Съпротивата срещу споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) става все по-сериозна и това може да доведе до забавяне на преговорите между САЩ и Европейския съюз и изчакване на по-благоприятна конюнктурна ситуация. За 11 октомври тази година са насрочени общоевропейски протести срещу ТПТИ и България също трябва да се включи активно в тях.
Това сподели за БГНЕС социологът Чавдар Найденов във връзка с готвеното споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС, което според редица експерти от цяла Европа сериозно застрашава европейските граждани.
След среща с американския посланик Марси Рийс служебният външен министър Даниел Митов съобщи, че страната ни активно подкрепя преговорите за ТПТИ, което възмути запознатите с темата, тъй като при единствените проведени от нас публични дискусии за ТПТИ отзивите бяха силно притеснителни и негативни.
Това е просто едно подхвърляне на Даниел Митов, който е бил сондиран от Марси Рийс, тъй като посланиците явно имат задача да агитират в отделните държави, сподели Чавдар Найденов. Тази кампания за агитация така или иначе е съсредоточена главно в Западна Европа, тъй като в Южна и Източна очакват автоматично да подпишем каквото и да се реши, подчерта Найденов. В тази връзка вчерашната декларация на Даниел Митов не е толкова сериозно събитие, тъй като на България се гледа като провинциална държавата и няма нужда да научаваме кой знае какво за ТПТИ. С няколко изключения самите медии у нас като цяло не се интересуват от този изключително ключов за развитието на цяла Европа казус, съжали той.
С темата не са запознати дори в самото икономическо министерство, а методите на големите мултинационални компании и лобисти, които имат най-голям интерес от ТПТИ, са добре познати и са свързани с поставяне на отделни държавни служители в лобистка зависимост чрез организиране на пищни конференции, разходки и други подобни мероприятия.
Преговорите по ТПТИ продължават и по план трябваше да приключат в края на тази година, но е много възможно да се забавят, тъй като поради съпротивата графиците не се спазват. Най-голяма съпротива срещна механизмът за гарантиране на правата на инвеститорите, който е най-скандалната част от споразумението, посочи Чавдар Найденов. ТПТИ предвижда създаването на международни трибунали, които да решават споровете държава - инвеститор и на практика изземват национален суверенитет. Съпротива срещу този механизъм дойде от Германия, от която най-много зависи самото споразумение, обясни Найденов.
Едно по едно изскачат възражения и се появяват опоненти по редица пунктове от ТПТИ, сподели той и добави, че очевидно Западна Европа бавно се събужда. "Това може да удължи преговорите или дори да се откажат от тях, като насочат енергията си към други подобни споразумения, които също са доста опасни", подчерта Найденов. Той даде за пример подобно всеобхватно споразумение с Канада (CETA), както и споразумение за интелектуалната собственост. Съществува и споразумение за обществените услуги, което касае отварянето на достъпа до държавните обществени услуги, указвани в Европа (TISA).
Американски компании ще могат да навлязат в британските здравни служби, което ще има катастрофални резултати, имайки предвид огромната цена на американските здравни услуги, обясни Чавдар Найденов. Според него възможно е отлагане на преговорите по ТПТИ, а също така и внезапно ускоряване при подходяща политическа конюнктура.
Важен момент според него е фактът, че за ТПТИ вече започва да се говори като геополитически инструмент. "Бяха опровергани прогнозите за силен положителен ефект върху жизненото равнище, работните места и т.н, поради което напоследък се вадят геополитически аргументи". Именно това е новото в изявлението на Даниел Митов от вчера, в което освен икономическият ефект се набляга и на геостратегическото значение на ТПТИ. "Поради липса на адекватни аргументи вече са готови да го обявят за въпрос на национална сигурност, само и само да прокарат такива икономически клаузи, които ще дадат огромни привилегии на корпорациите и това нищо общо с националната сигурност", сподели още Чавдар Найденов.
"Опитът сочи, че корпорациите изпробват новите си играчки най-напред върху политически слабите страни. Например, вълната от "водна приватизация", която е вече всеобщо осъждана по света, започна в страни от Източна Европа - София и Талин. Затова можем да очакваме последиците от тези преговори, от които не смятаме за нужно да се интересуваме, да се стоварят най-напред и най-безцеремонно именно върху страни-членки като България", подчерта Найденов.
Източник: БГНЕС
