Търсене в този блог

събота, 6 май 2017 г.

Що е експлоатация и има ли почва тя у нас ? – проф. д.ф.н. Васил Проданов

 

 

Възторжено се повтаря как живеем в най-щастливия свят на „свободата“ и „демокрацията“


След предишната ми статия в „Труд“ за това, че българските политици ги е страх да кажат, че сме направили преход към капитализъм и прикриват това с приказки за „преход към демокрация“, се обади виден финансист с акламации за нея и с молба да напиша нещо за експлоатацията. Сетих се по този повод за разговора преди години с един от лидерите на водеща лява партия у нас, в който стана дума, че езикът, който използват, е като на десните партии. Попитах го защо не казват думи като „експлоатация“, „класи“, „капитализъм“, а той притеснено отвърна, че така ще кажат, че не били „реформирани“. „Но лидерът на лейбъристите във Великобритания Ед Милибанд на последните избори обеща, ако ги спечелят „да премахне експлоатацията“, а в САЩ Обама произнесе специална реч в Конгреса, посветена на нарастващото „класово разделение“. Позовете се на тях“ – реагирах аз. За съжаление нищо не последва.

Затова и поздравявам за откровеността Владислав Горанов, който призна, че има „класов подход“ по отношение на доходите. Като ги е страх левите, един десен политик бе честен и им каза истината за това, което правят. Този класов подход се вижда и в програмата на новото правителство, в която се запазват основните параметри и условия, които направиха днешните българи най-експлоатираната нация в Европа. Ето основните механизми на тази експлоатация, които действат 27 години, ще продължат да действат и с това правителство.

Първият е свързан с експлоатацията като принудителен труд. Според  доклад за робството в света през 2016 г. България е на 32-ро място по брой на роби на човек от населението с 29 000 души, заети с принудителен труд, и дори Бенин и Саудитска Арабия са с по-малко роби. Общо в ЕС има около 880 000 роби.

Втори механизъм на експлоатацията е приватизацията. Примерите в това отношение, като се започне от авиокомпанията „Балкан” и се стигне до БТК и „Булгартабак“, са типични за грабежа на гигантско обществено богатство. По различни оценки между 30 и 100 млрд. лева собственост, принадлежаща на всички българи, бе заграбена от няколкостотин днешни едри капиталисти.

Трети механизъм на експлоатацията е юридически свободен труд, при който работещият получава само част от това, което е заработил, а основното се отнема като печалба от собствениците на компании. От началото на ХХІ век по-бедната половина на човечеството, състояща се от 3,6 млрд. души, е получила само 1% от общото нарастване на глобалното богатство, докато половината от него е отишло у най-богатите 1%.

У нас според проучване на Института за икономически изследвания към БАН едва 30% от общата добавена стойност на производството отива в джоба на работника в България, другото е печалба на капиталиста. Данъчната система у нас е с най-голяма изкривеност към косвените, а не към преките данъци в ЕС, с което спасява от облагане богатите за сметка на бедните, и това рязко увеличава също експлоатацията. У нас средната заплата, съотнесена с производителността на труда, е най-неадекватна в ЕС.

Четвърти механизъм е компрадорската зависимост и продажност на българските „демократични“ политици, закрили и разрушили огромно национално богатство по външни указания без каквато и да е компенсация за това. Типичен пример са четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“, ликвидацията на българските ракети, отказът от АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Под чужда диктовка разрушиха граничните ограждения с Турция, сега експлоатират с десетки милиони българския народ, за да строят нови. Продадоха електроразпределителните дружества и водоснабдителната мрежа на чужди монополисти. Сключиха неоколониални договори с американска компания, която да произвежда ток у нас и да го продава на няколко пъти по-висока цена, отколкото българските централи. В резултат на това милиарди изтичат към Западна Европа и САЩ, а българската енергетика е направена неконкурентоспособна и постепенно фалира.

Петият механизъм е чрез свободния пазар на стоки, услуги, хора, финанси, в който печелят по-силните и губят по-слабите.

Гигантска е експлоатацията на България чрез извличането на човешки капитал от развитите западни страни. Дори президентът Желю Желев призна в едно интервю: „В САЩ са изчислили, че издръжката на един американец от раждането му до завършването на висше образование е 250 хиляди долара. Ако България са напуснали 300 000 висшисти, значи сме загубили 75 милиарда долара”. Такъв мащабен грабеж на национално богатство под маската на неолибералния лозунг за свобода на движение на хора нямаме дори при директното колониално владеене на Африка, Азия и Латинска Америка през ХІХ век от страна на западните колониални държави.

Не по-малка е експлоатацията на страната ни и  на всеки от нас чрез извличане на финансов капитал чрез свободния пазар. Според изследване на базираната във Вашингтон компания «Глобъл файненшъл интегрити» в периода 2004-2013 г. от страната ни са изтекли нелегално 24,768 млрд. долара. Ако умножим тези пари за близо три пъти по-дълъг период от 28 години преход към капитализъм между 1989 и 2017 г., те са вероятно над 70 млрд.

Шестият механизъм на експлоатацията е свързан с господството на финансовия капитал, който доминира над всички останали форми на капитал, и чрез спекулации без реална дейност може радикално да натрупаш ресурси, които не могат чрез реален труд да постигнат милиони работници.

Трудът носи на хората все по-малко доходи, докато рентиери и спекуланти лесно умножават милионите на финансовите пазари чрез спекулации с ценни книжа и валута. Чрез тях не се създава нова стойност, а се присвоява стойност от труда на тези, които го влагат в реалната икономика. Спекулациите на пазарите дават възможност да се спечели повече в сравнение с влагането на съответните средства в реалната икономика. Чрез банковите кризи през 90-те години в България милиони българи загубиха своите спестявания, а от това спечели едно нищожно малцинство от кредитни милионери и банкери.

Българинът е най-експлоатираният човек в ЕС, но парламентарните български политици най-много ги е страх да кажат, че има експлоатация, и говорят неща, които прикриват жестоката експлоататорска реалност. А край нас шестват платените «експерти на прехода», правят маккартистки списъци на хората и медиите, които се осмелят да кажат истината за това наше неолиберално битие, и възторжено повтарят как живеем в най-щастливия свят на «свободата» и «демокрацията». Само дето «комунистите», «ченгетата», «нереформираната съдебна система» и Путин ни пречели да изпитваме голямото блаженство от живота си в него.

 

 

Източник: вестник „Труд”, 6 май 2017 г.