Европейците не приемат, че мъдростта идва от Брюксел и Берлин, защото усещат, че от началническите предписания животът им не става по-добър, смята евродепутатът от БСП
Интервю на Кристиела Симеонова за вестник ДУМА, 19 септември 2016 г.
"Да се налива в силните икономики - това ли е смисълът на Плана "Юнкер"
"Ако ще е солидарност, тя не може да е само сътресение на въздуха"
"Самодоволството на Еврокомисията не вещае нищо добро"
"Борисов ще направи непростима грешка, ако се отметне за Бокова под бруталния външен натиск"
- Неотдавна председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заплаши страните членки, които не желаят да приемат бежанци, с орязване на евросредствата. Миналата седмица пък се появи информация, че в бюджета на ЕС за 2017-а са орязани с 25% средствата за най-бедните региони. Материализира ли се тази закана, г-н Пирински? Какъв ще бъде ефектът върху страна като нашата, като се има предвид, че икономиката ни се крепи именно на еврофондовете?
- Тези данни не са съвсем точни. Бяха представени от Ройтерс, която цитира анонимни дипломати. Поначало орязването с 25 процента на средствата за разплащане по кохезионните политики е доста неприятен факт и това се дължи на новия програмен период, на сериозното забавяне на влизането в пълно действие на новите програми. Това е отговорност на Еврокомисията и на Съвета, защото още в края на предишния период 2012-2013 г. те проточиха и самото приемане на Многогодишната рамка, още две години се протака и уточняването на разпоредбите. Не е точно, че това намаляване е само за най-бедните, то е за всички. Трябва да сме наясно, че подобни съобщения идват от една налагаща се теза, че трябва да има разделения между страните в Европейския съюз, че трябва да има две скорости - едни, които вървят напред, а другите ги следват. Явно се използват и не съвсем добросъвестни съобщения, които да подхранват това впечатление. Без да приемаме по никакъв начин намеренията на ЕК да свива кохезионната политика, не бива да се поддаваме на този род според мен провокативни съобщения.
А изказването на Юнкер беше едно изхвърляне, което впоследствие и той осъзна. Както каза в речта си пред Европарламента, нищо не може да бъде налагано и солидарността трябва да идва от сърцето.
- Думата солидарност обаче се изпразни от значение, превръщайки се в дъвка в устите на европейските политици... Говорейки за Юнкер, как оценявате действието на инвестиционния план, който носи неговото име? Какви са резултатите от него за нашата страна? Как приемате замяна на еврофондовете с инвестиционния план и т.нар. политика на бюджетиране за резултати - да се инвестира там, където има най-голяма възвръщаемост?
- Планът "Юнкер", който се реализира чрез фонда за стратегически инвестиции, има минимален ефект в страна като България. Поначало заявката за фонда беше с него да се създаде мощен инвестиционен тласък за развитието на икономиките, за да се запълни т.нар. инвестиционна дупка, защото вече сме 2016-а, а в Европа не можем да стигнем равнището на инвестиции от 2007 г.
Стремежът е фондът да използва различните видове финансови инструменти - заемни или средства за дялово участие. Ясно е, че в страни, които са догонващи, с тежки, изоставащи райони, капацитетът за ефективно усвояване на заемни средства изостава спрямо старите членки. Позицията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институцията, която трябва да реализира фонда, е крайно неприемлива. Тя действа така: Ние сме отворени за бизнес, чакаме предложения за проекти. Кой обаче ще даде най-обоснованите и най-добре изработени проекти - естествено инвеститорите от водещите икономики. Повтаря се една картина, която отбелязах в доклад за дейността на ЕИБ за 2014 г. - 60 процента от средствата, които тя отпуска, отиват в петте най-развити икономики. Мотивировката за това на председателя на банката се основаваше на факта, че в тези страни са две трети от населението и те са най-големите икономики. Това ли е смисълът - да се налива там, където и без това има по-високо развитие? ЕИБ трябва да приеме коренно противоположна позиция. Като предлагаща ресурса, трябва първо да създаде форми на достъп до тези средства, които да са максимално благоприятни за най-нуждаещите се. Второ, вместо да седи и да чака, трябва да тръгне и да продава тези продукти, защото тя претендира, че е банката на ЕС, а съюзът, както казвате, заявява сутрин, обед и вечер, че се ръководи от солидарност. Ако ще е солидарност, тя не може да е само сътресение на въздуха. Нужна е агресивна политика за реализиране на принципа на солидарност, така че да го усетят хората.
- В този ред на мисли - постижима ли е социална Европа при това дясно лидерство в ЕС? Юнкер в началото на мандата си обеща постигането на ААА социален рейтинг, а действителността е коренно различна.
