Има една тема, с която би трябвало да ляга и да става всеки политик, който милее за България. Уви, политическите и обществените баталии по различни поводи в последните години рядко се свързват с нея, макар че почти всеки проблем всъщност я докосва. Темата е не икономиката, не социалните дейности, а образованието, което изгражда или съответно разгражда всяка нация. От него зависи мисленето и поведението на едно общество. Икономика може да се възроди дори от нулата, но за изправяне на увреденото и съсипано мислене са необходими десетилетия. В България това се знае поне от ІХ век, когато княз Борис-Михаил залага книжовността в основата на държавата си. И от Възраждането също, когато образованието и знанието стават първа стъпка към счупването на робските окови. Просветеният народ е този, който е способен да гради държава и достойнство, производства и развитие, а неукият и неграмотният стига само до простотията и може да бъде заблуден от всеки демагог и интересчия и да търпи тиранията на всяка власт, която го употребява за личното си облагодетелстване.
В образоването на населението и в изграждането на манталитета му - в днешното училище особено - основна роля имат два предмета - историята и литературата. Неслучайно Паисий, когото уж почитаме, отваря очите на българите първо със знанието за собствената му история.“История има и става народ“… Откъде започна и продължава разграждането на образованието в последните над 30 години у нас? Не от математиката, физиката или географията, а именно от историята и литературата. Човек може да е прекрасен математик или програмист, но едновременно да е невеж като човек, българин и гражданин.
Месец септември с многобройните съществени за историята ни събития, които са се струпали в него през годините, е може би най-подходящ, ако искаме да видим какво се е случило с училището ни, какво съдържание имат днешните учебни програми и учебниците. Хората виждат в бита си най-вече учебниците, затова не си дават сметка, че те са производно и следствие от учебните програми, които се определят от образователното министерство.
Има хора в това ведомство, които твърдят, че „проблемът не е в програмите“ и с това се опитват да прикрият извършеното с тяхно участие или в тяхна изгода. Защото неслучайно най-тежки са политическите посегателства именно върху историята, особено след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, действащ от 2016 г. Всъщност, подмяната и употребата на историята с политическа цел стана основна характеристика на съвременния свят изобщо, не само в България. Но в случая е важно как у нас бяха изпълнени външните указания за съсипване на знанията за реалното минало чрез един закон, чиято първа работа бе да премахне прекрасната дума „просвета, просвещение“, неизменно пазена като сакрална у нас от 1891 г. насам. И понеже антикомунизмът и русофобията са основната ценност за властващите в последните години, новите учебни програми и съответно учебниците станаха огледален образ на тези „ценности“. Откровени хейтъри като някоя си Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, представяна като професор, без да е такава, и един журналист, заровилсе в ДС – Христо Христов, неизвестно защо се разпореждаха в МОН с учебната програма по история, обгрижвани от „Америка за България“. А известни професори от Софийския университет като Искра Баева и Евгения Калинова бяха привиквани в министерството и принуждавани да посвият в написаните от тях учебници всичко положително за „комунистическия“ период. Защото той, както всички вече знаят, е престъпен. Такъв е споредедин позорен закон, който никой не поиска, или не посмя, досега да отмени. Топтан е престъпен, няма етапи и периоди, нямало било истинско развитие – социално и икономическо. И това бе насаждано в обществото години наред с постоянни публични хули не без помощта на присъдружните медии и много често без реакция от страна на левите политици.
Но да се върнем към септември и септемврийските събития. Как ги представят учебните програми за VІІ и Х клас – двете години, в които се изучава историята на България?
1885 г., 6 септември. В програмата темата е формулирана кратко: „Съединението на Източна Румелия с Княжество България и неговата защита“. От ученика се иска да представя последиците от това събитие. Впрочем, всички теми в учебните програми са формулирани най-общо, което дава възможност за най-разнообразни интерпретации в учебниците, но тези учебници се рецензират и одобряват от МОН, където интерпретациите зазвучават в един глас. Ето какво пише в учебника по история и цивилизации за VІІ клас на издателство „Рива“ например – след няколко реда описание на събитията в Пловдив следва изречението: „Русия се обявява срещу Съединението и изтегля своите офицери, с което нанася удар на младата българска армия“. Стр. 66
Нито дума за причините или за конкретната ситуация и условия в момента. Впрочем, причинно-следствените връзки са последното нещо, което може да бъде открито в цялото обучение по история в училище.
