Търсене в този блог

вторник, 31 март 2015 г.

Левите в търсене на социалната си полезност – Светла Василева

 

 

 

СИРИЗА е знак, че неолибералната политика има алтернатива и че не числата, а животът на хората е фокус и цел на ЕС

 

Чий е Европейският съюз - на европейските народи или на политическите елити, брюкселските чиновници, банкерите, неолибералите и капиталистите? Ако целта на съюза все още е по-добрият живот на обикновените хора, тогава защо е толкова непреклонна и последователна политиката на икономии и рестрикции, водеща до загуба на работни места, трайна безработица, бедност и социално изключване? Защо говорим само с числа и единствено за приватизация на обществени услуги, дългове, бюджетни дефицити и фискални показатели? Остана ли място за човека или икономиката и числата са божествата, в чийто олтар слагаме живота на не едно поколение европейски граждани? Трябва ли да продължаваме да следваме политиките на ограничения на публичните разходи, наложени от Тройката - Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), при положение, че те доведоха до задънена улица?

Възможен ли е друг път

и нов шанс за народите на обединена Европа? Това са част от въпросите, които дебатираха участниците в международната конференция "За справедлива социална и икономическа политика", организирана в София от ПП "Българската левица" и Европейската лява партия.
Докладът на Олга Атанити (член на Централния комитет на СИРИЗА и на Управителния съвет на Европейската лява партия) бе посрещнат с особен интерес, тъй като коментира актуалната ситуация в южната ни съседка. "Гърция дълги години беше опитното зайче на европейския неолиберален план. Страната ни беше използвана, за да се покаже колко могат да са търпеливи хората и да издържат страданията в политиката на ограничения", каза Атанити. СИРИЗА, за разлика от предишните управляващи, готови на всичко, само за да седят на масата на преговорите, но не и да отстояват национален интерес, постигна пробив в няколко посоки. Първата, че в разговорите с Тройката вече се говори не за числа, а за политики и каквито и мерки да бъдат предложени, те ще бъдат приети, само ако дават шанс на социалното. Втората, че страна член на еврозоната, каквато е Гърция, е в състояние да предложи алтернатива на внушаваните като единствено възможни политики на ограничения и финансови рестрикции. И третата -

падна маската на страха

която беше налагана последователно за осъществяване на неолибералните политики и сковаваше народите, отказвайки ги да се борят за алтернативи и внушаваща, че факторът за оцеляване е строгото следване на предписанията, идващи от Тройката. За никого вече не е тайна, че в Европа предстоят промени. В каква посока ще тръгнат - към колективна социална еманципация или към възход на крайната десница, т.е. фашизъм, зависи от усилията на всички нас. Крайно десните виждат изход в изолацията на емигрантите и различните по отношение на религията, докато лявото решение се основава на възможностите на всички като група, която може да работи заедно, като едно цяло, и да постигне просперитет. Според Олга Атанити обединението на левите сили в политически аспект, независимо от различията и обстоятелствата, срещу които се изправя всяка лява формация в собствената си страна, е наложително. Нашите противници се страхуват от ефекта на доминото, ето защо, ако искаме да ги победим, трябва да се обединим. "Разликата между общество, ръководено от десни и леви политици, е следната. Първите предлагат план за оцеляване, а вторите - план за живот. Ние в Гърция поколения наред оцелявахме, сега се борим да имаме живот", каза Атанити.
Един от двигателите на европейския проект и негова водеща сила вече 25 г. е Германия. Нейният просперитет обаче е за сметка точно на страни като Гърция, заяви Уве Хикш, говорител на Марксисткия форум на Die Linke. В Германия няма много протести, а и когато има, те не са така масови както в Испания и Гърция, където на улиците излизат по 100 000 човека. Немските стигат максимум до 40 000. "Политиката на немското правителство е също толкова отговорна за разрушаването на Гърция и Испания, колкото и неолибералното управление на самите страни", каза Хикш. Ако СИРИЗА успее, това ще бъде шанс и тласък лявото да бъде последвано, както и забавяне, а защо не и спиране процеса на превръщането на ЕС в

