Хронологическа справка
Началото 1893 – 1917 г.
Какво начало само !....... Събират се неколцина обущари, още толкова шивачи, трима учители, един прошенописец, един налбантин, дядо Коце кафеджията и на 26 февруари 1893 г. къщата на Стоян Кокоров на улица „Узунов № 5 изграждат първата социалдемократическа дружинка в Кюстендил - полагат основите на местната партийна организация. Формира се малочисленият отряд на първите, които възприемат социалистическото учение и като негови пламенни привърженици поемат непознат дотогава път в политическия живот на града..Създаването на Кюстендилската социалистическа дружинка е най-непосредственият отглас на пламенния зов от Бузлуджа в полите на Осоговския балкан. За вековния град, съхранил в паметта си легенди и предания за славни времена и събития от най- дълбока древност, започва нова летопис...
Едни от първите социалисти в Кюстендил и основатели на местната социалистическа дружинка са Иван Банков, Кирил Шопов и Александър Иванов — обущари, Георги Киров, Димитър Енев и Иван Лилов — учители, Васил Славов и Стоичко Пършев — шивачи, Димитър Кукудов — прошенописец, Григор Серлиев — налбантин, дядо Коце Стефанов — кафеджия, Йордан Въжаров и Георги Секиларов - адвокати и други. От това време е известна и първата жена-социалистка — учителката Екатерина Стоичкова.
Току-що основали своята дружинка, кюстендилските социалдемократи се произнасят по най-актуалните международни въпроси на своето време. На 28 февруари кюстендилци пишат до вестник „Работник”: „Идеята за изпращане делегат на Българската социалдемократическа партия на международния конгрес в Цюрих", се посрещна от тукашните другари одобрително". И по-нататък добавят: „Изпращането на български делегат ще има голямо значение за партията. Това ще даде на тия, които се съмняват в съществуването й, да разберат че тя наистина съществува, а на мнозина, които са се двуомели, да се присъединят към нея.”
Цитираното по-горе предложение пред централното ръководство на партията, изпратено от името на „тукашните другари", трябва да се счита за отношение на основаната вече социалистическа дружинка в града.
През юли 1893 г. кюстендилската социалдемократическа група изпраща и своя първи делегат на партиен конгрес — това е Третият извънреден национален конгрес на партията в Търново. „Сбирането на толкова делегати от толкова далечни места като Кюстендил и Хасково внесе в конгреса голям ентусиазъм"—писа Димитър Благоев в „Принос към историята на социализма в България".
Интересно е изказването, което прави делегатът на Кюстендилската група Георги Киров на второто заседание на конгреса във връзка с предстоящите общински избори: „Съзнателното участие на работниците в изборите, тяхното съзнателно гласуване за кандидатите на нашата партия е гаранция за успеха и усилването на социалдемократическата партия. Затова ние не трябва да правим споразумение с никаква буржоазна партия. Ние трябва да излезем като самостоятелна класова партия, да представим на работниците нашата програма с най-близките си искания и да поставим класови работнически кандидатури. 100—200—300 работници, съзнателно гласували за тия кандидати, имат много по-голяма сила, отколкото милионите насила дотътрени до избирателните урни и омаяни гласове."
Изказването на Г. Киров на Търновския конгрес показва, че още в своето начало Кюстендилската социалдемократическа група стои на здрави класови позиции.
Под влияние на социалистите в читалищната библиотека се получават почти всички партийни издания и вестниците „Работник", „Другар", „Социалист", „Работнически вестник", списание „Ново време", много книги и брошури с прогресивно и революционно съдържание. Така то се превръща в огнище и на социалистическа пропаганда.
Гласът на първите отеква в работническите редици. Образуваното на 29 юни 1893 г. в Кюстендил работническо професионално дружество на общо събрание решава да приеме програмата на БСДП и да се присъедини към местната партийна група. В малочисления отряд на първите, които вече съзнават кой е виновен за бедственото положение, в което живее народът, и са поели трудния път за преобразуването на обществото, се стичат чирачета, калфи и много нови работници. Поп Христо Павлов е в тревога…..
- Майстори, - провиква се той в църквата „Св. Богородица" - пазете калфите и чираците си да не четат социалистически книги,защото те развратяват и всяват безбожие" и препоръчва да се четат „книги като „Житието на Св. Спиридон", от което ще извадят високо поучение".
Напразни остават усилията на божия служител. Чирачетата, калфите и много ученици в града вече живеят под въздействието на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Вместо „Житието на Св. Спиридон" страница по страница те четат и препрочитат „Манифест на комунистическата партия" и последвалите нови социалистически издания в Кюстендил: „Наемен труд и капитал" от Карл Маркс, „Работническата класа и социалдемократическата интелигенция" от Г. Плеханов, „Майка" от Максим Горки, „Поглед върху нашия обществен живот" от Димо Хаджидимов и други. Не по пътя, който им сочи поп Христо, а по новия път, по който ги повежда секретарят на партийната група Димитър Кукудов, поемат те.
По същото време се очертава и класовият културен фронт, слага се началото и на социалистическото книгоиздаване в града. През 1886 г. излиза първото местно социалистическо издание „Същността на социализма" от А. Шефле, а през 1895 г. и „Из преписката на Карла Маркса в 1843 година". През 1896 г. група ученици-социалисти представят в с. Граница театрално представление, в което осмиват селските бирници. Във връзка с това Учителският съвет на Педагогическото училище изключва ръководителя на театралната трупа Иван Димитров /по-голям брат на Станке Димитров/.
Още с основаването си партийната група застава начело на борбите на кюстендилския пролетариат. Тя направлява изборната борба през 1893 г. и рьководи протестното движение на работниците пред Народното събрание срещу бедственото положение в което живеят. Във връзка с това в. „Работник" от 20.ХІ.1893 г. отбелязва: „Съобщават ни, че по инициатива на местната социалдемократическа дружинка от Кюстендилски окръг работниците изпратили колективно прошение до Народното събрание, подписано от 334 души. Те искат закон за покровителството на труда. Много още подписи щели да съберат, ако не им било попречено от полицията......”
"Браво другари работници! Нека видят господа представителите, а заедно с тях и цялата буржоазия, че у нас има вече съзнателни работници, които не искат да мълчат, да търпят и да се молят, когато ги експлоатират. Нека видят, че социалдемократическата партия е партия на работния, на бедния и експлоатиран народ, който не вижда никъде другаде своето спасение освен в нашите редове".
Под ръководството на новосъздадената партийна организация през 1894 г. в Кюстендил за първи път се организира чествуване на бойния празник на труда — Първи май. Още в първите години след своето създаване партийната организация оглавява борбите на трудещите се за труд, хляб, свобода и правдини, ръководи изборните борби и протестното движение.
