Вихърът на хаотичния, но строго детерминиран исторически процес, до толкова замъглява нашето съзнание, че просто е задължително от време на време да извръщаме очи и да се потапяме в омаята на нашето велико минало. Затова е аз реших да отворя една малка книжка със заглавие „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова – книжка първа. Букурещ, в печатница „Знаме”, 1875”. И отново ме поглъща и сгрява топлото чувство : „ какви е деца раждала, Раждала, ражда и сега, Българка майка юнашка” (из „Хайдути”). Да, Христо Ботев ! Не поет, а поетище, грамада, гений. Как другояче да наречеш стихотворец, чиято поезия става все по-актуална 150 години след написването. И не само актуална, а до болка нужна и затова изхвърляна от днешните учебници по литература, защото какви е деца раждала, „българка майка юнашка” все пак още знаем, но виждаме и какви деца е раждала вчера и ражда днес – О, ужас! Защото доколко днешната българска майка е „юнашка” е много дискусионен въпрос.
Съвремието става все по-жестоко към България и българския народ. От Юго-Изток отново надига глава хилядолетна заплаха. Отново като преди над 600 години притъмнява българският държавен и национален хоризонт и ние се изправяме голи пред „кръвожадната ламя”, без приятели и съюзници, само с лъжливи „партньори”, крадливи „колеги” и егоистични съюзници-предатели.
Отново с учудващо нехайство предаваме и продаваме нашата история, нашите герои и нашето бъдеще. Отказваме се от хилядолетни приятелства и се присъединяваме към хилядолетна омраза избила наяве в думите на едни от най-върлите „приятели” на България : „София трябва да се изравни със земята и на нейно място да се посадят картофи” (Уинстън Чърчил – 1944 г.).
И аз се оглеждам наоколо и какво виждам ? – каквото е казал поетът преди 150 години :
Кажи ми, кажи бедний народе,
Кой те в таз рабска люлка люлее ?
Тоз ли, що спасителя прободе
На кръста нявга зверски в ребрата,
Или тоз, що толкоз години ти пее :
„Търпи и ще си спасиш душата ?!”
(из „Елегия”)
Къде сте вие, българофили и русофили ? Къде са вашите организации, вашите научни центрове, вашия интелектуален капацитет, за да защитите българската история и религия, българските идеали и въжделения ? Нима не виждате какво става по земите на старите българи ? Нима не чувате какви ги дрънкат жалките отломки на бившите ни поробители, отишли си преди 150 години ? Как отново те определят нашите съдбини !
„Страната трябва да поема реални ангажименти за евроатлантическото ценностно пространство, а не само военното такова”, посочи Местан. „Този законопроект е един от тези знакови моменти, в които се проявява кой кой е. ПГ на ДПС ще подкрепи ратификацията, защото това е част от нашата евроатлантическа идентичност. Ние сме пронатовска и евроатлантическа партия... Понеже тази декларация заявява идентичност е много лоша новина за тези, които искат да видят в ДПС проруска партия. Позицията на ДПС е откровено натовска. Това, че аз също понякога пия руска водка, не снема идентичността ми на натовец” – каканиже прононсирания турчин и мюсюлманин Лютви Местан в българския парламент („Сега” – 27.11.2015 г.).
Схващат ли българите какво всъщност ни казва този ердогановец ?
Казва ни, че докато доскоро нашата проанглосаксонска и прозападна ориентация беше просто избор, т.е. предпочитание, вече се е превърнала в идентичност, т.е. в същност.Това значи, че ние сме се превърнали в западняци, католици, протестанти, че мислим и живеем като тях, че приемаме тяхната история и техните ценности, в това число и ценностите на мистър Чърчил. Слава Богу, това още не е станало, макар че не трябва да се лъжем – усилено вървим натам.Чудя се тогава защо Местан е още в България, когато мястото му е в редиците на турския съюзник ИДИЛ – там в сирийската пустиня,където по-лесно може да го настигне някоя руска бомба.
А ние ?
....Мълчи народа !
Глухо и страшно гърмят окови...
Кръв се лее над камък гробен ;
Кръст е забит във живо тяло,
Ръжда разяжда глозгани кости,
Смок е засмукал живот народен,
Смучат го наши и чужди гости !
(из „Елегия”)
Е, какво да кажем, щом тежката си дума е казал Българския Гений :
Аз веч нямам мило, драго,
А вий... вий сте идиоти !
(из „В механата”)
Източник: личен блог на Евгений Гиндев
