Гласуването в България винаги е “анти”, свързано с опасност, страх
Някои теории гласят, че човек гласува с надежда да се случи нещо хубаво. Други - срещу лошото. Опитаме ли се да разберем, трябва да анализираме психологията на политическия избор. Т.е. поради каква причина човек отива пред урните.
Теоретично България има 140-годишна демократична традиция, прекъсната за 45 години от комунистическия тоталитаризъм. На практика "остатъкът" от периода е накъсан от насилия, подмяна, квазидемокрация. Трудно можем да кажем, че извън комунизма в България е имало демокрация. Това предполага днес обществото ни да има ниска демократична и гражданска култура.
Не само липсата на опит е предпоставка да не са в наличност те днес. В най-новата си история, т.е. след 1989 г., българското население намаля с 2 млн. души. Отрицателното количествено натрупване бе съчетано и с качествено - липса на относително богати и независими хора (т.нар. средна класа), слабо предприемачество, крах на личната инициатива, която би стимулирала лична отговорност и активност. Към 2.5 млн. българи в момента са закрепостени чрез наемен труд към своя благодетел (частник или държавата), още над 2 млн. са пенсионери, има и много безработни. Всичко това предполага страх, зависимост, затваряне вътре в себе си - обратно на инициатива, енергия, лична увереност, които водят до активно политическо участие и контрол върху управляващите елити.
Това самозатваряне предизвиква пасивност. "Политическото участие" най-често е сведено до стоене пред телевизора и упражняване на вот, ако агитаторът ни убеди. Тя обикновено ражда гласуване "анти", свързано с опасност, страх. Носителят им може да е личност, партия или образ - търсим го, за да го накажем, мъчим се да го убием, раним. В България, потвърдено и на отминалите европейски избори, се открояват три основни антимотивации за гласуване, разпръснати из целия електорат.
Срещу ДПС
Партията на етническото турско малцинство постоянно е приемана като заплаха за единството на държавата, доминацията на българския елемент. В последните 15 години - и като символ на корупцията. Възходът на "Атака", постоянно тлеещите националистически нагласи, а и на ГЕРБ до голяма степен, се дължат на убеждението, че трябва да се гласува срещу този, който няма да пусне ДПС във властта.
Днес формацията на Волен Сидеров догаря не защото просто подкрепя правителството, а защото подкрепя правителство на ДПС. БСП се срива винаги след коалиция с движението. На парламентарни избори тя взема около 1 млн. гласа, след като е опозиция, и с около 300 000 по-малко при управление с етническата партия; на европейските вотове пада до 420 000 - 450 000 гласа, тъй като винаги досега те се случват при кабинет с ДПС. На какво се дължи удивителното политическо дълголетие на Бойко Борисов? На факта, че не престъпи клетвата да не се коалира с движението.
99% от българските етнически избиратели, независимо на кое идейно течение или партия симпатизират, ненавиждат ДПС. Водещ е страхът, че това са днешните наместници на петвековния поробител. Помните ли прочутото изявление на Борисов, че оправдава целите на възродителния процес, макар и не методите? То не бе случайно, това е струната "България - на българите, не на ДПС!". Няма какво да се лъжем - това са чисто етнически мотивации. Те не са срещу редовите турци, но са срещу ДПС като етническа партия. Ако българските турци намираха кариера в други формации или управляваха чрез тях, това нямаше да е проблем. Но капсулираната ДПС, приличаща на държава в държавата - проблем е.
Трябва да отбележим, че към 450 000 български турци по същите етнически причини гласуват в полза на "своите". Любопитен момент - турското население в границите на България изпитва демографски трудности, подобни на българското. Затова ДПС се стреми да се отвори към ромското малцинство, а и към преселниците в Западна Европа.
Срещу БСП
Това е много интересен мотив за гласуване, защото обяснява феномена "българско дясно". В България няма кой знае каква социална база за истински десен електорат. Виждаме опърпан човек, едва свързващ двата края, трудещ се като наемен работник, едва плащащ пломбата си на зъба, който заявява - "десен съм". Какво ни казва всъщност той? Най-често той иска повече държава, социални придобивки, гарантирано работно време. Но не се определя като ляв. Над 1 млн. българи като него заявяват, че са "десни", защо?
