Търсене в този блог

неделя, 6 октомври 2013 г.

Подуянски прочит на Маркс в 21 век - Александър Симов

 

 

Нямах си друга работа тези дни и зачетох "Манифест на комунистическата партия" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. В новата епоха, смятам, това е книга за която всички са чували, много хора могат да цитират нейното ефектно, публицистично начало, но, подозирам, малцина са тези, които могат да мръднат от това място и да разкажат какво пише в текста след това. Още една забележка - в книгата си за Маркс "Световния дух" Жак Атали се спира на един детайл от твореца Маркс за който лично аз не знаех. Атали разказва, че Маркс има проблем като автор с това да завършва своите книги. Той е мащабен анализатор на капитализма и постоянно натрупва нови и нови примери, нови и нови разсъждения в своите текстове и заради това не чувства нито един от тях истински завършен. С "Манифеста" нещата стоят по друг начин. Той е тезисно изложение на някои от идеите, които вълнуват Маркс и Енгелс и е написан бързо. Според Атали просто Маркс не е чувствал това като книга. Вероятно французинът е прав. Но, ако изчистим погледа си от злонамереност (това е модерният демон на епохата, която си мисли, че знае всичко и, че е преживяла всичко) и от пластовете зловредна пропаганда натрупани върху тази книга, в нея можем да намерим истински бисери.

 

Дори само от първата глава на "Манифеста" можем да разбием поне 5 мита за Маркс, както и да открием стряскащата му прозорливост на анализатор и способността му да се вглежда в процесите, без непременно да отклонява погледа си от преходните явления и интригантските личностни политически драми.

Давам ви пример. Елементарното идеологическо ниво на българската десница е един от тъжните артефакти на прехода, но ако отворите десните блогове ще срещнете интрепретации на Маркс, които могат да ви вземат ума със своята налудничавост. Маркс, разбираш ли, пишат тези от десните, които са способни само на икономическа критика (защото има една част от тях, които наричат Маркс Кашел Мордехай и представете си оттам-нататък какво е нивото на текстове им) пишел срещу богатите без да си дава сметка, че те развиват света.

Абсолютно невярно. Маркс е най-силния глас срещу несправедливостта на обществените отношения, но той винаги, във всеки свой текст си дава сметка за реалната ситуация.

Вижте какво пише: "Буржоазията не може да съществува, ако не революционизира постоянно оръдията за производство, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения".

Технологичното развитие е инструментът на буржоазията (ако се придържаме съм лексиката на Маркс) за политическо дълголетие. Което отличава пазарните отношения от времената на феодализма например. Още един цитат: "През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно".

 

И именно това, че технологичното развитие е инструмент за запазване на политическо влияние, кара Маркс да предскаже това, което днес наблюдаваме в световен мащаб - мащабната бизнес експанзия по света. С други думи - глобализацията. Той я описва стратегически много преди Зигмунт Бауман например: " Нуждата от все по-широк пласмент на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя навсякъде трябва да проникне, навсякъде да се настани, навсякъде да установява връзки. Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва".

 

При това Маркс и Енгелс първи, ама наистина първи намират основания не само за политическа критика на подобен тип експанзия, но за морална такава. Въпросите, които днес вълнуват Наоми Клайн, Чомски и много други радикални мислители първи за повдигнати от Маркс, който в зората на индустриалния капитализъм е имал очи да види моралните дилеми на бъдещето. Дилемата за това, че размахът на развитие на технологиите превръща света в глобален пазар в който няма никакво място за обикновените хора. В този смисъл развитието на технологичните производства не освобождава човека, а го превръща в механизъм, в гайка на системата, направо в нейна жертва, защото кризата и капитализмът са като братя-близнаци, а при всяка криза го отнасят обикновените хора.

Всъщност това е критиката на капитализма за която критиците на Маркс изобщо не говорят. Той е безмилостен към буржоазията, не, защото се е събудил накриво, а защото вижда, че тези съвременни производствени отношения отчуждават човека от неговия труд. Това си е направо екзистенциалистка критика.

 

Само вижте за какъв стил говорим. Това е толкова изящен политически текст, че ми е жал за всички, които не могат да разберат красотата на идеологическите размишления:

 

"Навсякъде, където извоюва господство, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални окови, които връзваха човека за неговите „естествени повелители“, и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното „плащане в брой“. Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните, гарантирани и придобити свободи постави само една свобода — безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна пряка, бездушна експлоатация."

