Въпросът е – дали да бъде промяна на политиката, или на ръководството. Или и на двете.
У всекиго от нас има много отговори. Сигурен съм, че всичките са ни необходими. В същото време още от самото начало трябва да кажем, че думата промяна е тежка и трудноизпълнима дума, и да добавим – на нас ни е необходима промяна умна, промяна радикална, промяна с бъдеще, промяна на партията и на обществото.
Улицата към тази дума е сложна, няма нищо общо с жълтите павета и минава през препятствието или окрилението да видиш истината, ако можеш, разбира се...
Един много по-умен от нас е казал: „Да казваш истината в политиката е резултат на сила.“
Ние, левите социалисти в София, не вярваме, че кризата на капитализма е като природен катаклизъм и че трябва да чакаме, докато се разсее вулканичният облак, за да полетим отново нагоре. Не вярваме, защото знаем, че след нея богатите ще станат по-богати, а бедните – още по-бедни. Затова ще кажем като левите по цял свят на онези, които ни вкараха в кризата – ние няма да платим сметката. Сметката ще я платите вие. Затова искаме промяна – в партията и в обществото. Но това са емоционални напъни. Истината казва – ще я платим, за съжаление. И я плащаме всеки ден. Но просто утре не искаме да има такава сметка и ние да я плащаме.
Съзнавам, че нашата радикална позиция ще раздразни много хора по върховете на партийното ръководството и държавата. Но ние, левите социалисти, повече не можем и не трябва да мълчим. Иначе ще се превърнем в част от статуквото и разпада. Затова, ако Националният съвет на БСП, Изпълнителното бюро и председателят търсят съмишленици да променят партията – ние сме насреща, но ако не преодолеят агонията на застоя, ще срещнат нашата решителна критика. БСП не може повече да се изживява като пенсионер, който живее само със спомени. Нашата сто и двадесет годишна партия трябва да бъде, по завета на Дядото – съвременник на бъдещето.
Впрочем моят приятел Богомил Райнов, който ненавиждаше слепите партийни послушници, в подобна политическа ситуация беше казал: „Има нещо обидно в задължението да смяташ за съмишленик всеки глупак, само на това основание, че членуваш с него в една и съща партия.“ Това се отнася и до глупаците, които се изживяват като лидери.
Изминаха десет месеца от последните парламентарни избори, почти толкова от управлението на ГЕРБ и половин година от конгреса на партията. Страната се намира в разгара на тежка икономическа криза. Политическите, социалните и икономическите проблеми се изострят, предстоят след по-малко от година и половина нови президентски и местни избори, виси въпросът за възможността от предсрочни парламентарни избори. Всичко това налага настоящия дебат на представителите на левите в БСП в София. Какво става със страната и с нашето общество, как реагира партията, изпълнява ли градското партийно ръководство ролята си на ръководство на софийските социалисти като най-голяма партийна организация в страната?
Ние, левите социалисти, не можем да не вземем отношение към управлението на ГЕРБ. И преди всичко към работата на правителството за извеждане на България от икономическата криза. Вече втора година страната е обхваната от световната криза. Депресията продължава, икономиката няма растеж, брутният вътрешен продукт спада с 5% годишно, цели отрасли – строителството, промишлеността, търговията, западат, стотици фирми фалират, чуждестранните инвестиции намаляха близо 20 пъти, безработицата нарасна според профсъюзите до 15%, в България се завърнаха хиляди емигранти, подгонени от кризата в Европа, бедността превзема страната и тя се връща с години назад. Българинът е уплашен, живее вече много зле и не вижда никаква перспектива. Да убиеш мечтите на народа е едно от най-големите престъпления. И срещу това правителството предлага мерки, които дори според десницата са неадекватни. Впрочем вече е ясно, че подкрепата, която провалените десни лидери дават на ГЕРБ, се превръща в основа за тяхното завръщане на политическата сцена, и то доста успешно. Що се отнася до кризата, предложиха се някакви мерки и нито една не само че не е проработила, а дори не е въведена в действие. Те са приети от обществен съвет, чиито решения нямат законов характер, и едва ли до края на юни ще бъдат реализирани. Правителството очевидно няма нужния капацитет да управлява. То се държи неадекватно, сутрин министър-председателят каже едно, по залез друго, обявява, че България няма да кандидатства за еврозоната, министърът на финансите мънка обратното. Впрочем вече стана безпощадно ясно, че г-н Дянков няма качества за български министър. Отстранява се един неподходящ министър на здравеопазването заради провала на здравната реформа и обществения бунт против нея и се предлага друг, когото Бойко Борисов срещнал на един разклон или наклон (второто е по-вероятно) и поговорили половин час. Вечно увереният министър-председател не е уверен, че пожелателните мерки ще оправят положението, и заявява, че ако те не сработят, ще се вдигне ДДС, т.