Свързани публикации :
НА КЛАСАТА ОТДАДОХ СВОИТЕ ДНИ
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_10.html
Творецът и гражданинът Крум Кюлявков
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_11.html
Крум Кюлявков – стихотворения
https://probuzhdane.wordpress.com/2022/12/15/krum-kyulyavkov-stikhotvoreniya/
Крум Кюлявков – карикатури
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_12.html
Въведение
Крум Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в град Кюстендил. Още от ранните му години недоимъкът е постоянен спътник в живота на цялото семейство. Тези условия и прогресивните среди на крайните квартали в София насочват вниманието на бъдещия творец, още като дете и ученик, към противоречията и борбите в живота. През 1912 г. той се записва в Художественото индустриално училище. През време на следването му там, негов най-добър приятел и съмишленик е Христо Ясенов, който завършва същото училище една година преди него. През 1919 г. Кюлявков завършва с две награди Художественото училище и заедно с Христо Ясенов започва да редактира и да издава първото по рода си у нас хумористично списание „Червен смях", което излиза като орган на Комунистическата партия и става едно от най-популярните и любими пролетарски списания. Постоянен негов сътрудник е и Христо Смирненски. Това списание, както е известно, събира около себе си много прогресивни хора на изкуството — Александър Жендов, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Димитър Осинин, Тома Измирлиев, Христо Лозев, Емануил Ракаров и други.
През 1919 г. Кюлявков влиза в редовете на Комунистическата партия.
През есента на 1924 г. по решение на Централния комитет на партията започва да излиза сп. „Звънар". Крум Кюлявков е негов постоянен, действителен, но скрит и нелегален редактор. Един след друг формалните редактори биват арестувани, но списанието продължава да излиза. Обща е оценката, че това партийно списание изиграва голяма роля за повдигане на политическия дух у народните маси.
През 1925—1926 г. Кюлявков се укрива, за да избегне яростта и преследването на властта. Поради политически причини той бива принуден да емигрира във Виена, където работи усилено. Там рисува и организира откриването на изложба от около 130 картини, разкриващи белия терор в България — от тях около 85 са негови творби. С тази изложба се е целяло да се предизвика общественото мнение в Европа на страната на справедливата борба на нашия народ. Изложбата е била пренесена в Берлин, а после в Щутгарт, където картините са били унищожени от реакционно настроени среди.
По-късно Кюлявков заминава за Съветския съюз. Там той се занимава с най-разнообразна организационна и творческа дейност. През 1928 г. е сценарист в управлението на Совкино - Москва, а през 1930—1932 г. редактира в Украйна детското списание „Бъди готов"/излиза на български език /, става ръководител на художествения отдел на органа на ЦК на Комунистическата партия на болшевиките в Украйна сп. „Комунист" и художник-карикатурист във в. „Харковски пролетарий" През 1932 г. отново се връща в Москва, а през 1934 г. отива в Крим. В гр. Ялта работи като художествен ръководител на ялтенските художници, а после — като директор на открития по негова инициатива Институт за художествена самодейност.
През 1940 г. заедно с други българи Крум Кюлявков се завръща в България между другото и с поръчение от Георги Димитров и Васил Коларов да обедини българските прогресивни писатели. Веднага след пристигането си той започва огромна партийна и културна работа, която поради международната обстановка се разгръща в най-различни форми. През 1941 г. се включва на нелегална работа в апарата на ЦК като ръководител на техническото бюро, поддържайки лични връзки с Цола Драгойчева, Владо Тричков, Петър Богданов, Димитър Ганев и други, а по-късно работи като ръководител на интелектуалния сектор, в който сполучи да обедини всички прогресивни писатели. Редактор е и на нелегалното списание „Патриот" – боен орган на пролетарските писатели в България. Кюлявков е организатор на създаденото в ръководството на партията Информационно бюро с помощници Лозан Стрелков и Андрей Гуляшки, а по-късно Стойне Кръстев и Орлин Василев. Сътрудничи също и на нелегалния орган на партията в. „Работническо дело“.
