Параграф 22 или въвеждането на еврото от 2017 година
Човек не е нужно да бъде надарен с качествата на Нострадамус, за да се изпълни с ред безпокойства по повод предстоящите политически промени. А пък, познавайки в подробности партийните идеологии и най-вече техните конкретни носители и реализатори, мрачните му предчувствия би следвало да забулят всякакви предизборно обещавани светли хоризонти.
При визираните твърдо зададени базови параметри това, което в България задължително би трябвало да се случи в непосредствена и по-отдалечена перспектива или просто няма да се случи, или ще се състои в някаква орязана, гротескно карикатурна или направо порнографско извратена форма. Неолибералните краставици на търкалета на минималната държава и на пазара - върховен законодател, които търкаляхме през последните двадесет и пет години, както отвсякъде изглежда, ще продължим да си ги търкаляме със същия неизменен успех. Сиреч безалтернативно сме обречени на днешното изоставане и маразъм.
Каква би била - ако не спасителната рецепта, то поне лъчът светлина в тъмнината на тунела на преобладаващото публично скудоумие?
На първо място, задължително е още от догодина да бъде отменен плоският данък. Нищичко, което се обещаваше с въвеждането му, не се сбъдна - нито повишената събиремост, нито нарастването на вътрешната инвестиционна активност, нито ускоряването на привличането на чуждестранни инвестиции. Плоското облагане само катализира разпадането на социалната общност у нас, то ликвидира чувството за справедливост, засили неравенствата и осезаемо поляризира противопоставянията. От макроикономическа гледна точка залагането върху протребителските данъци в облагането направи държавния ни бюджет крайно неустойчив, тъй като липсва нормалната другаде балансираност между подоходните и косвените данъци.
Българската данъчна система изглежда днес като парадокс
в европейско сравнение. Ниското тукашно преразпределение не създава условия за обществено развитие, то откровено е в полза на ограничени олигархични групи и прослойки.
Общественият интерес понастоящем еднозначно налага и повишаване на процента на бюджетно преразпределние още през близките години от 38-39% от БВП до европейското ниво от около 45 на сто. Европейски социален модел не се строи по друг начин. А алтернативата му е продължаваща и засилваща се емиграция и очертаващ се край на историческото време на нашата България.
Второ, сегашното високо лихвено равнище у нас е резултат от множество фактори. Пределно понятно е, че то повече от пет години създава и възпроизвижда стопанска безизходица. Елементарно е за разбиране, че няма път напред с лихви от 8-10%. Оставени сами на себе си, банките не са в състояние да се справят, в контекста е необходима целенасочена държавна намеса, комбинирана пазарна и регулативна. Голяма и съответно финансово добре обезпечена държавна банка следва да бъде създадена със задачата конкурентно да интервенира на кредитния пазар, да облекчи условията за бизнеса, на първо място за дребния и среден бизнес. Но не само за него, съществено трябва
да бъдат облекчени и условията по кредитите за населението
Ако това не помогне, както се очаква, следва да се прибегне и до директно регулиране от страна на централната банка на практикувания от страна на търговските банки понастоящем произвол по отношение на всякакви такси и надбавки. Въпросните такси би трябвало да бъдат твърдо регламентирани, а надбавките да бъдат законодателно обвързани с приемлив и ясен пазарен ориентир, международен репер.
На трето място, настоящият исторически етап за нашата страна е предопределен от необходимостта от интензивно изграждане на инфраструктурата. Трябва да се възприеме като минимално изискване
построяването на поне 100 километра магистрали годишно
Видимото протакане на строежа на магистрала "Струма" и на тунела под Шипка не е, погледнато от какъвто и да е аспект, повече приемливо. Също - забатачването на изграждането на магистрала "Хемус", на връзките й с Русе и Видин, както и на мостовете при Оряхово и Силистра. Да не говорим въобще за отлагането за небитието на магистрала "Черно море". Новият "път на смъртта" вече е между Варна и Бургас. Строежът на метрото в София понастоящем протича с охлювни темпове, напразно в столицата не се планира градска железница. Тревожно изоставаме и при изграждането на канализации, водопроводи, депа за смет, при реконструкцията на първокласната и второкласната пътна мрежа навсякъде в страната.