Редом с работници, занаятчии и представителите на градската беднота застават прогресивните учители и народни интелигенти. Още в началото на социалистическото движение те се включват активно в борбата за по-добър живот. В тази среда израсна и се прояви като пламенен трибун, организатор и революционер видният деец на Българската комунистическа партия, секретарят на ЦК на БКП, членът на Задграничното бюро на ЦК на БКП Станке Димитров—Марек.
Идеите на научния социализъм намират горещи привърженици и сред учениците в Педагогическото училище. Те вземат дейно участие в предизборната борба през 1894 година. По този повод Учителският съвет е принуден с решение да забрани на 11.ІХ.1894 година ученици „да присъствуват на изборното място и да се пречкат и месят в изборите". В същото това време, когато официалните власти преследват разпространението на социалистическото учение в училището, учителите-социалисти устройват тайни сбирки в квартирите на някои по-будни ученици в града. Под тяхно влияние през февруари 1896 година в Педагогическото училище избухва една от първите ученически стачки в страната.
Дейността на партийната група оказва въздействие и върху развитието на професионалното движение.
През 1895 година се създава Кюстендилското околийско учителско дружество, в което активна дейност развиват младите учители-социалисти Димо Хаджидимов, Никола Въжаров, Георги Стоянов, Георги Стоилов, Петър Свраков и др.
Едно след друго се образуват: работническо обущарско дружество, шивашки синдикат, дружество на бръснарските работници и др. През 1901 г. е създадено първото печатарско дружество, в което членуват много социалдемократи като Георги Иванов, Георги Стоянов, Трифон Кръстев, Христо Димитров и други.
На 11 юли 1899 година партийната група свиква събрание за основаване на общо работническо дружество. Въпреки полицейските репресии и арестите на Михайл Наков, Васил Панев, Руси Иванов, Стоичко Пършев и Петър Свраков събранието се провежда и новооснованото работническо дружество приема свой устав.
По-късно, през лятото на 1901 година, това дружество прераства в Работническо просветно дружество „Класово съзнание". То развива много съдържателна и целенасочена просветна и културно-масова дейност. Превръща в истинско огнище на социалистическа пропаганда. Неговите членове и симпатизанти с интерес слушат лекциите и беседите на учителите – социалисти, както и от учениците Станке Димитров, Тодор Цеков и други.
За нуждите на културно-масовата дейност към дружеството се изграждат работнически оркестър, мъжки хор и театрална трупа, които изнасят програми по време на масовите туристически излети в Осоговската планина, след публичните сказки и беседи, подготвят литературно-музикалните вечеринки и т.н.
На празника на братята Кирил и Методий през 1903 г. мъжкия хор запява:
"Дружна песен нек да екне, песен, песен на труда…..”
Като меч, не като знаме, песента въодушевлява дръзновените млади хора
"0, вдигнете си челата, роби, роби на труда. . . "
От кюстендилският площад с призивния си глас като боен лозунг „Дружна песен" литва над цялата страна и вече 110 години е най-популярният работнически марш у нас. Композирана от члена на Кюстендилската социалдемократическа група Георги Горанов по текста на „Песен на труда" от Георги Кирков, „Дружна песен" е забележителен връх в 120-годишната история на Кюстендилската партийна организация.
Активна дейност развива и театралната трупа. С вълнуващи спектакли тя овладява сцената. През 1910 г. нейният състав показва първата театрална постановка по романа „Майка" от Максим Горки. Драматизацията е дело на ръководителя на трупата Петър Свраков, а ролята на главния герой в пиесата Павел Власов изпълнява Станке Димитров.
Кюстендил заема особено място в борбата на българите от Македония за освобождаването им от османско иго. В комплектуването и изпращането на четите в Македония активно участвуват и членове на местната партийна организация.
Застанала на здрави партийни позиции, Кюстендилската партийна група влиза в непримирима борба с попадналите под влиянието на общоделството и опортюнизма свои членове. Тя окончателно скъсва с тях след Десетия конгрес на партията, състоял и Русе в края на юли 1903 година и застава под знамето на революционния марксизъм. . Настъпва силен подем както в нейната организационна дейност, така и в работническото професионално движение.
В годините преди войните и под влиянието на Първата руска революция класовата борба се засилва. В партийните редици навлизат нови борци. Повишава се активността в секциите, работата по подготовката, ръководството и довеждането до успех на стачните борби. На 24 април 1904 г. обявяват стачка 16 работници в шивачницата на Пене Арсов. Следващата година на 12 май обявяват стачка работниците от печатница „Изгрев", а два дни след тях и печатарите от „Съединение". Стачкуват обущари, казанджии, бръснари, тютюноработници... Всички искат и повишаване на надниците, намаление на работния ден от 10 на 9 часа, работническо законодателство и т.н.
Определен принос в работата за развитието и укрепването на революционното работническо движение и на партийната организация в Кюстендил има великият син на българската работническа класа Георги Димитров. На първата среща на 18 декември 1905 г. с него се поставят основите на смесения работнически синдикат в града. Под негово влияние е гласувана една от първите резолюции в страната против изфабрикувания от буржоазията срещу работническите организации „Закон за еснафските сдружения". Георги Димитров неколкократно посещава Кюстендил. Някои от тези посещения са намерили отзвук в страниците на партийния печат, за други разказват запазените архивни документи и спомените на старите партийни дейци. Всичко това ускорява революционното израстване и разгръщане дейността на Кюстендилската партийна организация.
Под влиянието на кюстендилската група е организирана през октомври 1906 г. първата социалдемократическа група в Босилеградско, а през 1910 г. и в с. Жилинци.
В периода 1903-1919 г. БРСДП (т.с.) неотклонно следва линията на революционната класова борба, става авангард на зараждащия се в България пролетариат. Партията на българските тесняци заема вярна, класовоиздържана позиция при решаване на националния въпрос, по отношение на войните 1912-1913 г. и 1915 -1918 г. , както и при защитата основите на революционния марксизъм. С решаващото влияние на Димитър Благоев в БРСДП (т.с.) се формира цяла плеада високообразовани и предани на делото личности – Георги Кирков, Гаврил Георгиев, Христо Кабакчиев, Васил Коларов, Георги Димитров и много други.
Истински подем в революционното работническо движение настъпва в навечерието на Първата световна война. Избухването на войната, въвличането на България в нея, настаняването на Главната квартира на действуващата армия в Кюстендил засилват антивоенното движение в града. Все по-голямо е въздействието на антивоенните лозунги на БРСДП (т.с.), по-многобройни стават нейните привърженици. По време на войната партията ръководи и бунтовете на жените с черни забрадки - за хляб, за връщане на мъжете им от фронта.
