Интервю на Симона Медарова за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, 16.09.2016
Водещ: Спад на безработицата, отчитат от Агенцията по заетостта. От там посочват, че през август равнището й продължава да намалява и вече е 8%. За състоянието на пазара на труда и на българската икономика ще разговаряме с икономиста проф. Боян Дуранкев. Проф. Дуранкев, позитивни данни идват от Агенцията по заетостта. Налице ли е раздвижване на пазара на труда и на какво можем да отдадем този спад на безработицата?
Боян Дуранкев: Как да го кажа? Ако може с едно изречение да обобщя предварително моя извод, това е, че Европейският съюз /ЕС/ и България страдат от една доста тежка хронична пневмония, това е модерно понятие, свързано с някои други президентски избори, но тази пневмония в ЕС и в България е в заетостта и растежа. Тъй като от гледна точка на икономическата и социологическата теория, всяка безработица над 2-3 процента се тълкува като доста неприятна, а над 5% се тълкува вече като тежка. Така че, образно казано, 8% безработица означава, че болният от пневмония е намалил температурата, която е била от 38,5, на 38,4 градуса. Т.е. проблемът с безработицата остава тежък. Още повече, че държа да подчертая, че тази, която се регистрира в България, е на база брой безработни регистрирани в бюрата по труда към икономически активните лица. Т.е. тези, които не са регистрирани в бюрата по труда, не се водят безработни, независимо че те са безработни. Обратно казано – тези 8% всъщност може би са 12-15-20 или 25. Всъщност безработни в България са и тези, които са избягали от България, тъй като тук не са намерили работа – нещо, което е твърде неприятно, но ако погледнем какво предизвиква това намаляване на безработицата, това са преди всичко тези така наречени сезонно зависими дейности – преработваща промишленост, търговия, хотелиерство, ресторантьорство, които се развиват точно през летните месеци, а да не забравяме, че тази година беше специална в туризма, а оттук и в търговията, и в хранително-вкусовата промишленост, тъй като пътнико потокът на туристите от Турция беше насочен всъщност към България и към Гърция по едни съвсем други геополитически причини. Така че това намаляване на 8% на регистрираната безработица донякъде може да се тълкува и като добро, но то се влияе преди всичко от случайни фактори, които няма да имат такова значение към края на тази година и следващата година.
Водещ: Да, именно. Много мнения се чуват за това, че тези данни до голяма степен се дължат на демографската картина в страната. Преди време беше излязла една статистика, че работещите в чужбина българи са 2,5 милиона, а работещите в България 2,2 милиона.
Боян Дуранкев: Тази армия, която в момента се води от нерегистрирани безработни, е точно 261 525 души – нещо, което е огромна безработица. Не е приятно, но ако позволите, две-три сравнения, много бързи, разбира се. Как се съотнасят тези 8% спрямо други страни от ЕС и спрямо други времена в България? Първо, в ЕС равнището на безработица през втората четвъртина, тъй като в европейската статистика се изчисляват така наречените четвъртини от годината, в момента състоянието е 8,6%, а в еврозоната 10,1. Т.е. ние сме по-добре от средното ниво, но спрямо други страни като САЩ, където безработицата е 4,9, Япония – 3,2, очевидно е, че ЕС и България имат наистина една тежка трудова пневмония. Спрямо другите страни членки на ЕС, независимо че ние сме страната с най-ниско трудово възнаграждение на работната сила, което доскоро се тълкуваше като идеал, но погледнете другите страни. Например в една страна, в която имаше убийствено отражение на световната финансова криза – това беше Исландия, безработицата в момента е 2,9. В Чехия и Малта е 4,1, в Германия – 4 ,3, в Унгария – 5,2. В Австрия е 6. В Дания и Румъния е 6,1, в Люксембург – 6,2, в Холандия и Полша – 6,3, в Естония – 6,6 или 12 страни имат по-ниска безработица и в тези страни няма такъв наплив на заети лица спрямо България, както в България има сезонната заетост. Така че нито минималната ниска работна заплата, защото тя е в България е 214 евро, докато в Румъния е 276 евро, в Унгария – 350 и т.н., нито ниското възнаграждение, нито сезонната заетост решават този проблем, който е пред България. А идеалът на ЕС е да има пълна трудова заетост – нещо, което още изглежда твърде далеч.
Водещ: А какъв е лекът тогава за тази трудова пневмония в България, както я определихте?
Боян Дуранкев: Лекът е пределно ясен от един икономист, наречен Джон Мейнард Кейнс, още от времената на Великата депресия. Той е един – когато частният сектор не е способен да генерира работни места, когато е импотентен в това отношение, тогава държавата трябва да се заеме с изграждането на инфраструктура, с развитие на образование, на здравеопазване, на комунални услуги, строителство на жилища и т.н. Т.е. много по-активна роля на държавата, но там, където действат шпицлиберални команди, както в България, това нещо е доста слабо развито, въпреки че през последната година и половина се забелязва доста по-активна намеса на държавата в България при изграждането на инфраструктурата – нещо, което може да се оцени като положително явление.
Водещ: Споменахте образованието. Като си говорим за пазар на труда, няма как да не засегнем и темата за висшето образование. Вие сте преподавател в УНСС. Каква трябва да бъде ролята на висшето образование, така че когато студентите излязат от университетите, да бъдат конкурентни и най-вече да отговарят на изискванията на пазара на труда?
Боян Дуранкев: За съжаление, училищата са конкуриращи се фирмички. Така че всяко училище гледа да привлече колкото може повече ученици, съответно висшите училища повече студенти и това често се постига, да не кажа навсякъде се постига, с понижаване на качеството и увеличаване на таксите, колкото е възможно. В края на краищата всичките тези фирмички живеят в условията на една капиталистическа икономика и всеки собственик на такава организация се интересува от печалбите. Обратно казано – няма изгледи никъде по хоризонта, никъде по небето и сред звездите висшето образование да реши проблемите на началното и средното образование, а пък висшето образование да постигне високо качество именно понеже става дума преди всичко за прибиране на добри пари, за повече печелене на пари и за по-високи доходи, повече печалби на собственици и т.н. Така че няма просто обективни условия да има високо качество и, за съжаление, и висшето образование генерира доста хора, които имат дипломи, но нямат познания.
Водещ: За съжаление, с тази негативна констатация трябва да завършим разговора ни, но все пак и с надеждата, че нещо може да се промени.
Боян Дуранкев: Разбира се, че може да се промени, стига да се променят условията на играта. А засега те не са добри.
