Интервю на Симона Медарова в предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с експерта по антитероризъм Христо Смоленов
Водещ: Фокусираме се върху темата за тероризма. Повод ни дават взривовете, които разтърсиха квартал „Челси“ в Ню Йорк, както и експлозията в Ню Джърси. Наш събеседник и гост в студиото е експертът по антитероризъм Христо Смоленов. Здравейте, г-н Смоленов, и добре дошъл.
Христо Смоленов: Добре заварили и се надявам това да бъде така, въпреки обстоятелствата, които сгъстяват обръча около нас.
Водещ: Взривове в Ню Йорк и в Ню Джърси, нападение с нож в Минесота в търговски център – как можем да определим тези актове? Тероризъм ли е това?
Христо Смоленов: Разбира се, че е тероризъм, при това отдавна известен на прогресивната общественост. Точно преди 30 години подобни събития се случваха в България, но тогава нямаше международна солидарност с жертвите. България беше първата мишена на османо-фашистки терор, насърчаван тогава от силите, които по-късно бяха принудени да влязат във война с глобалния тероризъм, защото той се изплъзна от контрола на фактори, които смятаха да се възползват от него в геополитически смисъл. Например съветникът на един иначе симпатичен президент Джими Картър, според който съветник българският регион на Балканите трябвало да бъде сведен до региона от Ловеч до Лом. Слава Богу, България оцелява, защото Господ е българин под прикритие, но скорпионът на тероризма се задвижва по световната сцена на геополитическите интриги с неочаквани дори за опитите да бъде опитомен той маневри. Това, което стана в „Манхатън“, това, което се случи в Ню Джърси, това, което преди това се случи в Далас например, където беше селективно отстреляна една група от 11 бели полицаи, показва, че в рамките на онова общество текат процеси, които излизат извън рамките на политическата коректност. Всъщност случилото се сега в „Манхатън“ е репер на предстоящи катастрофични развития. Не става дума за еднократна голяма катастрофа, каквато в унес и в захлас рисуват холивудските филми. По-скоро става дума за една перманентна криза, която се разраства заради непропорционалния приток на хора от чужд цивилизационен контекст. Неслучайно това, което сега ни е известно от медиите, е, че арестуваният, заподозреният всъщност е натурализиран американец от афгански произход. Хайде да кажем, че в България 70% от мигрантите са млади хора от афгански произход. Пита се каква сила ги движи като пешки по шахматната дъска.
Водещ: И каква сила ги движи според Вас?
Христо Смоленов: Хайде да говорим като мислещи хора. Какъв интерес би могло да има човечеството да осигурява трафик на хора, защото става дума за трафик на хора? След много месеци, даже години, борба ние успяхме да наложим най-после правилната терминология – „мигранти“, а не просто „бежанци“. Трафик на хора, а част от тези хора са жертви на трафик. Пита се кой е трафикантът, кой е международният спекулант, който печели пари от тази работа, защото огромната далавера, наречена „миграционен натиск“, се осребрява.
Водещ: А кой получава печалбата според Вас?
Христо Смоленов: Ами, хайде да видим и кой беше в основата на тази антиутопия, наречена „отворено общество“. Това, което на времето започна да предупреждава Хънтингтън, говорейки за конфликт, за сблъсък на цивилизациите, се случва пред очите ни, само че не в наивния вариант, който хората тогава си мислеха, че ще се осъществи – като позиционна война на традиционно очертани фронтове. Не. Вместо това глобалният тероризъм превръща в жестоко ежедневие диверсионната тактика, култовата война и нещата се случват в нашите градове. Нещата се случват с една неотвратимост, която е против интереса на която и да било от нормалните държави на тази земя. Освен държавите като фактор, като играч в геополитиката, има една прослойка, която се нарича „клептокрация“ – власт на крадците, но не разбирайте власт на джебчиите. Става дума за крадци, които са в състояние да откраднат територията на цели държави под маската на внушение, че, видите ли, това е обща за всички ни земя, на което можем да отговорим: „А нима парите в банките са общо достояние на човечеството?“. Тук става дума за чудовищна далавера, която цели дестабилизацията на Стара Европа, защото същата тази клептокрация умее да прави пари най-добре, най-бързо и най-мащабно от спекула с дестабилизирани общности, дестабилизирани държави.
Водещ: Добре, ако трябва да бъдем по-конкретни, откъде идват тези усилия за дестабилизация на Стара Европа, както се изразявате?
Христо Смоленов: От тези, които се страхуват от 500-милионния пазар на тази великолепна формация на икономически великани, които всъщност стоят на краката на политически джуджета. Какво става с феномена Сорос например? Не е ли той един от хората, които много активно прокарват тази идея за отваряне на границите, за премахване на границите, за създаване на едно общество, което, за съжаление, Европа не го чувства като възможно, макар че й е натрапено като реалност? И още нещо – помислете си какви обратни ефекти може да има подобно изкуствено натрапване на цивилизационни схеми, които са еквивалентни на една голяма геополитическа каша. Не виждате ли колко си приличат като типаж Гюлен и Сорос? Говоря за форматирането им като милиардери, които се занимават с благотворителност, а всъщност волно или неволно предизвикват реакция като тази, която се случи в Турция. Обръщам внимание – това не е просто аналогия. Това е едно предупреждение, че изкуственото натрапване на етични схеми, които са чужди на народопсихологичното разбиране, които са наложени, въпреки волята на народите, благодарение на техните политически елити, които се отчитат другаде, но не пред собствения си народ. Отговорете ми на въпроса – нима ние сме гласували за подобно развитие в Европа? Нима, когато влизахме в Европейския съюз, подписвахме условия на договор, в който се казваше, че ще приемаме до безкрайност мигранти от други континенти?