Периодът 1917 – 1941 г.
Кюстендилските трудещи се посрещат с възторг вестта за победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Нейното дело въодушевява бойната лира на творците, като едни от първите у нас, които с възторг откликват на подвига на руските работници и селяни, са Крум Кюлявков и Емануил Попдимитров.
В творческия кръг на дружество „Светлина" пред своите приятели Владимир Димитров-Майстора, Г. П. Стаматов, Веса Караманова-Паспалеева и други, Емануил Попдимитров поетично разкрива всемирноисторическото значение на Октомври:
Ти яростно светииш, пламтиш
с многоцветни огньове в степта
Под знака на революционния подем, в острите схватки с класовия враг изявява своя почерк на творец и ученикът от Кюстендилската гимназия Стоян Венев. През 1924 г. той издава в Кюстендил първия си албум с рисунки и карикатури, посветени на работническата класа. В тях са поставени под прицел буржоазно- фашистката власт, жестокият полицейски терор, нравствената поквара на господствуващата класа и църковните служители. Със своето художествено творчество Стоян Венев /Пролетарче/ се утвърждава като непоколебим войн за партийната правда.
Победата на Великата октомврийска социалистическа революция и революционната криза след войната оказва мощно революционно влияние върху работническото движение. Народиите маси се вдигат на борба против скъпотията, тежките данъци и ниските заплати.
Партийната група прераства в организация. За по-малко от три месеца тя достига 56 члена, а „Работнически вестник" получават 150 абоната.
Десетки работници, занаятчии и прогресивни интелигенти се нареждат под революционното знаме на партията. В селата Жилинци, Каменичка Скакавица, Гърбино, Ръждавица и Соволяно се основават социалдемократически просветни групи с над 100 члена. Образуват се нови партийни групи в селата Граница, Коняво, Перивол, Горановци, Таваличево, Трекляно, Полетинци, Мазарачево и др.
На 15 и 16 февруари 1919 г. в Кюстендил се провежда околийска конференция на БРСДП (т.с.), в която взема участие Георги Димитров. На нея той произнася реч: „Днешният политически момент и нашите искания". Няколко месеца по-късно е организиран голям антивоенен митинг, на който се издига искането да бъдат съдени виновниците за националната катастрофа.
В изпълнение на решенията на XXII конгрес на БРСДП (т.с.), станал първи конгрес на БКП (т.с.), Кюстендилската партийна организация укрепва своите връзки с трудещете се. Към нея се присъединява левицата на социалдемократическата партия (ш.с.), изгражда се комсомолско дружество, женска комунистическа група и младежко комунистическо физкултурно дружество „Спартак".
Показател за порасналото влияние на партийната организация са изборните борби. При небивал подем и влияние сред трудещите се преминава изборната борба за 18-то Обикновено Народно събрание. На 17 август 1919 г. партийната организация спечелва голяма победа — 550 гласа срещу 320 за широките, 85 за земеделците, 237 за демократите, 312 за народняците, 122 за цанковистите, 157 за радикалите, 51 за радославистите, 203 за стамболовистите, 83 за генадиевистите и 12 за тончевистите. Общо в окръга за кандидатите на БКП (т.с.) са подадени 5307 гласа. Окръжната партийна организация изпраща двама „червени" представители в Народното събрание — Станке Димитров и Тодор Цеков.
Разгърнала широка пропагандна дейност, градската партийна организация води активна борба срещу буржоазните партии и общоделците за спечелването на изборите за общински съветници, насрочени за 7 декември 1919 година. Така се стига до двете исторически победи.
Въпреки обявеното военно положение и бесния политически терор, партията завоюва блестящ успех, като набира 855 гласа срещу 625 за буржоазната коалиция, 334 за широките социалисти и 300 за стамболовистите. На власт идва Първата Кюстендилска комуна с кмет Никола Въжаров. Комуната провежда редица мероприятия в защита интересите на работниците и градската беднота.
Полицейският терор и провокациите на буржоазията доведоха до падането на Първата Кюстендилска комуна, но нейните революционни традиции възкръсват в новите избори.
На 3 октомври 1920 г. кюстендилските трудещи се завоюват своята втора голяма изборна победа и на власт идва Втората Кюстендилска комуна, излъчила за кмет Никола Грънчаров.
През 1921—1922 г. започва широка акция в помощ на гладуващото население от Поволжието. Организирани групи в града и селата обикалят домовете на трудещите се и с волски коли събират предаваните храни.
На митинг през март 1922 г. над 2000 кюстендилци посрещат възторжено речта на Станке Димитров. Те единодушно се обявяват за разоръжаване на Врангеловите войски и изгонването им от България.
След ожесточените схватки около създаването и разтурянето на комуните борбата продължава на улицата. Организират се масови стачки и демонстрации.
На 19 май 1922 г. на публично събрание в читалището Станке Димитров и Тодор Цеков разкриват опитите на реакцията да унищожи комунистическата партия. Разобличен е заговорът на буржоазния блок с белогвардейците за насилствено събаряне на земеделското правителство от власт.
Дело на надигащата се реакция е провокацията извършена в Кюстендил по време на окръжния партиен събор на 15 октомври 1922 година. На него присъствуват представители на партийните организации от Дупница, Радомир, София и околните села. Ораторите Станке Димитров, Борис Хаджисотиров, кметът на Дупнишката комуна - Коста Петров смело разобличават буржоазията и нейните оръдия - военната лига, македонската организация и съюза на запасните офицери. Реакцията беснее. Вечерта, малко преди в читалището да започне богата концертна програма, отвън отекват гърмежи. В резултат на подлото фашистко нападение загиват четирима съборяни — Борис Янев от Горно Уйно, Драгомир Иванов от Дупница (Станке Димитров), Иван Янков от Радомир и Михал Михалков от Дивля.
Доктринерството и опортюнизмът пречат на партията да прояви активност, както при превземането на Кюстендил от бандите на ВМРО на 4 декември 1922 г., така и по време на Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание през 1923 година. И в Кюстендил се извършва подготовка за въстанието, но на 12 септември ръководителите на партийната организация са арестувани и въстанието не избухва.
Непосредствено след въстанието е нанесен тежък удар на партийната организация, на левите земеделци и на младежката комунистическа организация. На практика организацията на комунистическата партия е принудена да действа в условията на нелегалност, като най- ефективни форми на работа се оказват малочислените ядки.
