Вносителката на закона Милена Дамянова и министър Меглена Кунева, на които се дължат новите проблеми в училище, не спират да хвалят „прекрасното” си творение
Децата от VІ и VІІ клас ще пропуснат учебен материал за цяла година по всички предмети, защото от основното образование е премахнат VІІІ клас
Огласено е писмо от Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР), с което специалистите алармират, че МОН не е решило големия проблем, стоварен от новия Закон за предучилищното и училищното образование върху децата, които тази есен ще са в VІ и VІІ клас. Те са започнали прогимназия по стария закон с учебен план за завършване на основно образование след VІІІ клас, а ще го завършат по новия закон след VІІ клас. Така за тези деца изчезва учебният материал за цяла една година по всички предмети, което ги ощетява и ги дискриминира спрямо останалите випуски. Освен това, новият учебен план премахва изобщо историята, географията и биологията като задължителни предмети в ХІ и ХІІ клас. Така два випуска ще имат съществени пропуски в знанията си. Управляващото мнозинство наложи силово в НС внесения от ГЕРБ нов закон и отхвърли предложенията да се отложи с година влизането му в сила. Ето писмото на АПГР изцяло.
Позволете ни да представим на Вашето внимание проблем с изключително обществено значение, свързан с един аспект от приложението на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
На 4 август 2016 г. МОН публикува на своя сайт предложение за три възможни варианта за т.нар. наваксване на учебно съдържание по история, география и биология за учениците, които ще са седми клас през 2016-2017 и 2017-2018 учебна година.
Съгласно ЗПУО тези ученици ще завършат основното си образование след VII клас, а не както е било предвидено по досега действалите учебни планове след VIII клас. Това налага ускорено усвояване на учебното съдържание за VII и VIII клас по посочените учебни предмети в рамките на една учебна година.
Според преходните и заключителните разпоредби на ЗПУО и Наредба 4 от 30.11.2015 г. за учебния план, завършването на обучението на учениците от сегашните VII и VI клас следва да стане по учебни планове, утвърдени въз основа на отменения Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и отменената Наредба №6 от 2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование. Според нас това ще остане само като добро пожелание, защото съгласно Наредба 6 от 2001 г. става въпрос за учебно съдържание по история и география, предвидено за изучаване в VIII клас с по 51 часа, а по биология - с 68 часа за задължителна подготовка (ЗП). Нито един от трите варианта на МОН не предвижда толкова часове.
Според първия вариант учебното съдържание ще се навакса с по едва 11-12 часа годишно на предмет. Тези часове са за сметка на част от годишния хорариум (34 часа) по задължителноизбираема или свободноизбираема подготовка (ЗИП или СИП) от училищния учебен план в VII клас.
Според втория вариант в часовете за СИП може да се заложи по един учебен час седмично (34 часа годишно) за всеки от трите предмета. Трябва да отбележим, че часовете по СИП не са задължителни за учениците.
Третият вариант не предвижда допълнителни часове, а предлага "годишното тематично разпределение по всеки от предметите да включва преструктуриране на учебното съдържание с цел изпълнение на учебната програма за VII клас, както и компенсиране на учебно съдържание чрез части от съответните учебни програми за задължителна подготовка в VIII клас".
Накратко казано, това е вариант две в едно. Няма как да се преструктурира учебно съдържание, предвидено за изучаване в две учебни години, така че да се вземе за два пъти по-малко часове с постигане на заложените образователни цели и очаквани резултати.
Смятаме, че предложените в писмото на МОН варианти са методически несъстоятелни и юридически неиздържани. Неслучайно именно поради тази причина те са представени под формата на циркулярно писмо, а не на заповед.
Според нас е неприемливо МОН да предлага три алтернативни варианта, като предоставя на учителите и директорите да избират един от тях. Както старата, така и новата нормативна уредба категорично указват, че общообразователният минимум се постига само чрез еднакъв брой часове за задължителна подготовка. Според МОН всеки от трите варианта гарантира изпълнение на разпоредбите на новия закон и дава възможност учениците след VII клас да придобият компетентностите, които е предвидено да притежават при завършване на основно образование.
Трите варианта поставят учениците от различни училища в неравностойно положение по отношение на броя часове, в които трябва да усвоят учебното съдържание за задължителна подготовка в VIII клас. Така придобитите компетентности от ученици в различни училища ще са различни. Общото между тях е, че само частично ще съответстват на предвидените за усвояване компетентности при завършване на основно образование.
Никой от вариантите на МОН не предлага предвидения в старите учебни планове брой часове в съответната форма. Нито се гарантира нормативно определеното учебно време, нито е финансово осигурено провеждането на тези часове, ако са под формата на СИП. В този случай те са за сметка на бюджета на отделните училища.
За излизане от абсурдната ситуация е необходимо да се предвидят допълнително достатъчен и еднакъв брой часове за задължителна (ЗП) или задължителноизбираема подготовка (ЗИП) във всички училища.
Най-доброто прагматично решение на създалия се казус (преди началото на новата учебна година) е да се определи еднакъв брой часове за изучаване на учебните предмети история, география и биология в VII клас през следващите две години. Според нас това може да стане с допълнителни 34 часа годишно или по един учебен час седмично задължителноизбираема подготовка (ЗИП) за всеки един от трите предмета, предназначени за усвояване на съответното учебно съдържание за VIII клас. Само в този случай, с известни резерви, би могло да се приеме, че "учениците след VII клас ще придобият компетентностите, които е предвидено да притежават в края на прогимназиалния етап" по съответните предмети.
Основанията ни са прагматични, нормативно обосновани и гарантират спазването на три основни принципа в системата на предучилищното и училищното образование - за единна държавна образователна политика, за равен достъп до качествено образование и за равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 3, ал.2, т.1, т.3 и т.4 на ЗПУО).
На 23.08.2016 г. Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР), Българското историческо дружество (БИД) и Сдружението на преподавателите по история в България (СПИБ) депозираха в МОН и Народното събрание съвместно становище по описания проблем. Информирани са социалните партньори в сектор образование, сезиран е и омбудсманът на Република България.
Доц. д-р Марин РУСЕВ,
председател на Асоциацията на
професионалните географи и регионалисти
