Той е един от онези български творци, чието изобразително изкуство е ярко изобличение на социално-класовата несправедливост, независимо от формите на нейното проявление и от политическата конюнктура. Става дума за художник, чието име се вписва сред тези на създателите на социалистическия реализъм в изкуството у нас - Александър Стефанов Жендов. Той посвети целия си живот, отдаде всичките си сили, използва пълноценно многостранния си талант на суровата борба. В своите графични отпечатъци, в многобройните си рисунки, в живописните си платна, в плакатите си, както и в десетките си фейлетони, разкази, памфлети и статии, Жендов изобличаваше дълбоките социално-политически контрасти, като заемаше открито страната на бедните и онеправданите. С изключително точен и лаконичен рисунък, с извънредно силна наблюдателност той откриваше язвите в света на капитала - безскрупулната алчност и арогантност на богатите, безработицата, скъпотията, понижаването на надниците на гърба на широките народни слоеве. Точно и правдиво изобразяваше мъката и отчаянието в очите на хората от социалното дъно, проблясващи между кофите за боклук.
Жендов и до ден-днешен остава художникът, вложил най-силен заряд в отразяването на вярното психологическо състояние на хората, лишени от правото си да се трудят, на безработните, изправени очи в очи с безизходицата заедно с най-близките си, очакващи от тях
изход от тунела на мъката
И до днес едва ли са създадени по-истински и по-впечатляващи образи на работници и на политически агитатори, призоваващи към бунт. Автор е на множество събирателни образи на работници - едри, здрави, красиви, умни и честни лица. Редом до тях са изродените ъгловати типажи на стражари, на известни политици, водещи антинародна предателска политика, на самодоволни богаташи. Неговите многобройни политически карикатури се отличават с висок сатиричен заряд. Те обаче са пропити и с много болка и състрадание към милионите му братя по съдба, обречени на бедност, глад и страдание.
Александър Жендов е широко известен и обичан през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век сред прогресивните читатели на левия печат. "Влиянието му сред художниците от всички поколения беше голямо - спомня си за него художничката проф. Мара Цончева. – В близка дружба с него израсна и се възпита цяла група прогресивни художници от различни поколения. През 1931 г., по внушение на БКП, от средата на тая група, състояща се предимно от начеващи художници и от студенти от Художествената академия, се основа Дружеството на новите художници. Наскоро завърнал се от СССР, Жендов също влезе в дружеството, а скоро след това стана и негов председател. Така той оглави най-лявото художническо крило, което през 20-те години сложи основата на социалистическия реализъм в развитието на българското изкуство."
Александър Жендов е роден в софийския беден квартал Ючбунар. Тук от детските си години се сблъсква с несгодите, с житейските трудности, с бедността и с недоимъка, които формират политическата му
позиция на личност и творец
Още като ученик се движи в средата на работници, писатели и журналисти. Тук той се среща с младия пролетарски поет Христо Смирненски, с когото остават неразделни приятели.
Художникът започва своето творчество още през 1917 г. като карикатурист в прогресивните вестници и списания "Смях и сълзи", "Българан", "Червен смях", "Маскарад", "Звънар" и др. Сътрудничеството продължава през 30-те години на левите издания, сред които е и "РЛФ". Редактор е на "Поглед", "Жупел" и "Фронт на трудово-борческите писатели". Политическите му карикатури, рисунки, плакати, фейлетони и разкази го утвърждават като най-изразителния представител на новото революционно изкуство у нас.
През 1923-1925 г. Жендов учи живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов. Полицейските репресии на правителството го принуждават да емигрира във Виена, където става ученик на известния художник педагог Арнолди. От 1926 до 1927 г. е в Германия, а от 1927 до 1930 г. следва и завършва Висшия художествено-технически институт в Москва при проф. Владимир Фаворски. За оформянето му като революционен художник и опитен график силно влияние му оказват съветските творци Д. Моор, А. Дейнека, Вл. Маяковски и западните прогресивни графици Георг Грос, Кете Колвиц, Мазарел и др. От тях възприема начина на чисто линейно изградени образи с подчертано гротескна характеристика. През 1930 г. се завръща в България и взема активно участие в борбата за ново идейно реалистично изкуство. Същевременно участва в изграждането на Съюза на трудово-борческите писатели през 1931 г. и в Съюза на приятелите на СССР, като става член на техните ръководства. През 30-те години взема участие в дискусиите за изясняването на естетическата концепция на зараждащия се социалистически реализъм в българското изкуство.
