Търсене в този блог

вторник, 22 октомври 2013 г.

Среща-дискусия "Александър Лилов и развитието на левите идеи в ХХІ век"

Срещата се проведе в НДК на 21 октомври 2013 г.

В своето изказване Янаки Стоилов заяви, че в днешната българска социална и политическа реалност няма как да не търсим реалните процеси и противоречия, които съществуват в обществото и в партията. Освен идейно-политически тенденции, в партията съществуват и подгрупи, които не са официално декларирани. Една от тях мога да определя като криптосоциалисти - скрити социалисти, които обявяват, че те или техни близки роднини са такива от дълги години, единствено когато дойде време да се заемат административни постове. Казано по-грубо, дори можем да говорим за келепирсоциалисти, които са такива, защото смятат, че няма друга партия, от която да получат политически или административни позиции. Дори и клерикалсоциалисти, които, освен привързани към християнските ценности, се оказват силни застъпници на религиозното начало и на съвременната роля на църквата.
Модерният социализъм като обществен проект трябва да бъде алтернатива на капитализма. Ако социализмът не излиза на обществената сцена, за да преодолее капитализма, той не само губи своята идентичност, а чисто и просто става излишен. Да не забравяме и темата за явната и скритата власт. "Зад това, което ние наричаме правителство, на скрит фронт господства едно правителство без каквато и да е връзка и отговорност пред народа. Унищожаването на това невидимо правителство и разгромяването на неизлечимия съюз между корумпирана икономика и корумпирана политика е решаващото политическо предизвикателство на нашето време." Това са думи на Теодор Рузвелт, казани преди повече от век. Измежду актуалните ни задачи, освен обявяването и провеждането на лявата политика, е и премахването на скритите зависимости в общество, в което се извърши безогледно разпределение на капитала и неговото попадане под контрола на твърде ограничен кръг хора.
С какво печели левицата и защо тя често се оказва в управлението? Това е въпросът за съответствието между думите и делата, за действията в опозиция и в управлението. Един от последните лидери на ГСДП казва: "Ние говорим по Кауцки, а управляваме по Бернщайн." Примерите са достатъчно и в европейската, и в българската действителност. Защото изглежда първото, с което левите партии се опитват да спечелят доверието на избирателите, може би става и едно от първите неща, с които те са готови, ако не да се откажат, да направят компромис.
БСП тръгна да изпълнява голяма част от поетите предизборни ангажименти, но тези, които най-радикално ни отличават от останалите партии, все още остават открити. Би трябвало да настояваме още през следващата година те да станат част от управлението на правителството. Става дума за семейното подоходно облагане, за създаването на национален инвестиционен фонд, който да акумулира по-голяма част от наличния финансов капитал за изпълнение на приоритетни проекти - било от страна на частния сектор, или на държавата. Трябва да търсим реализацията на такъв род отличителни, характеризиращи лявата политика действия. Добра стъпка е предлагането на законопроект, който да освети и да постави под регулиране т.нар. офшорен капитал. Независимо, че това дойде като инициатива на друга партия. Днес в Европа има много повече шансове да бъдат поставени проблемите за финансовите транзакции и тяхното облагане, за изсветляване на капитала, защото той отдавна е намерил с покровителството на много от правителствата удобните ниши, в които да работи в своя полза, а не в полза на обществото.
