Корнелия Нинова - очаквания, реалности, равносметка
Предистория
Когато избраха Корнелия Нинова за председател на БСП бях доста раздвоен. Моето вътрешно желание, продиктувано от нелошо познаване на партийните дела, беше да се намери трети вариант, извън Михаил Миков и Корнелия Нинова - двамата основни кандидати за председателския пост.
В Михаил Миков ми харесваше прямотата и честността на неговия характер, убедеността му в лявата идея, това, че се държи скромно и непринудено, че умее да скъси дистанцията между себе си и човека, с когото разговаря. Той е почтен, едно качество, от което политиците лесно се отказват. Поиска искрено, още в началото на своя мандат, да възвърне социалната същност на БСП, но и да покрие със забрава антируското поведение на хора от ИБ по време на кабинета Орешарски. Направи полезно посещение в Москва, заяви новата линия за подобряване на отношенията с руските политически кръгове и конкретно с партия „Справедлива Русия”, за прекратяване на санкциите на България срещу Руската федерация.
В същото време той оставяше в мен впечатлението за личност, която се движи след събитията, която се колебае прекомерно след правилно намерените решения, заменя последователните действия със заинатяване за дребни неща, оставя се да го води течението на всекидневните ни грижи. И най-същественото, Михаил Миков не е онзи лидер, който чертае насоки в политиката, отказвайки се от преодолени подходи и навици. Новите идеи не са негова сила! Предпочита да се уповава върху заварени практики. Може да го определим по-скоро като консерватор, традиционалист, отколкото като реформатор, които отваря врати към бъдещето. А БСП в онзи момент се нуждаеше от нова политика, от радикални промени!
Корнелия Нинова се отличаваше с качества, които отсъстваха или не достигаха при Миков. Тя се проявяваше като пламенна натура, с бояк, дързък, взривен и пробивен характер, който жадува да жъне победи. В парламента встъпваше смело в битки с политическите опоненти. Получи популярност остроумието, че води битка с Бойко Борисов като „мъж с мъж”. Въображението й раждаше ефектни фрази, които не се съобразяваха с правилата на формалната логика. И от това тя печелеше. Личеше, че е амбициозна, че й се ще да блести, да ръководи, да променя, да ликвидира и последните остатъци на статуквото.
В същото време ме смущаваше нейното безпардонно поведение от трибуната на парламента. Това, че няма задръжки, когато е необходимо да направи крачка назад. Че по женски е суетна и властолюбива. Че прилича на кралицата, която всеки ден проверявала ранга си на красавица номер 1 във вълшебното огледало. Мислех си, предимство или слабост е, че при нея емоцията надделява над интелекта? А ако тази емоция не е достатъчно облагородена и потегли само към човешкото й eго? Винаги трябва да се внимава, когато откриете у някого, че му липсва усет за интимните щрихи във взаимоотношенията. А на Корнелия Нинова, изглежда, това свойство не й достига по рождение. Да, Нинова притежава немалко от качествата на лидера, тя не е консерватор, застоят я задушава. Но е хаотична по природа и склонна към авантюри, типични за агресивно настроените хора. Проблемът с нея е, че промените, които отстоява, са закотвени в мига, в конкретната ситуация и нямат излаз към по-нататъшното си развитие, скъсен е хоризонтът им. А това би могло да бъде катастрофален дефект за всеки, който се наема с мисията на ръководител.
Заради това по време на партийния конгрес през май 2016 г. много ми се искаше да се намери кандидат, който да съчетава в себе си поне част от добрите черти на Миков и Нинова. От една страна, Нинова като перспектива ме блазнеше, от друга - плашеше: предусещах, че лесно би могла да се поддаде на своите слабости. Затова колкото и да бях скептичен към Миков като евентуален лидер на БСП, в някаква степен го предпочитах пред Нинова. Но като преходен вариант, докато в кратки срокове се наложи фигурата на призвания лидер.
Случи се друго!
Нинова получи мнозинство на избора й за председател. Още в онзи момент обаче се заговори, че успешният й избор е резултат и от задкулисни сделки. Което е не само неетично, а и уязвимо като изборна процедура. Но и на партийните конгреси е като в съда – докато простъпката не се разнищи и докаже, валиден е казусът за невиновност! Едва преди известно време в спора между К. Нинова и Г. Гергов започна да се прояснява, че в Дания наистина има нещо гнило.