- Разбира се, че е различна. Вместо броят на заплашените от бедност да намалява, той се увеличава - към 120-те милиона са се прибавили още 5 млн. Този рейтинг засега е едно добро пожелание. Юнкер и ЕК заявяват, че ще го постигат чрез т.нар. Стълб за социалните права. При дискусия в ЕП беше зададен въпрос от Групата на социалистите и демократите дали този набор от правила, който смятат да включат, ще има нормативна сила. Отговорът бе - не. В същото време правилата за бюджетен дефицит и дълг не просто са записани в съответния фискален пакт за стабилност, но и най-ревностно се налагат от ЕК при ежегодната процедура на европейския семестър. Това не е просто дисбаланс, а крещящо разминаване.
- Има ли шанс за промяна?
- Струва ми се, че висшите равнища на глобалното управление чувстват, че почвата под краката им доста сериозно започва да се нагорещява. Това прозвуча и на Г-20, но при закрити заседания, защото там не само австралийският премиер, но и президентът на САЩ и новият британски премиер са говорили, че полюсите в обществото стават заплаха за функционирането на системата. През последните дни се появиха подобни изказвания на Марио Драги и Кристин Лагард. В ЕП това също се чувства. Има споделено разбиране между левица, социалисти, зелени, но и в самите среди на Европейската народна партия (ЕНП) има една част, които ясно осъзнават, че без нов приоритет на социалните въпроси икономическата система ще започне да се разпада. Дали заради осъзната нужда от социална алтернатива, дали от страх, че нещата могат да излязат от контрол - шанс има, но засега не личи много като ясни постановки за нова политика. По-скоро разочароващо е това, което чухме от речта на Юнкер за състоянието на съюза.
- Освен това германският канцлер Ангела Меркел призна, че ЕС е в критично състояние. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск пък направи доста знаково изказване, че даването на нови правомощия на европейските институции не е рецептата. Дали сред евролидерите наистина е дошъл моментът на отрезвяване и реална преценка на действителността?
- Тези изказвания водят до два различни извода какво да се прави. Единият е, че трябва още да укрепваме действащите механизми, да има още повече Европа, наднационална Европа по разбирането на федералистите. Другият път личи в позицията на Туск, който смята, че трябва да се върнем назад и да видим как държавите могат по-добре да си сътрудничат, всяка със своята позиция. Предстои сериозна дискусия кой път ще надделее.
- А позицията на социалистите?
- Позицията на социалистите не трябва да бъде нито федералистка, нито националистическа, защото за нас винаги е било характерно интернационалното начало. Интернационализмът е иманентна същност на социалистическото движение. Това означава не да забравиш националното, а да си много активен в търсене на интернационалното, в обективно обобщаващия интерес и нужното действие на интернационална, а не наднационална основа.
- Разцеплението в ЕС май вече е факт. Имаме, ако мога така да ги нарека, съюзи по интереси - Вишеградска четворка, Атина опита да обедини южните страни, другите пък са с гравитационен център Берлин. Говорейки си за това кой от пътищата на развитие е по-правилен, не са ли именно тези групи в рамките на общността начинът за оцеляване на европейския проект?
- Тези групи до голяма степен са условни. Разделителната линия, която се очертава, е Северозападът срещу Югоизтокът, стари срещу нови страни членки. Обяснение на сегашните проблеми на ЕС се търси в това, че той много се е разширил. Групиранията, които изброихте, са израз на съвпадащи интереси на определени страни, породени от обективните проблеми, с които се сблъскват. Но решенията трябва да са общи, за целия ЕС. Последователната позиция на социалистите в ЕП трябва да бъде достатъчно ясно разграничаваща се от тази на ЕНП, защото именно това се очаква от нас. Необходим ни е социален съюз - това е лозунгът, който трябва да се застъпи, а не да се премълчава, дори и от нашата група не се чува достатъчно ясно. Говори се за енергиен съюз, икономически, банков съюз, за капиталов съюз, но за социален съюз - с присвита уста.
- На какво се основава социалният съюз?
- Три са отличителните му характеристики: пълна заетост, и то на добре платена и достойна работа; социална сигурност; разсрочване на дълговете. Дълговото бреме, което продължава да се трупа, независимо от всичките заклинания на бюджетните съкращения, е воденичен камък, който ако не бъде разместен във времето и намален като тежест, ще блокира Европа категорично. Имаме всички основания да докажем, че тези три приоритета съвсем не рушат Европа, а я водят в една качествено различна и по-добра посока.
- А споменатите по-горе групи дали не са обединени от желанието за противопоставяне на диктата на Берлин?
- Обществото във всяка от страните не приема, че мъдростта идва я от Брюксел, я от Берлин, просто защото хората усещат, че от началническите предписания животът им не става по-добър. Институциите на съюза и водещите държави нямат друг избор, трябва да се преустроят, като покажат, че отчитат мнението на всяка една държава. Направи впечатление едно изказване на Меркел при подготовката за срещата в Братислава, че ние трябва да се научим да се изслушваме, защото бяхме позабравили тази част от разговора.
