Да отдадем заслуженото на хората с чисти съвести, за които духът е по-важен от парите
В празничните дни, когато гъмжи от класации за политици и бизнесдами на годината, за предприемачи и рекламисти, за мис и мистър "успех", за 10-те "най" и други още "по-по-най", ми се ще да отдам почит другиму. Да реабилитирам в диктатурата на общественото мнение един така дискретен герой - доброволния лузър.
Доброволният изгнаник на доблестта, обикновеният храбрец, чието име никой не знае освен неколцината му сродни души. Тоз, който избра бедността и нищетата. И го направи съзнателно, с умисъл, пред сащисаните погледи на конформистите.
Ти, който избра страната на губещите по вътрешно убеждение, органически, с чувство за дълг.
Това похвално слово е за малцината, но, слава Богу, съществуващи
несретници по собствена воля,
загърбили изкушенията на общоприетите представи за охолство, кариера и успех. За тия, които отлично знаят "как да напреднем в обществото" или "100-те съвета за успешен старт в живота", добре познават всяко стъпало на социалната стълбица, но отказват да превият гръбнак по пътя нагоре. За тези, които по навик наричаме "слаби", а в техни ръце е силата. За последните, които всъщност са първи. За пазителите на вярата.
Поклон пред властелините на истината, че духът е все пак по-важен от парите. Пред бледите любители на литературата, загърбили суровите закони на пазарната икономика. Пред разсеяните чудаци и мечтатели, които у нас задължително считат за луди. Пред всички ония, които отказват джип и мобифон за подарък. Пред колекционерите на пощенски, а не дойче марки. Пред бедняците, които правят дарения. Пред неполитиканстващите добротворци. Пред анонимните спасители.
Пред тези, които гладуват, но не слугуват
Да отдадем заслуженото на всички ония, които не са политици, министри, социолози, всичколози. Но и никога не биха приели да бъдат. На отказващите привилегии. На творците на домашен уют. На пешеходците по желание. На събеседниците по душа. На бащите на своите деца, а не на демокрацията. На рожбите на божия промисъл, а не на прехода. Последователите на закона, който прави хората, а не на хората, които правят закона.
Да насърчим идеалистите, алтруистите, артистите, скандалистите... Нецелеустремените, безамбициозните, неблагонадеждните, нецелесъобразните, недалновидните, непригодните... Хората извън статуквото. Нестатуквениците. Да възвисим аутсайдерите, социалните аутисти, неуниформените граждани, глупаците, балъците, нещастниците, щураците... Тия, дето не си знаят сметката и не връзват кусур никому. Дето дават, а не искат. Не отвръщат, а прощават.
Да възхвалим набръчканите, попукани от вятър и слънце ръце на селяка,
когото не показват по телевизията
Медийно отсъстващите баби, които плетат вълнени чорапи за внуците вместо интриги. Безинтересните орачи на земята, творците на домашно вино, непретенциозните селски идилици. Тези, които си копаят градината, без да са чели Волтер.
Да се вслушаме в немарковите ваятели на общественото мнение. В срамежливите поети, които крият стиховете си поради липса на добросъвестни читатели. В мъдростта на хората, предпочели пустинята пред света на лъжата. В духовните изгнаници. В анонимните пророци. В хората с чисти съвести и ярки гласове. Да върнем смисъла на думите, който помръкна от красноречието на парите.
Едно време считали юродивите за светци, днес светците ни изглеждат юродиви. Затова нека отдадем заслуженото на доброволния лузър - уродливец в страната на покварата и позора. Да се вгледаме отблизо в очите му, от които струи светлината на съхранилия се човек. Там няма отчаяние, а тиха радост от живота. Поклон пред този необходим грешник, без който светът не би бил същият. И когато един ден всички имащи загубят, той - губещият, ще е спечелил всичко. Защото ще е опазил най-важното. Душата си.
---------
лузър /от англ. loser/ - губещ, несретник
Източник: блог на Галя Горанова/madamerosa/
Статията е поместена във вестник "Сега" на 27 декември 2006г.