1908 г., 22 септември. Темата по програма е „Признаване на независимостта на България“. В учебника за VІІ клас на „Рива“ това звучи така: „На 22 септември в старата столица Търново , в църквата „Св. 40 мъченици“, князът и правителството тържествено обявяват независимостта от турския султан. Страната е обявена за царство, а княз Фердинанд приема титлата “ цар на българите“, с което се подчертава приемствеността с Второто българско царство. Възникналата дипломатическа криза се разрешава с посредничеството и финансовата договореност между България, Русия и Турция“. Стр. 75
Е, някак зад тази мъглява „финансова договореност“ да личи, че за да бъде призната нашата независимост, Русия плаща дълга ни към Турция с едни 80 милиона златни франка, равни тогава на 674 тона злато? Дава ни ги уж като заем за 75 години, който да върнем и който след това болшевишкото правителство на Ленин ни опрощава! Няма как да личи подобно нещо, защото за Русия нищо добро не може да се процеди през цензурата на властта.
1923 г., септември. За този период учебните програми са умопомрачителни - „България между двете световни войни“. Уточнението в VІІ клас е, че ученикът „дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те-30-те години на ХХ век“. В програмата за Х клас темата е конкретизирана така: „Левият политически радикализъм, демокрацията, Деветнайсетомайският преврат 1934 г. и безпартийният режим“, като се споменават управлението на БЗНС, „международните и вътрешните фактори за радикализацията на БКП“, ескалацията на политическото насилие. Няма Стамболийски, няма Деветоюнски преврат 1923 г., няма Септемврийско въстание, няма бял терор и убийства на земеделци и комунисти, няма нищо.
В учебника за VІІ клас програмното указание е претворено, като е споменато, че политиката на БЗНС е въвеждане на селска диктатура, трудова повинност, създаване на „оръжейна гвардия“. Ни една добра дума за управлението, после Военният съюз прави преврат , Стамболийски е убит (как точно не е ясно), а на власт идва Александър Цанков, „който се опитва да възстанови демократичните принципи, но като усмири страната. По нареждане на Москва БКП тръгва към насилствено завземане на властта. През септември 1923 г. в различни части на страната започват въоръжени бунтове с цел установяване на съветска власт (!!!) Армията потушава бунта, а БКП поема по пътя на терора. На 16 април 1925 г. е взривена църквата „Св. Неделя“ в София“. Стр. 93
Е, лицето с „демократичните принципи“… в реалната история е известно с прякора Кръволока! Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Периодът между двете войни е характеризиран единствено с радикализация и терор от страна на БКП, няма ги белия терор, удушените Гео Милев или Йосиф Хербст, няма избити депутати, няма Цанков Кръволока…Чудно ли е при такова обучение, че на въпроса за какви събития се отнася поемата „Септември“ на Гео Милев гимназисти отговорят: „За Априлското въстание“. А след Х клас история повече не се учи - тя бе премахната като общообразователен предмет в последните две години на гимназията. Защо ли никой не реагира?
И в VІІ, и в Х клас учениците не чуват нито звук за Лайпцигския процес! Т.е. в обучението по история такова събитие не съществува. В цяла Европа и досегаима паметници и бюстове на героя от Лайпциг Георги Димитров, само в нашите учебници той е изцяло отрицателна личност.
Освен това, от учебника на изд. „Рива“ за VІІ клас научаваме, че индустриално развитие на България, образователни и културни постижения има в периода между двете световни войни, но нищо такова няма „при комунизма“. Впрочем, намерих някъде едно положително изречение за годините след 1944 г., което гласи така: „В този период са построени много заводи, които замърсяват околната среда“…
1939 г., 17-18 септември. Темата в учебните програми е кратка: „България в годините на Втората световна война“, като ученикът трябва „да обясни избора и действията на България“ (т.е. защо се лепваме за Хитлер и за фашистката ос). А после – спасяването на българските евреи (от какво и от кого?!). За фашизъм, естествено не се споменава, нямало го е в България. Слава богу, поне в Х клас е допълнено, че през 1940 г. е приет Законът за защита на нацията срещу еврейството, но той не застрашавал живота на евреите. Какво точно е правено с евреите по този закон – няма ни дума естествено. Впрочем, само в уроците за световната история в ІХ клас има тема „комунизъм, фашизъм, националсоциализъм“ - изброени в този ред…
Имам обаче въпрос. Няма в момента европейска държава – сателит или противник на Хитлер тогава, която да отрича, че в нея е имало фашизъм. Как така стана, че от цяла Европа не е имало фашизъм единствено в България – една от 4-те държави на континента, присъединили се към оста Рим-Берлин-Токио?!
