Търсене в този блог

понеделник, 5 юни 2017 г.

Образованието като територия на новия фашизъм – Велиана Христова

 



"Възходът на фашизма в Европа" бе темата на международна конференция проведена на 3 юни 2017 г., организирана от ПП "Българската левица" и Партията на Европейската левица. Форумът бе открит от председателя на Българската левица Маргарита Милева. С встъпително слово към залата се обърна участникът в българската Съпротива, световноизвестният писател и киносценарист Анжел Вагенщайн. Бяха дискутирани причините за възраждането на фашизма на континента и конкретно в Източна Европа, за политическите изкривявания в историческата наука, за модерните форми на фашистката идеология и нейната пропаганда и др. В конференцията взеха участие представители на Esquerda unida (Обединената левица – Испания), Die Linke (Левицата – Германия), Syriza (Гърция), Френската комунистическа партия, Партия на труда 2006 (Унгария), Беларуската партия на левите „Справедлив свят”, Партия на комунистите на Молдова, партия „Българската левица”, БАС и други. Като гости на конференцията присъстваха и представители на леви партии от Чехия, Люксембург, Молдова, Унгария, Финландия, Естония, Румъния и Европейската фондация Transform. За неонацизма в Европа и мълчанието на Европейския съюз говори Велислава Дърева. Днешните антифашистки отговори и задачи бе темата на председателя на Столичната организация на БАС Борис Цветков. 

 

 

Ето докладът  на Велиана Христова:

Искам да ви разкажа една история. Преди 10-ина години попаднах в Североизточна Турция с група студенти археолози. В гр. Къркларели и в Одрин не се срещаха забулени жени, това бяха светски и съвсем европейски градове. Преди 4 години отново имаше експедиция. И в двата града възрастните туркини си бяха същите - светски и европейски облечени. Но много от младите момичета бяха забрадени и скрити под традиционното ислямско облекло. Тогава още не подозирахме какво ще се случи с Турция. Попитах кмета на какво се дължи промяната у младите момичета. А той отговори: "Ние изпуснахме училището, ислямът влезе в училището, а от него отиде в обществото."
Разказвам това, защото то прекрасно илюстрира, че всяка идеология, която иска да обсеби трайно широки слоеве от населението, използва за целта образованието. Този процес, доколкото върви по-бавно, не е толкова видим, но е много трудно обратим. Има изследвания, които показват, че е достатъчно да бъдат идеологически обработени чрез пропагандата и образованието три поколения, за да бъде обърнат менталният код на една нация. 
В 20-те и 30-те години на ХХ век фашизмът като идеология се заражда основно върху три кита - имаме една унизена след Първата световна война Германия с обедняващо и зле живеещо население, което лесно може да бъде подведено да последва всекиго, който му обещае по-добър живот. Да не забравяме, че привлекателният лозунг на фашизма на Мусолини и Хитлер е "възстановяване на демокрацията". (Познато, нали?!)  Второ, имаме насаждане на страх от съветската държава, от комунизма и левицата като цяло, застрашаващи капиталистическия порядък. И имаме стремеж да се овладее цялата политическа власт и фашистката идеология да бъде наложена на нацията, включително чрез възпитаване на чувството за национална уникалност. Разбира се, най-податлива и най-перспективна за тази идеология е младежта. Оттам идва и разбирането на Третия райх за образованието - "Училището е политическа и обществена служба... Училището и университетите формират единен инструмент на фашисткото възпитание."
За какво възпитание става дума, четем у самия Хитлер: "Моята програма за възпитаване на младежта е тежка. Слабостта трябва да бъде изкоренена. Ще израсне младеж, пред която светът ще затрепери. Искам брутална, деспотична, безстрашна, жестока младеж. Младите трябва да са точно такива. Свободният, великолепен хищен звяр трябва отново да заблести в очите им. Ето как ще залича хилядите години на човешко опитомяване. Ето така ще създам новия ред."
А сега да прескочим едни 70 години и да погледнем какво се случва днес в Европа, конкретно в Източна Европа и още по-конкретно в България. Имаме една унизена и разрушена държава с обедняващо и зле живеещо население, което лесно се подвежда по всекиго, който му обещае по-добър живот. Имаме достатъчно разклатено доверие в "демокрацията", донесла свободата да пътуваш от София до Париж, когато нямаш пари да стигнеш от София до Бургас. Имаме отново омраза към комунизма и вече не към СССР, а към Русия, подклаждана непрекъснато от властовите кръгове в Брюксел. И имаме стремеж на неолибералната власт, внушаваща уникалността на шепа богаташи пред масата от бедняци, да овладее всички политически лостове. С други думи, забелязват се всички условия за влиянието на една идеология, която бих нарекла новия фашизъм.
Какво се случва вече 27 години? Външни фондации и вътрешни апологети насаждат откровена омраза към комунизма. Българските партизани и други участници в Съпротивата са представяни като терористи, докато фашизмът е оневиняван по един много своеобразен начин - като равен на сталинизма диктаторски строй. Присъдите над фашистки престъпници и убийци, произнесени от Народния съд както навсякъде в Европа, така и в България, бяха отменени и пряко през 1996 г. И днес фашистите са наречени "жертви на комунистическия режим". На мен лично ми е известно само едно подобно амнистиране - през 1935 г., когато Хитлер оневинява група нацисти, осъдени дори от фашисткия съд за престъпления над затворници в концлагерите. Нещо повече - неотдавна един депутат от групата на т.нар. патриоти обяви, че като ученик през 70-те години посетил Бухенвалд и там си правили "какви ли не шеги". Анжел Вагенщайн му отговори публично - че по същото време е посетил Бухенвалд със семейството си, но вместо да си "направят шегички", единият от синовете му припаднал. В това е разликата между тези хора и нас - те се шегувкат с Бухенвалд, а ние знаем, че Бухенвалд е престъпление.

