Търсене в този блог

събота, 3 юни 2017 г.

С Ботев срещу огънатите съвести – Минчо Минчев

 

 

Слово  пред Братската могила в София – 2 юни 2017 г.

 

Уважаеми приятели,
Организаторите бяха категорични: продължителност на словото не повече от три до четири минути.
Разбира се, те имат своите основания. И своето право. Знаят, че в ден като този думите засядат като буца на гърлото. И тук, пред светите кости на мъчениците за свободата, трябва по-малко да говорим и повече да се вглеждаме в делата си. Не само в онази минута тишина, с която отдаваме почит към тяхната вяра и дързост.
Към тяхното преклонение пред народа, свободата и идеала.

Пред възторга им от прозрението на Поета и от краткия като изстрел път на Войводата от Козлодуй до Околчица. Там, където Христо Ботев, с кръвта на сърцето си, дописа и завеща за поколенията българи и борци за национално освобождение, че Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! Той, безсменният учител на синовете на България.

На този ден трябва да сме отговорни за думите, тъй както в боя те, непрежалимите страдалци на България, не хабяха куршумите нахалост. Тях Ботев ги беше научил силно да любят и мразят; да знаят и помнят кой вилней над бащино им огнище. Беше ги научил да имат ухо за болките на своя народ и да съзират в тъмнината на робската нощ пламтящото сияние на звездата на своите мечти, осветяваща пътя на правдата, на свободата и бъдността.

Днес по-важно от всичко е да не забравяме Ботевите уроци по родолюбие; Ботевската обреченост на правдата, Ботевския пламък на истината и себеотрицанието. Трябва с ясен ум и с честни очи да намерим сили да прогледнем в утрешния ден и да известим на народа си, ако трябва дори и с глас на тревожни сирени, добро ли, зло ли насреща иде.

Ако то е фашизъм, нека ясно да го разпознаем, както ясно го разпознаха пламенните синове на България, чиито кости лежат в тази Братска могила. Те не знаеха какво е политкоректност, какво е, както казват руснаците „вокруг дооколо”, и техните думи стреляха право в целта. Когато изричаха “Смърт на фашизма, свобода на народа!”, това означаваше, че бяха извоювали страшното право на своите гладни уста да наричат мошеника мошеник, думбазина думбазин, изедника изедник, лъжеца лъжец, предателя предател...

Тези понятия не са сенки само от миналото. Вече 28 години това сатанинско братство върши своето сатанинско дело, върти своята сатанинска мелница. Като юлска пряспа се топи народът ни. Като от люта слана са попарени имане, надежди и радости. Посърна България. Дъщерите и синовете й превиват гръб над чужди ниви, а брадвата на разрухата бие отдясно и удря отляво, и днес вече не остана какво да се сече в тази робска земя. Но тази ликторска брадва на разрухата не се умори да прекроява истината, да посича историята, да троши гръбнака и костите на българската духовност, да възправя брат срещу брата, да превръща благодарността в неблагодарност, да ни заставя на бялото да казваме черно, а черното да ни представят за бяло.

Има ли спасение от този бездарен съюз на брадвата на разрухата и отровата на лъжата, които само вмененената ни политкоректност изисква да не наричаме фашизъм? Всесилен ли е този съюз, който огъва нашите съвести, който прибира езика ни зад зъбите, когато с кастилско високомерие и безнаказаност ни припомнят презрително, че така ще е, защото сме победени. Защото сме българи. Защото сме антифашисти.

Какво да им кажем на тия, които Владимир Владимирович би нарекъл „партньори”.

Да, българи сме. И сме малко.

И България днес е сама. И няма верни приятели. И няма надеждни съюзници. Но е рано да ни погребвате.

България ще пребъде въпреки всичко!

Вие не знаете какви е деца раждала, ражда и днеска българска майка юнашка. Как в паметта на кръвта си народът ни носи една неумираща вяра, че всяко освобождение на България е предпоследно; каква сила му дават онова страховито опълченско “ура” от Орловото гнездо на Шипка и шепата шрапнелена пръст от Булаир и Каймакчалан! Той не забравя как и в смъртта си нашите мъртви стъпваха с левия крак; как благодарните живи след тях въздигнаха от главни и пепелища слънчогледовата нива на Отечеството.

И пак ще го направим! Тук е България! Врагът е зад портите, но Бог е с нас. И ако трябва, ръцете си ще превърнем в чукове, главите си в бомби, и пак ще излезем на битка със стихиите!

В Единен фронт!

С единна воля!

Да живее България!

Поклон и слава на Ботев и падналите за българската свобода !