Ако България тръгне към по-добро, заслугата ще бъде на партиите. И обратно, ако страната се сблъска със субективни препятствия по пътя си, вината ще бъде отново на партиите. Това е аксиома при парламентарната демокрация. Колкото и скандално да звучи на протестиращите срещу партиите.
Гражданското общество чрез натиск може да ускорява и коригира процеси, но истинската работилница на идеи, действия и бездействия си остават партиите.
От гледна точка на това разбиране ключова роля в политическите процеси играе средният ешелон - общинските и градските ръководства. Тяхното значение за подбора, убеждаването или разубеждаването на хората, които с гласа си правят кадрови подбор и овластяват, е огромно. Включително и при конгресните състезания. Казано метафорично, но без твърде голямо отдалечаване от истината, съдбата на България е в ръцете на този среден партиен ешелон.
Който има дори бегли впечатления от зрелите европейски партии, знае, че импровизации при избор за ключови партийни постове няма. Лицата, които се състезават, са познати със своите позиции по важни обществени проблеми, със своите битки за тяхното решаване, със своите успехи и провали.
Много ми се иска БСП да се държи по същия начин. Особено в София, но и навсякъде, където в близките седмици предстои избор на ръководители, наложен от уставното ограничение за съвместяване на партийни и държавни постове (чл. 20).
Всеки, който гласува, трябва да има пред себе си личности със собствено политическо съдържание. Избор, продиктуван от нечии неясни препоръки или конюнктурни съображения, рискува да сгреши сериозно. По отношение и на националния, и на партийния интерес. По принцип те би трябвало да съвпадат. Но е факт, че неуспехите на страната ни до голяма степен се дължат на безотговорно партийно поведение. Част от надеждата е да се кандидатират хора със собствена енергия и съдържателни отговори по ключови национални въпроси.
Бас държа, че много от четящите тези редове търсят под тях и между тях: кого имам предвид, кого подкрепям, срещу кого работя, какво всъщност искам да внуша.
Нямам предвид конкретни личности. Имам предвид конкретни явления. Без реално състезание между личности със собствена политическа тежест монополите се присмиват на всички. А монополите в партиите са по-вредни дори от монополите в икономиката.
* * *
Източник: в-к ДУМА, 18.09.2013 г.
