Търсене в този блог

неделя, 18 май 2014 г.

Новата класова борба – Петър Волгин

 

 

 

Най-напред ми се струва за важно, че трябва да бъде опроверган един мит. Имам предвид мита, който е насаждан през последните няколко десетилетия, за "мирното съвместно съществуване" между хората на наемния труд и представителите на свръхбогатия елит. Нямало вече никакви противоречия между едните и другите, това ни обясняват непрекъснато либералните идеолози, нямало никаква класова борба. Нещо повече, нямало вече никакви класи. Всички сме били едно голямо задружно семейство, където всеки се грижи за доброто на другия. Например, милиардерът се интересува най-вече от това как да направи по-бедните си съграждани по-богати, по-здрави и по-щастливи. Съответно пък работниците не трябвало да мислят за разни "комунистически глупости" като стачки, искания за увеличаване на заплатите, а да си кютат на работните места, докато още ги има и да чакат елитът сам да се сети да направи нещо за тях. А, разбира се, не бива да имаме абсолютно никакво съмнение, че собствениците ще се сетят да сторят това.

Докато либералите ви разказват тези красиви небивалици, в действителността върви една нова класова борба. А целта на идеолозите на "безвъзвратно победилия капитализъм" е тъкмо да не забележите тази борба. Защо казвам "нова"? Защото ако през 19-ти и  20-ти век класовата борба се водеше "отдолу-нагоре", т.е. експлоатираните класи се бореха, за да извоюват от собствениците по-добри условия на живот и труд, то днес наблюдаваме обратния процес. Някъде от 70-те години на миналия век привилегированият елит се бори да си възвърне онези прави, които е изгубил. Трябва да признаем, че елитът постигна забележителни успехи в тази класова борба "отгоре-надолу". Постоянно увеличаващото се неравенство в световен мащаб е най-доброто доказателство. Механизмът на неприличното забогатяване изглежда по следния начин. Управляващите политици (няма никакво значение дали принадлежат към официалната десница или към официалната левица) приемат такива закони, които максимално да улеснят дерегулацията и трупането на печалби. Целта е богатите да плащат колкото се може по-малко данъци и да носят колкото се може по-малка отговорност за действията си. Благодарение на глобализацията това вече е удивително лесно. За отрицателно време мегакорпорациите са в състояние да преместят капиталите си във всяка една точка на земното кълбо. Така печалбата винаги е за тях, а вредата от дейността им - за местното население.

Питаме се възможно ли е това статукво да бъде променено? Възможно е, разбира се, стига ние, хората, които не принадлежим към привилегирования един процент, да осъзнаем, че няма хармония между нас и онези горе. Да, ние можем да получим по-добри условия на труд и по-добро заплащане, но за целта е необходимо да поискаме тези неща. И то да ги поискаме достатъчно ясно и категорично. А за да добием въпросната категоричност, трябва да се освободим от догмите, с които ни захранват либералните фондации през последните десетилетия. Веднъж завинаги трябва да осъзнаем, че няма такова нещо като "справедлив пазар". С тази куха формула всъщност се прави опит да бъде скрита тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните - по-бедни. Няма как да не ви е направило впечатление, че откакто господства формулировката за "прекрасния пазар и ужасната държава", печалбите на представителите на транснационалната капиталистическа класа нарастват с невиждани темпове, докато доходи на обикновените хора непрекъснато се свиват. Ние обаче не протестираме срещу тази върховна несправедливост, защото сме научени от проповедниците на либерализма, че това е "естественият ред на нещата" и всеки бунт срещу него ще докара сталинизъм, ГУЛАГ и масов терор.

Пък аз мисля, че е крайно време да се отърсим от тези лъжи. Крайно време е да осъзнаем, че отстояването на правата не води до сталинизъм. Крайно време е да престанем да се плашим от левите идеи. Тъкмо обратното, най-ественото нещо за хората на наемния труд е да вярват тъкмо в такива идеи. Върнете се назад в историята и ще видите, че именно левицата е тази, която се е борила за правата на обикновените хора. Да, днес ние не можем да копираме онези практики от 19-ти и 20-ти век.  Днес имаме нужда от друг тип леви движения, много по-неформални, много по-гъвкави от някогашните пирамидални и строго йерархизирани соцпартии. Една нова, съвременна, радикална, можете да я наричате както искате, левица трябва да бъде преди всичко борбена и готова да защитава до край правата на обикновените хора. В никакъв случай не бива да повтаря грешките на официозните социалисти, които отдавна са станали част от статуквото и напълно справедливо биват наричани "хайверени". За разлика от тях новите леви трябва да скъсат със статуквото, да покажат, че може да има и друг свят освен пазарния, че е напълно възможно в едно общество на добър живот да се радват повечето граждани, а не само представителите на елита.

 

 

Коментар в предаването „Деконструкция” , БНР, 17 май 2014 г.

Звуковият файл тук: http://bnr.bg/horizont/post/100409175/komentar-na-petar-volgin-17052014