Кюстендилската партийна организация възприема оценките на ръководството на БКП след събитията от 1923 г. и взема дейно участие в обявения от Витошката партийна конференция – май 1924 г. курс за подготовка на ново въстание. В града и околията през 1924 г. се изгражда широка нелегална мрежа от поделения на военната организация и се набавя оръжие. Изграден е голям конспиративен канал за пренасяне на оръжие от Югославия за въоръжаване на бойните групи във вътрешността на страната. Голям дял в ръководенето на тази дейност има местата партийна организация и ЦК на партията в лицето на Зинови Григоров, помощта на българската емиграция в Югославия и Единният фронт в Кюстендил.
В редиците на Кюстендилската партийна организация работят и израстват плеада безстрашни борци, много от които отдават всичките си сили, не пожалват живота си за победата на светлите идеали и загиват в неравната борба. Забранена, преследвана, охулвана, партията на българските комунисти остава вярна на работническата класа, на идеите и принципите на марксизма. В дните на кървавия фашистки терор през 1925 г. Кюстендилският край дава свидни жертви: сътрудниците на ЦК на БКП Васил Георгиев—Васката, Зинови Григоров, секретаря на ОК на БКП Йордан Златарев и членовете на местното партийно ръководство и активисти Павел Петров, Петър Ников, Стоян Чочов, Мара Григорова, Любен и Петър Зафирови, Димитър Грънчаров, единофронтовците Радивой Каранов, Манаси Тасев и много други.
След Московското съвещание и Виенския пленум оцелелите партийни кадри извеждат организацията от тежкото положение, в което е изпаднала по време на Цанковия терор през 1923 година. В периода на настъпилата временна и частична стабилизация на капитализма и на временен отлив от революционното движение партията търси нови пътища за своето организиране.
На 20 февруари 1927 г. е създадена Работническа партии /РП/, като революционна маркснстко-ленинска партия, легална проява на БКП. Един месец по-късно на 28 март 1927 г. се полагат основите на Работническата партия в Кюстендил. След една година на 13 май 1928 г. се създава и първото дружество на РМС в града. Така под знамето на партията и РМС се нареждат десетки трудещи се, организират се демонстрации, акции, работнически стачки.
Постепенно се възстановяват разтурените работнически и масови прогресивни организации. Най- напред възстановяват своята секция тютюневите работници, следвани от шивашките и обущарските. Във всички тютюневи предприятия в града се създават партийни групи. Те провеждат широка организаторска и просветна работа, направляват борбата на работниците за повишаване на надниците и намаляване на работния ден, за спазване на трудовото законодателство... Партийните групи са душата на стачните борби, първомайските акции и демонстрации. Със своята дейност секцията на тютюневите работници въздействува върху другите секции за по-масово и активно участие на трудещите се в борбата против фашизма и капитализма.
В дните на Лайпцигския процес – 1933 г. Работническата партия и РМС разпространяват в града и околията написани на ръка позиви в защита на Георги Димитров, Попов и Танев. Издигат се искания за подобряване на надниците и условията на труда, спиране на екзекуциите, пълна и безусловна амнистия, легализиране на БКП и БКМС, за работническо-селска власт. Същата година под ръководството на Работническата партия, БЗНС и РМС в града се провежда голяма протестна антифашистка демонстрация във връзка с идването в Кюстендил на палача Александър Цанков.
Провежда се активна дейност за разобличаване на клеветите срещу Съветската република. За празника на Великата октомврийска социалистическа революция през 1931 г. кюстендилци избират своя делегация, в състава на която включват и секретаря на ЦК на партията Петко Напетов, който през това време е в Русия. Тя има за задача да разкаже истината за СССР такава, каквато е.
След военно-фашисткия преврат на 19 май 1934 г. комунистическата партия единствена от всички забранени партии продължава да съществува, макар и в дълбока нелегалност.
След Седмия конгрес на Коминтерна партийната организация преодолява левото сектантството и се свърза с масовите организации, сред членовете на които упражнява силно политическо влияние. Стъпка по стъпка тя изгражда широк народен фронт, който играе главна роля във всички политически събития и изборни борби.
През 1936 г. става голям провал. Чрез агент провокатор полицията успява да влезе в следите на партията. Образуват се три процеса по така наречените Кюстендилска, Кадинмостка и Жиленска конспирации. Пред следствените власти са призовани секретарят на Окръжния комитет на партията Атанас Стоименов Достин и видният партиен функционер Димитър Каляшки и много партийни дейци.
През пролетта на 1940 г. Околийският комитет на БРП в Кюстендил активизира своята дейност. Участието на партията в изборите прави нейните лозунги популярни сред всички слоеве на населението. Активизира се и ремсовата организация. Възстановяват се старите и се създават нови ремсови групи в града и околията. На 21 август 1940 г. в местността „Хисарлъка" между селата Богослов и Колуша се провежда съвещание с ремсовия актив, на което са обсъдени най-актуалните проблеми.
Основна политическа задача става борбата против въвличането на страната във Втората световна война. Разгръща се активна дейност за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ между България и СССР, като под възванието се подписват огромен брой хора. Влиянието на партията проличава по време на Соболевата акция, а до царя, правителството и Народното събрание са изпратени стотици писма и телеграми. Само в село Жилинци и неговия район в подкрепа мисията на Аркадий Соболев, са събрани над 900 подписа.
Периодът 1941 -1944 г.
Безпрецедентният акт в международните отношения от 22 юни 1941 година — въоръженото нахлуване на хитлеристка Германия в Съветския съюз, изправя на крака цялото прогресивно човечество. Започва Великата Отечествена война на съветските народи. Комунистите и прогресивните хора от Кюстендил и Кюстендилско посрещат с горещо одобрение курса на въоръжена борба срещу хитлеристите и българските фашисти, обявен от Политбюро на ЦК на БКП. Преминават в нелегалност партийните и ремсови дейци Димитър Каляшки, Драган Кортенски, Асен Китанов и други. Техният пример е последван от войниците Кирил Григоров, Кирил Велинов и Боян Милушев, които се присъединяват към югославските партизани. На знамето на антифашистката съпротива в страната записват имената си роденият в Кюстендил ген.Владимир Заимов, възпитаниците на Кюстендилската партийна организация Тодор Ангелов—Божаната, загинал за свободата на Белгия, и Георги Григоров—Фарадей, организатор на голяма саботажна акция на Варненската гара, обесен в Софийския централен затвор. Като студент в Чехословакия в Словашкото въстание загива единофронтовецът Емил Берсински.
