Наскоро, пътувайки с микробус от Смолян, бях изненадан от реакцията на две от пътничките, които почти налетяха на бой срещу шофьора за това, че колата му, току-що взета от сервиз, показва някакви дефекти и те няма навреме да стигнат до София. В София той спря на десетина метра по-напред на една от спирките и си спечели заплашителни крясъци от един спътник.
Напоследък често ми се случва да попадам в ситуации, които психологически са като буре с барут. Познати хора, които реагират изведнъж на незначителна ситуация по начин, който ме кара да си мисля, че изобщо не ги познавам. Те също ми казват, че са изненадани от своята реакция. Хиляди българи се карат с телевизионния екран при появата на определени политици там. Мой близък моментално превключва телевизора на друг канал, когато се появи Бойко Борисов. Не можел да го търпи. Познат симпатизант на Реформаторския блок превключва канала, щом види Станишев, опитва се да си пази нервите.
Това са проявления на
класическа
психопатология
на масовото съзнание, пронизваща и отделните индивиди, и политиците. Серията от самоизгаряния и февруарските бунтове през 2013 г., продължили с юнските протести след това, са типични изригвания на това съзнание. Кризата в здравеопазването доведе до хипертонична криза на здравната министърка. Кризата в банковата система тресе мощно бившия министър на културата Вежди Рашидов. В трескава криза, подушвайки власт, е ГЕРБ. Кризи, кризи, кризи с поне 10 различни проявления на масовото съзнание.
Недоверяващото се съзнание, загубило вяра във всеки и във всичко. Не вярва на социолози и политолози, не вярва на политици и месии. Всичко изглежда лъжовно. Дори гуверньорът на централната банка се оказва, че лъже, и то за неща, които лесно могат да бъдат удостоверени. Масово е усещането, че нищо не е такова, каквото изглежда. Навсякъде се виждат задкулисия, конспирации - едно масово съзнание, податливо на всякаква обработка от жълти издания, черен пиар и всякакви измислици. А там, където изчезва доверието, започва разпад на всякакви човешки общности, от партиите до бизнес партньорството на Пеевски и Василев.
Песимистичното съзнание, за което всичко хубаво е останало в миналото. Социолозите констатират смазващи нива на песимизъм. През август 2013 г. според "Галъп" все още 19% от хората смятат, че нещата у нас отиват към по-добро, а 69% - към по-зле. В последните им данни вече 73% говорят, че България върви към "по-лошо" и едва 12% - имат някакъв оптимизъм.
Нещастното съзнание. Според световния индекс на щастие България е сред десетте най-нещастни страни в света наред с Конго, Танзания, Хаити, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централноафриканската република, Бенин и Того. При изследването от 2013 г. се оказва, че хората в България са по-нещастни от тези в Афганистан, където от 35 г. има война и милиони бегълци.
Стресираното и все по-ирационално съзнание, раждащо неочаквани действия и агресия. Според проучване от 2011 г. българинът е подложен на най-много стрес в цяла Европа. Увеличават се психичните разстройства. Тайната на влиянието на Борисов е, че на лицето и в думите му се усеща именно това и то буквално се съпреживява от неговите привърженици.
Отчаяното и безсилното съзнание, изправено пред усещането за нестабилност и разпад, като се започне от финансовата система, мине се през здравеопазването, фонд "Земеделие", различните институции и стигне до природните стихии. Несигурни и безпомощни се чувстват всички - от клошаря на улицата и гаснещите от бедност и циганските банди старци по селата до Цветан Василев и изгърмелия с над 2 милиона Вежди Рашидов.
Конвертиралото съзнание на променилите своята политическа, идейна, етническа, религиозна идентичност, пренаписали своите биографии, минали през няколко партии хора през последния четвърт век. Не турчинът, а еничарят е насилникът в знаменитото "Време разделно" на Антон Дончев. Психологическия синдром на еничарството можем да открием при всяка радикална промяна на обществото, когато бивши конформисти на системата се представят като "репресирани", "преследвани", "дисиденти".
Лузърското съзнание в едно общество, в което през последния четвърт век доминира низходяща социална мобилност. Милиони хора са декласирани, загубили предишния си статус, позиции, икономически възможности. Лузъри се чувстват всички - от просяка до милионерите, държали своите средства в Корпоративна търговска банка.
Хейтърското съзнание е неотделимо от усещането на човека, който се чувства загубил от станалото в България през последните години. Той има потребност да мрази и да заклеймява, да конструира врагове. Това е и най-лесният и удобен инструмент на политиците, които успяват да обединят край себе си привърженици чрез общия враг и общия страх. Десетки хиляди хейтърстват в интернет, прехвъряйки върху някой друг стреса, напрежението, отчаянието, което те изпитват.
Обвиняващото и искащо наказания съзнание, непрекъснато питащо "кой, кой, кой". Масово е усещането, че либералната демокрация е довела до колективна безотговорност, при което можеш да направиш като политик всичко и да ти се размине. Да ликвидираш селското стопанство, да затвориш в чужда угода четири реактора на АЕЦ, да дадеш на 2 американски ТЕЦ-а привилегиите да смучат милиарди от джоба на българския народ и никой да не ти търси никаква сметка. Затова милиони хора искат възмездие, те призовават главния прокурор да бъде нов Торквемада и да въздаде справедливост. В социалните мрежи те снемат своето напрежение, като разпространяват колажи на политици в затворнически дрехи с окови зад телена мрежа като затворници.
Бягащото, спасяващото се съзнание, отивайки някъде другаде, сменяйки родината. Количеството на реалната и потенциалната емиграция през последния четвърт век е по-голямо от всеки друг период в нашата история. Ако усещането на нещастие е по-голямо дори от това в Афганистан, то и мащабите на бягство от мястото на нещастие ще бъдат не по-малки.
Ерих Фром написа някога своята знаменита "Анатомия на човешката деструктивност", наблюдавана днес на всички равнища и във всички сфери на българското общество. Има я при ромите в "Аспарухово", докарали си бедствието с безконтролно застрояване и запушване с отпадъци на местата за оттичане на водата. Има я при представителите на ДСБ, протестиращи цяла година срещу задкулисието и държащи парите си в банката на същото това задкулисие. Има я в централната банка, която в кризата с КТБ наливаше масло в огъня с
истерични измислици
а не с рационални решения. Има я в поведението на кандидата за нов управленски мандат Борисов, който от самото начало се опитваше да катурне парламента и се люшка между паническите крясъци да дойде МВФ с многото милиарди да ни спаси и тупането на другия ден по гърдите - ни лук ял, ни лук мирисал - как бил "спасил" Първа инвестиционна банка. В още по-висока степен ще я открием у депутатите, превърнали Народното събрание в махленско сборище на несекващи скандали, реваншизъм и саботаж.
Мащабите на унищоженото материално богатство през последния четвърт век са по-големи отвсякога в 1300-годишната ни история. Те заслужават един нов Ерих Фром, който да опише анатомията на "демократичната" деструктивност.
Източник: вестник “Труд”, 26 август 2014 г.
