С Александър Жендов се запознах през 1932 г. като ръководител на книгоиздателство „Нов свят", което издаваше предимно съветска литература. По това време антисъветската истерия бушуваше у нас. Буржоазията всячески се стараеше да представи първия петгодишен план на СССР за „болшевишка фантазия", клеветеше строителите на социализма. Партийният печат енергично разобличаваше антисъветските клевети и широко популяризираше резултатите от изпълнението на петилетката. Все още обаче ние не разполагахме със съветска книга за петгодишния план. Тая празнота се попълни с излизането в края на 1932 г. на „Пет години, които променят света. Разказ за великия план" от съветския инженер-писател М. Илин.
Трябваше да се нарисува двуцветна корица на книгата. Но кой художник, освен някой измежду пролетарските художници, както тогава ги наричахме, ще има смелостта да сложи името си на съветска книга в онова време?
— Потърси Жендов — посъветва ме Васил Калчев, директор на в. „Ехо", „Жупел" и „Поглед", където по това време работеше нашият художник. — Той е майстор на кориците и е влюбен в съветската литература. Нали знаеш, че съвсем скоро се завърна от СССР, където прекара няколко години като емигрант.
Срещнах се с Жендов. Той на драго сърце се зае с корицата, в която отрази основните моменти на социалистическото строителство от началото на 30-те години — заводи, трактори, електроцентрали и ентусиазма на строителите. За, съжаление, името на автора не бе отбелязано на корицата, тъй като съгласно „нравите и обичаите" на полицията и Закона за защита на държавата, в случай че изданието бъде инкриминирано, носеха съдебна отговорност и издателят, и художникът, и преводачът.
--------
1933 година. Кампанията в защита на Георги Димитров и другарите му, поставени на подсъдимата скамейка в Лайпциг, беше в пълен разгар. Бях натоварен с издаването на прочутата „Кафява книга върху опожаряването на Райхстага и за хитлеровия терор", страшен обвинителен акт срещу кървавия хитлеризъм. Кой ще направи корица на тази книга, кой художник ще жертва кариерата си, а може би и живота си?
— Другарю Жендов — казах му един ден, — няма кой друг, ти ще се захванеш с тази работа.
Той нарисува няколко варианта, които се отпечатаха на кориците на изданието, което първоначално излизаше на брошури. Едната представляваше буйно горящия Райхстаг, подпален от хитлеристите. Най-силна беше илюстрацията, в която действителният подпалвач на Райхстага, Гьоринг, целият потънал в кръв, със зверско лице на палач, държи в десницата си окървавен топор, а зад него в далечината гори Райхстагът.
През същата година издадохме книгата „Карл Маркс и Фридрих Енгелс" от В. И. Ленин. Корицата с портрета на Маркс и Енгелс направи Жендов. Преводачът на книгата, Георги Бакалов, смяташе, че това е една от най-хубавите графични работи на Жендов. Художникът вложи в нея цялата си любов, към великите учители на пролетариата — Маркс, Енгелс и Ленин. Сам той високо ценеше тая си творба. Другарите ме питаха: „Кой направи тая прекрасна корица", тъй като и тук не беше отбелязано името на автора. Същата година Жендов нарисува корица с портрета на Ленин върху „Биография на Ленин" от Владимир Сорин.
1935 година. Испанският народ водеше тежка борба с реакцията. Народните революционни сили се групираха в народен фронт, който в законодателните избори през февруари 1936 г. завзе властта. С каква книга ние можехме да помогнем на бореща се Испания? След усилено търсене попаднахме на „Испания" от Иля Еренбург, която излезе в края на 1935 година. Двуцветна корица и на това издание направи Жендов: група работници със стиснати юмруци стоят гордо и решително — ей сега ще се разрази бурята, а в долния край на рисунката вихрено се носят в танци тия, които живеят на гърба на работниците. Колко добре Жендов отрази политическия момент в Испания! (Само след няколко месеца испанската работническа класа премина от закана към решителна въоръжена борба с фашизма.) И тоя път името на художника не беше отбелязано на книгата. Тази тактика беше целесъобразна, защото колко бяха по това време художници като Жендов? Брояха се на пръсти: Стоян Венев, Иван Фунев, Стоян Сотиров, Николай Шмиргела. Често пъти те или съвсем не се подписваха, или слагаха псевдоними под своите работи. В такъв случай за всичко отговаряха „отговорните редактори". През 1935 г. Жендов направи хубава двуцветна корица и на „Енергия", роман от Фьодор Гладков, излязъл в превод под редакцията на Георги Бакалов. Бакалов сам всичко „изпипваше" в книгата. И коректура сам правеше, и техническа редакция, и художник сам подбираше. „Жендов ще направи корицата на „Енергия" — каза един ден Бакалов. — Той е голям майстор, той е комунист, той добре познава социалистическото строителство в СССР." „Не може художник, който не живее с идеалите на автора на книгата и неговите герои — често говореше Бакалов, — да направи жива и увлекателна корица, в която с няколко щрихи да отрази основната идея на художественото произведение." По-сетне Бакалов разказваше, че Гладков, с когото той беше в приятелска кореспонденция, останал много доволен от българското «здание.