- Като говорим за състоянието на ЕС, един от основните проблеми е демократичният дефицит. А в речта си пред ЕП Юнкер изтъкна, че СЕТА (споразумението между ЕС и Канада) е най-доброто постигано някога. Как си кореспондира това изказване именно с демократичния дефицит, като имаме предвид основните притеснения около споразумението?
- Изказването на Юнкер звучи като заявка, че по тези въпроси на търговията ЕК ще води война докрай. СЕТА е първият окоп. Ясно е, че на самото споразумение с Канада му се отдава много голямо значение сред средите в ЕС, които го защитават. То е предвестникът на ТТИП (споразумението между ЕС и САЩ). СЕТА беше обсъждано доста по-тихо и в период, в който я нямаше тази обществена чувствителност. Така че имаме пълното основание да говорим за демократичен дефицит.
Същинският обезпокоителен фактор обаче е, че упражнявана чрез такива споразумения, свободната търговия по никакъв начин не допринася нито за по-висока заетост, нито за по-високи доходи, а само за доста по-високи печалби. Обществата вече не са готови да приемат това с обещанието "Ще има и за вас". А както виждате, и в САЩ, и то двете водещи президентски кандидатури, са силно скептични за принципа на подобен род споразумения.
Еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом се активизира сериозно напоследък. Тия дни е в Австрия за разговори в австрийския парламент, да убеждава австрийците. Ще има много остра и сериозна борба около тези споразумения.
- Перифразирам едно нейно изказване: Не са ме избрали европейските граждани, че да се вслушвам в тяхната воля. Демокрация в действие?
- Тази степен на самодоволство и самодостатъчност, характерен белег на Еврокомисията, не вещае нищо добро нито за самата нея, нито за съюза, ако не настъпи културна революция.
- Накрая да обърнем поглед към България и актуалната тема, по-скоро скандал, от последните дни, а именно интригата около българския кандидат за ООН Ирина Бокова. Как коментирате изказванията и действията на премиера Борисов - той дори ултиматум й постави?
- Впечатлението ми от последните дни е, че има известно отрезвяване и изясняване, че тази интрига с двете кандидатури е крайно недостойна и обречена на пълен провал. Министър-председателят трябва да заяви категорично, че няма две кандидатури, а единствената е на Ирина Бокова.
- Но той демонстрира само привидна подкрепа за Бокова, позволи си и да я оценява на фона на високите оценки, които тя получава не само на европейско, но и на световно ниво.
- Той се помъчи да отмести въпроса, но има индикации, че не може да има отмятане от настоящата кандидатура. Очаквам Борисов да осъзнае, че би направил непростима грешка, включително и за себе си, ако си позволи под очевиден външен натиск, брутален и абсолютно недопустим, да се огъне.
Има и още един аспект, който, струва ми се, се губи. Ясно е, че в България има разделение по въпроси от миналото, от развитието на страната отпреди и след промените. Но в този случай имаме една кандидатура, която е с безспорни качества, доказала се и като отличен дипломат, и като човек, който в България последователно е заемала достатъчно ясно отговорни позиции за демократичното развитие. Имаше шанс нашето общество, обединявайки се около тази кандидатура, да остави настрана противоречията си и да тръгне към примирие, което би било добре да прерасне в помирение, а оттам в съгласие. Това бе такъв благоприятен случай, в който като се хванем за сламката - този наистина достоен човек, какъвто е Бокова, да се изтеглим от блатото на безумната омраза. Вместо това се оказа, че обществото ни не е способно на подобно нещо, а напротив - превърна се в допълнителен мощен фактор за пълно разделение. Това е много лоша характеристика за нашето цялостно дередже и способност да се развиваме като страна, която си знае интереса.
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк. Икономист по образование. Дългогодишен народен представител. 1995-1996 г. заема поста министър на външните работи, за кратко е и заместник министър-председател. 2005-2009 г. заема поста председател на Народното събрание, 2009-2013 е зам.-председател на парламента. 1990-1996 г. е заместник-председател на БСП. 1997-2013 г. е член на парламентарни делегации в ПАСЕ, ПА ЗЕС, ПА НАТО. Евродепутат е от 2014 г. от Групата на социалистите и демократите. Член е на Комисията по бюджетен контрол, Комисията по заетост и социални въпроси, на Делегация в комитетите за парламентарно сътрудничество ЕС-Армения, ЕС-Азербайджан и ЕС-Грузия, както и член на Делегация в Парламентарната асамблея Евронест. Заместник е в Комисията по транспорт и туризъм и в Делегация в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Албания.