След Девети септември Кюлявков започва нова, съзидателна, често пъти непосилна за здравето му работа. Покрай всички свои партийни и служебни задължения той работи като художник и писател. Сега, при новите условия, преобладава литературната му дейност — става редактор на в. „Работническо дело", по-късно става редактор на сп. „Изкуство" и „Щурмовак" ; избран е за депутат в Първото велико народно събрание, работи като културен съветник в Българското посолство в Прага, а от 1950 до 1953 г. е ректор на Художествената академия в София.
В продължение на цялата си дългогодишна, обществена, културна и творческа дейност като писател и художник, той винаги е предан син и войник на партията, на която със синовна обич отдава всичките си мисли и сили до последните минути на живота си — 18 декември 1955 година.
* * *
Литературната дейност на Крум Кюлявков, която в началото се развива успоредно с работата му като художник, през последните десетина години засенчва художника-карикатурист. През това време той се отдава повече на литературата и става популярен със своите вдъхновени стихове, разкази, комедии, пиеси, драми и други. Тези литературни произведения както някога карикатурите му, са пълни с остър сарказъм или язвителна ирония, с пламенни чувства и бодър оптимизъм.
Кюлявков се отдава и на публицистична дейност. В своите статии той разяснява проблемите на социалистическия реализъм, говори за големите успехи на съветското изкуство и на съветската литература, вдъхновява много художници за нови творчески успехи.
За тази широка обществена, литературна и художествена творческа дейност е писано в около шестдесет обширни статии и рецензии. В тях е дадена висока оценка на творческото му дело от такива известни автори като Тодор Павлов, Людмил Стоянов, Георги Караславов, Димитър Борисов Митов, Христо Радевски, Емил Коралов, Пенчо Пенев и други.
Кюлявков остави около петстотин карикатури, плакати и рисунки, около двеста и петдесет хумористични и бойки — стихове, разкази, фейлетони, пътеписи, драми, пиеси, комедии и много литературни и критически статии. От тях около четиридесет са посветени на изобразителното изкуство. Написа и около тридесет книги, от които шестнадесет след Девети септември.
Дейността на Крум Кюлявков като карикатурист е разнообразна, богата по творческа изява, въздействие и значение. Той публикува около петстотин карикатури, плакати и рисунки. В тях отразява живота на работническата класа, борбата срещу настъпващия фашизъм, срещу режима, политиката и корупцията на българската буржоазия, осмива враговете на народа. Неговият смях е ободряващ и насочващ. Неговите карикатури не само разкриват отрицателното, а го порицават от класови позиции. В това отношение те изиграват в ония години голяма възпитаваща роля. Кюлявков винаги изтъкваше, че мисълта, колкото и да е остра и внушителна, не може да оказва онова непосредствено въздействие върху отделния гражданин, каквото оказва политическата карикатура или политическия плакат, концентрирали в един образ остротата на даден политически момент. Не случайно Тодор Павлов нарича Кюлявков пионер и основоположник на партийната карикатура и на партийния плакат. Карикатурното творчество на Кюлявков беше едно ново оръжие на Комунистическата партия. С него се разшириха, както той казваше, границите на нейните възможности за агитация и пропаганда. Като карикатурист Кюлявков започва да сътрудничи през 1918 г. в „Смях", „Българан" и други вестници и списания. Основната му творческа карикатурна дейност обаче започва в „Червен смях", 1919 г.
Карикатурите му в „Червен смях" и „Звънар" бяха станали действено оръжие на Партията. Своите работи той печаташе с около деветдесет псевдонима. Така у полицията и читателите оставаше впечатление, че списанието има голям брой сътрудници. Имаше броеве на „Звънар", които почти изцяло бяха изпълнени с материал на Кюлявков под най-различни имена.
Повечето от публикуваните тогава карикатури, освен карикатурите на челните страници, са с плакатен характер. Те почти винаги са цветни и ефектни със своето колоритно решение — с преобладаващи червени тонове, с формат около 20 на 30 см. Хората от крайните квартали ги изрязваха и с тях си украсяваха домовете си. Така се появи и първият плакат на Христо Лозев — „Червената метла", който беше много разпространен и често пъти пресъздаван. Така се появи и първият цветен партиен календар на Емануил Ракаров, който Крум Кюлявков много ценеше.