Въпреки тежките условия — активни фашистки организации, военни и полицейски части в града, Кюстендилската партийна организация пристъпва към конкретна работа.
На заседание на Околийския комитет на партията се поставят задачи за поддържане на връзка с преминалите в нелегалност антифашисти, за осигуряване на нелегални квартири и мобилизиране на актива за въоръжена борба. Разпространяват се позиви, с които се популяризира призивът на партията за курс на въоръжена борба. Сред учащите са образувани нови ремсови групи. Организацията в мъжката гимназия от 30 нараства на 70—80 члена. Активна дейност се развива и в ремсовата група на младежите-евреи.
„Бюлетина", който ОК на РМС започва да издава в началото на 1941 г. за разкриване тежкото положение на младите работници, тяхното идейно- политическо възпитание и мобилизиране силите им за борба против настъпващия фашизъм, прераства във вестник „Младежка дума" — първия нелегален антифашистки вестник в страната, излязъл след нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз. Никола Мирчев се включва в редколегията на вестника, излязъл в Кюстендил през 1942 година. Той е автор на главата на вестника и на всички илюстрации към поместваните материали.
Идеен ръководител и организатор на съпротивата в нашия край е пламенният трибун, дълбокоерудираният и безстрашен революционер Димитър Каляшки. При трудните условия на нелегалната борба освен практическото ръководство на антифашистката съпротива, той отделя особено внимание на действеното партийно слово и печат. Саморъчно написва брошурите "Против немските кречетала у нас", „Как да се спасим" и други. Свърза се с много партийни кадри и в условията на дълбока нелегалност мобилизира техните сили.
През 1942 г. и 1943 г. в Кюстендил са организирани процеси срещу ръководителите на партията и РМС. В ръцете на полицията попадат видни партийни и ремсови дейци, много от които загубват своя млад живот. Въпреки жестокия фашистки терор, революционната борба в града не прекъсва. Партията следва твърдо и неотклонно своя път и насочва дейността си към изпълнение решението на Политбюро. Създават се нови бойни групи и отечественофронтовски комитети.
Под ръководството на Димитър Каляшки партийната организация бързо излиза от тежкото положение. Изгражда се нов Околийски комитет със секретар Ангел Маноилов. На 26 февруари 1943 г. той провежда заседание в с. Жилинци. Димитър Каляшки обръща внимание на опасността от нови провали.
Два дни след заседанието той е разкрит в родната си къща в Жилинци и в престрелка с полицията при опит да пробие блокадата пада убит. Неговата гибел е тежка загуба за партията и антифашистката борба в околията и в страната.
След убийството на Каляшки идва нов провал — разкрито е новото партийно ръководство. Незасегнат остава само Стоян Лудев, който като апостол се заема с укрепването на организацията. Сформира се и нов Околийски комитет. Извършва се конкретна подготовка за изграждането на местен партизански отряд. На 12 ноември 1943 г. в къщата на Саве Костадинов в с. Полетинци са положени основите на Кюстендилският отряд с командир Драган Кортенски, а след това Кирил Велинов. Същия ден отрядът напада общината в с. Долно Уйно и с това получава своето бойно кръщение.
Съществуването и дейността на Кюстендилския партизански отряд са свързани с много проблеми, които партийното ръководство решава в трудните зимни дни на 1943—1944 година. Извършва се усилена работа за укрепване на партийните организации, за осигуряването на ятаци и квартири, за снабдяването с оръжие и т.н. Отрядът издава и партизански вестник „Осоговско ехо".
На 12 февруари 1944 г. в къщата на Васил Г. Клявков в с. Полетинци партизаните полагат клетва, приемат устав и избрат първия щаб на отряда. Постепенно той се разрасна и в навечерието на Девети септември в неговите редици вече има около 180 бойци. Акциите са съпроводени с широка политическа работа сред населението.
В бойния път на Кюстендилския партизански отряд са записани славни акции и сражения с фашистката войска и полицията, които оказват огромна роля върху обикновените трудови хора за мобилизирането на техните сили и победата на Девети септември.
По неповторим начин в огъня на борбата се изявява и Емил Шекерджийски. Талантлив публицист и активен сътрудник на партийния печат през последните години от живота си, той взема дейно участие в антифашистката съпротива в Кюстендилския край. Със своите другари, обградени от полиция и жандармерия в местността „Черенец", те с необикновено мъжество се сражават с мнококротно превъзхождащия ги противник. Е. Шекерджийски хладнокръвно връща обратно на врага девет от хвърлените срещу него бомби и тежко ранен, облян в кръв, изважда бележника си и със собствената си кръв написва „Смърт на фашизма, свобода на народа!"
В борбата против монархо-фашистката диктатура със смъртта на смелите загиват Димитър Каляшки, Стоян Лудев, Емил Шекерджийски. Стоян Стоименов, Крум Зарев, Георги Григоров - Фарадей, Асен Китанов, Любен Харалампиев, Кирил Григоров - Левски, Боян Милушев, Стефан Димитров, Иван Кочов, Аспарух Плачков, Харалампи Аничкин и много други възпитаници на партията и РМС, достойни синове и дъщери на народа, които завинаги ще останат в пантеона на безсмъртието……
В Краището съвместно с Кюстендилския действува и Босилеградският партизански отряд „Г. С. Раковски". Със своите успешни акции той дава достоен принос за разклащане устоите на фашистката власт в района.
На 8 септември 1944 г. са освободени политзатворниците от Кюстендилския затвор, а на 10 септември партизаните с развято червено знаме влизат в града. На площада се провежда внушителен народен митинг, който прераства в спонтанна манифестация на партизани, политзатворници, бойни групи, трудещи се от града и околните села. Така десетилетните борби, които се водят под ръководството на партията, се увенчават с успех.
С цената на скъпи жертви, след тежка и неравна борба, благодарение на решаващата помощ на славната Съветска армия-освободителка Деветосептемврийската социалистическа революция в нашата страна побеждава. Слънцето на свободата изгрява и над родния Кюстендилски край, който в годините на народната власт се превръща в преуспяващ кът на обновената ни Родина. Онова, за което мечтаеха, бориха се и загинаха много от дейците на Кюстендилската партийна организация, се превръща в жива реалност.
