Наясно съм с научните определения за фашизъм, но аз си мисля, че съм поет и съм в правото си да използвам и метафори – отвъд думата, отвъд свастиките и лозунгите, отвъд всички фашизми и тоталитаризми.
Страшното е, че времето спря. Времето за мен спря и замръзна преди близо четирийсет години. Тогава – в началото на така наречения демократичен преход, се заложиха основите на спрялото време. Времето замръзна в омраза, в настървение един срещу друг, в непоносимост и на това преспокойно може да му се казва и фашизъм, и изпепелени надежди. Спрялото време е пепел.
Времето на омразата спря и се отля в различни партии. Колко сме ние, българите – половин мравуняк сме, и нима не беше ясно, че партиите всъщност бяха отломки от винаги съществувала, единна и тоталитарна човешка жажда за власт.
Партиите в България са по своята същност тоталитарни партии. Щом произведохме по партийна линия божества като Ахмед Доган, Андрей Луканов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Борисов и щом Сергей Станишев стана началник на социализма в Европа, значи си заслужаваме спрялото време. Нашата неподвижност, ошашавеност и неспособност да се ориентираме в ситуацията доведе до парализа и избута на върха на държавата гнили идоли.
Фашизъм ли е да признаеш мускула за първенствуващ пред мозъка? Според мене е безсилен, глупав фашизъм.
Фашизъм ли е да поставиш парите и властта на мястото на слънцето и да гледаш с презрение на обикновения и изгубен в бита и в бедния си живот човек? Според мен това е нещо като фашизъм.
Фашизъм ли е да твърдиш, че сме в Клуба на богатите, а голяма част от нас да са в опиканите и одраскани подлези на живота?
Фашизъм ли е да наложиш най-тежката цензура, каквато някога е имало в България?
Фашизъм ли е да купиш телевизиите и радиата и оттам да показваш единствено чучела на продажността?
Какво е, ако не пълно безхаберие и идиотщина, да вдигнеш ръце и да избягаш от отговорността за възпитанието на младите. С очите си видях как българското училище от добре работеща структура се превърна в джунгла. И с очите си видях как родителите взеха на абордаж училището.
Как се нарича държава, в която няма ред, законност, здравеопазване за обикновения човек?
Как се нарича държава, в която пътищата или не водят за никъде, или са разбити и откраднати? Да си откраднеш пътищата е голям фашизъм в метафоричния смисъл на думата. И в неметафоричния - също. И наистина е безпътица на времето. Време без изход.
Фашизъм ли е да извадиш корените и да отмиеш почвата на българската литература и култура и да я превърнеш в подражание и имитация?
И има ли по-голям фашизъм от това , да гледаш как българите изчезват и се стапят, и да си свирукаш, докато летиш към някоя синя лагуна и далечен рай?
Сигурно има и други гледни точки, сигурно има и други мнения, но аз живях в спряло време и доколкото мога, свидетелствам за това.
.
Николай Милчев, 18.08.2026