Темите в карикатурите на Кюлявков са много разнообразни, но винаги дълбоко съвременни. Сюжетите си той черпи от съвременните му политически и икономически проблеми, от порочността на продажната буржоазия. Разобличавайки недъзите на буржоазията от класово партийни позиции той повдигаше борческата енергия и вярата у пролетарските маси. Сред работническите среди бяха популярни карикатурите, в които той рисува как работници приковават на позорния стълб капиталистическото чудовище, спокойната и уверена в своето достойнство и сила фигура на червеноармеец разкъсва веригите на окована Русия, рисува бягството на старата вещица - буржоазията, дава образа на безглавата буржоазия, която търси главата си, на барон Врангел, който проси милостиня и други.
Карикатурите на Кюлявков трябва да се разглеждат в зависимост от времето и условията, при които той ги създаваше. Няма събитие от съществен характер за работническата класа и народа, на което той да не е посветил своя карикатурна творба.
Една от карикатурите му, публикувана в „Червен смях", е посветена на Седми декември, 1919 г. Карикатурата е заглавна, цветна, с плакатен характер. През това време под влиянието на успешните революционни борби на руските работници и селяни се създават съветските републики — Баварската и Унгарската. Като отклик на тези събития у нас се разгръщат бурни демонстрации, засилва се революционното движение. Подготвя се голямата транспортна политическа стачка. Но правителството на Стамболийски не действа в съюз с комунистите. Съпостави ли се карикатурата с историческите събития веднага се добива впечатление за политическата достоверност при тълкуването на събитието, предадено с най-лаконични изразни средства.
„Кошмарни привидения" е посветена на събитията в Унгария. В нея е представен Хорти как го избива пот от дяволския облак, който буреносно се носи над него.
Оптимизъм лъха от работата му „И за винаги ще бъде смазано злото на земята" В нея е представен работник, който замахва с чук по змията - злото. В друга карикатура са показани пророчески събитията, чиято картина Гео Милев нарисува в безсмъртната си поема „Септември". Кюлявков рисува в карикатурите си работникът като истински победител.
С лаконични средства е направена сполучлива характеристика на Т. Теодоров първият фашист. Героят-шеф на народняците е нарисуван с махзар в ръка, с фес на главата и нож на пояса. Не са забравени и Джон Бул — докато той решава съдбата на Цариград и Балканите, индусът решава неговата, като му слага огнени факли под повдигнатия стол; изобразен е и Мусолини, който седейки в своята несигурна лодка, се оплаква: „Дявол да ги вземе тия червени вълни — ще ми обърнат лодката…“
Със същата сила продължава карикатурното творчество на Кюлявков и в сп. „Звънар". Неговият поглед е проницателен, сатиричното перо — силно изострено преобладаващият тон е червения. Той откликва на всички събития от това време. С находчивост и духовитост дава ясна картина на политическия момент в страната като изразява своето партийно отношение към всички събития. От това време са карикатурите „След олимпиадата", „Парламентарен концерт", „Проект за гражданско облекло през 1925 година". Голяма част от карикатурите в сп. „Звънар" са на голям формат, цветни, на челните страници. Много от тях имат плакатен характер. Наред с тях Кюлявков публикува и други, по-малки карикатури, правени графично — с перо и туш. Те също са на остра политическа тема.
Съществен дял в карикатурното творчество на Крум Кюлявков заемат работите му правени в Страната на Съветите, особено карикатурите, печатани в сп. „Комунист", излизащо в Харков. В тези карикатури той бичува безмилостно отрицателните прояви на кулаците, обръща зоркото си око към тъмните сделки на реакцията, следи и отразява международните събития. Това са годините 1930—1931 и 1937— 1938.
От този период са карикатурите „Гласуването на полския бюджет" „Каквото Гарван и да пише — на мърша мирише", „Борбата за тлъстото кокалче“ и други.