Учуди ме стръвта, с която се раздели със своя душеприказчик – бизнесмена от Пловдив Георги Гергов. Безпардонно, с омерзение на чистофайница! Заради среща в кабинета на Гергов между бизнесмена Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров. Това, което разбрах, е, че партия „Да, България” , формирана от активисти на „Отворено общество” и „Америка за България”, обединени с медийната мрежа на американския телевизионен канал BIT и ресурсите на олигарха Иво Прокопиев нападнаха главния прокурор с намерение за неговото предсрочно отстраняване. Видя се, че го правят без доказателства за престъпление, а като компенсация бе използван отприщен поток от моралистични поучения.
Неотдавна във в. „Дума”, обяснявайки генезиса и функционирането на цветните революция в Европа и света, доказах, че всички те издигат лозунга „Борба срещу корупцията”, и че след евентуалната им победа животът се влошава, а корупцията става още по повсеместна. Доказах още, че българската им модификация днес цели съдебната власт да бъде овладяна от изцяло зависими от Запада фактори. Замисълът е съдебната власт, и най-вече прокуратурата, да се използват най-вече за шантажиране и отстраняване на българите, които изразяват несъгласие, съпротивляват се на геополитическата ориентация на страната, на новия цивилизационен избор.
Според мен Нинова трябваше да изчака. Това би било трезвият и полезен ход на зрелия ръководител. Ако е възнамерявала да се раздели с Гергов, е можела да се обоснове с други доводи, а не да го прогонва заради недоказани подозрения, като „явочник” на тъмни криминални субекти. Обяснението, че така предпазва партията от обвинения и шантажи, е димка за наивници. В края на краищата никой не й е извивал ръцете след конгреса на БСП да го включи в ИБ. Това е лично нейно решение, заради което носи лична отговорност! В момента нещата, за съжаление, се приемат превратно, особено като се има предвид, че в ИБ, след влизането ни в НАТО и ЕС, системно се отстраняват дейци, които биха могли да работят за решително подобряване на отношенията между България и Руската федерация (да не забравяме, че Георги Гергов е почетен консул на Руската федерация в Пловдив).
Но да се върнем на темата
Нинова енергично влезе във функциите си на председател. Обеща куп промени, които допаднаха на партийните членове и симпатизантите, надделя надеждата, че все пак ще има реформи, които, премахвайки двойните стандарти и пропастта между лидерите на БСП и членската й маса, ще възродят партията, ще я върнат към първоначалото й, като едновременно я модернизират и направят по-прагматична.
Първото, което направи Нинова обаче, беше да извърши чистка в елита на партията, започвайки с отстраняване на ръководителите на така нареченото ляво крило в БСП. Нинова с основание се раздели с кадри, които се бяха амортизирали, бяха станали инертни и се бяха облажили покрай местни богаташи. С лидерите на лявото крило можеше да постъпи по-гъвкаво, тъй като повечето от тях не са борбени личности. Но това се оказа недостатъчно за нея! Предприе подмладяване на партията, което се трансформира в издигане на лично предани на нея хора. Бързо се научи да говори и действа от свое име, поставяйки в подчинено положение колективните партийни органи.
Очакванията, че подмладяването на БСП ще започне с оповестяването на млади идеи, на нов тип политическо мислене, с дълбочинни промени във външно- и вътрешнополитическия курс на партията се сбъднаха отчасти. Недъзите се концентрираха в показ на старите идеи и практики като нови и ефективни, и се изразиха най-открито в третата чистка в БСП след 1989 г. (първата я извършиха перестройчиците през 90-те години, а следващата, Георги Първанов след 1996 г.).
Тези акции, шумни и празнични, бяха оповестявани като политика, която ще преобрази България. Но за по-прозорливите политически наблюдатели беше ясно, че положението в партията, въпреки розовите обещания, остава драматично, че и БСП няма реален проект, който да спре пропадането на Отечеството.