Добре е към всяка наша общинска и районна организация да бъдат създадени програмно-кадрови съвети. Ние имаме структури с политико-експертна ориентация, които да подготвят предложения по редица секторни политики, но тези групи трябва да дават възможност на социалистите да се чувстват постоянно включени в процеса на формирането и реализацията на политиката. Те ще направят много по-резултатна и нашата кадрова дейност. Имаме заслужили и недотам заслужили хора, които чакат поредните назначения. Да се запитаме дали всички те са имали активни позиции, реални и обосновани предложения, още когато не сме били на власт. Трябва да дадем път на хората, които могат да предлагат и да провеждат политика.
Заедно с моите колеги работя БСП да бъде на власт, но тази цел сама по себе си не е достатъчно мобилизираща. Тя трябва да се възприеме само като условие за постигане на по-важната, по-амбициозна и национално сплотяваща цел - промяна на модела на развитие на България. Само така ще се измъкнем от дълбокия и кален коловоз на мъчителния български преход. Трябва да приложим политика, която съвпада във висока степен със сегашните национални задачи, които трябва да реши България.
Ние сме за засилване ролята на държавата и в същото време за освобождаване на гражданската и стопанската инициатива. Отново трябва да заявим необходимостта да спре приватизацията на политиката, което означава тя да не бъде подвластна на корпоративни и свързани с други, нелегитимни, интереси, средства. Докато не се национализира политиката, т.е. докато не започне тя да служи на интересите на гражданите и на народа, няма да се решат справедливите икономически и социални искания на хората.
Новата политика означава да скъсаме с клишетата на неолиберализма, предизвикал най-дълбоката от десетилетия финансова и икономическа криза. Необходима е политика, която включва ограничаване на монополите и съчетава представителната и пряката демокрация, активното гражданско участие. Тя изисква социално ангажирана държава и солидарно общинско общежитие. Изисква и политици, които са изстрадали досегашния си опит, които притежават компетентност и намират възможности там, където другите търсят оправдание. Политици, които залагат не на омразата, а разчитат на диалога с гражданите и специалистите, които са носители на политически морал, последователни в отстояване на интереси и позиции, поемат реална политическа отговорност за своите действия.
Основните ни задачи са да постигнем растеж и висока заетост, добри доходи и социална сигурност, с особено внимание към младежката безработица и тежкото положение на пенсионерите. Трябва да потърсим и промени в начина на субсидиране на земеделието. Крайно време е държавата и общините да съдействат за създаване и на условия за изкупуване и за преработване на земеделската продукция.
След като в България и Европа възникват все повече радикални десни идеи, можем да намерим отговора само в радикалната лява политика, която да спре този десен поход. Трябва да преосмислим новите съюзи, не просто между старата умерена левица и десница, а между създаването на нова лява платформа, на която инициатор да бъдат именно социалистическите партии. Платформа, която да обедини голяма част от обществото и левите сили в лицето на социалисти, социалдемократи, зелени, нови леви, дори либерали.
Призовавам Сергей Станишев в началото на следващата година да инициираме провеждането на обсъждания, дори европейска конференция, за новия европейски ляв реформизъм, който да даде и голяма част от новата платформа за предстоящите европейски избори.
Последната ни среща с Александър Лилов беше малко преди неговата кончина, каза Я. Стоилов. Въпреки тежкото си състояние, той отново говореше предимно за България. И каза: "Вслушвайте се в исканията на хората и намерете политическо решение, иначе - жална й майка на България." Стратега употребяваше често и една друга фраза: "Тук е Родос, тук скачай!" Нека да го направим сега и с всички свои последващи политически и обществени действия.

