Търсене в този блог

петък, 30 октомври 2015 г.

Само свободният по дух човек има потребност от свобода – акад. Георги Марков

 

 

 

Будителите са малцинство, но ги има, затова и българският народ ще го има, казва известният историк


 Интервю на Велиана Христова за вестник ДУМА 


"На транснационалните корпорации не са им необходими национални държави и нации с памет и духовност"


- Професор Марков, според вас българите приеха ли вече Деня на будителите като свой празник, след като досега все говорехме, че за мнозинството това е просто един почивен ден ?


- Първи ноември е официален празник само за ученици и студенти. Сега той се пада в неделя - почивен и изборен ден. Но ми се струва, че той постепенно се налага и става традиция не само за учениците, за учените, за хората на духа, защото е свързан и с Иван Рилски, който е покровител на българския народ.


- В днешно време виждаме каква простащина се лее отвсякъде и всъщност този празник събужда паметта ни и върховите моменти в нашата духовност, не се ли превръща той в ден на паметта?


- Ами, това е смисълът на традицията, която трябва да продължи. Но материалното навсякъде надделява над духовното, това не е само у нас. И това е тъжното - че това, което повече се възприема в реално време, то е по-привлекателно. Докато духовното изисква човек да мисли, дори да се съсредоточи в себе си, да чете, не само да гледа всекидневието. А трябва и да намери себе си, да намери смисъла от духовното. Това е добре не само за нацията, но и за всеки от нас.


- Но натискът, който се осъществява върху нас от години, не е ли с цел да забравим тъкмо своята памет, да забравим националната си държава?


- Това е процес, който наричам "корпорациите срещу нациите". На транснационалните корпорации не са им необходими национални държави, дори им пречат. Те искат суровини, работна сила, пазари. Понеже сега се занимавам с Първата световна война, ми идва наум, че онзи девиз е бил "Пролетарии от всички страни, обединявайте се", сега девизът е "Капиталисти от всички страни, обединявайте се". Това е нова колонизация, която иска според мен да заличи паметта на нациите. А нямат ли памет, те вече престават да имат и национална принадлежност, и чувство за общност.


- Кое е това, от което имаме нужда да се събудим?


- Трябва да се осъзнае, че това, което днес става, е един критичен исторически период. Този преход, който ни се струва безкраен, отне много на българския народ. Ние вече загубихме близо два милиона млади българи, които напуснаха България, за да живеят по-добре извън България. Умните момичета и момчета не са окрилени от възрожденски пориви, те са станали практични и само гледат всеки момент да се подредят на терминал 2 и да си хванат пътя без никакво чувство за вина. Не ги обвинявам, но все пак те са родени тук, отгледани са тук, израсли са тук, а зарязват всичко, зарязват възрастни хора, близки. Имам впечатления от млади българи в чужбина, когато пътувам извън страната, как за тях народните будители са нещо непознато. Има и други народи, които са изпратили навън своите млади хора, но те остават свързани с нацията си, с историята, с отечеството си, а не само с материалното преуспяване. У нас навсякъде се говори само за парични знаци.


- В същото време обаче виждаме, че всеки опит да се изхвърлят от учебниците Ботев, Вазов, другите ни класици, поражда в обществото много остра реакция и властта се страхува да го наложи, макар че няколко опити вече се правят за това.


- Да, има опити да се изхвърлят и да се цензурират нашите класици. Преди няколко години попречихме на Сергей Игнатов да направи такива неща, но ето че сега, както разбирам, история вече няма да се учи в ХІ и ХІІ клас. Това е пак тази тенденция - глобализацията срещу нациите. Целта е младите хора да не познават своите исторически корени. А човек без история е като дърво без корени. Има тенденция да се преподава "гражданско общество", "гражданско образование", някакви нови предмети...


- Може ли да има гражданско образование без съзнанието за собствената ти история и развитие?


- Според мен - не може. Но тези отвън, които правят експеримента с нас, никак не забравят и не заличават своята собствена история, напротив - много я тачат и си я поизмислят дори. Докато при нас целта е да се заличи събитийната история и да се замени с всекидневна история, с това, което наричат битова история. Всекидневието може да допълни събитието - ето сега е 100 години от Първата световна война, на Запад отбелязват своите пълководци, бойната слава и жертвите, разбира се, но казват - вижте холерата, вдовиците, сираците, оставете тези бойни полета, защото това на Балканите ви пречи, вие трябва да се помирявате. Забравете историята.


- Това да забравим историята не е ли свързано и с все по-откровени опити за неоосманизация на Балканите? А част от интелигенцията ни, из чиито среди винаги в миналото са произлизали будителите, сега участва в този процес на забравата.