е. в страната ще дойде лавинообразно още по-голяма скъпотия. Общините се задъхват, и то докато събират поне данъци, ами през юни, юли... Нищо съществено не се прави да се стабилизира българският бизнес, да се даде простор на големи инфраструктурни проекти, да се създадат условия за раздвижване на икономиката, а всичко се свежда до запълване на дупките в бюджета чрез икономии, които ще свият още повече потреблението и производството, ще предизвикат нови съкращения и усилване на кризата. Такова некомпетентно правителство България не е имала досега в годините на прехода. Главната антикризисна мярка според министър-председателя са арестите, борбата против корупцията, спирането на изтичането на средства чрез корупционни схеми. И втората антикризисна мярка е да се хвърля цялата вина върху предишното правителство и главно върху БСП. Тяхната рецесия се прeвръща в репресия. Да, необходими са решителни мерки срещу корупцията и престъпността, но не може да не ни безпокои цялата тази показност и арестите, преди да са събрани нужните доказателства, както и бавенето на следствието и на решенията на съда. Има арестувани над 150 българи, обявени за престъпници, и е под въпрос дали прокуратурата и съдът ще се справят за една-две години с тези казуси, или всичко ще потъне в съдебната администрация, която също е обявена за корумпирана и неефикасна. Очевадна е политическата тенденция в цялата тази акция на полицията. Отклонява се вниманието от необходимостта от сериозни икономически мерки за излизане от кризата, подготвят се условия да се вкарат в затвора бъдещи кандидати на БСП за кметове (такъв е случаят с Гуцанов във Варна, който не е подписал нито една сделка). Простичко, та чак елементарно. В този смисъл е „откритието“, че полицията ще може да извади страната от кризата, „полицаят като реформатор“. Няма да бъда ироничен и да се връщам към историята... Това не означава, че не подкрепяме принципно борбата против корупцията и престъпността, особено акциите против „наглите“, против крадците на ДДС.
Опиянението от култа към Бойко Борисов и ГЕРБ, които се наложиха на фона на реални слабости в управлението на тройната коалиция, вече преминава. Рейтингите на Бойко Борисов и на ГЕРБ спадат. Все още има парламентарно спокойствие, но на хоризонта се очертава предсрочна парламентарна криза.
Тази възможност засега не е благоприятна за БСП, защото все още ГЕРБ и Бойко Борисов се ползват със сериозна подкрепа, а техният спад не се превръща в съответен подем за БСП.
Това поставя основния за нас въпрос – в добра кондиция ли е БСП, за да действа като силна опозиция, възстановява ли се БСП от погрома на последните парламентарни избори, противопоставя ли се ефикасно на правителствената безпомощност, подготвя ли връщането си на власт в следващите парламентарни избори?
Последният конгрес на партията направи някои точни и критични политически преценки, кадрови промени, посочи някои слабости на партийното ръководство.
Някои от постановките на левицата в БСП бяха приети в документите на конгреса. Породи се надежда за промяна, но времето бързо върви и надеждата вече е само наполовина. Да, председателят на партията поиска една година. Истината настоява да заявим, че промяната започна... и забуксува и в центъра, и особено по места. Не се провежда необходимата промяна в политическата линия, в кадровата политика и в реалните действия на партията. Серията от така наречените изнесени заседания на партийното ръководство има слаб и неадекватен на нуждите от промени ефект. Събират се едни и същи хора, като на някои места предварително от тези срещи се изключват носителите на нова критична визия, хората с неудобните въпроси, не се въвлича партийната маса от основните организации в дискусията на тема защо загубихме изборите, какво трябва да направим в нашата община, за да си върнем доверието на избирателите, какво трябва да промени ръководството, за да се подготви за връщането на партията на власт, какви хора трябва да ръководят нашата общинска организация. Ръководството на партията все още не се е освободило от политиката на социаллиберализма, не застава изцяло на ясни социални леви позиции, опира се на кадрите, които загубиха изборите и в центъра, и по места. Не е ли ясно, че в парламентарната група има хора, които са загубили общественото доверие, и че техните слова, с които само хвалят и разкрасяват своята предишна политика, нямат никакъв резултат. Вярно е, че правителството имаше и сериозни успехи, функционирайки при добра международна и вътрешна икономическа конюнктура, но аргументите от миналото не са достатъчни за битките в настоящето и в бъдещето. Не се открива път за нови имена на некорумпирани хора, не се разкриват нови политически хоризонти пред партията и пред обществото. Сега кризата е в разгара си, но БСП не излиза с широка антикризисна програма, която обществото да одобри. Реформата на ГЕРБ в здравеопазването се провали, но БСП не предлага цялостно виждане за такава реформа. Върху БСП се стоварват обвинения и главно Станишев разпалено ги отхвърля, но това не е достатъчно. Не всякога предишните ръководители са най-подходящите лица за защита на предишната политика. Важно е какво се говори, но понякога е по-важно и кой го казва.