Предлагам тази среща да стане ежегодна, каза Николай Малинов, защото темите, които се повдигат днес, няма как да бъдат изчерпани за няколко часа. Категоричността и яснотата на позицията, която имаше другарят Лилов, определено са дефицит в нашата партия и в лявото като цяло. Недостатъчната дискусия по тези теми не позволява да наложим своето виждане по повдигнатите въпроси, въпреки че имаме нашите идеи.

Васил Проданов беше казал в свое изказване, че ни интересуват битките за бъдещето, а ни занимават само с миналото и дребнотемието. Тук се занимаваме с фундаментални и важни за държавата въпроси. Затова дискусията трябва да има ежегоден характер. Предлагам тази дискусия да бъде издадена на книжно тяло, за да не остане затворена между тези стени. Много се каза за новото ляво и как да се роди. То трябва да се роди в такива формати.
С делата си Александър Лилов успя да реформира, а не да трансформира партията. И именно от такъв тип поведение - реформаторско, се нуждаем в лявото пространство. Като философ, политик и като човек Александър Лилов предаде много уроци. Ученици могат да бъдат всички, които се вълнуват от проблемите на обществото днес и перспективите на обществото утре.
Първият урок за мен е, че социализъм ще има, ако се намерят достатъчно мощни, търпеливи, упорити и целеустремени сили. Той не е просто част от обективни закономерности. Социализмът на бъдещето може да остане просто пожелание, утопия. Думите на Лилов, когато преподава този урок, са други, но това е смисълът. Светът предлага много възможности, включително и драматично връщане назад. Нещо, което разбираме като свидетели на българските реставрации на бедността, егоизма, разхищението и бездушието. Истински ученици на Лилов ще бъдат тези, които с поведението си показват, че историята не се прави сама, че настоящето не е нещо, което се стоварва върху нас. Историята и бъдещето ни ще бъдат такива, каквито сами ги направим.
Лилов обвързва социализма на бъдещето не с класовата революция, а с великата глобална революция, която от своя страна се състои от няколко революции - технологична, екологична, образователна, комуникационна, демографска и управленска. Какъв е урокът за мен? Социализмът на бъдещето не може да бъде чисто и просто локално явление. Най-важното нещо, за да бъде осъществен този социализъм, е неговият интернационализъм. Без съвместните усилия на левите в света социализмът не може да бъде осъществен. Така разбирам аз този урок на Стратега. Без глобална солидарност глобалната революция ще доведе до всичко друго, но не и до социализъм.
Ако днес има истински действащ и ефективен интернационализъм, то той е на глобалния капитал. Засега достойна сила, която му противодейства, няма. Днес солидарността на капиталистите диктува това, което се случва. Благодарение на тази солидарност офшорните зони са толкова силни. Финансовият капитал е стотици пъти по-мощен от производствения. Социалните придобивки на хората навсякъде се свиват. Пропастта между бедни и богати навсякъде се увеличава. Интернационализацията на лявото в условията на глобалния капитализъм е новата задача. Тя трябва да се случи с усилията на всички леви мислещи политици в света. Ако не се случи, социализмът няма да бъде. Бъдещето на социализма ще остане вечно бягащ хоризонт.
Миналата седмица министърът на вътрешните работи на Франция направи изказване срещу ромите. Рейтингът на този министър сред десните избиратели скочи, а сред левите - рязко падна. Много ми се иска да доживеем мига, в който и българското общество, и сензорите на българския избирател ще могат да отличават левите от десните мерки. В този смисъл сме длъжници пред Александър Лилов, заключи Малинов.

За мястото на БСП в политическия живот на България, както и за важността на осъществяването на левите политики говори лидерът на социалистическата партия Сергей Станишев. Той подчерта, че за БСП и левите партии целта е водеща при дейността им. "Левицата винаги е програмна. Ако левицата насочи вниманието си само към всекидневието и в решаването на текущи политически, икономически и социални проблеми, тя ще се изравни с другите политически партии и ще загуби своя смисъл на съществуване. Нейният мироглед е много по-широк и всеобхватен - социално, икономически и политически", категоричен бе лидерът на БСП. Станишев обърна внимание на честата дискусия, която се генерира в българското политическо пространство - темата за новото ляво.

"В началото на 90-те години се твърдеше, че запазването на единството на БСП е вредно и че начинът БСП бързо да се демократизира е да се раздели. Слава Богу, това не се случи по начина, по който други фактори се опитваха да го наложат на социалистическата партия. Дискусионното разнообразие, споровете, сблъсъците на идеи са изключително полезни и здравословни, стига в спора да се ражда истината - вярната политика, основана на общи ценности в рамките на БСП и българската левица", коментира соцлидерът Председателят на БСП добави, че социалистическата партия винаги се е противопоставяла на безобразията на прехода. "Тя винаги се е уповавала на програмите си. БСП е партията, която се позовава на ценности и последователна политика. Проф. Лилов беше привърженик на промяната, която запазва и добрите постижения. БСП не се е отказвала от постиженията от времето на социализма. Онова, което е липсвало на БСП по това време, е била свободата", добави Станишев.
Бяха отчетени и уникалните качества, които е въплъщавала в себе си личността на покойния Александър Лилов. "Лилов имаше научно-концептуално виждане за развитие на левицата и БСП, от една страна. Той бе и ефективен лидер на партията в един от най-трудните й моменти. Имаше изключително широк интелектуален поглед върху процесите не само в България, но и върху политическата обстановка в Европа и света. Лилов не беше заключен в националното, а гледаше в широк, интернационален контекст", заяви Станишев. Той бе категоричен, че съчетанието между всички качества на Лилов, както и прозорливостта му, го правят важен не само за БСП, а и за прехода, защото той е спомогнал за мирния преход от едно обществено устройство към друго.

