Четири години, които ужасиха света и промениха Европа
Великата отечествена война на СССР започва на 22 юни 1941 г. в деня на Вси светии. Планът "Барбароса" - за мълниеносна война срещу СССР - е подписан от Хитлер на 18 декември 1940 г. Превзел и подчинил Европа, Райхът се цели в Русия. Най-силната армия в света - германската, настъпва с три фронта - "Север", "Център" и "Юг", целта е бързо завземане на Прибалтика, след това - на Ленинград и Москва, а на юг - на Киев.
На 22 юни 1941 г. в 3.30 ч. немската авиация бомбардира градове в Белорусия, Украйна и Прибалтика. В 4 ч. започва настъплението на немските войски през съветската граница. В бойните действия встъпват 153 немски дивизии, 3712 танка и 4950 бойни самолета. Силите на Вермахта по численост и бойна техника превъзхождат няколко пъти силите на Червената армия. По всесъюзното радио над целия СССР прогърмява страшно гласът на диктора Юрий Левитан: "Граждани и гражданки на Съветския съюз, хитлеристка Германия обяви война на СССР. В 4 часа тази сутрин немските войски навлязоха на територията на нашата страна!" Левитан - човекът-мит, с неповторимия си плътен тембър ден и нощ ще бъде гласът на Москва, на страната, на руското достойнство - от първия до последния ден на войната. Милиони замират, когато звучи неговото магическо "Говори Москва". Гьобелс дори обещава 200 хил. марки на този, който успее да плени диктора жив. В течение на десетилетия Левитан е вестителят на най-важните събития в страната - пускането на Днепрогес, подвига на Челюскин и Стаханов, първия изкуствен спътник на Земята, първия полет в Космоса, първия атомен ледоразбивач...
На 22 юни 1941 г. в 5.30 сутринта Гьобелс чете по Великогерманското радио обръщение на Адолф Хитлер към немския народ за началото на войната срещу СССР. Така започва най-страшната война в историята на човечеството. На територията на СССР немската армия ще разруши 1700 града, 70 000 села и 320 000 промишлени завода. Във Втората световна ще загинат 27 милиона руснаци - военнослужещи и цивилно население. От общо 60 милиона жертви на войната. Няма семейство в днешна Русия, което да не е дало жертви и да не е имало фронтоваци в онези страшни 4 години.
* * *
Цял месец 17-хилядна немска пехота с две танкови дивизии, артилерия и авиация с мощни 1800-килограмови бомби атакуват първата крепост по пътя си - Брест, отбранявана от 8000 съветски воини. През юли хитлеровите войски превземат Минск, след това за два месеца - Смоленск. Съветските дивизии търпят огромни загуби, но и немците губят при Смоленск половината от личния състав на танковите си дивизии - около 500 хиляди души. Провалени са плановете на Вермахта за бързо настъпление към Москва.
Завземането на Украйна има важно значение за Хитлер, който се стреми да лиши СССР от крупните му промишлени и селскостопански обекти и да окупира въглищата на Донецк. При Днепър Червената апрмия търпи огромни загуби и на 19 септември 1941 г. е принудена да изостави Киев, на 19 септември - Одеса, на 16 октомври - Харков.
Блокадата на Ленинград
На 21 август 1941 г. започва епопеята на Ленинград - едно от най-страшните събития във войната и най-големите престъпления на нацистите. Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята, а жителите му - изтребени до крак. Немците разпространяват дори поканите за победния си гуляй в хотел "Астория", разчитайки на светкавична победа над Северната столица на СССР. Те обаче никога не успяват да превземат Ленинград, защитаван от цялото си мъжко население в околностите на града. Тогава Хитлер измисля чудовищния план да превземе перлата на Петър т чрез глад и блокада. На 8 септември 1941 г. нацистите обграждат Ленинград и отрязват всички пътища до него. Блокадата продължава 900 дни при постоянни бомбардировки и обстрел - до 27 януари 1943 г. Само от юли до декември 1941 г. по града са изсипани 18 000 снаряда. 60 000 руски войници загиват при отбраната му.
