Търсене в този блог

петък, 3 юли 2015 г.

Отровните плодове на една "просветна" реформа – проф. Ваня Добрева

 

 

 

За вредите от бъдещия Закон за предучилищното и училищното образование

 

През изминалата седмица комисията по образование и наука в 43-то Народно събрание прие на второ четене внесения от ГЕРБ Закон за предучилищно и училищно образование. Предстои неговото обсъждане и окончателно гласуване в пленарната зала.
В основната си част този проект на закон беше обект на разглеждане още в 41-то НС. Тогава обаче неговото разглеждане продължи повече от година и в хода на дискусиите активно участваха представители на гражданското общество, родители, учители, журналисти. Коментираха се основните аспекти на предлаганата от ГЕРБ законодателна реформа, а тя, според тогавашното обществено мнение и според анализите на експертите, предлагаше крайно неприемливи за националната ни традиция и опит решения. Проектът на закон не бе приет, независимо от огромния ресурс, който в онзи момент ГЕРБ вложиха за натиск. Няколко месеца по-късно, по време на конструирането на 42-то НС, този проект на закон бе отново предложен, но отново не стана обект на обсъждане и приемане.


Сега проектът е на прага на пленарната зала. Неговото обсъждане стана форсирано и при слабо известни за обществото прения. За малко над три месеца 404-те основни нормативни текста заедно с предложенията на народни представители за второ четене набъбнаха три пъти. Това обаче не наруши планираното претупване на закона. Така един от най-важните законодателни актове, които определят как да се образоват младите поколения на България, какви знания и умения да притежават, какви ценности да усвояват - премина с необичайна експедитивност в ресорната комисия и подкрепен от управляващото мнозинство, най-вероятно ще бъде приет до края на месец юли. 
Преднамерено се налага мнение, че законът е без алтернатива, че напълно решава проблемите на образованието у нас. Жалко, че опитите на опозицията в парламента да дебатира закона и да предлага други решения не бяха чути. Независимо че предложенията на БСП посочват една друга перспектива - за действителна модернизация на българското образование.


Необяснима е липсата на позиция от страна на гражданското общество. Никой, дори и опозицията, не поставя въпроса за липсата на актуален анализ на образователната ни система: не са идентифицирани всъщност проблемните области в нашето образование. Поради тази причина е трудно да се каже какво по-конкретно в стратегическа перспектива ще решат обсъдените и приети от комисията законодателни предложения. Най-малкото следваше да бъде обстойно разгледан отчет за изпълнението на 10-годишната програма за развитие на образованието, чийто срок изтича през настоящата 2015 г. Да се посочи какво се промени в областта на образованието в резултат на драстичното орязване на финансовите средства за него през първия мандат на ГЕРБ? Както и дали световната финансова и икономическа криза не налага нов поглед върху образованието, защото е ясно доказателство, че образованието не трябва да се подчинява единствено на пазарните механизми. Не стана предмет на дискусии и друг извод на експерти от световни организации, според които когато една държава драстично намалява публичните средства за образование, когато не провежда политика на равен достъп и ограничаване на неграмотността, тя изпада в криза на хуманността и след това - в т.нар. глобална криза на образованието. При кризата на хуманността ценностите стават проблемни, човешките отношения ерозират. А глобалната криза на образованието е резултат от ширеща се неграмотност и нарушен - поради имуществени различия - равен достъп до образование. И още - не се дискутира въпросът за начините, чрез които образованието ще се предпази от идеологически противопоставяния, от опити за грубо политизиране на историческите и културните факти от ХХ век.
Проектът на Закон за предучилищно и училищно образование се базира върху

неолибералните разбирания от 90-те години

на ХХ век за образованието като вид услуга. В този план предлаганите текстове ограничават ролята на държавата в образованието, вкарат го в ситуация, зависима почти изцяло от пазарните условия. В комисията са приети текстовете за финансиране на частните училища с държавни средства и не бих се учудила, ако практиката в образованието се окаже идентична с тази в здравеопазването - учениците да "тръгват" по образователни пътеки, частично заплащани от държавата, като останалите средства се набавят от родителите.
Всъщност това е реализация на ваучерната система, при която парите следват ученика. Досегашният опит показва, че този финансов принцип съсипва образованието, исторически развило се като обществено благо и право. За депутатите от мнозинството няма никакво значение, че само 1% от българските ученици се обучава в частни училища. Именно те, парламентаристите от мнозинството, подкрепиха в Бюджет 2015 публичните средства за образование да бъдат намалени с 0.1% като дял от БВП.
Без отзвук остават резултатите от международното изследване PISA. А то сочи, че у нас

принципът на равния достъп видимо се ерозира

Поощрява се тенденция, при която имущественото състояние на семействата предопределя качеството на знанията на учениците. Ако родителите са заможни, децата овладяват повече модерни знания и придобиват повече житейски умения и опит. Ако семейството е бедно, то и знанията, и житейските умения и опит стават по-недостъпни и ограничени за детето. Този модел на социално разделение в образованието е чужд на националната ни традиция. Още с първите си стъпки през Възраждането, а и през целия ХХ в., образователната ни система се развива върху принципа на равнопоставеността - равен достъп и равен шанс.