Не се постигнаха очакваните промени и във вътрешната партийна политика. От друга страна, предложената на конгреса предизборна платформа на БСП не оправда очакванията. Разговарял съм с експерти, запознати с платформата. Според тях тя е повърхностно разработена, анализът - конвенционален, управленските проекти - далеч от сериозния професионален подход. С такава платформа изгледите ни за управленски успех са съмнителни. Мога да твърдя убедено, че разделът за културата, област, в която са професионалните ми интереси, бе фрагментарно съчинен, без да отговори на фундаменталния въпрос: какво ще направим, за да преодолеем вредните последици от възприемането на съвременната култура като подчинена на законите на свободния пазар? Наясно съм, че редица специалисти дадоха друга, висока оценка на платформата, но тяхната оценка, според мен е пресилена и неправдоподобна.
Проличаха недостатъци и в кадровото състояние на партията, които водят началото си далеч преди Нинова да бъде избрана за председател. Тя сигнализира правилно, че БСП страда откъм подготвени и талантливи кадри, но въпреки това подаде ръка на така наречените средняци, привикнали да одобряват безкритично всяко решение на ръководните партийни органи. Хареса й венцехваленето. На пленумите на БСП не се даде път, както очаквах, на откровените партийни дискусии и различия в изразяваните становища. В левия печат рязко намаляха критичните материали, свързани с дейността на новото ръководството и на самия председател (даже в сравнение с публикуваните критически отзиви за Първанов, Станишев и Миков). Започнаха да се множат вицове за майката-партия, която обгрижва поредното си осиновено отроче. Нинова публично обяви намерението си да стане министър-председател на България при сигурната, според нея, изборна победа на БСП. А не биваше да го прави. Този неин жест се възприе в обществото като израз на нетърпеливост и наивитет.
Това беше недобър знак. Още повече, че практиката на западната социалдемокрация: лидерът на партията да поема след успешни избори поста на премиер, не беше проработил в БСП през последния четвърт век. Жан Виденов, който е най-ярко откроилият се председател на БСП през периода на прехода, нямаше достатъчен държавнически опит за ангажиментите на премиера. За страната ни и БСП щеше да е по-полезно, ако през 1995 г. за поста министър-председател бяхме се насочили към друга авторитетна личност. Това в много по-голяма степен важеше за Сергей Станишев, който имаше тепърва да усвоява уроци и опит като председател на партията, камо ли пък да се кандидатира за премиер. Корнелия Нинова притежава известна опитност на държавно поприще, но тя е оскъдна и не толкова безоблачна.
Надявах се, че Нинова е извлякла изводи от досегашните несполуки на БСП. Но уви. Тя без грам колебание съсредоточи всичките си амбиции към премиерското кресло. А можеше да постъпи по-зряло: в БСП, в левицата, и въобще в съвременна България се срещат личности с богат държавнически опит, солидно подготвени и почтени, владеещи езици и поддържащи международни контакти на равнище, които биха могли да заслужат доверието на БСП за премиерския пост. Струва ми се, че съдбата пощади Корнелия Нинова, като я предпази от поемането на отговорности, за които не е подготвена.
Изборите за президент на България – звезден миг в живота на Корнелия Нинова
Още с встъпването си в длъжността председател Нинова се зае с организирането на вътрешнопартиен референдум (2016 г.) във връзка с гражданския профил на следващия, след Р. Плевнелиев, президент на страната, както и кои да са коалиционните ни партньори на президентските избори. Дотогава такива въпроси ги решаваха Националният съвет и Изпълнителното бюро, което е нормална процедура с оглед на предназначението на тези два колективни органа.
Нинова реши обаче да свика референдум. Защо пък не? Нали пряката демокрация е по-голяма ценност от непряката демокрация? Но с няколко детайла. Въпросите за референдума бяха така поставени, че да подготвят очаквания отговор: голяма лява коалиция, в която наред с БСП да фигурират АБВ на Георги Първанов и „Движение 21 век” на Татяна Дончева; кандидатът за президент да е от БСП и левицата. По метода на Кашпировски внушеният отговор получи пълно потвърждение на референдума. Моето мнение беше, че този референдум е излишен разкош, тъй като съществуват по-значими проблеми за широко допитване. Това по-късно се доказа. Впрочем, нито едно от волеизявленията на участниците в референдума не беше изпълнено от ръководството на БСП!
Струва ми се, че К. Нинова с референдума беше решила да си спести куп неприятности, но и да наложи своето мнение. Тя държеше на Голямата лява коалиция, но искаше да се разтовари от отговорности, като извлече решението си от мнението на участниците в референдума. Според мен, тя не беше убедена, че кандидат-президентът трябва да е от БСП и левицата като цяло. Но отново предпочете да не влезе (на такъв ранен етап) в противоречие с авторитетни партийни среди, които в един глас настояваха за ляв президент на България.