Ленинград (Санкт Петербург) преживява най-тежката си зима през 1941/42 г. Единствената връзка със света е Ладожкото езеро ("Пътят на живота"), през чиито ледове с камиони - под адов обстрел от въздуха, се доставя хляб в блокирания град. Месеците до март 1942 г. са най-страшните. На работниците в Кировския завод, който през цялата блокада продължава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. клисав хляб дневно. На останалите жители - по 125 грама. В чудовищен студ - минус 42, без храна, без ток, без вода, измират 700 000 души - погребани са в могилите на Пискарьовка. Броят на загиналите в Ленинград е по-голям от този на жертвите, дадени от САЩ и Великобритания, взети заедно, за цялата Втора световна война. Въпреки това от блокирания Ленинград по радиото в цялата страна зазвучава знаменитата Ленинградска симфония на Дмитрий Шостакович, изпълнена от останалите живи музиканти от Ленинградската филхармония. Въпреки целия ужас градът не се предава. На 18 януари 1943 г. блокадата е пробита, по Ладожкото езеро е осигурен коридор, широк 8-11 км. За блокадата на Ленинград в българските учебници по история няма нито дума...
Битката за Москва
Същинското нападение над Москва по плана "Тайфун" немското командване започва на 15 ноември 1941 г. В тежки ожесточени сражения съветските войски отстояват града, нацистите отстъпват. На 6 декември 1941 г. Червената армия контраатакува немците. Адският студ в началото на януари 1942 г. помага врагът да бъде спрян. Началникът на генщаба на сухопътните войски на Вермахта ген. Ф. Галдер в дневника си пише: "Разбит е митът за непобедимата немска армия. С настъпването на лятото немските войски ще имат нови победи в Русия, но това няма да възстанови мита за непобедимостта им. Затова 6 декември 1941 г. може да се смята за повратен момент, един от най-съдбовните моменти в кратката история на Третия райх".
В началото на май 1941 г. съветските войски изоставят Керченския полуостров в Кримското направление. От 30 октомври 1941-ва до 4 юли 1942 г. продължава отбраната на Севастопол. Девет месеца градът е в обсада, преди да бъде превзет от немците. През юни-юли 1942 г. са бойните действия при Брянск, Воронеж и Ворошиловград. Червената армия отстъпва и в ръцете на хитлеристите попадат богатите области около Дон и Донбас. Загубите на руснаците са ужасяващи - от четири техни армии живи остават едва около 100 човека. Става ясно, че Южният фронт вече не може да спре немците на Кавказкото направление, решено е да бъде преграден пътят им към Волга. За целта се създава Сталинградският фронт.
Адът при Сталинград
След като не успява при Москва, Хитлер решава да нанесе удар на юг, да завземе Сталинград и да пробие към Кавказ и плодородните земи на Долна Волга. На 13 септември 1942 г. немците минават в настъпление по целия фронт, като се опитват да превземат Сталинград с щурм. Съветските войни се окопават в града, боевете са денонощни - по улиците, в сградите, в заводите, по брега на Волга. Буквално във всяка къща. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Земята на града е буквално натъпкана с желязо - от бомби, снаряди, куршуми.
Сталинградската битка е повратният момент във Втората световна война - започва контранастъплението на Червената армия и изтласкването на нацистите от територията на СССР. В Сталинград германските войски и съюзниците им Румъния, Италия и Унгария губят около четвърт от личния си състав, воюващ на Източния фронт - около 1 млн. души.
На 23 ноември 1942 г. съветските войски обкръжават противниковите армии - около 330 000 войници на Вермахта. Разгромът на немските групировки при Сталинград приключва на 2 февруари 1943 г. Пленени са 91 000 немски войници и офицери, вкл. фелдмаршал Паулус. В Сталинград (Волгоград) е издигнат един от най-известните паметници от времето на Великата отечествена война - една от ней-високите статуи в света - скулптурата на Евгений Вучетич "Родината майка зове" в мемориалния ансамбъл на Мамаев курган.
Курската дъга
На 5 юли 1943 г. немските войски започват последното си голямо настъпление - при Курск. Това е една от най-големите операции на Източния фронт - от 5 юли до 23 август 1943 г., и в нея участват 4 милиона войници, 13 000 танка, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. На 12 юли 1943 г. става най-голямото във военната история изобщо танково сражение - при Прохоровка. Както си спомня главният маршал на бронетанковите войски Ротмистров, танковете се блъскали един в друг, заклещвали се и се биели до смърт, докато един от тях избухне като факла или заседне с потрошени вериги. Победител в битката няма, но пътят на немците към Курск е преграден.
На 12 юли съветските войски от три фронта минават в настъпление. Освободен е Орел, на 23 август - Харков. След това са очистени от нацистите Смоленск, а на юг - Донбас и Брянск.