С особена любов Жендов нарисува корицата на „Разораната целина", том първи, от Шолохов, която излезе през 1936 година. Той беше във възторг от великото творение на Шолохов и, струва ми се, положи някакво особено старание, за да направи илюстрация, отговаряща на художествената и идейната висота на романа. „Ще направя корица — казваше той, — но няма да ме назорваш със срока. Това е Шолохов, разбери, сериозно трябва да се поработи."
Централно място в неговото разнообразно творчество през 30-те години заемаха художествените му творби със сюжет, из борбите на трудещите се у нас и в чужбина, против фашизма и хитлеризма.
------------
На 18 септември 1944 г. започна да действа роденото от победата на Девети септември Народно издателство, което съкратено нарекохме „Нариздат". По силата на революционните закони издателството се настани в удобните помещения на германската хитлеристка книжарница на бул. „Руски" 8. Там, където хитлеристите нахално навираха в очите на българина кръвожадната си пропагандна литература, сега се появиха скромните книжки на „Нов свят", спасени като по чудо. В „Нариздат" започнаха да излизат в. „Литературен фронт", хумористичният вестник „Щурмовак", „Другарче" и други вестници и списания. Започнаха да се явяват на бял свят и книги. Тук се помещаваха редакциите и всички служби, свързани с издателството. С една дума, в първите дни след 9. IX. 1944 г, „Нариздат" се превърна в нещо като стожер на цялата партийна и отечественофронтовска творческа интелигенция.
Към края на септември по поръка на Първи партиен район, чийто член бях, образувах партийна организация при „Нариздат". В организацията влязоха няколко стари членове на партията, между които и Александър Жендов, приехме и други членове. Избраха ме за секретар. Тук членуваха всички писатели-комунисти, художници, служители (офицерската организация се ръководеше направо от ЦК) от Министерството на народната отбрана и някои други другари от близките учреждения. По-късно писателите и художниците се отделиха в самостоятелни организации. След това напуснаха нашата организация и служителите от Министерство на народната отбрана.
Така ми се представи случаят да членувам и работя в една организация с редица известни писатели и художници за победата на социалистическата революция.
Александър Жендов беше дисциплиниран партиен член. Не помня никога да е отклонил възложена му партийна задача. Със своя опит и знания той беше много полезен на нас, по-младите комунисти.
Когато вземаше думата, говореше красиво и логично на хубав български език. В мисълта си беше свободен и смел. Трудно отстъпваше от убеждението си, което винаги твърдо отстояваше, докато не се убеди в правотата на опонента си. Изказваше своето мнение, но на взетите решения се подчиняваше и работеше за тяхното изпълнение. Той имаше разнообразни знания по въпросите на изкуството, литературата, политиката, философията, политическата икономия. Пишеше обикновено под псевдоним хумористични фейлетони, разкази, политически статии. В цялото си творчество изхожда от позициите на комунистическата партия.
Александър Жендов работеше в буквалния смисъл на думата не от тъмно до тъмно, както е прието да се казва, а и през нощта. В тия незабравими дни, пълни с революционен патос и идеализъм, той беше истинска хала. Рисуваше, организираше Съюза на художниците, сътрудничеше в пресата, правеше плакати, участваше в акциите и манифестациите на партията и на Отечествения фронт. Всичко дълбоко изживяваше, чувствителното му сърце вибрираше от всяка неправда, тревожеше се, действаше.
По-късно, към края на 1945 или началото на 1946 г., Жендов започна да идва на партийни, събрания уморен, ставаше разсеян по време на разискванията. Споглеждахме се, виждахме, че Жендов не се чувства добре. А той мълчеше, никога не се оплакваше. Но изглежда по това време много са му тежали съществуващите тогава безпринципни разправии между някои художници, изродили се после в подли клевети против Жендов и други комунисти, старателно подклаждани от разни кариеристи, „обидени" користолюбци и всевъзможни вражески елементи, каквито все още имаше в съюза.
Един ден го попитах: „Как си, др. Жендов?" Вместо отговор той издекламира в оригинал един стих от сръбска народна песен: „Весел ме гледаш, брате, ала не знаеш що ми е на сърцето". След като Жендов се прехвърли в партийната организация на художниците, аз изгубих възможност да поддържам непосредствени връзки с тоя забележителен художник, човек и другар.
След победата на Девети септември Жендов обогати с множество нови революционни творби българската национална художествена съкровищница.
Стоян Стоименов, Страници из техния живот, изд. БКП, 1970 г.