Неизчерпаеми мотиви и сюжети за своето изкуство Жендов черпи от живота и класовата борба на градския пролетариат. Произведенията му са наситени с
политическа страст и ясна мисъл
Изобличителното му изкуство е насочено срещу капиталистическото общество, буржоазните управници, срещу монархията и фашизма, срещу българския и световния капитализъм, срещу кариеристичните борби на властващите партии. Рисунъкът му е остро изобличителен, езикът му - сатиричен, гневен и безпощаден: "Стачка", "Съвременните равноапостоли", "Конфликтът Гичев - Гиргинов", "Последните усилия на господин професора" и др. На тези образи Жендов противопоставя представителите на работническата класа: "Стачен пост", "Работник", "Вождът", "Работнически агитатор" и др. Тези обобщени образи се утвърждават като символи на силата на работническата класа и на социалния протест на трудовия народ.
През Втората световна война Жендов създава серия карикатури, насочени срещу международната реакция и фашизма: "Защо Хитлер мълчи?", "Последното стратегическо скъсяване на германския фронт" и др. Като военен художник в Отечествената война създава множество рисунки от бита на войниците: "Раненият другар", "Щурмовак", "Разпит на пленници" и др.
След 9 септември 1944 г. сътворява ярки политически карикатури и плакати срещу монархията и опозицията: "В сянката на короната", "Кобургски неволи", "Предизборна серенада" и др.
В изкуството си Жендов се отличава със силното си съчувствие към пролетарските деца, жертва на безпощадната експлоатация. Никой друг наш художник не е успял така задълбочено да проникне в психологията на невръстните жертви на капитала. Той създава обективни образи на десетки невръстни, боси, гладни, окъсани и изоставени деца. Може би те са най-вълнуващата и най-хуманно звучаща част от творчеството му: "Разпит", "Фифи не яде сух хляб", "Дете", "Ти защо не идеш да работиш, бре хаймана, ами си дошъл да безпокоиш порядъчните хора", "Мамо, хляб" и др. Същевременно тези детски типажи са остро изобличение на безчовечната и
арогантна антисоциална действителност
Подобни детски образи, изпълнени с толкова социален заряд, са нещо ново в българското изкуство. Тях ги откриваме още в илюстрациите му към стихосбирката на приятеля му Христо Смирненски "Зимни вечери" през 1924 г.
През 1947 г. Жендов устройва единствената си самостоятелна изложба от живописни творби, темпери и цветни рисунки. В цялостното си творчество използва разнообразни техники - рисунка с перо, гваш, графика и маслени бои. С точна и сигурна ръка построява формата и общия силует на образа, майстор е на изграждането на характеристиката и на вярното му психологическо състояние. Изобразителният език на художника се отличава с лаконизъм, отчетливост на композицията и яснота на рисунъка. Дори когато разрешава чисто живописно работите си, линейното очертаване на силуетите при него е от голямо значение.
Александър Жендов се отличава и със своето остро публицистично и писателско перо, с изобличаващото си сатирично слово, с високата си редакторска култура. "Той беше прекрасен публицист, неговите статии се отличаваха с политическа зрелост и с точност на мисълта - пише Георги Караславов. – Поради естеството на работата Жендов нямаше време да обработва своите разкази и фейлетони. Отрупан с различни не по-малко отговорни обществени и партийни задачи, зает с организационна работа сред художниците, а и сред писателите, погълнат от работа главно в областта на графиката, той пишеше "от първа ръка", често пъти на коляно, при много случаи върху някоя прашна коректорска маса или направо на някоя печатарска каса. И ако въпреки това в по-голямата част от неговите разкази и фейлетони не се вижда тази бързина, то се дължи на огромната му литературна култура, на дарованието му, на волята му да се съсредоточава с необикновена сила" - спомня си за Жендов Георги Караславов.
Ширещият се култ към личността не пощадява и Александър Жендов. През юли 1950 г. е изключен от БКП. През 1951-1953 г. написва обширни спомени за Христо Смирненски, публикувани едва през 1966 г. През 1952 г. заболява тежко от рак и на 29 октомври 1953 г. умира. На Априлския пленум е напълно реабилитиран и му е дадено посмъртно званието Народен художник.
Йонко Бонин
Източник: вестник ДУМА, 13 юли 2011 г.
Свързана статия:
https://probuzhdane.blogspot.com/2023/06/blog-post_18.html
