Търсене в този блог

вторник, 23 май 2017 г.

Значението на делото на светите братя в световната цивилизация – проф. дфн Ваня Добрева

 

 


1190 години от рождението на Константин-Кирил Философ се навършват тази година

 

Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение...
Паисий Хилендарски

 

Кирил и Методий създават устоите на славянската духовна общност, която чрез азбука, чрез писане и богослужение на роден език през Средновековието става еталон на развита християнска култура, редом с византийската и латинската. В този план старобългарската култура се превръща в модел за подражание на всички славянски култури (източни и западни). Тя съхранява и развива културната и книжовната дейност на Кирил и Методий и техните ученици, синтезирайки в полза на славянството духовните предимства на Изтока и Запада. Създават се образцови произведения, които заемат най-високи скали на християнската култура. Този процес на рецепция, на превод и препредаване, както посочва във фундаменталния си труд "Старобългарската култура" Надежда Драгова, определя възловото значение на старобългарската култура за европейската цивилизация.
Върху какви устои се крепи славянско-българската духовна общност, легитимирана от Кирил и Методий? Предварително ще изтъкна: принципите, върху които се изгражда старобългарската култура, са пряко свързани с византийската култура, която преосмисля античните традиции на елинизма в контекста на християнството и неговата идеология. Приемайки християнството от Византия по времето на Борис I, старобългарската култура от IХ-Х век се оформя и става част от културния процес, изиграл огромна роля в развитието на европейската цивилизация, като обаче създава свой, оригинален, български образ на тази култура. В градежа на собствена българска културна традиция органично се включват новите открития на християнските апологети. Приобщаването към Бога и неговото познание се мисли в контекста на собствения език (служба, молитва, книжовна дейност), в създаването на типологичен образ/икона на комуникацията Човек - Бог.   
Освен това известно е, че средновековната култура се гради върху тайната, върху неизказаността, върху търсенето на смисъла зад видимостта на нещата. Тук всеки знак, всеки намек и жест носят и друго значение - много често по-ценно от директно изказаното. Ето защо първостепенно значение придобива символът с неговата вертикална структура, отразяваща пътя на Човека към Бога.

Азбуката, буквите и техните комбинации се натоварват с особен сакрален смисъл

Писмеността като вид дейност е високо ценена. Азбуката, Словото идва от Бога, то е "откровението", което носи надежда за човека. По тази причина литературата на Средновековието се концентрира, по думите на Сергей Аверинцев, върху разчитането на буквата, върху съчетанието от букви, върху думата и нейното тълкувание в дълбочина.
В подобен аспект задачата на Кирил и Методий - да се създаде нова азбука през Средновековието, различна от догматично приетите гръцка, латинска и еврейска, е изключително трудна и отговорна мисия. От една страна, не само защото графичната система следва да отрази фонетичните особености на славянската реч (в случая с глаголицата - на звуковите особености на източнобългарския диалект), но и да предаде културния опит на гръцката и латинската средновековна мисъл, за да получи религиозна санкция и легитимация. Създадената от Кирил и Методий азбука реализира в комплекс тези задачи. В глаголицата, както многократно е изтъквано, са вградени три свещени фигури: кръстът - символ на Христовата жертва; окръжността - символ на безначалието и безконечното битие на Бога, триъгълника - знак на Светата Троица. По такъв начин новосъздадената азбука постига същността на Бога и се превръща в пълноценен, наред с гръцката и латинската култура, фактор за приобщаване на средновековния човек към християнството. 
Създаването на славянската азбука, формирането на славянската духовна общност и нейното стабилизиране и развитие в България е цивилизационен акт, който прокарва

нови пътища в историята на Европа. България още през IХ век прави своя избор

базиран върху народностното самосъзнание, езика и културната самобитност. Актът на Покръстването на българите - приемането на православието, се превръща в модел, по който верският въпрос (православието) се вплита в народностното мислене и представи. Държавната подкрепа от Борис І за учениците на светите братя прави възможно българската култура да застане в началото на славянската култура, на православната общност. Благодарение на този цивилизационен акт - принос в европейската цивилизация и култура, България през Х век (Златният век) успява да изравни културните достижения на старобългарската литература и изкуство с византийските. Важна част в този процес тогава е създаването не само на научните школи в Охрид и Преслав, но и на кирилицата.
Кои са основанията за подобно твърдение?
На първо място, християнската култура, така както я откриваме през IХ в. във Византия, е резултат на вековно развитие  - през IV век се легитимира църквата и е приет Символ на вярата. До IХ век Източното християнство формира своя идеологически характер, основаващ се върху по-пряката комуникация между Човек и Бог - осмислят се въпросите за греха и изкуплението, за страданието и правото на избор. Именно в Източната църква получават развитие характерни явления - еклектиката като съхраняване на античното знание в новата му форма на християнска идеология, екзегетиката като подход на разгадаване на тайните, алегорията като начин за показ на духовните същности и др. Но също така в Източната църква се дава превес на иконата (образ-идея), чрез която и на обикновения човек се предоставят възможности да разгадае тайните. Още през VI век са в обращение т.нар. Ареопагитики, които признават възможността на смъртните хора да познаят божественото начало. А това ще рече, че Кирил и Методий върху старобългарска основа осъществяват пренос на богатството от идеи, резултат от еволюционното развитие на Източната църква.
На второ място. Иманентна част от

идеологическата еволюция на източното християнство

е континуитетът с гръцката античност. А това означава, че на всеки етап на идентификация се актуализират съобразно съвременния контекст античните представи за човека и неговата съдба, за света и неговото устройство. Факт е, че през Х век тези представи - художествени и познавателно-научни - се усвояват от българското общество. Културното постижение на Йоан Екзарх, въвел в старобългарски контекст "Шестоднев", е категорично свидетелство за огромния културен подем в българското общество.
На трето място. Една от традициите, които основополагат Кирил и Методий, е свързана с преводите на разбираем за паството език и тяхната актуализация. В момента, в който те осъществяват своите преводи, старобългарският (славянският) е разбираем за всички славяни, независимо под каква църковна юрисдикция са. Така Кирил и Методий се оказват в началото на процес, при който в превода се търси не буквалността на значението, а неговият смисъл.
През настоящата 2017 г. отбелязваме 1190 години от рождението на Константин-Кирил Философ, както и 1150 години от знаменития Венециански диспут на Кирил срещу триезичието. На него и на брат му Методий средновековната литература посвещава жития, служби, похвални слова, исторически съчинения. Двамата братя присъстват като първообрази на славянски апостоли, първоучители и за двете основни християнски конфесии. Както в православната, така и в католическата църква Кирил и Методий са сакралните фигури, положили началата на европейската цивилизация.
И още един акцент. Делото на двамата братя, развито от техните ученици, намира своето продължение в България: тук то укрепва и изиграва ролята си на крупен цивилизационен акт. Този принос на българската култура за формирането на европейските ценности, за основополагане на европейската циливизация дава основание на големия руски учен академик Дмитрий Лихачов да определи България като културното чудо на славяните, Държава на духа. И днес,  в навечерието на 24 май, великия ден на българската духовност, е важно да си припомним, че от нас - жителите на ХХI век, от бъдещите поколения на България зависи да пазим и пренасяме традицията на светите братя Кирил и Методий - българското славянско слово да звучи и крепне като духовен мост за приятелства и братски връзки, като мощен извор за творчество и градивни мечти.


Честит празник!