<
Периодът 1944 – 1958 г. Деветосептемврийското въоръжено въстание ознаменува с победа десетилетните борби на трудещите се в България против капитализма и фашизма и постави началото на нова ера в нейната история. То е продължение на делото на Великия октомври, съставна част от всемирно-историческия стремеж на човечеството за преход от капитализъм към социализма. След победата Българската работническа партия (комунисти) става решаваща политическа сила в страната и върху нея ляга историческата отговорност за по-нататъшното й развитие по пътя на социализма. На Девети септември в гостилницата на стария комунист Иван Наков в Кюстендил се събират известни дейци на партията от града и околията, които избират нов Околийски комитет със секретар Павел Грозданов. Под ръководството на новоизбрания Околийски комитет се организира завземането на околийското управление. Създава се Народна милиция, която има за задача да осуетява опитите на реакцията за връщане на старото положение. Първа грижа на Околийския комитет на БРП (к) е да укрепи старите и да образува нови партийни организации в града и околията като главна политическа сила в отечественофронтовските комитети. Масовизирането на партията и преустройството на нейната дейност на легални основи се извършва при небивал революционен ентусиазъм и въодушевление. На първо място в нейните редове са приети млади ремсисти, активни участници в съпротивителното движение, както и работници, селяни и интелигенти. В края на 1944 г. Кюстендилската партийна организация наброява 3225, а РМС 4633 члена. Песните още не са секнали, цветята още не са увехнали, когато изтеглящите се от Гърция и Югославия хитлеристки войски се насочват към Кюстендил и над него надвисва смъртна опасност от нова окупация. Първия отпор на неприятеля дава партизанската бригада „Георги Димитров", в която се е влял и част от Кюстендилския отряд. Под партийния призив, издигнат от Георги Димитров, „Всичко за фронта, всичко за победата!" Околийският комитет на БРП (к) мобилизира силите на трудещите се от Кюстендилско, които дават съществен принос за разгрома на врага. Във войната особено се отличава 4-ти гвардейски полк, съставен от партизани и доброволци от околията, и 13-ти пехотен Рилски полк, който участвува в двете фази на войната, спечелил името на полк-герой. Околийският комитет на партията – Кюстендил решава всички важни задачи, поставени от Централния комитет и правителството на Отечествения фронт. Народният съд дава заслужено наказание на фашистките убийци и предатели. Ликвидирана е контрареволюционната банда, върлуваща в Осоговския балкан. В изборите за Велико Народно събрание на 27 октомври 1946 г. партията получава 53,3 на сто от гласовете на избирателите в околията. Значително са надхвърлени контролните цифри по Заема на свободата. По повечето показатели е преизпълнен двегодишният народостопански план. Димитровската конституция, приета от Великото Народно събание на 4 декември 1947 г., закрепва по законодателен път завоеванията на социалистическата революция и осигурява по-нататъшното развитие на България по пътя на социализма. На основание на Конституцията на 23 декември е извършена национализация на частните индустриални предприятия и мините. Това е най-важното революционно преобразование след победата на Деветосептемврийското въстание, защото лишава от икономическа мощ съборената от власт капиталистическа класа. Национализацията изиграва решаващо значение за окончателното укрепване на народнодемократичната власт като форма на диктатурата на пролетариата, за разгръщане строителството на социализма. Петият конгрес на Българската комунистическа партия очертава програмните задачи за успешното осъществяване на прехода от капитализма към социализма. След национализацията сред работническата класа в града се разгръща масово социалистическо съревнование за изпълнение и преизпълнение на първия петгодишен план. Особено се отличава тютюноработничката Ирина Боянова, която става и първият герой на социалистическия труд от окръга. През 1948—1949 г. се създават първите кооперативни земеделски стопанства в Кюстендилска околия в селата Лозно, Таваличево, Катрище, Горна Гращица, Багренци, Пиперков чифлик, които показват преимуществото на кооперативния строй. Пълното коопериране в околията се извършва в периода 1955-1957 година. Априлският пленум от 1956 година открива нов период в живота и дейността на БКП, в по-нататъшното изграждане на социалистическото общество в България. Седмият конгрес на Българската комунистическа партия през 1958 г. отчита, че в страната завършва преходният период от капитализма към социализма, че в нея вече напълно господствуват социалистическите производствени отношения. Конгресът определя като главна задача през следващия период „по-нататъшното изграждане на социалистическото общество чрез още по-голямо развитие на материално-производствената база на социализма и издигане на социалистическото съзнание на трудещите се, което ще създаде условия за все по-пълно задоволяване на техните материални и културни потребности". Периодът 1958 – 1989 г. С победата на социалистическите производствени отношения завършва преходният период в развитието на България от капитализма към социализма. Пред партията застава главната задача да продължи по-нататъшното разширяване и усъвършенстване на материално-техническата база на социализма. Това изисква преди всичко да се изгради съвременна структура на промишлеността, да се премине от екстензивно към интензивно развитие на икономиката, все по-пълно да се внедряват постиженията на научно-техническата революция, да се повишава обществената производителност на труда , материалното благосъстояние и културния уровен на трудещите се. Ускореното икономическо развитие на страната налага да се преустрои партийното, държавното и стопанското ръководство. Премахнати са някои междинни звена на управление и са създадени нови административно-икономически единици - окръзите. По новото административно деление Кюстендил става център на окръг, в който влизат Кюстендилска и Ст. Димитровска околия. С това той излиза на широкия друм на социалистическото строителство, започва ускореното му икономическо развитие. На мястото на малките занаятчийски работилници, дребното стопанство, схлупените квартали и села са построени нови заводи от местно и републиканско значение, които разширяват номенклатурата на произвежданата продукция. Израстват широка мрежа от предприятия за битови услуги и съвременни търговски обекти. Пътната мрежа и транспорта се разширяват и модернизират. Огромна работа е извършена в областта на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията. Ускорява се решаването на жилищния въпрос. След като вече са изградени основните производствени фондове, партийното ръководство насочва вниманието на комунистите и трудовите колективи към модернизация и реконструкция на промишлените предприятия. Задачите в тази насока са разработени на пленум на ГК на БКП в началото на 1977 г., който приема и конкретна програма за модернизация и реконструкция на промишлеността до 1980 година. Полагат се много усилия за преодоляване на противоречията между нарастващите възможности на икономиката, от една страна, и състоянието на субективния фактор, от друга. Бюрото на ГК на БКП и ИК на ГНС често обсъждат работата на партийните и стопанските ръководства за изпълнението на плановете. Въведена е практиката най-отговорни партийни и стопански ръководители и редови комунисти да се отчитат пред партийни събрания за своя личен принос в модернизацията и реконструкцията на предприятията, в икономията на материали, суровини и електроенергия, подобряване качеството на продукцията, намаляване на материалните разходи и