 Когато новият закон влезе в сила, българското училище ще стане реален проводник на поляризацията в обществото - ще се обособят елитарни училища за децата на богатите (4% от обществото ни) и масови училища - за останалите! В първите училища ще бъде съсредоточен значителен материален ресурс, резултат от таксите, които родителите заплащат (обикновено 4-10 хиляди лева годишно) и държавните средства, резултат от данъците, които всички ние плащаме. Обобщено, наследниците на богатите българи ще имат много по-широк достъп до съвременните постижения в науката и културата.
На свой ред в масовото училище ще учат децата на

останалите 96% български граждани

Именно масовото училище ще бъде опитното поле за неясни реформи. Към него ще се прилага с пълна сила т.нар. ефикасност на вложените средства, с ясна тенденция към намаляване на публичния ресурс. 


Друг аспект от новия закон е свързан с въвеждането на автономия (самостоятелност) на "политиките на детската градина и училището". Зад това определение прозира намерение за окончателно изтегляне на държавата от системата на средното образование. Предложението училищата и детските градини в отделните общини да правят сами своите учебни планове и да се контролират от Обществен съвет означава, че ще се изучава онова, което е одобрил този съвет.


И още. Предвижда се образованието да бъде управлявано чрез стандарти, разработени и приети от просветния министър, т.е. от настоящата политическа власт! Стандартите ще определят съдържанието на учебната програма и на учебниците; ще конкретизират какво трябва да знаят учениците, какви умения да притежават, в какви условия да се обучават и т.н.
Например. Как да се изучава българската история в училищата - това ще дефинира стандартът по история. Как да се овладява българската литература ще е проблем на стандарта по литература. Дали децата ще имат възможност да играят, да развиват въображението си, да творят  - това ще е задача на стандарта.
По всичко личи, че е възможно стандартът да регламентира и политическата ориентация в образованието. Народни представители от Реформаторския блок вече предложиха учениците да изучават периода на комунизма - не обективно, а само като еквивалент на зверствата на фашизма. Не може политическите пристрастия да се превръщат в аргумент за политическа пропаганда и манипулация чрез съдържанието на образователния процес. Ако обаче се приеме и в закона подобна политизация на учебния процес, тогава би трябвало да отпадне и казусът за забрана на политическа дейност в училищата.

И така, стандарти, които никой не познава

до момента и които са проблематични, се оказват гръбнак на образователната реформа. Тя се оставя в ръцете на настоящата политическа власт - без възможност за изразяване на съгласие или несъгласие. 


Друг проблем е регламентирането на свободната възможност образованието на децата да се осъществява вкъщи от родителите (домашно образование), а не в училище от учителите! Това е предложение от предизборната програма на РБ, заимствано от американската и австралийска практики. Там обаче домашното образование е възможно в случаи, когато семействата са отдалечени на хиляди километри от селищата, в които има училища. Но при нас домашното образование се налага не като изключение, а като алтернативна форма на образователна подготовка. Къде са фактите, анализите и обобщенията, които гарантират, че домашното образование е приложимо в български условия? За това никой не говори. Как ще се реализира то у нас, при положение, че и в Европа не е особено популярно. На този етап е ясно едно: домашното образование, както и частното, ще ползва публични средства.    


Заредено е с опасности и друго законодателно предложение на мнозинството: в масовото училище да се интегрират деца със специални образователни потребности. Това означава да се закриват помощните и болничните училища, както и ресурсните центрове, предназначени да подпомагат образованието на тези деца. Законодателите са на път да осъществят безумство! Става въпрос за насочване към масовото училище на деца с различни форми на заболявания, които изискват специални грижи.
Как например деца с трайни увреждания ще се обучават целодневно в масовото училище, как ще покриват резултати и ще отговарят на сходни за деца без подобни проблеми критерии? Никой не казва. Кои са онези подготвени кадри, които ще реализират това законодателно решение? Ще имат ли те необходимата образователна, психологическа и здравна подготовка? Или замисълът и в този случай е държавата да се разтовари от социалните си и образователни функции и да остави родителите сами да се оправят с проблемите. Все още има време депутатите да осъзнаят вредите, които ще бъдат нанесени в дългосрочен план върху системата на образованието, върху националната ни сигурност и върху националната ни идентичност.