. Това са евроизбори с битка на живот и смърт за бъдещето на всяка от партиите. Първо, поради крайно нестабилната конструкция на правителственото мнозинство те са директно път към нови парламентарни избори и промяна на вътрешното съотношение на силите за основните партии у нас. Второ, те са проблем за оцеляване и продължаване на съществуването на по-малките формации като Реформаторски блок, "Синьо единство", АБВ, НФСБ, "Атака".

Трето, те са решаващи за ДПС, защото тяхното място на балансьор, от който зависи всяко следващо мнозинство и готовността им да играят както с БСП, така и подаването на сигнал към ГЕРБ, може да бъде заето от "България без цензура" - нова политическа инженерна конструкция, събрала куп журналисти, които безспорно ги бива в пиара и обещанията на всеки каквото поиска.

Четвъртият фронт е свързан с геополитическата битка за Украйна, в която ЕС попада като буферна зона между САЩ и Русия. Неговите избиратели са разделени на русофили и русофоби, американофили и американофоби и границите между едните и другите минават често вътре в избирателните ядра на различните партии. В повечето случаи националистическите партии, борещи се за засилен национален суверенитет, подкрепят Русия срещу САЩ, които са възприемани като сила, разрушаваща националните държави, носител на неолиберален глобализъм и цветни революции. Европа на нациите, която се откъсва от американска зависимост и поддържа дружески отношения с Русия - това е визията на националистическите партии от Марин льо Пен във Франция през Найджъл Фарадж във Великобритания до Волен Сидеров в България.

Десните и левите партии се люшкат между икономическия интерес и политическия натиск на САЩ, между нагласите на своите избиратели и русофобията. Сблъсъкът с Русия в условията на нарастващ евроскептицизъм я превръща в привлекателен полюс за разочарованите от Евросъюза. В българските социални мрежи групите, в които се призовава за евразийска интеграция, вероятно вече са повече от тези, които имат в заглавието си думата "европейско".

Кризата засили периферизацията на Източна и Южна Европа, доведе до нарастващо неравенство както между отделните части на Европа, така и вътре във всяка отделна страна. Това обуславя две водещи характеристики на сегашните евроизбори.

Първата характеристика е мобилизацията на избиратели чрез образа на врага. Кризата радикализира големи маси от хора и ражда ежедневно и ежечасно врагове, които пиар специалисти и партийни активисти рисуват умело като политически дяволи и вампири. Никога след Втората световна война неравенствата в ЕС не са били толкова големи. Между 50% и 80% от европейските граждани не са си променили положението или са загубили от кризата през последните години. Десетките милиони лузъри трудно можеш да убедиш с рационални обяснения. За тях е важно да посочиш врага - виновник за състоянието им. И в различна степен всички партии тръгват в тази посока, всяка със своя враг - Евросъюза, политическия противник, имигрантите, бегълците, политиците. И от ляво, и от дясно засилват своята роля радикални групировки. Прогнозите показват, че за първи път наляво и надясно от ПЕС, ЕНП и Алианса на либералите и демократите ще има толкова много депутати.

Втората характеристика е европопулизмът. На тези избори повече от всякога друг път се ражда нов феномен - европопулизъм, спекулация с промените в ЕС, които ще ни решат проблемите. Свалят звезди от небето и ни обещават, че ще ги получим, стига само да гласуваме за съответната политическа сила. Засега и в България виждаме три елементарни европопулистки аргумента. Първият: да махнем от властта лошите на евроравнище, защото те са виновни за всичко. Вторият: Като спечелим ние, ще има нова ера и ново бъдеще в Европа. Третият: Няма да им позволим на тези от Евросъюза както досега да ни пренебрегнат. Като отидат нашите няколко депутати сред другите 750 и нашите национални интереси ще бъдат защитени.

Звучи смехотворно, но стои в центъра на кампаниите на водещи партии в България.

Очевидно е, че конструкцията и партийните разделения на Европарламента след тези избори ще бъде много по-трудни за реализация на нечии национални интереси. Европарламентът с голяма вероятност ще бъде в състав и съотношения на силите, които го правят крехък и по-малко работоспособен, подобно на нашия сегашен парламент. Затова и обещанията за каквито и да е радикални промени в ЕС, които чуваме от партии и кандидат-депутати, говорещи ни за "нова Европа", изглеждат като евтин европопулизъм.

 

 

Източник: в-к „Труд”, 08.05.2014