проект на елитите

и на транснационалните корпорации, от една страна. От друга - неолибералният блок в Германия например ще бъде разтърсен. Уве Хикш коментира спора между Германия и Гърция за репарациите. "Репарациите нямат давност и немските леви партии настояват правителството да престане с политиката си на прикриване. Това, което фашистка Германия е взела - 11 млрд. от Гърция, трябва да й бъде върнато. Германия трябва да носи отговорност за това, което се е случило", каза той.
Говорителят на Марксисткия форум на Die Linke сподели с участниците в конференцията, че безработните в неговата страна са достигнали 4,5 млн. човека, а бедни и застрашени от бедност са 2,5 млн. германци. Големите компании не плащат данъци в страната и изнасят печалбите си към места, известни като данъчен рай. Държавата поощрява експорта, което я превръща във втората страна износител след Китай, но това води до деиндустриализация на цели райони и поражда сложни социални проблеми. Ако отсъстваше тази агресивна политика, немската икономика би трябвало да е в рецесия, каза Хикш. Държавата печели все повече от работниците, онези, които реално произвеждат и се трудят. Като резултат от всичко това

богатите стават по-богати

бедните - все по-бедни. Голяма част от немското общество трябва да се справя с все по-малко средства. Германското правителство подкрепя Споразумението за трансатлантическо партньорство и търговия (ТТИП), което ще смаже малкия и среден бизнес, ако бъде прието. Марксисткият форум на Die Linke смята, че немските банки не трябва да са частна собственост, а международната финансова система трябва да бъде демократизирана и достъпна за контрол от публичния сектор.
Главната задача на левите е да накарат богатите да плащат данъци на държавата, а не да изнасят парите си в чужбина, част от доходите им трябва да влиза в бюджета, за да се гарантира социалната справедливост.
"Според радикалните думи, които вписваме в документите си, ние сме радикални. Но когато се стигне до действия - не сме такива", каза Паоло Панталеони, член на международния отдел на Рифондационе Комуниста (Италия). Големият проблем на италианските комунисти е вярата им, че е възможно да се изгради добра капиталистическа система. Ние стигнахме до ситуация, в която италианците са изправени пред избор - работа или права, в резултат на което днес имаме работници, но нямаме работническа класа. От своя страна левите с течение на времето изгубиха своята социална полезност. В този аспект СИРИЗА може да бъде добър пример за следване. Те организираха 40 лаборатории за безплатни медицински услуги и показаха на дело съпричастност с проблемите на хората, които им дадоха доверието и подкрепата си. 
Педро Марсет, член на Управителния съвет на Испанската комунистическа партия, проследи краха на социалната държава и възхода на неолибералната доктрина в Европа. Според него 1973-а е годината, в която настъпва преломът, за да се стигне до днешните

социални неравенства

"Ако в Европа имаме примера на две-три партии като СИРИЗА, тя ще се промени", каза той. Онова, което е нужно, е подкрепа, международна солидарност и обединение на левите сили.
Проблемите на хората в България не са по-различни от тези в Гърция, Испания, Италия, Германия. Страната ни е най-бедната в ЕС. 49% от гражданите живеят в риск от бедност и социално изключване, което е почти два пъти над средното (25%) за съюза. Ние сме и с най-ниската минимална работна заплата. Над 2 милиона българи са без здравни осигуровки. И при нас социалните неравенства се задълбочават, транснационалните компании изнасят печалбите си, страната е деиндустриализирана, с колабирала икономика. Към всичко това се добавят и увеличаващата се неграмотност и стопяването на държавотворния народ, тема, която не се артикулира в публичното пространство. Нужни са както промени в данъчната политика, докладвани от д-р Иван Аладжов от Българската левица, така и

реиндустриализация, реаграризация

и реинтелектуализация на иновационна основа, за които говори проф. Нако Стефанов. Аспекти на лявата политика в здравеопазването (доц. д-р Боян Киров), висшето образование (проф. Александър Благоев), научното и технологично развитие (доц. Олег Йорданов), както и заплахите за трудовите права и защити, ако бъде подписано ТТИП (Ваня Григорова, сдружение "Солидарна България"), бяха сред дискутираните на форума.
Какво следва и каква ще бъде съдбата на европейския проект и на европейците, на онези редови граждани, чиито данъци и труд издържат елитите? Рано е да се каже. "Ние плуваме в морета още ненанесени на картите. Ще са необходими неизмерими колективни усилия, за да изработим стратегията на преобразуванията. Междувременно дезинтеграцията на системата върви с бързи темпове, а защитниците на йерархията и привилегиите не си губят времето и търсят решения и изходи, които биха променили всичко, без да променят всъщност нищо. Няма основания нито за оптимизъм, нито за песимизъм. Всичко остава в границите на възможното, но всичко остава неопределено", пише Имануил Уолърстейн в "След либерализма". Засега все по-осъзната е необходимостта от обединение, международна солидарност и подкрепа, за да има шанс лявото.

 

Източник: вестник “Дума”,  31 март 2015 г.