На 20 октомври 1943 г. Воронежкият фронт е преименуван на 1-ви Украински фронт (по местоположението му, разбира се, а не защото бил съставен от украинци, както измисли при празнуването на 70-ата годишнина от освобождението на лагера "Освиенцим" полският външен министър Земан). На 8 ноември 1943 г. Червената армия освобождава Киев.
Техеранската конференция
От 28 ноември до 1 декември 1943 г. в Техеран се събират главите на съюзните държави СССР, САЩ и Великобритания - Сталин, Рузвелт и Чърчил. Главният обсъждан въпрос е САЩ и Великобритания да открият Втори фронт в Европа - който те още не са открили, въпреки обещанията с двегодишна давност. В Техеран е решено Вторият фронт да се открие през май 1944 г. Както знаем, той е открит на 6 юни 1944 г.
Настъплението на Червената армия
След боеве в Южна Украйна, където на 29 февруари 1944 г. бандеровци убиват главнокомандващия на 1-ви Украински фронт ген. Николай Ватутин, съветски войски от 2-ри Украински фронт на 26 март стигат до границата на СССР с Румъния. Следва освобождаването на значителна част от Украйна, Молдавия, на Одеса, Тираспол, Крим, на Югоизточна Полша, Естония, Карелия, Виборг. На 21 юли съветските войни стигат границата с Финландия. До август на различни фронтове немците са пометени от Вилнюс, Минск, Беларусия, Молдавия, Литва. На 23 юли 1944 г. Червената армия освобождава концлагеристите от лагера на смъртта "Майданек" в Полша, в който фашистите са изтребили около милион и половина души. В тези години, за разлика от днес, американците и англичаните категорично признават освободителното настъпление на Червената армия в Европа и нейната основна заслуга за разгрома на фашизма във Втората световна война.
На 23 август в Румъния става въоръжено въстание, свален е фашисткият режим на Антонеску. На следващия ден Румъния излиза от съдружието с Хитлер и обявява война на Германия. Румънските войски се присъединяват към Червената армия.
Изгонването на фашистите от България
На 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и СССР. То води преговори в Египет за мир с Англия и САЩ. На 2 септември е съставено ново правителство начело с Константин Муравиев. Същия ден немските войски започват да напускат територията на страната. На 5 септември СССР обявява война на България, а ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание. На 8 септември сутринта частите на Трети украински фронт навлизат в България. На 8 септември българското правителство обявява война на Германия. Но през нощта на 8 срещу 9 септември е свалено и е съставено правителство на ОФ начело с Кимон Георгиев.
На 9 септември партизанските отряди слизат в градовете. Българската армия е включена в състава на Трети Украински фронт и участва в боевете в Европа, като дава близо 32 000 жертви. Това участие в разгрома на фашизма, както и съпротивителното партизанско движение у нас, стават причина съгласно Парижкия мирен договор страната ни, въпреки че е била сателит на Хитлер, да плати не пълната сума на репарациите, а част от нея.
От септември 1944 г. Червената армия прогонва фашистите от Словакия, от Прибалтика и Карелия, освобождава Югославия, Унгария, Южна Полша.
Ялтeнската конференция
Сталин, Рузвелт и Чърчил се събират на конференция в Ялта на 4-11 февруари 1945 г. Вече никой не се съмнява в близкия разгром на фашизма, тримата обсъждат следвоенното устройство на света и разделянето му на сфери на влияние. Решено е СССР да се присъедини към войната срещу Япония 2-3 месеца след като тя завърши в Европа.
След разгрома на фашистите в Унгария Червената армия се насочва към Виена и след ожесточени сражения на 13 април 1945 г. освобождава града.
Щурмът на Берлин
Щурмът на Берлин започва на 20 април 1945 г. Въпреки съпротивата на нацистките войски, на 25 април Червената армия ги стяга в обръч. В същия ден в района Торгау на р. Елба съветските и американските войски се срещат. Червената армия се придвижва към центъра на Берлин, където се намират главното командване на Вермахта и Хитлер. Ожесточени боеве се водят денонощно буквално на всяка улица.
Рано сутринта на 30 април започва щурмът на Райхстага. Около 15 ч. над сградата е издигнато съветското знаме. Боевете обаче продължават на 1 и 2 май. В 3 ч. през нощта на 1 май началникът на генералния щаб на немските сухопътни войски ген. Кребс се среща със съветския ген. Чуйков. Кребс съобщава за самоубийството на Хитлер и предава предложението на Гьобелс и Борман за временно прекратяване на военните действия, за да се подготвят условията за мирни преговори между Германия и СССР. Няма дума за капитулация. Маршал Жуков отсича: Само безусловна капитулация! Немското командване отказва и започва последният щурм на централната част на Берлин. В 15 ч. на 2 май немците прекратяват съпротивата.
