Търсене в този блог

петък, 3 юли 2015 г.

Експертите са „за“, племената - „против“ – Ваня Григорова

 

  

 

Вредите от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции са ясни, а ползите не се виждат

Наистина ли, ако нещо е годно за ядене от американските семейства, значи е добро и за европейските?


С подобен подтекст започва всеки дебат между поддръжниците и противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Продължава с обвинения в русофилия и американофобия. И завършва с обвинения в евроскептицизъм. А евроскептикът е пещерен човек, не съзнава, че Юнкер се грижи за него по-добре от др. Тодор Живков, плющи шкембе чорба и си иска кривите краставици. Неподлежащ на интеграция елемент.

Икономическите ефекти

Сега сериозно - вероятно сте дочули за едни милиарди, които договорът ще ни донесе, малкият и средният бизнес ще просперират, а работните места и заплатите ще растат. И няма как да е иначе, щом като САЩ и ЕС ще освобождават бизнеса, нали? Никой обаче не говори за алтернативните изследвания, които сочат съвсем различни резултати. А такива не липсват. Защо Европейската комисия цитира едните и игнорира другите? Накратко разликите между двата базови модела, ползвани за изчисляване на ефектите:

Поръчаното от ЕК изследване сочи ръст на БВП с 0,48% за Европейския съюз. Уточнявам - при най-амбициозния сценарий, при премахване на огромната част от регулациите и стандартите, които се третират като пречка пред търговията. Категорично невярно е твърдението, че това е най-ниският възможен положителен ефект. По-голямо „освобождаване“ от регулации можем да постигнем само ако премахнем и правилата за движение по пътищата.

Официалното изследване използва модел на „пълната заетост“. Неговата философия е, че когато заплатите бъдат намалени достатъчно, всички ще бъдат заети. А заплатите се увеличават успоредно с производителността. И тъй като няма да има безработица, рискове от либерализацията не съществуват. Вече 25 години нашата икономика е отворена, нима някой се съмнява, че се радваме на пълна заетост? Тези допускания очевидно са неразумни, опровергани са от редица анализи и звучат по-скоро като догма, отколкото като инструмент за научни изследвания.

Обратно, базов принцип при втория модел, при който водещо е търсенето, е, че икономическата активност зависи основно от разполагаемите доходи на хората. Когато либерализацията се засилва, заетостта се свива и всяко намаление на заплатите влошава ситуацията.Относно ТПТИ този модел на търсенето прогнозира намаление на БВП с 0,5% и ръст на броя на безработните в Европа с 600 хиляди души. Напомням, че изследването, поръчано от Европейската комисия, изобщо не допуска, че може да има безработица, затова и не я изчислява. Просто допуска, че служителите от закритите сектори ще се преквалифицират без проблем и ще започнат работа в по-перспективни. Трябва много въображение, за да си представим как един работник на поточна линия става част от IT компания. Вероятно може - като чистач, например.

В светлината на тези различия остава въпросът: По-адекватни ли са моделите тип „пълна заетост“, ако те пренебрегват някои от най-проблемните икономически реалности като безработицата и неравенството?

Впрочем в последните години неравенството е основна тема на ежегодния форум в Давос. Та ако някой иска да поспори дали поляризацията на доходите е реален проблем, да намине догодина към форума в Давос и да обясни на световния икономически елит, че си губи времето с глупости.

Увеличен износ

Основната част от износа ни е към Европа, голям наш партньор е и Турция. Увеличеният експорт през последните десет години е изключително към Африка и Азия. Това са развиващи се, по-близки териториално държави, в които нашите стоки намират естествен пазар. Износът ни към САЩ е 1,4% от целия български експорт. Огромно перо при износа към САЩ са транспортните разходи и никакво споразумение няма да ги намали, освен ако не предвижда физически да сближи двата континента. Това не е обещано. Засега.

Впрочем малкият и средният бизнес и у нас, и в Европа не вярват на обещания. Според становище на австрийска бизнес асоциация ТПТИ ще има сериозни отрицателни въздействия върху гръбнака на австрийската икономика. Асоциация за зелена икономика от Германия разкритикува анализ на Европейската комисия за малкия и средния бизнес като крайно манипулативен. На този фон българският бизнес се държи самоунищожително - не търси информация, не настоява за яснота. Само няколко организации на дребния бизнес се възмущават от секретността и изразяват опасения от очаквани негативни ефекти. За сметка на това неолиберални НПО-та говорят от тяхно име и лобират за по-бързо подписване на ТПТИ.

Какво освобождаваме

Според признания на преговарящи от американска страна - ГМО продукти, пилета, третирани с хлор, и пр. забранени в Европа технологии. Впрочем още в периода на преговорите ЕС изхвърля козовете си - в края на април на европейския пазар бяха допуснати 19 ГМО продукта, 11 от които на “Монсанто”. Преговорите са блокирали и европейско законодателство, с което се ограничава ползването на вредни пестициди. Както казва Стюарт Айзенщат, съпредседател на Transatlantic Business Council - „след като нещо е годно за ядене за американските семейства, значи е добро и за европейските“.

Всеки опит за сериозни дебати бива удавен в „експертни“ пози и пренебрегва реални опасности. Лобистите на ТПТИ стигматизират опонентите като лаици, а напоследък и като хора с „племенно мислене“. Опасността България да бъде съдена в наднационален арбитраж по силата на този договор не е мираж. По данни на Министерството на финансите в момента ни съдят EVN и сметопочистващите фирми на небезизвестния Румен Гайтанански-Вълка. Последният - заради пропуснати потенциални печалби от прекратена концесия, когато доведе столицата до тежка криза с боклука. Добрата новина е, че до момента България е спечелила три подобни дела. Лошата е, че за тях сме платили 575 млн. долара. Напомням, че държавата плаща разходите в подобен тип съдилища, независимо че решението е в нейна полза.

Няма нищо лошо в търговските договори. Но те трябва, без значение дали са със САЩ, Китай или Сингапур, да защитават нашите интереси - на граждани, потребители, работници. В никакъв случай не бива да отстъпваме от високите европейски стандарти, за да намалим разходите на бизнеса. 2,3 млн. европейски граждани, които подписаха гражданската инициатива срещу ТПТИ, са сериозно племе и ще настояват гласът им да бъде чут.

 

 

Източник: вестник Труд, 03.07.2015 г.

* Ваня Григорова е председател на сдружение „Солидарна България“ и национален координатор на подписката срещу ТПТИ. В момента е съветник на президента на КТ "Подкрепа".