Според мен решенията, които тогава взе Нинова, са звездният й миг като политик. Тя намери сили да се противопостави на доминиращото мнение в партията и да наложи за кандидат-президент независимият генерал Румен Радев, поддържан от БСП. Вярно, прояви колебания, като междувременно оповести, че ген. Радев ще е кандидат само на БСП. По този начин минираше избора му, тъй като БСП започваше изборната си кампания от лоша изходна позиция – 11-13 % обществена поддръжка. Тези колебания бяха губещи и за нея, и за кампанията, но тя бързо се коригира. Бързият рефлекс е също качество! С верен политически нюх прецени, че претенциите за ляв президент са левичарски крайности, несъобразени с реалностите и с действителното място на БСП в националния ни живот. Не зная кои са истинските причини, за да се откаже от предварителната си нагласа за Голяма лява коалиция. Тя и досега едва ли е наясно, действала е под натиск или импулсивно. Не считам, че решението й да каже „не” на Голямата коалиция беше многостранно обмислено. По-скоро суетата не й е позволила да кредитира авторитета на бившия председател на БСП Георги Първанов. Но едва ли е само това.
Накратко за втората добрина
Що се отнася до „левия президент”, нека не се забравя, че кандидатът за президент, получил най-много номинации в партийните организации, беше Мая Манолова, на стъпка от възможността да бъде предложена от името на БСП. Корнелия Нинова спря неудържимия възход на Мая Манолова и това е едно от добрите неща, които е направила в интерес на партията. Не единствено защото партията в такава ситуация я очакваше изборен провал. Но и защото Мая Манолова, която си беше спечелила симпатии като „острие на левицата” в парламента, според мен, е случаен епизод в живота на партията. Тя получи шанс за експресна партийна кариера, доколкото зная, с протекции на Сергей Станишев.
Въобще това е практика в БСП. Даже се говори, че една от фаворитките първо станала член на ИБ, а сетне се сетили, че не е партиен член, та набързо я приели в партията. Георги Първанов по подобен начин издигна внезапно Татяна Дончева за член на ИБ. Макар че Първанов прояви по-висок вкус от Станишев. Дончева е с повече лични качества от Манолова: тя е образована, отличен полемист. Проблемът с нея е, че разбиранията й са на политик центрист, готов да се придвижи надясно. Казвал съм в приятелски кръг, че би могла да е превъзходен лидер на ляво крило в либерална партия. Дончева правилно напусна БСП - основа своя партия и с това взаимоотношенията й с БСП приключиха.
С Мая Манолова ситуацията е по-неприятна. С протекции на ръководството на БСП беше узаконена за омбудсман на страната. И след като ръководството на партията не я кандидатира за президент, започна с порочна наслада да поставя клопки пред БСП. Включи се най-активно в кампанията за стопроцентови мажоритарни избори, идея, оформена в чужбински централи на неолибералите и провеждана от тяхната пета колона в България. Целта е не просто да се унищожат малките партии, а веднъж завинаги да се отстрани от националния политически живот партията на българските социалисти. Същите мотиви ръководят Манолова и когато пледира за отнемане на субсидиите на партиите, бидейки наясно, че това е способ държавата да бъде управлявана от олигархични групировки или от чуждестранни, богато финансирани, неправителствени организации.
При доза мнителност, човек би могъл да помисли, че нейните действия продължават политиката на най-отявления натовец и русофоб в БСП, законния й съпруг Ангел Найденов - довчерашен депутат и член на ИБ. Казвам всичко това, за да се види каква злина на нацията ни щеше да причини ръководството на БСП с издигането на Мая Манолова за президент и колко огромна е разликата - използвам думи на Хамлет пред майка му Гертруда - между този портрет и онзи, другия: - на командващия военновъздушните ни сили генерал Румен Радев.