други, а така също и за участието им в идейно-възпитателната работа сред трудовите колективи. Всичко това се отразява благоприятно върху развитието на промишлените предприятия на територията на селищната система, които произвеждат качествена промишлена продукция, намираща добър прием в страната и в чужбина. След пълната колективизация на селското стопанство животът налага да се уедрят изградените трудово-кооперативни земеделски стопанства. Десетият партиен конгрес утвърждава аграрно-промишлените комплекси като най-подходяща и перспективна форма за концентрация на селското стопанство на този етап. На територията на Кюстендилската селищна система са изградени два АПК, специализирани в овощарството, тютюнопроизводството и животновъдството. Черешовият пояс от 18 хил. дка, най-големият в страната, и ябълковият комплекс „Струма" способстват за открояване славата на района като „Овощна градина на България". Механизацията на селското стопанство съдействува за превръщане труда на селскостопанските труженици в разновидност на промишления. Разширената материално-техническа база, внедряването на нови технологии и нови високодобивни сортове и химизацията значително повишават добивите от основните селскостопански култури. През този период строителството в Кюстендил се характеризира с прогресивно нарастващите лимити за капитални вложения, което го превръща в основен и решаващ фактор за ускореното социално-икономическо развитие на града. Оценявайки неговото значение, Окръжният и Общинският комитет на партията провеждат последователна и целенасочена дейност за по- нататъшна индустриализацията на строителството, за внедряването на нови индустриални методи и прогресивни технологии, за подобряване на производствената база на строителните организации. Специално внимание партийните органи отделят за развитието на културата, образованието и здравеопазването. Успешно се осъществява преходът към единното средно политехническо училище. Подобряват се качеството и културата на медицинското обслужване. На физическата култура и спорта се гледа като на важна дейност за хармонично развитие и възпитание на личността. Работата на културните институти се приближава все повече към потребностите на хората, обогатяват се съществуващите традиции, повишава се качеството на културните изяви. В годините на народната власт е изградена съвременна база - Драматичният театър „Крум Кюлявков", художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора", Окръжният пионерски дом, профсъюзният дом на културата „Димитър Благоев" и други. Променените условия в обществото разчистват пътя за големи творчески дела, а нашите културните дейци насочват своите сили в служба за нуждите на социалистическото строителство. В новия климат израстват и се утвърждават едни от най-големите кюстендилски имена като Ефрем Каранфилов, Крум Григоров, Георги Струмски, много художници, музикални дейци, артисти. Така те чертаят светлата диря от културни ценности в 120-годишната червена летопис на Кюстендилската партийна организация. Извършеното в годините на социализма е убедително доказателство за икономическия и социален скок на страната и Кюстендилска община. Всестранните успехи на град Кюстендил, общината и окръга се дължат на самоотвержената и упорита работа на трудещите се и на умелата организираща и направляваща роля на партийните ръководства,органи и организации по места. В умовете и съзнанието ще остане непреходното. Под ръководството на партията България бе преобразена, извърши се индустриална революция. Изградени са мащабни инфраструктурни обекти и промишлени мощности, които поддържат конструкцията на страната и днес. Модернизира се селското стопанство, решително беше подобрен жизненият стандарт на населението: българските граждани получиха непознати дотогава социални права - безплатно образование и здравеопазване, право на отдих и достойни пенсии; бяха постигнати високи стандарти на развитие на културата и науката. Независимо от трудностите,пропуските и допусканите грешки през този период, обикновеният гражданин, живее спокойно. България е уважаван партньор по света. И най-предубедените оценки от втората половина на миналия век не са в състояние да заобиколят обективната истина за съграденото през онези години на съзидание и интелектуално съзряване. 45-те години социализъм са най-високия връх в 1300-годишната история на Отечеството ни. Поуките Длъжни сме да извлечем и поуки от по-новата история на партията ни през втората половина на изминалия век. Времето, в което у нас се утвърди неефективна, бюрократизирана командно-административна система, довела до задълбочаващата се структурна криза и до изчерпването на възможностите за обновление и развитие. Към тези параметри в социалистическите страни се добавят сливането на управляващите комунистически партии с държавата, водещо до тежки деформации и в самите партии, както и кризата на политическите и държавните елити. Преди всичко социализмът не успя да създаде своя, адекватна на историческите си цели икономическа система и поради това не можа да спечели икономическото съревнование с капитализма. Основните дефекти в тази решаваща област бяха липсата на пълноценен пазар и преждевременното унищожаване на частната собственост. Към това трябва да се добави, че социалистическите страни не успяха да се адаптират към настъпилата през 70-те години нова технологична революция. Политическата система на социализма не успя да осигури по-висш тип демокрация. Насилието и принудата взеха неоправдано големи размери, демократичните свободи и права бяха накърнени. Не бе постигната хармония в гарантирането на социалните и личните права на човека. Започването на съветската перестройка и на китайската модернизация бе правилен избор. Това не бе грешка, а историческа необходимост. Реформирането и модернизацията на социализма в Съветския съюз и в Източна Европа бяха необходими и, макар и закъснели, бяха реализуеми – и не се състояха не защото бяха принципно невъзможни, а защото се провали перестройката. Рухването на социализма в исторически план е резултат от неговото нереформиране, а в конкретен – от провала на перестройката. По своя замисъл и по своята същност Десети ноември бе необходима, но закъсняла във времето инициатива на БКП да започне реформиране на реалния социализъм у нас. Неуспехът на реформаторската мисия на Десети ноември се дължи и на определени вътрешни причини, но преди всичко на рухването на социалистическата общност и разпадането на СССР като ядро на системата. Урокът на това историческо събитие е: съществуването, жизнеността и бъдещето на социализма са в пряка и най-дълбока зависимост от неговото обновление и модернизиране. Съвкупният резултат на прехода е реставрацията на капитализма в България капитализма в неговите най-уродливи форми; всеобщ упадък - социален, икономически и духовен. Това е трагичен исторически факт. Трагичен за БСП, трагичен за българския народ. Сегашните български поколения живеят в условията на жестоко капиталистическо общество, което отгоре на всичко се намира в тежка финансова и икономическа криза. Преходът в България доведе до дълбоко социално разслоение, което поражда новите социални конфликти - бедността и безработицата, престъпността, неграмотността и болестите се превръщат в остри проблеми с дълготрайни последствия. Социалната ситуация вещае мрачни бъдещи времена за страната. Ако не се приеме националната стратегия за догонващо развитие и за ликвидиране на бедността и мизерията, социалните сътресения са неизбежни. БСП трябва да говори високо и ясно за извършената през прехода реставрация, за капиталистическата същност на сегашното общество като източник на масовата бедност, на безработицата, на кризата в здравната