Търсене в този блог

петък, 16 януари 2015 г.

Скаарбек. Българският Шиндлер - Иво Атанасов

 

 

 

 

Не е задължително да отидеш до Брюксел, за да разбереш какво е гордост, макар че помага. Но не е и достатъчно. Ако посветиш времето си само на прочутата белгийска бира в култовите заведения на "Гран плас", на типичните за местната кухня миди с пържени картофи в "Ше Леон", на шоколада и дантелата, е, и на бегъл поглед към Манекен пис, ще изпиташ удоволствие и може би възхита, но не и гордост. И ако няма кой да ти подскаже да отидеш в района Скаарбек, ще се върнеш в родината, без дори да имаш представа какво си пропуснал.

А тъкмо в тази част на Брюксел, в сърцето на Европа, се издига паметникът на един българин. Белгия е признала Тодор Ангелов-Божаната за свой национален герой. Произвела го е посмъртно в чин полковник, провъзгласила го е за герой от съпротивата, направила го е кавалер на най-високия кралски орден "Леополд с палми" и още ред отличия. А когато с този голям българин си роден в един и същи град, учил си в една и съща гимназия, кръстосвал си едни и същи улици, споделял си едни и същи политически възгледи, става ясно, че точно в столицата на Белгия ще се почувстваш истински и възможно най-пълно горд.

Боб, Симон, Гълъба - това са някои от нелегалните имена на Тодор Ангелов. А Гестапо го издирва като "Терористът Хикс". След промените у нас повечето от родните десни, включително и най-известните от тях, прибягват тъкмо към гестаповския език, за да изразят отношението си към българските участници в антифашистката съпротива. За тях партизаните не са достойна част от световния сблъсък с хитлеристката коалиция, а най-обикновени терористи. Не се впечатляват дори от факта, че нашите антифашисти са подпомагани не само от СССР, но и от Великобритания и САЩ. Навярно не са във възторг и от паметника в Скаарбек.
Като че ли само в Кюстендил знаем Тодор Ангелов като Божаната. Това прозвище липсва в спомените даже на най-близките му хора - съпругата му и дъщеря му Свобода Бъчварова. В родния му град по стар местен обичай обръщението към него е с името на майка му, известната със силния си дух баба Божана. По-точно - БОжана, с ударение на първата сричка, както съм чувал да произнасят името й хора, общували с нея.

Животът на Тодор Ангелов е пълен с толкова изпитания, че плаче за сериал с много епизоди. През 1923 г. участва в Септемврийското въстание в Горноджумайския район. След разгрома му емигрира в Австрия. По случай сватбата на цар Борис III през 1930 г. жените-емигрантки получават право да се завърнат и така съпругата и дъщеря му се прибират в родината. За него обаче път обратно няма, тук го чака вече издадена смъртна присъда. Прехвърля се в Париж, после в Белгия, наема квартира в квартала, където сега е паметникът му. През 1936 г. заминава като интербригадист в Испания в батальона "Георги Димитров". И той, както Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел, се сражава на страната на републиканците срещу метежниците на Франко. В боевете при Мадрид е ранен, а след ликвидирането на Испанската република преминава през нечовешките условия на няколко лагера във Франция.

На 27 май 1940 г. Белгия капитулира пред Вермахта. В този ден се ражда белгийската антифашистка съпротива, може би единствена в Западна Европа с всенародно участие. Божаната, вече член на Централния комитет на местната компартия, е в главния щаб на съпротивата, ръководейки нейния подвижен корпус. Взривява влакова композиция с военна техника, транспортирана за противодействие на британския десант в Диеп. Организира десетки саботажи срещу комуникации, складове и фабрични обекти, впрегнати в германската военна машина. Най-значимата му заслуга е унищожаването в Брюксел на списъците с хиляди евреи, набелязани за изпращане в лагерите на смъртта. След предателство е хвърлен в крепостта Бреендонк и подлаган на жестоки мъчения цели десет месеца. Разстрелян е на 30 ноември 1943 г. Знаменателно е, че същата година друг велик кюстендилец, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев, е водеща фигура в спасяването пък на по-голямата част от българските евреи.

На 11 юли 1991 г. седесарите в Кюстендил метнаха стоманено въже върху паметника на Божаната. Насъбра се народ, избухна скандал и демонтажът бе спрян. Следващата година сините отново се захванаха да бутат. Наложи се с шефа на БСП Валентин Вълов и общинския съветник Динчо Желязков да отидем при посланика на Кралство Белгия в София. С неговото съдействие паметникът бе спасен от поругаване. През 2007 г. двама белгийски автори издадоха в Брюксел книгата "Otages de la terreur nazie" ("Заложници на  нацисткия терор"). Тогавашният български посланик Христо Георгиев е написал в предговора: "Може би скоро ще се появи някой нов Спилбърг, който, също като автора на "Списъкът на Шиндлер", ще направи "Списъкът на Ангелов".

А може би - на Ангелов и Пешев. На двамата кюстендилци, правили световна история.

 

 

Източник: www.ivoatanasov.info