Право да си призная, през последните дни леко ми омръзна да чета и слушам едни такива странни изречения на всякакви български политици, които се упражняват по темите за доверието в правителството, за политическата криза и предсрочни избори. Оставам с впечатлението, че българските политици са заживели в някакъв свой измислен свят. Те изглежда наистина си вярват, че тяхната огромна интелектуална и политическа мощ сваля и качва правителства. Че е достатъчно едно малко тяхно движение, за да бъде прекроена по коренен начин обществено-политическата картина в страната. Разбира се, истината няма нищо общо с представите на обсебените от идеята за собственото си величие български политици. Дали правителството ще падне, кога ще падне - това изобщо не зависи от тях. Отговорите на тези въпроси не се дават в София. Те се дават във Вашингтон, в Брюксел и Москва.
Настоящото правителство ще си отиде, не защото ГЕРБ е постигнал някаква чутовна победа на евроизборите, нито защото ДПС изведнъж е станала някаква свръхмощна организация или защото една смешна петпартийна коалиция е вкарала един евродепутат. Правителството ще си отиде, защото не се отказа от строежа на "Южен поток". Точка. И от Вашингтон, и от Брюксел достатъчно ясно казаха на нашите управляващи, че могат да останат на власт само в случай, че сложат кръст на този проект. Е, нашите продължаваха да упорстват и сега съвсем закономерно ще си заминат. Да, ние имаме полза от този проект, европейските държави също имат полза от него, най-малкото защото това е един допълнителен маршрут за доставка на газ, а и няма да сме така глупаво зависими от непредсказуемите украинци. Обаче Вашингтон не мисли така. Във Вашингтон искат да ограничат колкото се може повече доставките на руски природен газ за Европа. Защото по този начин с един удар ще постигнат три цели - ще минимизират влиянието на Русия, ще ни продават собствения си газ и ще увеличат неимоверно печалбите на компании, които ще почнат да дупчат цяла Европа в търсене на шистов газ. Нали знаете, шистовия газ като най-добро средство за независимост.
Та, това е положението и никакви Местан, Станишев, Орешарски, Борисов, за по-дребния политпланктон да не говорим, нямат значение в случая. Не те решават. Решават го американските ни приятели, както и другите ни приятели от Еврокомисията, които са просто едно продължение на американската воля. Сега, нали разбрахте, последните дни много бързо почват да ни спират еврофондовете. Оставаше и да не ни ги спрат. Предполагам, сте обърнали внимание на факта, че колкото повече българските управляващи заявяват, че ще строим "Южен поток", толкова повече нарушения откриват в Брюксел по европроектите. Бъдете сигурни, че ако бяхме стопирали проекта, когато ни казаха да го направим, европарите щяха да си текат безпроблемно и никакви нарушения нямаше да бъдат откривани. В случая изобщо не става дума за нарушения, за спазване на принципи и правила. Става дума за това, че ако слушкаш, ще ти позволят да управляваш, ако не слушкаш, ти спретват един майдан, с евро или без евро отпред, спретват ти една цветна революцийка и падаш от власт. Местни желаещи да участват в подобна бутафория, да се изживяват като революционери и говорители на гражданското общество винаги ще се намерят - било срещу заплащане, било от чиста глупост.
Изобщо няма никакъв смисъл да говорим за някакъв национален суверенитет. Кой ще управлява, какви политики ще се провеждат - всичко това го решават американските и брюкселските чиновници, а националната власт е просто един фигурант, на когото му е позволено единствено да надува бузи, опитвайки се да изглежда важен, като предводителя на дворянството Иполит Матвеевич. Между другото, не само в България е така. Подобна е ситуацията и в други европейски държави. И именно защото диктатът на Брюксел и Вашингтон върху тях става все по-безпардонен, националистически, евроскептични, крайно десни или радикално леви партии печелят все по-голяма популярност. Найджъл Фараж и Марин Льо Пен спечелиха евроизборите в своите държави, защото много британци и французи искат да решават съдбата си сами, а не да я поверяват на някакви загладени, безлични евробюрократи, неизбрани от никого. В Гърция спечели радикално лявата "Сириза", в Испания значителен успех постигна създадената само преди четири месеца лява партия "Подемос", защото хората осъзнават, че налаганите от Брюксел политики на съкращаване на разходите, на орязвания на заплати и пенсии водят не до излизане от кризата, а до нейното задълбочаване. Политиката на остеритет спасява банките и доходите на елита, но води до все по-голямо обедняване на обикновените граждани. Докато чиновниците в лъскавите брюкселски офиси упражняват неразбираемия за непосветените евроговор и бдят да няма някъде по-голям бюджетен дефицит от заложения в техните формуляри, бомбата на неравенството цъка все по-заплашително. Детонацията е въпрос на време.
Коментар в предаването "Деконструкция", БНР, 7 юни 2014 г.
Звуковият файл тук: http://bnr.bg/horizont/post/100419549/komentar-na-petar-volgin-07062014