Партията не поставя въпроса, че партийният и общественият деец и бизнесменът са различни фигури, че единият служи на партията и обществото, а другият има за основна задача печалбата си. Ако е с леви убеждения, и той може да членува в партията, да съдейства и да й помага финансово, но не бива да диктува, да откупува политиката й. Смесването на понятията доведе до това някои партийни организации да са изцяло под контрола на едри бизнесмени, а партийни дейци да използват партията и местата, които заемат в нея, за личен или семеен бизнес и обогатяване както на министерско, така и на общинско и на кметско равнище. И понеже в България всичко се знае, това отблъсква от партията членовете и симпатизантите й. В партийните ръководства не бива да има хора, които са взаимнозависими от бизнес интереси. Как си представяте, че един председател на общинско ръководство или член на някакво ръководство ще може да заеме самостоятелна или критична позиция спрямо своя висшестоящ партиен ръководител и бизнеспартньор, от когото получава пари и от когото е зависим?
Партията не си е изяснила позитивите и негативите от тройната коалиция, тя не е дала отговор на въпроса – сега за какво се бори: да върне на власт тройната коалиция или чрез адекватна политика да привлече към себе си тези милион и половина избиратели, които години наред гласуваха за нея, а сега не искат и да чуят за БСП и нейните лидери. Не ни обичат вече, не обичат и нашите ръководители... Тези изводи важат с пълна сила и за градската партийна организация. В София се губят избори за кмет и общински съветници, парламентарни избори, но ръководството всеки път намира начини да обяви нова победа с 1000 или повече гласа спрямо предишните избори, с един-два процента повече от средния процент за страната и не знам какви още други бройки. А истината е, че през последните двадесет години БСП губи всички избори в София, а последните избори ги изгуби изключително тежко, но ръководството на градската партийна организация си седи спокойно и непоклатимо.
Ние, левите социалисти, искаме да се промени партията, да бъдем чути, да се влезе в диалог по тези тежки проблеми, да влияем върху партийната политика. За нас е необяснимо как др. Овчаров си дава оставката, а след това я оттегля с аргумента, че не иска с нея да прикрива липсата на промени в националното ръководство на партията. Ако милее за бъдещето на партията, той трябва да ориентира градската организация към промени и те трябва да започнат от София и да се разпространят там, където е нужно. Градската партийна организация се топи. Формално тя е намаляла с няколко хиляди членове, но основното е, че губи влияние сред широката маса избиратели. Хората не гласуват за нас, защото се издигат неподходящи кандидати не само за кметове, но често и за съветници. Издигането на кандидатурите не става на конкурентна основа и не тръгва от основните организации на партията. Виждаме как е във Франция: всички избори – и за партийни лидери, и за кметове, и за съветници, и за депутати, и за президент, всичко тръгва отдолу нагоре с програми. Така е и в САЩ, и в Евросъюза... При нас изборите са пародия. Станишев си дава оставката и след два часа отново го избират за председател, в градското ръководство си дават оставка и след това я оттеглят. Има случаи на опорочени избори, едни хора на едни избори не минават, а след това същите хора ги предлагат отново и те биват избирани. На избори на конгреси и на общински конференции се раздават списъци за кого да се гласува и т.н. Как искате хората да приемат партията за демократична и лява, като в нейната вътрешнопартийна практика се допускат недемократични и неморални прийоми?
Броени месеци ни делят от една предизвестена загуба. Изразявам се така категорично, защото съвсем не е необходимо да си Нострадамус или Ванга, за да предскажеш поредния унизителен провал на предстоящите кметски избори в София. Двадесетгодишната летаргия на софийската БСП е толкова непробудима, че вече не става дума поредната Цецка да седне на кметския стол и за ефимерната надежда за една все пак достойна загуба на нашия кандидат. Съществува съвсем реалната опасност срещу поредния неизбираем кандидат на Овчаров Борисов да изправи каракачанската си овчарка и да спечели изборите.
Възможно ли е БСП в София да смени курса, да се измъкне от гетото?
Възможно е, разбира се – само че за това трябва да се опрем на стогодишната си общинска традиция, като я съчетаем с политическата практика на европейската левица в двадесет и първия век.
Да припомня: още през 1891 г. Дядото и първоапостолите на социализма изписаха на знамето си:
– справедливи общински данъци;
– прозрачност и публичност на общинските имущества;
– безплатно медицинско обслужване, болници, аптеки, медицински персонал;
– безплатно качествено образование за всички;
– специални грижи за децата и за възрастните хора;
– развитие на комуникациите и на пътната мрежа;
– строга отчетност и публичност на общинските разходи.