Когато се говори за издържаните идейно-политически карикатури на Крум Кюлявков справедливо ще бъде да се даде положителна оценка и на професионалното майсторство на техния автор. Тази оценка става по-убедителна, когато при разглеждане на цялото му карикатурно творчество се вземат под внимание тогавашните достижения на нашето изобразително изкуство и липсата на наши традиции в областта на карикатурата. Творчеството на Крум Кюлявков отговаря на своето предназначение и представлява принос в нашата културна съкровищница.
Автор: Димитър Лозенски
Издателство: „Български художник“, 1966 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Карикатурите, част от това издание, са публикувани както следва:
(Карикатурата пресъздава атмосферата от заведения, в които Кюлявков като малък е продавал цветя и изпълнявал гимнастически упражнения, за да помогне за изхранване на семейството си)
Свързани публикации :
НА КЛАСАТА ОТДАДОХ СВОИТЕ ДНИ
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_10.html
Творецът и гражданинът Крум Кюлявков
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_11.html
Крум Павлов Кюлявков - живот в снимки
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_14.html
Крум Кюлявков – стихотворения
https://probuzhdane.wordpress.com/2022/12/15/krum-kyulyavkov-stikhotvoreniya/
Крум Кюлявков е роден на 24 февруари 1893 г. в Кюстендил. Произхожда от селско семейство, което, подгонено от глада и мизерията, в началото на века се преселва в София. Основно образование получава в родния си град. През 1911 г. постъпва в Софийското рисувателно училище, което завършва през 1919 г. Участва като войник в Балканската и Първата империалистическа война. През 1920—1921 г. следва история на изкуствата във Виена.
Още през 1914 г. се приобщава към работническото движение и става член на Синдикалния съюз — словослагателската секция. Веднага след завръщането си от войната с помощта на Петър Хаджиданев, братовчед на Хр. Смирненски, Кюлявков започва редовно да посещава клуба на тесните социалисти на ул. „Кирил и Методий" и развива активна културно-просветна работа. През 1918 г. става член на Българската комунистическа партия и до последния си дъх е предан и самоотвержен неин войник.
През 1921 г. по поръка на партията Крум Кюлявков заминава за Съветския съюз като младежки делегат на Третия конгрес на Коминтерна и за да се запознае по-непосредствено със съветската култура и изкуство. В тримесечния си престой той успява да установи връзки с изтъкнати съветски партийни и културни дейци като Крупская, Горки, Луначарски, Серафимович, Есенин, Брюсов и др. За някои от срещите и разговорите си с тях разказва по-късно в пътеписната си книга „Светлини по пътя".
Завърнал се в България, той не може никъде да намери работа, за известно време постъпва като общ работник в Захарната фабрика, но скоро и оттам го отстраняват.
Като учител по рисуване в Копривщица, Кюлявков се включва в нелегалната работа на партията по подготовката и провеждането на Септемврийското въстание. Работи непосредствено с видни партийни функционери като Салчо Василев, Яко Доросиев и др. В реакционния в. „Слово“ се появява подлистник от Федя Чорни (Т. Кожухаров) със заглавие „Змия в Копривщенската гимназия", насочен против Кюлявков. Местните фашисти решават убийството му, но узнал за това, той се укрива. През 1924—1926 г. е в нелегалност. На 2 април 1926 г. по решение на ЦК на БКП Кюлявков емигрира във Виена. Тук през 1927 г. по предложение на Задграничното бюро на партията и МОПР (Международната организация за помощ на борците революционери) той организира изложба — „Белият терор в България“ — с около 150 картини, повечето от които са негови произведения.
От 1928 до 1940 г. Крум Кюлявков пребивава в Съветския съюз и заема редица отговорни обществени длъжности. Едновременно с това той пише стихове и разкази, рисува карикатури и плакати, редактира списания. Тук той издава няколко книги и превежда на български творби от руски и съветски автори. През 1935 г. е приет за член на Съюза на съветските писатели. В един свой спомен за тия години съветският литератор и преводач Александър Кетков пише: „Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че цялата литературна и творческа дейност на младите местни български писатели и литератори, които по това време правеха първите си стъпки в тази област, намираше неговата подкрепа и съвет. Строг критик и грижлив приятел — такъв го помнят всички, които са имали случай да се срещнат с него. Никога Кюлявков не е отказвал да прочете произведение и даде съвет на начеващ писател. Той сам редактираше книгите на младите писатели. Крум Кюлявков заедно с Марко Марчевски и Петър Аджаров постави началото на организираната творческа дейност на българските писатели и литератори в Украйна, които се групираха около в. „Колективист" и детското списание „Бъди готов“ (Ал. Кетков. Човек с голяма душа, в-к „Литературен фронт“, бр. 50, 1960 г.).