Историкът проф. Искра Баева добави, че преходът, който Лилов е осъществил за БСП, е бил категоричен, с ясна посока на демократизация на партията, а оттам - и за цялото общество, но не с драстично движение. "С други думи - не революционен, а еволюционен преход", каза тя. Според нея не само БКП, но и БСП се е цепила през годините, но от нея са се отделяли малки групи, които постепенно са залязвали, а голямата партия е оставала. БСП я подкрепят хора с най-различни идейни убеждения, но това не е лошо, защото там, където има малко идейни спорове, малко идеи, няма много бъдеще анализира Баева. Според нея от идейните различия се раждат истинските, прагматични и верни като посока идеи. Баева смята, че цялата левица е изправена пред кръстопът. "През последните години от живота си Лилов нееднократно е предупреждавал за твърде голямото отдалечаване на левите партии от лявата им основа - от идейната им и програмна основа. Това отдалечаване е толкова голямо, а в кризата, в която продължаваме да живеем, БСП все още не е предложила изход, и резултата го виждаме все по-ясно - избори печелят все по-често популистки партии", предупреди тя.

Зам.-председателят на БСП Георги Пирински припомни някои от основните тези, застъпвани в програмата на БСП. Обновлението и модернизацията на БСП, чийто застъпник бе и Лилов, бяха част от нещата, за които Пирински подчерта, че фигурират и в сегашната програма на БСП. "Всички чувстваме необходимостта от дискусия - много сериозна и освободена от различните склонности към етикетиране на участниците. Има инициатива, обявена от Георги Първанов, има дискусионен клуб от в. "Земя", има дискусия, организирана от софийския "Клуб 21", чухме идеята за дискусия в основните организации. В телевизионно предаване чух заявки и за формирането на една нова левица. Няма лесни отговори какво означава реална реализация на една лява алтернатива в днешна и утрешна България и Европа. Простото обявяване за отхвърляне на неолибералния модел не е достатъчно за победния ход на една нова левица", подчерта Пирински.

За значението и присъствието на Александър Лилов на българската политическа сцена говори и политологът Валери Жаблянов, който в момента е депутат от КБ. Той също отчете приноса на Лилов като председател на БСП в едни от най-трудните й години. "Категорично социализмът в България се състоя, както и в голяма част от света, макар и в друга форма, и не в тази, която е успяла да покаже своята конкурентност в западния свят. Важно е да се отговори на въпроса, който тежи върху всички нас, хората, свързани с БСП - можеше ли БСП да предприеме други стъпки за развитието на България по друг начин. Отговорът е ясен - "не" след разпадането на световната социалистическа система." "Идеята, че БСП би могла да се справи по друг начин, освен да плува в цунамито на неолиберализма, мисля, че не е реалистична", анализира Жаблянов.

Икономистите Иван Ангелов и Стефан Стоилов призоваха БСП да прави внимателен анализ на действителността и да води наистина лява политика, а не да се подвежда по течението на неолиберализма.

Нядавам се, че моето поколение е в такава степен на зрялост и мъдрост, с каквато Лилов и неговото поколение през 1990 г. се опитаха да дадат един ляв и по-хуманен път на трансформацията на България, обяви пред събралите се и социологът Михаил Мирчев. Според него Лилов е бил персонификация на интелектуалното начало в БСП и ненапразно е бил наречен Стратега.

Председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов призова Центърът за исторически изследвания към БСП да бъде кръстен "Александър Лилов" в памет на Стратега.

Според Мирослав Попов драмата на Лилов е била в това, че той ясно е поставил проблема с бедността на България, но е видял неговото решаване в рамките на прехода.

 

За мен в България новото ляво може да мине единствено и само през БСП бяха думите на журналиста от в. ДУМА Александър Симов. Според него единствено и само БСП има интелектуалния и идеологически потенциал да промени не само България, но и самата себе си. Хубаво е да си мислим, че може да има някакво абстрактно, самодостатъчно ляво, което да е независимо от партии, но в края на деня човек трябва да знае кои са хората, с които може да извърши промените, обобщи Симов. Той синтезира своята идея с думите: "Битка за различна БСП - да, битка срещу БСП - никога."

 

 

По материали на вестник „Дума”