През 1910 г. се предлага:
– прогресивно-подоходна система на облагане с данъци и с такси;
– освобождаване на най-бедните от данъци за сметка на по-заможните
слоеве на населението;
– ревизия на миналите общински съвети и връщане на заграбените имоти;
– събиране на стари дългове и на неизплатени данъци от некоректни
платци;
– помощи за инвалиди, сираци и вдовици.
Така сме създали десетки комуни в цяла България. И сме имали общинари като Димитър Благоев, Георги Кирков, Васил Коларов и Георги Димитров.
Да погледнем отново към днешния ден на Европа и на България. Прочетете общинската програма на Френската социалистическа партия – все едно, че Мартин Обри и Бенуа Амон са преписали програмата на Дядото. Една програма, с която спечелиха местните избори и се хвърлиха в битката за Елисейския дворец.
Следователно време е да се поучим от европейските леви, като предпочетем собствената си история.
Ако не наложим дискусия в основните партийни организации – а лявото крило прави това от Благоевград до Видин, от Добрич до Бургас, в десетките ни клубове, това е задачата ни днес в София, – ако не наложим дискусия в общинските съвети за състоянието на партията в София, на предстоящите избори ни чакат нови провали, не е чудно партията в страната да падне до трета сила...
Ние не смятаме, че напускането на партията или създаването на нови партии на мястото на БСП е решение на въпроса. БСП трябва да стане новият ляв проект и други не са нужни, даже са вредни. Но този проект да се изпълни с ляво съдържание, адекватно на нашето време.
Какво трябва да се направи, за да се тръгне към решително обновление на партията, за да може тя да си върне доверието на своите членове и симпатизанти. Ако партията беше приела нашето предложение за извънреден конгрес непосредствено след изборите, днес тя щеше да е в по-добро състояние. Необходимо е промените в националното партийно ръководство да продължат, както и да бъдат направени промени в редица областни и общински организации.
Промени политически и организационни – от горе до долу и от долу до горе. Но винаги ли това, което е необходимо, е възможно?!
Възможно е, ако имаме енергия и воля. А имаме ли енергия и воля за нова социална политика, имаме ли убеждението да заявим, че ние сме защитниците на бедните, на социално слабите, на онеправданите, на хората на наемния труд, имаме ли енергия и воля за сериозна промяна на кадрите, имаме ли енергия и воля за промяна на работата с лекарите и медицинските работници, с учителите и научните кадри, с работниците и инженерно-техническите специалисти, с художественотворческата интелигенция, с която непонятно защо връзките са свити и ограничени? Трябва решително да се спре противопоставянето на различните поколения, трябва да се даде нова оценка на социаллиберализма като затворен път за партията, на някои възлови моменти и фигури от 120-годишната история на партията, да се изведе за дълбочена оценка на краха на социализма от съветски тип и на двадесетгодишния преход, на новите геополитически реалности и съюзи на България – реалности, в които тя трябва да търси и да намира своя национален интерес. Партията следва да изработи свои приоритети за усвояване на еврофондовете, за развитие на енергетиката, за развитие на селското стопанство и на кооперацията, която сега е чужда идея за нас, свои виждания за екологията и възобновяемите енергии. Само с нови идеи и перспективи пред страната ние можем да увлечем масите към целта, посочена от БСП – модернизация на България.
Какво представлява днес нашата улица? Била ли е красива? Да, била е. Виждат се мощни, красиви дървета покрай тротоара. Но има локви, дупки, липсва осова линия, бордюрите са разкривени. Като стъпиш на някоя плочка, възможно е да се опръскаш. Пък и времето е мрачно. Вали. Гледах преди време една машина за ремонт на улици. Широка 16 метра. Скъпа. С компютър. Изкопава всичко по пътя си – пръст, павета, малки камъни, асфалт. И смила този материал. Да, знам, че е жестоко. Механикът добавя някаква течност. Тази течност според мен се състои от воля за промяна, от новаторство, от енергия, от себераздаване. От осъзнаването, че ще бъдеш смлян. Тогава проектът не е проект, а съдба. Накрая от машината излизаше нова улица. А дали над нея ще изгрее слънце, е друг въпрос и за други хора.
* * *
От списание „Понеделник”, бр. 5/6 – 2010 г.
Николай Петев – литературен критик и публицист. Автор е на книгите „Тук, във времето“ (1982), „Поезия и позиция“ (1985), „Фарът и неговият пазач“ (1989), „Зад завесата на политическия театър“ (1997) и „Фарът, пазачът и вятърът“ (2006). Председател е на Съюза на българските писатели и на Управителния съвет на Агенция София прес.