Пред прага на Втората световна война Крум Кюлявков се завръща в родината, в „моята измъчена България, моята любов и кръв, и стих", както затрогващо пише в стихотворението си „Тя ме чака" (1940 г.). Той е изпълнен с дълбока вяра в близката победа над класовия враг и с кипяща енергия за смели, дръзновени дела. Партията му възлага отговорната задача да организира около платформата на Отечествения фронт писатели, художници, артисти, културни и научни дейци, да съдейства за пълното единение на прогресивните сили под знамето на нашия антифашистки фронт. И той показва чудесни качества на талантлив масовик и организатор. През пролетта на 1941 г. под непосредственото ръководство на ЦК на партията той работи нелегално, завежда сектор и организира техническо бюро. В ония дни Крум Кюлявков развива трескава дейност, проявява рядко самообладание и съобразителност, много такт и мъдрост. И в кратките минути на отдих намира време, за да пише статии, стихове, позиви…. Хиляди хора у нас помнят припева на Кюлявковия „Марш на българските въстаници", писан през 1944 г.:
Напред, напред, грабнете всички пушки!
И всички патриоти — в крак!
Напред, напред — да блесне свободата.
Смърт на предател и на враг!
В квартирата на Кюлявков в София, където той сам прави специално скривалище, заседава Политбюро на партията и взема историческото решение за обявяване на социалистическата революция в България на 9 септември 1944 година.
След народната победа Крум Кюлявков е редактор на в. „Работническо дело", секретар на нашата държавна делегация по примирието в Москва, активен деец в Централното ръководство на Съюза на българо-съветските дружества, завеждащ културния сектор при ЦК на партията. Във Великото народно събрание е избран за народен представител, а след това известно време е културен съветник при българското посолство в Прага. В последните години от живота си е ректор на Висшия институт за изобразители» изкуства „Николай Павлович".
Почина на 18 декември 1955 година.
* * *
Литературната и общокултурна дейност на Крум Кюлявков е разнообразна и многостранна. Още от началото на своя творчески път той се очертава като автор с твърде широки интереси. Поет, белетрист, хуморист, драматург, публицист, критик... Проявява подчертани наклонности и към други изкуства, специално към живописта, сам е художник и активен ценител на изобразителното изкуство.
У Крум Кюлявков творецът и гражданинът са неразривно свързани, неотделени още от първите му стъпки, та до края на напрегнатия му и съдържателен живот. В един спомен по случай шестдесетгодишнината на писателя четем: „Усилията на Крум Кюлявков да остане верен войник в редовете на работническата класа са били неотменното ръководно начало в поведението му на гражданин и творец. Смисълът и съдържанието на неговия живот са се определяли от бойните задачи на момента, а не от авторска суета, не от припряната грижа за професионална безупречност.