Годините на социализма, в които бе изградена една икономически развита България, с модерна наука и световно призната култура, с неизброими социални блага за населението, днес се представят като време, в което сме отивали на работа едва ли не по трупове по улиците. Ще кажете, винаги се намират адепти на омразата. Проблемът е, че всичко това е превърнато в държавна политика. Как? Чрез училището!
Възможно е да определим социализма като провалил се социален експеримент, но е абсурдно той да бъде сравняван с фашизма, защото, виждате ли, бил еднакво диктаторски строй. Диктатори има и при капитализма, нали? А диктатурата на капитала едва ли е по-добра от диктатурата на пролетариата. Освен това да се говори за годините на социализма единствено с измеренията на сталинизма е не по-малко абсурдно. А да извършват това адептите на неолиберализма - диктатурата на финансовия капитал над народите, е цинично. 
Но вижте какво изучават 10-годишните български деца вече години наред. Чета ви дословно от учебника за IV клас: "До 1944 г. държавниците неведнъж нарушавали демокрацията, но обществото отстоява демократичните ценности, а модерната българска култура става част от европейския културен живот. А след Втората световна война Европа е разделена на Западна - демократична, и Източна - комунистическа. Режимът, установен в България, потъпква демокрацията и нарушава човешките права. Управляващите потискат свободата на творчеството и преследват всяко несъгласие." И точка. Сравнявайки тези два периода, представени по този начин, кой от тях изглежда по-привлекателен за едно начеващо познанието си 10-годишно дете?
Това става в България от 27 години, но в САЩ и Западна Европа подмяната на историята с идеологическа цел тече от десетилетия. Още през 70-те години бе направен американският филм "Непознатата война" - за Втората световна война, за която американците знаят малко. Но този филм остана само един случаен епизод. А какъв е резултатът от десетилетията обработване на мозъци? Неотдавна едно европейско проучване показа, че в САЩ и Франция едва 13% от населението и 17% в Германия знаят за победата на Съветската армия, а половината от хората не са и чували за участието на СССР във войната.
Когато младите европейци усвояват тази нова идеология от учебника; когато слушат и виждат всеки ден да се леят от високи трибуни и от медиите подобни нелепици плюс постоянни хули по Русия; когато в новия Музей на европейската история в Брюксел, открит на 6 май т.г., в раздела за Втората световна война им се показва Вторият фронт и ни дума за СССР, какво се случва с младежта? Тя отдавна не обръща внимание на фашизма, тя не знае какво е партизанин и какво е Втора световна война, отдавна приема живота на родителите си, на дядовците и бабите си като отживелица. И ден след ден в мнозинството си тя все повече се превръща в агресивна, брутална, жестока младеж (по Хитлер), политически и граждански апатична в най-добрия случай.

Отиват си постепенно хората, които помнят Втората световна война и знаят какво е фашизъм. На младежта днешната "демокрация" не й разрешава да знае и да има памет. На тази младеж не й прави впечатление, когато  украинският депутат Мирошниченко призовава от трибуната на Радата да бъдат бити с камшик ученици, които говорят на руски. Тази младеж безропотно се е забрадила с "новите ценности" като онези млади момичета в Одрин. Не я възмущава, че нейни връстници по улиците на Киев манифестират под знамената на Бандера. Тя не знае кой е Бандера. Ето това е "ур-фашизмът" - т.е. вечният фашизъм, пълзящият фашизъм, който Умберто Еко съзря в днешните ни общества. Жизнена задача на левите партии е да се борят с това, защото на прицел е съществуването на лявото изобщо.

 

 

 Източник: вестник ДУМА, 5 юни 2017 г.