1944 г. , 9 септември. В учебните програми този ден го няма. В VІІ клас темата е: „Промяна в политическата система“, установяване на тоталитарно управление, България в Източния блок“. Ученикът трябва да познава основни характеристики на тоталитарната държава, да дава примери за нарушени граждански права от комунистическия режим, да усвои какво е култ към личността и ролята на СССР във външната ни политика. В Х клас има допълнение – трябва да се усвоят термини като съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, трудово-възпитателни лагери.
И ето извадки от учебника по история за VІІ клас. „Сутринта на 9 септември 1944 г. България осъмва с правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. Новият кабинет е назначен с указ на регентите. В него представителите на Българската работническа партия (комунисти) не са мнозинство, но в техни ръце са ключовите министерства на правосъдието и на вътрешните работи. Окупацията на страната от Червената армия е другият фактор, който оказва силно влияние върху бързо протичащите процеси. В Москва все още се намира лидерът на българските комунисти Георги Димитров, с когото партията съгласува всяка своя стъпка… Правителството не реагира срещу вълната от стихийни убийства, заляла страната в първите седмици след 9 септември. Нещо повече, под лозунга за борба срещу фашизма управляващите започват масови уволнения, изселвания или изпращане на „политически опасните лица“ в новосъздадените трудово-възпитателни общежития (лагери)“. Стр. 120
Нататък се споменава, че пред Народния съд били изправени 11 122 „противонародни елементи“, смъртно наказание е наложено на 2 730 души (не се уточнява кои и защо са осъдени, че са изпълнени по-малко от половината смъртни присъди, колко са оправданите от Народния съд), а в отговор на репресиите възникнали нелегални организации като горяните. Така казва учебникът, нищо че дори шефът на легионите Иван Дочев в спомените си нарича горяните диверсанти. Добре се знае кой ги е обгрижвал , дори финансово.
Преди това за репресиите при режима до 1944 г., за убийствата и зверствата, за лагерите тогава, за избитите деца на ятаци, за Съпротивата няма нито буква, нито дума. Престъпен е комунизмът и не бива да се повтаря! Но фашизмът може - нищо лошо не е имало тук през Втората световна война. Това запомня всеки седмокласник, когато за пръв път учи конкретно историята на България.
Цитирах по-подробно моменти от учебните програми и извадки от учебници, по които вече се „образоват“ няколко поколения, за да се разбере доколко миналото вече е подменено – с определена политическа цел, разбира се. Всичко, що се отнася до БКП, комунизъм, социалистически период и пр., е представено от черно по-черно, а всичко останало е в почти розови оттенъци, всички кошмари на режимите у нас са замазани и заличени. Капитализмът е представен като бурно и демократично развитие, което е спряно от „комунизма“. И възобновено щастливо сега с влизането ни в ЕС и НАТО! Има, разбира се, и реални факти от исторически събития, но от това как са подбрани фактите от авторите, кои са изведени на преден план и кои са пренебрегнати, се получават неверни и манипулативни едностранчиви интерпретации. Дали по този път образованието постига целите, които му бяха поставени законово - „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание“?
Манипулациите с паметта са ключови в едно общество, особено сред младите, сред бъдещето - те целят промени на идентичност, промени в нагласите за национални и геополитически ориентации. Създава се изопачена и извратена историческа памет с посредничеството на образователната система, която е най-значим механизъм за изграждане на националността. Така се чертаят насоките за общество на бъдещето – безродно, неосведомено, заблудено, лесно за всякаква обработка и водене за носа.
Очевидно ние не можем да постигнем мъдро помирение в проблема с разделящото минало, защото“отгоре“ и „отвън“ се стимулират всячески изявите на крайни антикомунисти и русофоби, които може да бъдат изброени поименно. Не е достатъчно да имаме развиваща се икономика, за която да се подготвят „адекватни кадри“. Напротив - ще имаме развиваща се икономика и развито общество изобщо, ако образованието формира „адекватно“ национално мислене и изгражда просветена нация. Българското общество утре ще е такова, каквото го направи образованието днес. Няма никакъв ефект от помпозни лозунги от типа „Няма да позволим да изчегъртат историята ни“. Вече сме го позволили. Затова по-смислено ми се вижда буквално денонощно и при всеки казус да се поставя въпросът за преразглеждане на учебните програми по история, т.е. за връщане на историята в училище – като се започне от І клас и се стигне до ХІІ.
Ако вече не е късно…
Източник: Поглед.инфо, 29.09.2023