Настигнат от събитията, много пъти боецът е бивал принуден да действа, без да държи сметка за състоянието на литературното си оръжие. Затова, естествено, срещу едно или друго негово произведение могат да бъдат формулирани известни резерви. Едно обаче е безрезервно сигурно: в четиридесетте години творчески усилия няма нито един случай, когато Крум Кюлявков да се е поколебал пред врага, да се е разочаровал в човека, да се е изкушил от черногледство. Борецът и гражданинът са крачели напред дори и когато на художника не винаги са достигали време и сили да се изравни с тях... Крум Кюлявков не е бил никога галеник на съдбата. Той се е намирал почти винаги на трудни бойни сектори: и в живота, където често се е виждал изправен пред дулото, и в творчеството, където понякога е трябвало да проправя пъртина. Затова мнозина, за които изкуството не е жизнена потребност, на негово място не биха и помислили за творчество. Мъчителните обстоятелства и несигурността по-скоро биха ги тласнали към грижата за самозапазване. Не е така с Крум Кюлявков. Дори и в най-мъчителните моменти на подмолния живот той намира време да се занимава с ръководството на нашия литературен живот, да обмисля бъдещите си работи. Между две заседания в нелегалната квартира на улица „Перник" в дните преди септемврийската победа, когато смъртта дебнеше зад ъглите всеки комунист, Крум Кюлявков написа редица стихотворения и литературни статии, някои от които се промъкнаха и в легалния печат... Скрит зад неизброим брой лъжеимена, а често и съвсем без име, той не е имал възможност да мисли за литературна слава. Той пишеше, защото това се налагаше от нуждите на борбата и от една негова вътрешна необходимост... "
Първите си литературни опити Крум Кюлявков прави едва осемнадесетгодишен. Той изпълва не една ученическа тетрадка със стихове, под които стоят годините 1911, 1912, 1913... но не ги печата. Първите му печатани стихове и хумористично-сатирични разказчета се появяват през 1915 и началото на 1916 г. в сп. „Смях", редактирано от Ал. Божинов и подписвани с псевдонима „На баща ми син". От тогава до края на живота си, в продължение на четиридесет години, Кюлявков проявява извънредна активност въпреки тежките условия и възможности за творчество през фашисткия режим.
Той сътрудничи на голям брой вестници и списания, като например „Барабан", „Българан"; „Червен смях"; „Маскарад"; „Звънар", „Работнически вестник", „Заря", „Патриот" и др., а след Девети септември в „Работническо дело", „Отечествен фронт", „Народна младеж", „Литературен фронт", сп. „Септември" и др. Голяма част от работите си в периодичния печат Кюлявков подписва с псевдоними, а понякога и съвсем без име. Има над седемдесет псевдонима.
Започнал преди всичко като хуморист, Крум Кюлявков написа няколко сборника стихотворения, поеми, драми, комедии, повест, два романа, много хумористични стихотворения, разкази, фейлетони, очерци, пътеписи и редица статии и студии по въпроси на литературата и изобразителното изкуство. Той е и един от първите пропагандатори на съветската култура у нас.
Издал е повече от тридесет книги, между които:
Карнавал на слепите, хумористични разкази, 1917 г.
Прозявки на Беласица, хумористична сбирка, 1918 г.
Да помогнем на поволжките братя, стихове с илюстрации, 1922 г.
Хумористични разкази, сборник, излязъл в края на февруари 1925 г., конфискуван от полицията.
Размахнати секири, първият лиричен сборник на поета, с предговор от Георги Бакалов. Издаден на български език в Харков, 1931 г.
Сашо, поема за Никола Кофарджиев, Харков, 1931 г. В България се печата за пръв път в „Избрани произведения", т. I, 1953 г.
Атака, поема за социалистическото строителство, Харков, 1932 г.
Пионерска тръба, стихове за деца и юноши, 1932 г.
Слава на героя, стихове за Георги Димитров, Харков, 1935 г.
Прелом, роман за Септемврийското въстание, 1935 г. Непубликуван в България.
Чистокръвен ариец – хумористичен роман, 1936 г. Непубликуван в България. В цитирания спомен на Ал. Кетков четем „Последната голяма творба на Крум Кюлявков бе неговият роман „Чистокръвен ариец", в който на широк фон е обрисувана фашистката Хитлерова държава с нейния режим и с механизма за подготовка на войната против Съветския съюз. Майстор на сатирата, Кюлявков убедително разкрива зверското лице на фашистките ръководители. През 1945 г. получих писмо от Кюлявков, в което ме молеше да потърся ръкописа на романа, който той не бе запазил. За жалост, ръкописът изгоря през време на Великата отечествена война."
Избрани стихотворения, Киев, 1937 г.
Разкази, Киев, 1940 г.
Весела антология, 1941 г. С предговор на Тодор Павлов: В първото издание са включени поетични хумористични творби под 15 псевдонима на автора, а във второто допълнено издание, което излиза през 1946 г. под заглавие „Оградата се люшка“ — хумористични творби, поезия и проза под 26 псевдонима на автора.