система и в образованието, в пенсионната система, да разяснява структурния характер на икономическата криза. Реставрацията е продукт на десния неолиберален модел на прехода и натрапеният от десницата /СДС/ от самото начало на промените шоково-монетарен модел на реформите. Огромната отговорност на БСП е, че не успяхме да отстоим и реализираме социалния модел на прехода, независимо че два пъти спечелихме абсолютно парламентарно мнозинство. На БСП не достигнаха политическа воля и последователност да реализира социалната алтернатива, достатъчно твърдо да отстои конституционните норми, независимо от политическата цена. Основната причина за тази пасивност и отсъствие на решителност стана липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическият разнобой по възловите въпроси на налагащите се промени. Настоящето През изминалите две десетилетия на коренни промени Българската социалистическа партия бе и остава първостепенен фактор, основен участник в политическия и обществения живот на страната. Истината е, че през целия този период партията се стремеше да остава вярна на постановките и предначертанията, завещани ни от първостроителите от Бузлуджа. През този нов период от съвременната й история партията нееднократно бе изправяна пред изключителни изпитания, пред възможно най-сложни решения, изискващи съчетаването на принципна последователност с търсенето на работещи компромиси, необходими за благото на страната като цяло. Тя издържа и върховното изпитание - да отстъпи властта, за да запази гражданския мир, да не допусне сблъсък, зареден с най-непредвидими последици. Едновременно с това тя не престана да работи за разкриване на по-добра алтернатива за развитието на страната като истински демократична, правова и социална държава. Затова в програмата на партията е ясно заявено: Но остава въпросът - ние като партия постигаме ли онова единство на програма, политика и конкретни действия, което да убеждава и да печели решителната подкрепа и на членове и симпатизанти, и на множеството граждани без предварителни партийни пристрастия, но жадуващи за друго качество на политиката и управлението? Днес реалността в България е далече от идеалите на възрожденците и на Димитър Благоев. Но ние сме длъжни пред неговата памет и дело да даваме отговори и алтернативи за днешния ден и перспектива за утрешния ден на нашата страна. След близо три години управление на ГЕРБ резултатите са налице – масова мизерия, смазана икономика, приватизирана държава. Днес в България имаме олигархична държава, в която властта е концентрирана в ръцете на малцина. Имаме икономика, която е монополистична и в редица закони личат икономическите интереси на силните на деня. Днес българските социалисти имат отговорност пред цялата държава и пред всички хора – да направят промяна, да възродят страната след пагубното управление на ГЕРБ и да не допуснат повторното връщане на десните сили във властта. БСП има ясна политика, която защитава демокрацията и правата на хората, която е подчертано лява и цели възстановяване на справедливостта и излизане от коловозите на прехода, политика, която има визия за възраждане на икономиката и има ясна социална ангажираност към хората в страната. На борба за ново бъдеще ! Днес светът преживява един от повратните моменти на историческа промяна, разтърсен от безпрецедентна за следвоенния период финансово-икономическа криза. Тази криза обозначи краха на довчера сякаш неоспоримите т.нар. неолиберални постулати и парадигми на глобализацията, дерегулацията и приватизацията. В нашата страна тази криза е дълбока и всеобхватна - материална и духовна, на която краят така и не се вижда; дори нещо по-лошо, обществото е поразено от загубата на вяра в ценностите и институциите на демокрацията като народовластие, в собствените си сили да надмогне сегашното затъване в безпътицата. Остротата на житейската неволя стават онази тъй благодатна почва за кресливите призиви на крайната десница, уж най-милееща за народното добруване, които и в минали периоди са печелили поддръжници и власт - до неизбежния трагичен край на подобни експерименти, но само след като лековерно самоизмамилите се са платили възможно най-горчивата цена на провала. Уверени сме, че тези начала черпят изворите си от изстраданите във времето демократични въжделения и традиции на българския народ, убедени сме, че те отговарят на жизнените интереси на днешните и утрешните граждани на страната. Затова днес, отбелязвайки своята 120-годишна история и със съзнанието за отговорността си за достойното бъдеще на Отечеството ни, ние, българските социалисти, заявяваме волята си да работим за Новото време, в което националният идеал за чиста и свята република, всесветският копнеж за общество на свободата, равенството и социалната справедливост ще бъдат жива действителност за всеки гражданин и гражданка на България! Днес социализмът се намира в период на обновление. В движението на историята се извършва поврат – навлиза се отвъд съветския модел на социализма и отвъд модела на западния неолиберализъм. Историческите цели и идеали на социализма не са антагонисти на новата информационна епоха. Именно тя създава условията за тяхното историческо реализиране. Предстои дълбока модернизация на социализма като теория и обществена система. Във всички области: политическа система, икономика, социална система, структура на обществото, движещи сили, ценности. Необходими са нови идеи и решения, които ще съответстват на реалностите и предизвикателствата на новата епоха. Ние присъстваме не на края на историята, нито на края на социализма, а на раждането на постиндустриалната и посткапиталистическата алтернатива на световното развитие. Социализмът се обновява, модернизира се, за да предложи по-добри решения на проблемите, породени от новите реалности и предизвикателства. Социализмът има бъдеще. Но предстои много работа на историята и на социалистическото движение за фундаменталното обновление на сегашния социализъм и за появата на моделите на социализма на новата информационна епоха. Модерният социализъм ще дойде на сцената на световния преход, за да създаде благоприятна обществена уредба за позитивното решаване на най-важните проблеми на съвременния свят и на съвременното човечество. Един такъв юбилей без съмнение е повод самочувствие, гордост и равносметка, както и възможност да изразим своята дълбока признателност към героите на всичките тези 120 години, към първостроителите и дейците на социалистическо движение в Кюстендилския край. Сигурни сме, ще дойде денят, когато хората ще изживеят радостта от един Нов ден. Но поучени от миналото, те вече ще знаят как да построят социализма в необходимото пълно съответствие с неговата собствена, човешка природа. Защото социализмът не е друго освен човечност. Честит юбилей ! Една друга България е възможна, един нов свят предстои !
Снимкови материали за Кюстендилската партийна организация може да се видят тук -
”БСП е партия на демократичния социализъм. Демократичният социализъм за нас си остава виждането за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване е наша постоянна задача. БСП провежда последователна политика за социална демокрация за развитието на активна социална държава по европейските модели, съобразно българските условия като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм.”
Ето защо БСП ясно заяви наложителната за целта промяна - смяната на провалилия се неолиберален модел със социалната алтернатива с водещ приоритет хуманното начало, човека и неговото развитие и реализация като висша ценност и смисъл на политиката. Трите "стълба" на съвременната ни "минимум програма" като път към такава промяна са - свободни граждани, справедлива държава солидарно общество.