Четвърто, площадно болният въпрос. Трябва ли България да сключва заеми и да "натоварва със задължения бъдещите поколения", или пък перманентно следва да поддържа нещо близо до нулевия бюджетен дефицит? Категорично потребностите на нашата икономика през близките години, както и тези на поддържането на скромното благосъстояние на хората
изискват привличането на заеми
Модерният възглед върху фискалната сфера е този за "симетричното реагиране". При криза дефицитът на финанси и въобще на парична маса налага реализирането на бюджетни дефицити, които при подем задължително, по план, се компенсират посредством бюджетни излишъци. Не мисля, че покачването на задлъжнялостта на България от понастощем кръгло 19% от БВП на 30 или 40% носи особени опасности "за поколения напред", още повече че европейският критерий възлиза на цели 60%.
Пето,
реиндустриализацията не е поредният пропаганден термин
България не може да постигне европейски стандарт като "страна на туризма и селското стопанство". Но ако някой още не е разбрал, реиндустриализацията по никой начин не може да се осъществи без държавна подкрепа, включително финансова. Естествено, в контекста съществува риск за държавните пари, но без такъв просто не може. За минимизирането му е срочно необходимо разработването на ясна стратегия, включваща немного на брой и обосновани приоритети, където в близко бъдеще да бъдат концентрирани държавните инвестиции. На пръв прочит това могат да бъдат възстановяването на металургичното производство в Кремиковци, на корабостроенето във Варна, както и на военните заводи. Държавно съдействие евентуално може да бъде оказано за развитието на автомобилостроенето, на производството на телфери, на електрокари, на вагони, на автобуси.
Шесто, валутният борд вече изпълни у нас своята роля и определено започна да буксува. Това пролича особено през последно време, в условията на криза, когато стана ясна липсата на рефинансиране на търговските банки с всички резултантни последствия за лихвите, за които стана дума в текста по-горе. На дневен ред, значи, у нас дефинитивно излиза въвеждането на еврото. Тук обаче се появява поредната засечка, която досущ заприличва на параграф 22. Очертава се ситуация, твърде сходна с нашето неприемане в Шенген. Отлагайки във времето и проявявайки нерешителност, страната ни рискува да бъде конфронтирана с каскада от все по-нови, по-различни и по-детайлизирани насрещни изисквания. Последното публикувано становище на Европейската комисия, четено между редовете, ни казва, че макар да сме покрили всички маастрихтски критерии, от Брюксел не възнамеряват да ни допуснат до евросистемата заради неработещи институции, корумпираност, демократични дефицити и пр., и пр. Предопределеното ни
бъдеще е на държава на "втора скорост" в ЕС
което пък за нас никак не е приемливо. Като отговор България би следвало твърдо да излезе с декларация за намерението си да въведе еврото през 2017 година. Колективната валута у нас, от своя страна означава различно от сегашното ниво на прозрачност, по-благоприятни рискови премии, съответно по-ниски лихви, по-голяма стабилност и независимо от всички поръчкови вещаения по отношение перспективите на еврото, присъединяване към орбитата на втората най-главна валута в света. Естествено, процесът на замяна на лева с еврото следва да бъде строго изконтролиран с оглед да се избегне очакваната ударна инфлация в сферата на услугите и международно нетъргуемите стоки. Не казвам, че това е лесно, но е напълно постижимо.
Доказано, далеч не зад всеки висок лоб се крият благородни помисли. При челата от два пръста въпросът е повече на голям късмет, точно като при тотото. Последното казано, би могло да послужи за актуална нагледна илюстрация на потенциала на изглеждащата непоклатимо установила се местна политическа класа и на нейната минала и актуална плодотворна дейност за нацията и държавата.
Източник: блогът на професор Чавдар Николов