Светлини по пътя - пътеписи и срещи, 1944 г., второ издание през 1945 г. С посвещение: „На младото и голямо съветско изкуство, на неговите талантливи и мъжествени представители посвещавам настоящия си труд. Авторът. София, април, 1941 г.“
Задгробни грижи, хумористични разкази, 1945 г.
Борбата продължава, драма, 1945 г.
Разгар, лирика, 1945 г.
Едноактни пиеси, 1945 г.
Марта, драма, 1946 г.
Изкуство и политика, сборник литературни статии, 1947 г.
Н а й-с т р а ш н о т о, едноактни пиеси, 1947 г.
Борсанови, комедия, 1948 г.
Скъпи гости, комедия, 1948 г.
Първият удар, пиеса, 1952 г.
Спомени за Христо Смирненски, 1952 г. и второ издание през 1954 г.
Защо обикнах Чехословакия, срещи с писатели и културни дейци, 1952 г.
Диверсанти, драма, 1952 г.
Почивна станция, комедия, 1953 г.
Избрани произведения, с предговор от академик Тодор Павлов. Том I, 1953 г., съдържа стихотворения; т. II, 1956 г. — хумор и сатира; том III, 1954 г. — драми и комедии.
На нов път, сборник статии за нашето изобразително изкуство, 1954 г.
Хляб и още нещо - повест за юноши. Последната книга на писателя, която той работи с рядко трудолюбие и добросъвестност въпреки коварните пристъпи на болестта... Излиза посмъртно през 1956 г. и второ издание през 1962 г.
Юначето Силанчо, 1959 г.
Редица произведения на Крум Кюлявков са намерили добър прием и зад граница. Така например баладата „Никодим" е преведена на руски, украински, белоруски, чувашки, чешки и др. езици, стих: „Москва" — на руски и полски, стих. „Разстрел" — на няколко езика (по неговия текст са създадени няколко музикални творби, между които и на ленинградския композитор Сарафов В. К.). Повече от петнадесет хумористични разказа на Кюлявков са преведени и публикувани в чехословашки вестници и списания, а съветското издателство „Огонёк“ издава отделна книга със стихотворения. Някои от неговите драматургични творби („Борсанови“, „Скъпи гостни“, „Първият удар“ и др.) са играни и на сцените на чуждестранни театри.
Литературната дейност на Крум Кюлявков е тясно свързана с неговата редакторска и публицистична практика. През 1919 г. той издава единствения брой на първото по рода си у нас художествено списание „Изкуство“, а през есента на същата година заедно с Христо Ясенов започват редактирането на комунистическото хумористично списание „Червен смях", в което привличат за постоянен сътрудник и Христо Смирненски. В биографичната бележка за „автора" - Смъртен от антологията „Оградата се люшка“ Кюлявков пише: „Той е един от най-близките другари на Христо Смирненски и е започнал да работи в хумористичните списания почти едновременно с него. Дори той привлече Смирненски в „Червен смях“. За съвместната им работа в „Червен смях" пък и изобщо за тяхната дружба Кюлявков подробно разказва в спомените си за Смирненски.
Няколко месеца след Септемврийското въстание през 1923 г. заедно с брата на Хр. Смирненски Тома Измирлиев той започна редактирането на ново хумористично списание „Звънар“, което играе важна роля за повдигане на духа и нова мобилизация на трудещите се. Като редактор на списанието той работи нелегално въпреки усилията на фашистката полиция да го открие. През февруари 1925 г. сп. „Звънар“ бива спряно, а срещу нелегалния му редактор се завежда дело...
В Съветския съюз Крум Кюлявков продължава редакторската си дейност. В Харков той е отговорен редактор на българското детско списание „Бъди готов“ и завеждащ художествения отдел на в-к „Комунист", орган на ЦК на комунистическата партия в Украйна.
През лятото на 1944 г. Кюлявков заедно с Лозан Стрелков редактира и издава нелегалния вестник „Патриот", орган на прогресивните писатели в България. И след 9 септември 1944 г. Кюлявков работи предано за организирането и укрепването на нашия свободен вече всекидневен и периодичен печат.
