Търсене в този блог

вторник, 31 март 2015 г.

Дясната политика на ЕС се провали, нужна е промяна – Светлана Велева

 

 

 

Мерките на рестрикции да се заменят с инвестиции, справедливо разпределение на благата и осигуряване на заетост, искат левите от ЕП

 

Последната година премина под знака на протестите. Десетки хиляди граждани от различни европейски държави излязоха на улиците, за да кажат "не" на строгите ограничения и репресивна политика. Протестите като израз на нарастващо масово недоволство се превърнаха в символ на провалената неолиберална политика на ЕС.
На фона на това изострящо се недоволство и задълбочаващата се геополитическа криза нуждата от промяна и обратен завой на настоящата политика е все по-крещяща. В условията на нестабилност и несигурни перспективни, държавите от ЕС повече от всякога трябва да намерят общ език и да направят взаимни компромиси в името на оцеляването на европейското семейство.
С предложения и мерки как да стане това излязоха тези дни представители на Партията не европейските социалисти (ПЕС) на форум в Брюксел под наслов "Справедлив растеж". В конференцията взеха участие специалисти от над 20 държави, сред които - САЩ, Япония, Франция, Португалия, Испания, Норвегия, Белгия, Италия, Англия, Словакия, Люксембург.

Навлиза ли Европа в дългова криза?

До какво доведе дясната политика на стагнация и клати ли се европейският проект? Какъв е изходът и какво трябва да се промени. Това са част от въпросите, които поставиха на дневен ред социалистите. Левите се обединиха около мнението, че неолибералната политика е причина за задълбочаване на дълговата криза, а резултатите от нея са единствено нарастване на безработицата и бедността, и увеличаване на пропастта между отделните държави. Какви мерки са нужни за излизане от дълговата криза? 
Политиката на рестрикции, наложена от десните, не изведе Европа от икономическата криза. Растежът е мижав, на вратата "чука" дефлация и всичко това иска решителни политики на растеж чрез инвестиции и създаване на работни места, защото само балансирането на бюджета не е гаранция за устойчиво развитие, изтъкна лидерът на ПЕС Сергей Станишев. За да преодолеем негативите от дясната политика, е нужен завой към политика на солидарност между отделните държави, допълни той.  
Солидарността по думите му е важна, защото никоя държава няма да излезе сама от кризата. Дори най-мощната икономика - Германия, няма да има къде да изнася, ако в периферията няма ръст и потребление. Станишев изтъкна, че една от причините Америка да се справя доста по-добре е, че през целия този период, независимо от вътрешните различия, са се възприемали като едно общество и не са позволили нито един регион да изпадне поради вътрешни проблеми. По същия начин трябва да действа и Европа, за да се оздрави европейският проект. Политиката на ограничение се смята за провал дори от ЕК, затова комисията последва нашето предложение и иска да постави акцент върху инвестициите и осигуряването на работни места, категоричен е Станишев и допълва, че това е успех за членовете на ПЕС.
В този смисъл е много важно за какво и как ще се похарчат 315 млрд. евро от плана "Юнкер". "Борихме се 5 години този план да се случи. Той беше и ключово условие социалистите да подкрепят "Комисията Юнкер", заяви Станишев и изрази надежда до лятото да заработи. Едно от нещата, за които се борим, е този инвестиционен фонд да достигне не само до страните с ниска безработица и висока конкурентоспособност, но да помогне за развитието на изоставащите страни от ЦИЕ, защото в противен случай би задълбочило различията. А това не е изход от кризата, посочи Станишев.
Лорет  Онкелинкс, зам.-председател на парламентарната група на Социалистическата партия на Белгия, очерта другия приоритет на ПЕС -

 промяна на бюджетните рамки  

"Ние се борим срещу белгийската политика, която иска да копира европейската. Тя не е за инвестиции и подкрепа на работниците, тя е вманиачена да се вглежда в цифрите. Те искат да понижават заплати, социални помощи, пенсии. Последствията от тази политика видяхме, че водят до трудности за всички и до спад". По думите й не може Европа да налага ограничения на бюджета, които не водят до растеж. "Необходимо е да се махне 3-процентното ограничение на бюджетните дефицити по споразумението от Маастрихт. Трябва да създадем златни правила - инвестициите да се изключат от държавния дълг на всяка страна - това е условие за растеж", смята Онкелинкс.
Станишев допълни, че именно слепият фокус върху бюджетната дисциплина хвърли Европа в икономическа рецесия и блокира икономическата активност. Според него спазването на бюджетната дисциплина не бива да става за сметка на социалната политика и да се реже от здравеопазване и образование. Трябва да се подобри качеството на бюджетните разходи. Той е категоричен, че не е важно какъв е обемът на дълга, а дали има икономически растеж, с който да го изплащаш. Но за да има растеж, трябва да има и заетост. Това очертава и третият приоритет на левите -