Грешките на новия председател на БСП
Ген. Радев постигна бравурен успех на президентските избори. Победи кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева с огромна разлика. Корнелия Нинова с основание резюмира красноречивото постижение на генерала като успех на БСП. Но тя прекали с оптимизма си, приписвайки на БСП и гласовете, които бяха дадени лично за кандидатурата на независимия кандидат. Поиска й се да покаже, че под нейно ръководство е постигнат невиждан позитивен прелом в лявото пространство. Тя обаче беше права, че се откриват реални възможности пред БСП, възползвайки се от поражението на ГЕРБ, да спечели предстоящите парламентарни избори.
Но БСП ги загуби! За сметка на това ГЕРБ реанимира себе си и поради грешки, допуснати от Корнелия Нинова и нейния екип. Явно беше след изборите, че с резултатите им не може да се блъфира, тъй като насреща стоят цифри. Но на медиатори, близки до ръководството на БСП, не им мигна окото от фактите и прогласиха, че загубата на БСП на парламентарните избори е лична победа на Нинова!
За да разиграят своя пасианс, те сравниха резултатите от току-що отшумелите избори за Народно събрание с парламентарните избори след падането на кабинета Орешарски (2014 г.).
И ето ти я грандиозната победа-загуба на БСП!
Без да споменат, че през онзи кратък период на кабинета Орешарски ситуацията в страната беше извънредна и че в държавата се проведе генерална репетиция на цветна революция. Джордж Сорос хвърли големи средства за сваляне на правителството. БСП, от своя страна, допусна непростима грешка, като позволи правителство с мандата на БСП да бъде командвано от ДПС на Лютви Местан. Ангажира се с шумния случай Делян Пеевски. В международен и вътрешен план членове и секретари на Изпълнителното бюро, в качеството си на министри, подписаха санкциите срещу Русия. Първи легитимираха държавния преврат в Украйна. Включиха България във военноморски маневри, заедно със САЩ, срещу Руската федерация. Оставиха впечатление, че са съучастници в отказа на нашата страна от „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Доведоха американския енергиен гигант „Уестингхаус”, за да дострои АЕЦ „Козлодуй”. Осъществяваха непрофесионално вътрешната ни политика и пр.
В този план, резонно и научно аргументирано е резултатите от последните парламентарни избори (март 2017 г.) да бъдат сравнявани не с изборите за парламент през 2014 г., а с по предишните парламентарни избори от 2013 г. (преди кабинета Орешарски). Тогава ще се види, че БСП е получила почти същото число гласове - през 2017 г. ръстът е 13 000 души. Оттук и достоверният извод: загубата на БСП на последните парламентарни избори е в границите на допустимото!
Гласоподавателите усетиха, че ентусиазмът на Нинова и на нейното обкръжение през изборната кампания за парламент е показен. Сметнаха за прибързани думите й, че БСП ще спечели изборите и че тя ще е бъдещият премиер на страната.
На телевизионните дебати се видя, че лесно може да бъде провокирана и объркана. Че не стои солидно като ръководител. В Би Ти Ви я унижиха, като я накараха отначало до края на интервюто да стои права, без дори тя да реагира. Честните граждани на България останаха стъписани от недомлъвките, които чуха от нея за времето на социализма. Не трябваше да води със себе си Крум Зарков, защото заприлича на жена, която представя навсякъде любимия си племенник.
Депутатските листи и останалите несвършени неща
В предизборния период Нинова се намеси грубо в подреждането на листите на БСП с кандидат-депутатите в страната. В немалко местни ръководства предизвика остри конфликти, които конфронтираха кадрите. Говори се, че е пренареждала по личен каприз отделни листи. Предостави водещи позиции в листите на главните виновници за допуснатите крупни недостатъци през мандата на кабинета Орешарски. Позволи си да увеличи в недопустими размери броя на безпартийните лица, включени на избираеми места в листите. Унизи коалиционните партньори на БСП, като тенденциозно ги постави на неизбираеми места. Нейното негативно отношение се прояви главно към партия „Нова Зора” и председателя й Минчо Минчев. Така само подпечата комплексите си на партиен лидер, решил самоволно да се намесва във въпроси, които предполагат наличието на колективна партийна воля и коалиционна култура. А също, че полага видими усилия да преформатира БСП в партиен организъм, лидиран от хора, които не са членове на БСП и които имат всички предпоставки да са лично предани, или поне признателни на председателя Корнелия Нинова.