Крум Кюлявков отделя доста време и за преводаческа дейност. Превежда главно от руски и чрез руски и други автори. В един свой спомен той пише: „Още в своето детинство аз си имах трима любими руски автори, от които цели поеми, отделни стихотворения и пасажи съм превеждал на български, които и досега стоят запазени в моите детски тетрадки. Това бяха: Пушкин, Лермонтов и Гогол. По-късно към тях се прибавиха Некрасов, Толстой, Горки, Чехов и Шевченко."
Първият му по-сериозен опит в областта на превода е съвместната му работа с Хр. Смирненски върху произведения от Алексей Гастев. Ето какво разказва сам Кюлявков в спомените си: „Когато в 1921 година аз се завърнах от първото си пътуване в СССР, донесох със себе си книжката на Алексей Гастев: „Поэзия рабочего удара". Гастев беше тогава на мода. По-късно този негов труд намери една по-сдържана и дори отрицателна оценка от литературните среди, но тогава тия негови стихове в проза се считаха за изключително явление.
Предложих на Смирненски да я преведем заедно, макар че можех това и сам да направя. Видя ми се, първо, доста егоистично да не споделя с него това удоволствие и, второ, съвместната ни работа гарантираше и по-добър превод.
Христо с голямо удоволствие се зае с тази работа. Най-първо ние, след като се посъветвахме с Георги Бакалов, изменихме заглавието на книгата. Преведено буквално, то не звучеше добре на български. И затова вместо „Поезия на работническия удар“ озаглавихме превода „Химни на труда".
За да не бъдат преводите различни, уговорихме се тъй: аз да внеса поправки в неговите преводи, а той — в моите. По такъв начин, подлагайки на двойна обработка превода, ние, първо, го гарантирахме от грешки и, второ, ние уеднаквявахме стила. И това си личи и сега; при четенето не може да се намери съществена разлика в качеството на преведените от него и мен работи….“
През време на престоя си в Съветския съюз Крум Кюлявков превежда на български стихотворения от Хайне, Тарас Шевченко, Маяковски, Маршак, Павло Тичина, Владимир Сосюра и др., „Ревизор" от Гогол, „Чапаев" от. Фурманов и др. „Вероятно не всичко и от това което Кюлявков преведе в Съветския съюз — пише в спомена си Ал. Кетков, — се е запазило в неговата архива. А той преведе много работи. В негов превод излезе сборник „Избрани произведения" от В. Маяковски. Той преведе редица песни от кинофилми, стихотворения от С. Маршак и от украински поети. Крум Кюлявков изпитваше по-голяма трудност при превода от украински език, отколкото от руски. През 1939 г. трудещите се в Украйна, а заедно с тях и трудещите се от цялата съветска страна и прогресивните хора в света честваха 125-годишнината от рождението на Тарас Шевченко. Държавното издателство на националните малцинства в УССР се обърна с молба към Кюлявков да преведе няколко Шевченкови стихотворения на български език. Спомням си, че той отначало отказа поради недоброто си здравословно състояние и прекомерната си заетост. Но след това се съгласи и дойде специално от Москва в Киев, за да може на място да се консултира по някои въпроси на украинския език. Много дни и нощи прекарахме тогава заедно с Кюлявков в работа над тия преводи. И от личен опит се убедих колко енергичен и работоспособен беше този човек. Той не жалеше силите си, ни здравето си, когато работеше. В резултат на неговия напрегнат труд тогава излезе на бял свят малка синя книжчица: „Тарас Шевченко. Избрани произведения", която съдържа 24 Шевченкови стихотворения."
Бележки на редактора Николай Янков
Източник: Избрани произведения на Крум Кюлявков, 1983 г.
Свързани публикациии :
НА КЛАСАТА ОТДАДОХ СВОИТЕ ДНИ
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_10.html
Крум Павлов Кюлявков - живот в снимки
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_14.html
Крум Кюлявков – стихотворения
https://probuzhdane.wordpress.com/2022/12/15/krum-kyulyavkov-stikhotvoreniya/
Крум Кюлявков – карикатури
https://probuzhdane.blogspot.com/2022/12/blog-post_12.html