стимулиране на пазара на труда

Юнкер повтори предложението на ПЕС да се инвестират 3 млрд. евро за създаване на работни места, като ние ще настояваме приоритет да бъде младежката заетост, заяви Лорет  Онкелинкс. Четири месеца след като един младеж се дипломира - да му се помогне да си намери работа или стаж. Ако до 18 месеца не е сключен договор, да му се предлага договор за интеграция, предлагат левите.
Социалният министър на Люксембург Николас Шмит посочи, че безработицата води до убиване на потенциала и пречи на растежа. Той изтъкна, че европейската икономика изостава много спрямо САЩ. Същевременно разделението между членките е много голямо и еврозоната не може да се възползва от своя потенциал. Затова основна цел трябва да бъде борбата с безработицата, но това не е приоритет на политиците в Европа и тук именно е ролята на ПЕС да постави проблема на дневен ред.
Шмит цитира изследване, според което през 2017 г. безработицата се очаква да спадне до 10%, при малко над 11,2% сега. Това е минимален спад и той не би могъл да е свързан с растеж и промяна, заключава той. На фона на това рискът от дефлация, която заплашва Европа и еврото, изправя европейската перспектива пред заплахата от нова икономическа криза, бедност и задълбочаване на неравенството. Ако навлезем в дълъг период на стагнация, перспективите са много песимистични и това налага да потърсим алтернатива. Растежът е възможен, но не бива да е на всяка цена, с превръщането на работещите в бедни работещи. Необходимо е да има справедлив растеж, т.е. макропараметрите да бъдат разпределени справедливо между държавите и неравенствата да се преодоляват, не да растат, казва Шмит.
По думите му почти всеки бъдещ растеж зависи от производителността, но тя спада. Сама по себе си тази политика не може да стимулира инвестициите - в някои държави те са спаднали с 50% отпреди кризата. Пада и потреблението, а подобрение в инвестициите няма да има, ако то не се повиши. За да има потребление, трябва да се стимулира заетостта, като за целта е необходимо да се инвестира в образование. Идеята ни е да развием у хората дигитални умения, тъй като 90% от дейностите, създаващи БВП, ще са свързани с тях. Без насърчаване на иновациите и научната дейност не може да има растеж. А те са занижени от политиката на ограничения.
Същевременно разпределението на доходите между европейците е крайно несправедливо - заплатата много малко се е увеличила и

реално средната класа изчезва

Засилва се емиграцията, а колкото по-образовани хора напускат една страна, толкова по-лоши са икономическите й резултати. Затова трябва да се съсредоточим върху производството, намаляване на социалното неравенство и разликите между държавите. Няма социална справедливост, ако растежът е на гърба на слаби държави, изтъква Пиер Московиси, комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз.
Той посочи икономическите реформи като друг важен елемент в прогресивната политика. "Не искам да имаме дълъг списък с реформи, които да налагаме на всяка държава - това задълбочава пропастта. Нужно е всяка да има свои реформи, съобразени с нейните нужди", казва Московиси. Той уточнява, че думата реформа трябва да означава прогрес, но вместо това тя стана символ на ограничаване. 25 години "реформиране" по-късно имаме огромен дълг и това е враг номер едно, смята Московиси.
Според левите е необходимо да се ограничат бонусите на банкерите, от които именно започна кризата. Социалистите отново поставиха на дневен ред идеята за данък транзакции. Откакто сме я предложили обаче, много малко се направи, посочва Московиси. С това социалистите очертаха и другия си приоритет -

по-справедливо данъчно облагане

Те подкрепят пакета от мерки, който ЕК представи на 18 март, за борба с данъчните измами. Смята се, че избягването на плащане на данъци от компаниите лишава бюджетите на страните от ЕС от милиарди евро годишно и подкопава справедливото поделяне на бремето между данъкоплатците. Идеята е да се въведе автоматичен обмен на информация между страните членки във връзка с техните данъчни становища, тъй като в момента те обменят много малко информация и то избирателно. Компаниите разчитат на липсата на сътрудничество между страните, за да прехвърлят печалби и да свеждат до минимум данъците, които плащат. Страните трябва да се споразумеят до края на 2015 г., за да влязат те в сила от 2016 г.
Следващият момент е планът за действие за корпоративното данъчно облагане, който ще бъде представен преди лятото. Той е насочен към мерки за справедливо корпоративно облагане в рамките на единния пазар, включително възстановяване на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Аз вярвам, че този закон може да бъде оръжие за масово унищожение на привилегии и данъчно хармонизиране, убеден е Московиси.
Данъчното облагане и дъмпингът на заплатите са ракът на европейския пазар на труда и ще отнеме повече време, за да го решим, смята Бернадет Сегол, генерален секретар на Европейската профсъюзна конфедерация. Той посочи, че ако искаме да повишим потреблението, трябва да увеличим заплатите, а ние правим обратното. Откакто се затягат коланите, дълговете са скочили. Всички искаме да решим дълговата криза, но с мерките за ограничения този проблем се влошава и трябва да търсим друг начин. Всеки ден се появяват все повече разлики между държавите, а не това е целта на европейския проект. Ако това не се замени с политика на растеж, ни очаква песимистична картина, предупреди председателят на групата на социалистите и демократите в ЕП Джани Питела. Той изнесе данни, че през 1980 г. 36% от световното богатство е било концентрирано в Европа. През 2050 г. то ще бъде едва само 15%. Според друга статистика през 1950 г. повече от 20% от световното население е било европейско, а през 2025 г, само 8% от хората по света ще са от Стария континент. "На този фон пред Европа има два пътя - да се примирим с този упадък и да изправим пред риска от разпадане на европейския проект, или да се адаптираме към промяната, без да отстъпваме от своите ценности. А първата и най-важната от тях е равенството", смята Питела.
Той е категоричен, че политиката на бюджетни ограничения ще бъде запомнена като най-голямата грешка от основаването на ЕС насам. Време е да се вслушаме в призивите за промяна на нашите граждани, преди да е станало късно, заключава Джани Питела.

 

Източник: вестник „Дума”,  31 март 2015 г.