Интервю на Иво Атанасов – член на Съвета за електронни медии за вестник „Трета възраст”, бр.20, 2015 г.
- Г-н Атанасов, нямате ли впечатление, че от Съвета за електронни медии (СЕМ) се очаква повече контрол, отколкото упражнява?
- Повечето хора нямат реална представа какви са отговорностите на СЕМ. Смятат, че той е началник на медиите и ни звънят или пишат да спрем едно или друго предаване, да уволним някой водещ или да забраним нещо. А като разберат, че не можем да се месим в съдържанието на програмите, решават, че сме излишен орган. СЕМ обаче е регулатор както навсякъде в ЕС. Работата му е не да контролира, а да осъществява надзор дали се спазват правилата, залегнали в Закона за радиото и телевизията. Констатираме нарушения и налагаме глоби за стотици хиляди левове годишно. Сред издаваните от нас наказателни постановления най-голям процент са за погазване на разпоредбите за авторските права и на правата за разпространение на програмите. Глобяваме също за превишаване на 12-те минути реклама на час, на която имат право търговските телевизии, за по-силния звук на рекламите, за неблагоприятни за децата предавания, за език на омразата и т. н.
- От телевизора се леят лични драми, реалити (в голямата част без стойност – дори забавна), турски и индийски сериали... Новините непрекъснато съобщават за убийства, катастрофи, трагедии... Няма тв формат, където да не гостуват псевдо звезди... Зрителите ли имат нужда от такава телевизии, или телевизията формира зрители, жадни за такива зрелища?
- Лошото влияние е взаимно. Немалка част от телевизиите системно поднасят на зрителя лесносмилаеми и с нищо необогатяващи го предавания или пък задръстват съзнанието му с черна хроника, а после се оплакват, че зрителят това иска. Но той го иска, защото години наред е облъчван да харесва такъв тип предавания. Кръгът изглежда омагьосан. Като погледнеш собствениците или началниците в повечето медии, съвсем нормални хора са и истински се учудваш как може в ефира им да се леят толкова простотии. СЕМ не може да ги наказва затова, че не харесва съдържанието на програмите им, но когато констатира конкретни нарушения на закона, ги глобява, с което малко или повече вкарва нещата в определени рамки.
- Все повече млади хора не гледат телевизия. Други се отказват или гледат спортни или научно-популярни канали,, защото новинарският принцип «добрата новина е лошата новина» вече им идва в повече. От сутрешните блокове през съботно-неделните предавания показваното по телевизията – теми, водещи, гости, език, понякога почти граничи с тормоз. Какво мислите вие?
- Често наистина няма какво да се гледа, особено ако имаш що-годе формиран вкус. Безкрайни сериали, от които можеш да прескочиш десет епизода и пак нищо да не пропуснеш, риалити формати, какви ли не състезания, преструвки и въздишки от света на псевдоелита, мачовете дори ги направиха платени. Трябва съвсем да не уважаваш парите, за да плащаш за български футбол в сегашното му състояние. Българска телевизия дни наред държи екип в Англия, за да проследи раждането на Кейт Мидълтън. Сякаш не може да получи кадри от международния обмен. А после се чудим защо някои млади не знаят нищо за Ботев и Левски, но се вълнуват от перипетиите около бременната херцогиня.
- Какво според вас е нивото на телевизионната журналистика сега?
- Имаме добри журналисти, някои от тях – разследващи, и то с силни попадения, водещи до промени в законите или в управленската практика. Но има и премного случаи, в които се угодничи на властта. Старата максима на Асен Агов, че журналистиката върви след победителите, е надградена. Немалки зони в нея тичат не след, а пред победителите. Достатъчно им е да предусетят кои ще са новите управляващи, и веднага сменят редакционната си политика, така че да са със заслуги за периода след изборната победа.
- Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. На 106-о място сме в класацията за свобода на словото на „Репортери без граници” пред 2015 г., а премиерът Бойко Борисов изрази мнение, че „няма друга страна в Европа, в която да има такава слободия на медиите”. Къде според вас е истината?
- Когато властта – политическата или икономическата, те субсидира, е трудно да бъдеш независим. Примерно с милионите от Европа по комуникационните стратегии. Или с банковите кредити, за които предварително знаеш, че никога няма да връщаш. И когато загубите се покрият с парите на данъкоплатеца, фактически излиза, че държавата те субсидира, но без правила. А където няма правила, има зависимост. И въпреки това българинът вярва на медиите. Щом нещо е видял по телевизията или прочел във вестника, това е достатъчно, за да го приеме за истина. Което пък подсказва с каква огромна отговорност са натоварени медиите. И в каква цинична безотговорност може да се изроди тя, ако доверието на аудиторията не се уважава, а се експлоатира за користни цели.