- За жалост, Сорос през 90-те години наля може би около стотина милиона долара и тази инвазия вече има възпитаници, има кадри навсякъде - и в политика, и в култура, и в стопанството. Сега има други фондации, които целят точно това - да се лишат младите от памет и дори да знаят повече чуждата история, отколкото своята. Някои от по-младите колеги се хващат с цел финансови облаги, правят проекти и пр. Имаме по-млади учени ли, приспособленци ли да ги нарека, които участват в подобни проекти. Например в този проект, който беше миналата година, за т.нар. помашки етнос. Или пък тази прословута книга "Турците в България". И подобни неща се представят като научна литература!


- Може ли да бъде лишена от духовност и от памет за духовността една нация, ако сама отвътре не помогне за това?


- Има опасност отвътре да се предаде крепостта. За съжаление вече има цели институти, които някой поддържа отвън и които работят в тази посока. Цели институти с предимно по-млади колеги, завършили по чужбината. Един млад човек, върнал се от Франция след три години, ми каза: "Аз не съм български историк". И като го питам: "Да не си станал безродник?", той ми вика: "А, няма да се обиждаме, аз съм само историк, защото ако имам национална принадлежност, това ще ми пречи да изследвам обективно историята". Интересно, френските националисти ли го научиха на това? Вижте какви неща се правят във Франция за 100-годишнината от Първата световна война, а пък тук на нас ни казват да сме гледали санитарната част на войната. Така че, правят се експерименти с тези млади колеги. И те намират начин да се осъществят - не само материално, но и по разни конференции, публикуват дори книги в чужбина и това го представят като престиж, когато се върнат тук. И трупат точки.


- Аз обаче не виждам тези, които осъзнават целенасоченото лишаване от национална духовност, а и вътрешното ни опростачване, да реагират. Страх ли е това или нежелание да влизаш в конфликт с някой силен на деня?


- Опростачването, според мен, също е целенасочена политика. Самото опростачване кара хората да живеят ден за ден, да се интересуват само от материалното, но не и да имат някаква духовност, някакъв идеал. Такива хора по-лесно се управляват. Не става дума само за онези събратя от махалите, които робуват на някое кюфте, става дума и за други облаги. По този начин такива хора отказват и да се замислят. Нали сте чували, че който много мисли, трудно живее. Някои пък предпочитат да не говорят - колкото по-малко говориш, толкова по-малко ще грешиш. Според мен, човек преди да говори, трябва да мисли, но след като има какво да каже, трябва да го изговори. А има вече доста силна автоцензура, съобразяване с политиката и политиците.


- Ами, нали будител е точно този, който не се съобразява с властта и конюнктурата?


- Давах наскоро интервю по националното радио, когато беше атентатът в Турция, и преди мен беше посланичката ни там. Тя започна да го усуква и аз казах: Все още не съм посланик, аз съм историк и ще кажа нещата, както ги мисля. Един дипломат или държавен служител трудно биха могли да кажат това, което мислят. Докато учените трябва да казват това, което мислят, защото хората искат да ни чуят.


- Аз мисля, че човек, каквото и да работи, може да бъде будител, но трябва да е свободен по дух. Свободният по дух човек, където и да го пуснеш, той ще казва това, което мисли. Не започна ли да изчезва свободата на духа?


- Имам много колеги, които се съобразяват и се ослушват, и се оглеждат, или пък сочат към тавана, както преди 1989 г., като че ли някой наблюдава от съответното ведомство. Това всъщност не е въпрос на идеология. Просто човек наистина трябва да има свободен дух. Нашите будители в миналото са били много по-свободни и много пред своите сънародници във времето. При това, в оня вековен мрак, когато сме нямали собствена държава, а те са създавали и училища, и черкви. Само свободният и образованият човек има потребност от свобода. Има хора, които предпочитат да са в затвора, да са роби, но да ги хранят, да си получават дажбата. Това е моят тъжен извод.


- Може би будителите на нашата нация постепенно изчезват, май не сте оптимист за бъдещето й в това отношение?


- Ако говорим за възраждане на българския дух, когато обикалям отечеството, виждам, че из страната навсякъде има интелигентни и будни хора, има и умни момчета и момичета, но те за съжаление са малцинство. Другите се оправдават с трудното всекидневие, те всеки ден се борят за хляба си и нямат кога да се занимават с духовност и с нещо, което би могло да ги върне в онези възрожденски времена. Но още има будители и аз вярвам, че ще ги има и занапред. И български народ ще има.