 

Нека да не пресилваме излишно анализаторския талант на Маркс - той е бил мощен и гениален учен, но няма как да е знаел и да е можел да предскаже всичко. Човек като него, който описва от обаче едно огромно, немистично, а съвсем технологично зло, отчаяно се е нуждаел от сила, която да му противопостави. И намира образът на пролетария. Между другото в епохата на Маркс, а доста години след нея, това е бил съвсем адекватен образ, защото лично аз не мога да ви посоча друго политическо учение, което за толкова кратко време да е добило такава масовост като марксизма. Но дори и самият Маркс е бил наясно, че пазарните отношения са отношения в постоянно развитие заради това едва ли бе се изненадал, че дефиницията за наемен работник много се е променила с което прави описването на думата "пролетарий" в наши дни доста проблемна. Давам ви пример - банкерът-вампир Левон Хампарцумян не е собственик, той е наемен работник, с малката подробност, че според слуховете му заплатата е над 200 хиляди лева месечно. Не ви разсейвам с реалност, давам ви пример за промяната на времената.

Което не означава, че марксисткият анализ не е актуален. Напротив. При всяка системна несправедливост в този свят, рано или късно някой прибягва до Маркс, което показва, че в неговите думи хората продължават да намират някаква истина за себе си.

 

Още един цитат (ще ви затрупам с цитати, защото думите говорят по-добре от всичко останало): "В рамките на днешните буржоазни производствени отношения под свобода разбират свобода на търговията, свобода на покупката и продажбата".

С какво не сте съгласни в това изречение. Дори и, ако вземете Европейския съюз за пример, въпреки, че той представлява светла утопия за социалност, ако го сравним с други части на света, ще видите, че властта е готова с желязна ръка да осигури свободата на движение на банковите капитали и на стоките. Когато обаче стане дума за свободна придвижване на хората, което е част от същата тази свобода, която ни рекламират, изведнъж започват да действат антиемигрантски закони, ограничения и направо масови депортации на бедни роми. Коя точно и къде е свободата тук? Маркс още навремето е схванал лицемерието на основните постановки на които се крепи системата. Свободата е за тези, които могат да бъдат на едно ниво с управленските елити, всички останали живеят в илюзия за свобода. Днес, трябва го признаем, тази илюзиия за свобода е малко по-добре финансово подплатена, но това е отменя факта, че е само илюзия. Точно заради това Маркс иска революция. За него подобно положение на нещата не е демокрация. Той иска постигането на демокрация, но тя е възможна, едва когато диктатурата на клишетата стана очевидна.

 

Хахаха, а идеята за "общите жени" очевидно е стара интригантска манипулация, защото в "Манифеста" й е отговорено по железен начин:

"Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените — крещи ни в хор цялата буржоазия.

Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, естествено, мисли, че и участта на жените ще бъде такава.

Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство."

 

Още една критика към Маркс. Той си представял общността на пролетариите единна, за него те живеят в общо отечество, което няма нищо общо с буржоазната държава като такава. Обаче не е бил прав за това. Или е бил прав, но човек може да се осъзнае като част от класа едва, когато има някакво ниво на политическо съзнание. А при липсата на такова ниво, национализмът става единственият крепежен елемент на едно общество. При това национализъм, който може да стигне до невероятно уродливи форми и зловеща ксенофобия. Заради това по-късните марксисти не първо бяха просветители, а едва после политически работници. Но те са имали какво да разкажат на хората. Имали са каква мечта да им предадат. Имали са как да ги заразят с усещането за свобода на ума, която се простира отвъд дребните ограничения на ежедневната политика.

Всъщност Маркс и Енгелс в този прословут "Манифест" описват много яко каква е целта, която комунистите преследват. И тази цел е направо анархистка, защото тя цели премахването на политиката от живота на хората:

 

"Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде концентрирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще изгуби своя политически характер. Политическата власт в собствения смисъл на думата е организираното насилие на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата си против буржоазията необходимо се обедини в класа, когато чрез революция превърне себе си в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения унищожава условията за съществуване на класовата противоположност, унищожава класите въобще, а с това и своето собствено господство като класа".

 

Пролетариите печелят революцията и с това не установяват "диктатура на пролетариата", а в момента в който ултимативната справедливост е установена самата идея за политика, класи и насилие изчезва завинаги.

Не знам дали е постижимо.

Но пък това няма ми попречи да си мечтая.

 

 

                                                       *         *         *

 

 

От блог на Александър Симов – 5 октомври 2013 г.