Причина за изборния неуспех е и политиката на самоизолиране и самодостатъчност на БСП. Тя беше ясно откроена още по времето на М. Миков, но Нинова вместо да коригира тези слабости, ги задълбочи. БСП днес е самотна партия, без коалиционни партньори за упражняване на властта. Не разбирам, ръководството не знае ли, че БСП в близките години няма шансове да увеличи рязко гласоподавателите си, че тепърва ще й се наложи да се учи на вътрешнокоалиционни отношения и коалиционно споделяне на властта.
Според мен Нинова след парламентарните избори можеше да постъпи като ръководител, усвоил сложните ходове на коалиционната политика. Бидейки лидер на втората политическа сила в парламента, тя трябваше да организира поотделно срещи с всяка от парламентарно представените партии. На тези срещи можеше да представи програмните приоритети и намерения на БСП, да дискутира какви са допирните точки и какви различията, да отстоява основните пунктове на външната и вътрешната политика на партията, но и да бъде готова за допустими компромиси. И то не защото БСП е жадна за власт на всяка цена. А понеже държавата ни се намира в катастрофално положение и се налага постигането на национален консенсус на политическите сили за нейното спасение. Разбира се, ако разногласията и след такава дискусия не бъдат преодолени, няма нищо по-естествено от това БСП да приеме ролята на парламентарна опозиция. И нека Нинова помни, че библейската перифраза на акад. Сендов за хората, които „вкупом съгрешихме”, се отнася с още по-голяма сила за всички партии през времето на прехода.
С поглед към пътя и посоката
И още. БСП фактически е извън властта от 2009 г. Едногодишното й участие в кабинета Орешарски не трябва да се взема предвид, дори и защото ДПС държеше кормилото на властта. Новият кабинет на Бойко Борисов е възможно да управлява две години, но може да изкара и четиригодишния си мандат. Общо, стават 12 години БСП извън властта! А кой е казал, че след четири години победата на БСП ще е в кърпа вързана? Ако новият кабинет Борисов успее да стабилизира положението в страната, да реши през идващите четири години някои от възловите икономически проблеми, да направи пробив в справянето с масовата престъпност, да повиши доходите на населението, да провежда по-реалистична суверенна външна политика, защо ГЕРБ и Обединените патриоти да не поискат и да получат нов мандат на народно доверие?
Четох прогнози, че през следващите десетина години Източна Европа, и заради новия курс на ЕС – „Европа на две скорости”, ще попадне в епицентъра на дълбока икономическа криза, която ще доведе на власт авторитарни режими с фашизоидна окраска. Ако това мрачно предвиждане се реализира, БСП и през следващия период ще е обречена да остане извън управлението на страната. През това дълго време кадрите на БСП ще се стопяват, старото поколение ще си отива по законите на живота, ще се засилят непрофесионализмът и деинтелектуализацията в елита на партията. И от проекта на Нинова за подмяна на партията няма да остане дори и папер.
Дай Боже, тази прогноза да не се сбъдне. Но ако се случат подобни беди? Ако сме анализирали невярно ситуацията? Ако сме избързали? Ако Нинова е избързала? Ако кризата вътре в партията след такива действия се засили? Ако задухат още по-сурови ветрове? Ако турбуленцията, която се е завихрила, предизвика по-тежки последствия от очакваните? Какво тогава ще правим? И ще има ли кой да понесе отговорностите и вините?
Корнелия Нинова има широк терен за своето бъдещо самоопределяне. Но десетките хиляди наши съмишленици? Но лявата идея? Но защитата на България като независима, свободна и справедлива държава?
Затова нека помислят Нинова и сегашното ръководство! Да помислят за Пътя и Посоката!
Мой приятел ми обясняваше как действа истинският лидер. Той не може, - така е устроен човекът, - да е достатъчно осведомен и вещ във всички сфери. Ето защо събира около себе си умни и компетентни хора, чува становищата им по въпроси, които те познават далеч по-добре от него и така събраните предложения и съображения ги подлага на ново обсъждане.
Дарбата му проличава в неговото умение да подбира точните, перспективните и работещите варианти и проекти. Да ги поставя на съответните места в правенето на политиката. Би ми се искало Корнелия Нинова, със съзнание за своите позитиви и негативи, да бъде ръководител от такъв тип!
Така би помогнала на себе си, на партията и на своя народ.
Източник: Поглед Инфо, 13.05.2017 г.