Водещ: Не, разбира се. Ако трябва да обобщим това, което казвате – Вашата теза е, че всъщност мигрантската криза, всичко това, което се случва…
Христо Смоленов: Подхранва съвременния тероризъм.
Водещ: Да, и то е изкуствено създадено.
Христо Смоленов: Бих казал, без излишна куртоазия. Макар че теориите на конспирацията са гледани с присмех от страна на някои високо платени журналисти, теорията на клептокрацията – не на конспирацията – на клептокрацията е нещо, което тепърва ще ни дава ориентири какво става около нас, защо се случват неща, които са против волята на европейските народи. Това, което Вишеградската четворка поддържа като позиция, доказва, че инстинктивно европейските народи не искат това развитие, което им е натрапено.
Водещ: Въпросът е кой ще се окаже по-силен накрая.
Христо Смоленов: Тук даже не става дума кой ще се окаже по-силен. За съжаление, парите в подобна ситуация вършат чудовищни неща, зулуми, мога да кажа, но още веднъж обръщам внимание – случващото се в Турция показва, че цивилизационните несъответствия между една платформа, програма, която се натрапва на обществото, и инерцията, по която се е развивало столетия и хилядолетия едно общество, води до сблъсък. Ние трябва да помислим за всички тези идеалисти, включително идеалистите на отвореното общество, които предстои да бъдат намразвани в собствените си страни, както е намразван в България антибългарският Хелзинкски комитет. Това, което става, е провокация. Ние трябва да видим, че потенциалът за една голяма паневропейска провокация вече се залага и тук политическата коректност не може да предотврати сблъсъка на цивилизационни нагласи. Тук, в Европа, идват хора, които си представят по друг начин европейското си съществуване. Шокирани са от това, че трябва да работят. Смеят се германците, че когато им дадат апартамент, казват: „А къде са ключовете от БМВ-то?“. Тук, на нашите граници, като ги попитаме: „С какво смятате да се издържате, какво ще работите?“, казват: „Ние не идваме тук да работим, а да живеем, да се забавляваме“. Тук става дума за нещо, което в крайна сметка се нарича подвеждане на огромни маси хора, създаване на фалшиви очаквания.
Водещ: Да, откъде идва тази заблуда?
Христо Смоленов: От това следва жестоко разочарование и оттам нататък следва и радикализация. Те идват с представата, че тук текат реки от мед и масло, че тук ще ги посрещат едва ли не, така да се каже, като желана от някои жива плът, защото има и такива нагласи например в люксембургското общество. Изведнъж се оказва, че реалностите са различни. Следва естествена реакция на неприязън от това, че реалностите не са такива, каквито са били създадените очаквания. Пропагандата на един начин на живот в чужд културно-исторически контекст създава разочарования, а от там и агресия. Мога да кажа с думите примерно на Димитър Манолов, президента на „Подкрепа“, който на конференцията – вчера беше проведена конференция за мигрантския натиск – каза: „Европа е нападната“. Аз бих се изразил по-спокойно и по-научно – Европа е обект на демографска агресия. Нашата страна – също. Факт, да.
Водещ: Именно. Как всичко това, което се случва в европейски и глобален план, намира отражение тук, в България?
Христо Смоленов: Аз ви благодаря за този въпрос, защото в крайна сметка на българския зрител му трябват ориентири и когато говорим за международно положение, той трябва да си прави изводите за нас. Когато в двора на съседите е влязла мечка, се сещайте какви мерки трябва да вземаме ние за безопасност. Аз имам респектирано отношение към всички, които работиха по идеята и осъществяването й за оградата на границата. Аз самият съм един от хората, които първи предложиха и внесоха в Министерски съвет тази идея. Радвам се, че от първоначалното възмущение срещу самата идея да строим такава ограда вече не е останало нищо, вече е сменено отношението, има възторзи от Камерън до Орбан, както виждате. Само че едно още незавършено чисто механично съоръжение не е достатъчно. По-скоро става дума за един сигнал към международната общественост, че България смята да влезе в суверенните си права да защитава своята територия, на която има един народ, който е в тежко икономическо положение. Би било крайно несправедливо да се загърбват обикновените, ежедневните интереси на несправедливо бедния български народ, на толкова бедния не в сравнение с други, а в сравнение с изискванията на неговата собствена интелектуална висота. Това, което се случва в България, предстои да се превърне в перверзия, ако нашите управляващи не вземат по-категорично позицията на Вишеградската четворка, която аз споделям.
Водещ: Смятате, че трябва да се ориентираме към тях?
Христо Смоленов: Нещо повече – смятам да подкрепим много своевременното настояване на Красимир Каракачанов да помислим за замразяване на този прословут неработещ и контрапродуктивен Дъблински протокол. Смятам, че Дъблинските споразумения са, ако не наивно подготвящи хаоса, който се случва, то във всеки случай са контрапродуктивни. Замразяването им и дори денонсирането им би било знак, който трябва да се даде. Още един много важен въпрос – българският народ трябва да бъде питан какво иска. Не може от негово име да се вземат „мерки“ и да се предприемат действия, за които той не е дал мандат. Българският народ трябва на референдум да отговори на въпроса какво да става с така наречения „мигрантски проблем“. Това, което става в Унгария, съвсем естествено ще последва и в други европейски страни. Ние трябва да се обърнем към суверена, който много рядко питаме, по въпроса за това как смята да съществува оттук нататък в тази толкова объркана международна обстановка.
20 септември 2016 г.