Междувременно на 6-11 май е освободена Прага, където също е започнало въстание.
Капитулацията на Германия
В нощта срещу 7 май в Реймс е подписан предварителен протокол за капитулацията на Германия, според който боевете на всички фронтове се прекратяват от 23 ч. на 8 май. В документа специално е уговорено, че той не е пълен акт за капитулация. От името на СССР го подписва ген. Суслопаров, от името на западните съюзници - ген. Смит и от името на Германия - ген. Йодл. Съюзниците от САЩ и Великобритания обаче побързват пред своите войски да обявят протокола като акт за капитулацията на Германия. Сталин обаче настоява "капитулацията да се подпише като важен исторически акт там, откъдето е дошла фашистката агресия - в Берлин. И задължително от върховното командване на всички страни от антихитлеристката коалиция".
През нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в Карлсхорст (източно предградие на Берлин) е подписан Актът за безусловната капитулация на фашистка Германия. Представител на Върховното командване на съветските войски при подписването е ген. Георгий Жуков. От Върховното командване на съюзническите войски са английският маршал Артур Тедер, американският ген. Спаатс и френският ген. Делатр де Тасини. От германска страна Акта подписват генералите Кейте и Щумпф и адмирал Фон Фридебург. Заседанието е закрито в 0 часа и 50 минути.
Потсдамската конференция
От 17 юли до 2 август 1945 г. протича Потсдамската конференция, в която участват Сталин, Чърчил и новият американски президент Трумън. Основният въпрос е за следвоенното устройство на страните в Европа и на Германия, поставена под съюзнически контрол. Според подписаното съглашение германският нацизъм трябва да бъде изкоренен, всички нацистки учреждения - разпуснати, а военните престъпници - арестувани и предадени на съда. По настояване на Сталин е прието Германия да остане единно цяло (САЩ и Англия са искали тя да бъде разделена на три държави).
Големите дати на Втората световна
1941 г.
-------
22 юни - Фашистка Германия напада СССР.
22 юни - края на юли - Отбраната на Брестката крепост.
10 юли - 10 октомври - Сражения край Смоленск.
10 юли 1941 - 13 януари 1944 г. - Отбраната на Ленинград.
8 септември 1941 г. - 27 януари 1943 г. - Блокадата на Ленинград (900 дни).
30 октомври 1941 - 4 юли 1942 г. - Отбраната на Севастопол.
5 декември - Начало на контранастъплението на Червената армия в битката край Москва.
1942 г.
-------
17 юли 1942 - 2 февруари 1943 г. - Битката за Сталинград.
9 ноември 1942 г. - 2 февруари 1943 г. - Начало на контранастъплението на Червената армия.
1943 г.
-------
5 юли - 23 август - Битката за Курск.
6 ноември - Освобождаване на Киев.
28 ноември - 1 декември - Техеранска конференция на Сталин, Чърчил и Рузвелт.
1944 г.
-------
26 март - Войските от Първи Украински фронт стигат до държавната граница на СССР.
9 май - Освобождаване на Севастопол.
6 юни - Откриване на Втория фронт в Европа.
23 юни - 29 август - Освобождаване на Белорусия.
13 юли - Освобождаване на столицата на Латвия Вилнюс.
18 август - В Бухенвалд е убит вождът на немските комунисти Ернст Телман.
24 август - Освобождаване на столицата на Молдавия Кишиньов.
9 септември - Освобождаване на столицата на България София.
22 септември - 20 октомври - Освобождаване на столиците на Естония, Латвия и Югославия (Талин, Рига, Белград).
1945 г.
-------
17 януари - Освобождаване на столицата на Полша Варшава.
4 - 11 февруари - Кримска конференция на Сталин, Чърчил и Рузвелт.
13 април - Освобождаване на столицата на Австрия Виена.
16 април - 8 май - Берлинската операция на Червената армия.
2 май - Капитулация на немско-фашистките войски, обкръжаване на Берлин.
8-9 май - Подписва се Актът за безусловна капитулация на Германия.
9 май - Освобождаване на столицата на Чехословакия Прага.
24 юни - Парад на Победата в Москва.
9 август - 2 септември - Разгром на империалистическа Япония.
20 ноември - 1 октомври 1946 г. - Нюрнбергски процес над немските военни престъпници.