Нашият човек не непременно, че много харесва Иван Костов, Радан Кънев или Бойко Борисов. Той ни съобщава, че е против миналото, тоталитаризма, комунизма, които са свързани с изоставането на България и изолирането й от останалия свят. Макар БСП да се отвори на Запад и лидерът й днес да оглавява Партията на европейските социалисти, страшно много българи я виждат като синоним на тази ретроградност. В представите им тя е носител на миналото, проект, който носи западане. Имаме контрапункт - изостаналост и модерност. Нашият десен човек ни казва, че е такъв, защото иска модерна България, приличаща на бляскавите западни държави. За него БКП/БСП е виновник, че не сме като тях. Ако БСП се самоопределяше като дясна, а противниците й - леви, той с удоволствие щеше да е ляв.
Един път нашият човек гласува за Иван Костов, друг път за царя, трети път за Бойко Борисов - винаги с идеята за модерност, винаги срещу БСП. В тази мотивация преобладава втората съставка (против социалистите). Историята на НДСВ бе много интересна, трябва да си я припомним. През 2001 г. тя събра около 2 млн. привърженици, през 2005 г. - 700 000. Ако през този период партията се срина три пъти, то през следващия - 2005 г.-2009 г., взе малко над 100 000 гласа, т.е. сгромоляса се 7 пъти. Но крахът не настъпи в края на мандата, а веднага след формирането на тройната коалиция (всички социологически агенции го отчетоха). Няма мистерия - при двойната коалиция НДСВ управлява само с ДПС, при тройната - вече и с БСП. Месец след тройното правителство се бе отдръпнал десният електорат. Царят работеше за модерност, европейска перспектива, но десният електорат го разлюби заради обвързването със столетницата. Не забравяйте, че в мотивацията "за модерност, срещу БСП" водеща е втората съставка.
Нашият опърпан човек по-горе все още подкрепя Борисов. Ще се откаже при коалиция с БСП. В ГЕРБ знаят това (както и риска "ДПС"), затова изявленията им днес са, че биха се коалирали единствено с Реформаторския блок (Цветан Цветанов). Може би намирате противоречие - как така нашият човек вижда модерност в Бойко Борисов? Какво развитие търпи България с ГЕРБ? Така е, но за масовия десен български избирател "от БКП/БСП по-лошо няма". Бившият комунист Борисов е допустим компромис. Той бие под и над път БСП, друг няма.
Русофобия
Този мотив е свързан с горния, но е отчетлив и има самостоятелни характеристики. Принадлежи на малка, но креслива група електорат, основно на ДСБ. Тук е и част от интелектуалният елит, имащ достъп до медиите. Русофобите смятат Русия за източник на всичко лошо и целият им светоглед е построен върху тази перспектива. Пускайки бюлетина, те смятат, че изправят долар в борбата срещу рублата. Доларът - хубав, рублата - лоша. В ценностната им система всеки, който воюва срещу Русия, води война на доброто. Обратно - оръжията на Русия винаги са оръжия на злото. Подобно мислене е копие на съветското правоверство отпреди 25 години. То често минава за "модерна демократична интелектуалност", макар носителите му да са расли сред тоталитарните среда и образование - и да искат, не могат да са различни, и да искат, не могат да го проумеят.
Вот "за" - има ли го въобще?
В социологическите анкети хората винаги казват, че търсят нещо "ново". Гласуват за различното. "Новото" е фактор, но то пак е гласуване "анти". Вотът за царя бе срещу всички, за Борисов - срещу БСП и ДПС, за Сидеров и Бареков - пак срещу всички. В повечето случаи следва разочарование, което води до ново гласуване "анти".
В заключение трябва да се каже, че има още една голяма група български избиратели. Те не гласуват нито "против", нито "за", а просто... пускат червената бюлетина. Това не е целият електорат на БСП, а най-твърдата част, която намалява поради възрастовите си характеристики. Мисловният процес сред по-младите най-често отново се спира в някое "анти" - Бойко Борисов, Брюксел и т.н.
Редовият избирател обикновено мисли, че сам е достигнал до определени представи, нагласи. Това е изключителна радост за политтехнолозите.
Източник: вестник „Сега”, 13 юни 2014 г.
