Да спрем подпалвачите на война! Да спасим децата си!

 

 

 

 

Декларация против въвличането на България във война

 

Скрито и неусетно ни въвличат във война. След планираната антируска кампания на платените отвън "неправителствени" организации, обявили "окупацията на България от Русия през 1878 г.", след клеветническата кампания за "агресия" в Украйна, последваха посещенията на висши английски, американски и натовски дипломати. Заместник държавният секретар на САЩ, Виктория Нюланд, включи България сред "фронтовите държави" (?!), в които трябва да се изградят командни центрове... Решението за команден център на НАТО, в който щяха да се разполагат "папки" и "компютри", бе последвано от въвеждане на тежка бойна техника. Разпращането на десетки хиляди повиквателни към запасните съвпадна с решението за участие в десетки маневри, вкл. на територията на обхванатата от гражданска война Украйна. Спешно бе променен Законът за отбраната, даващ възможност НАТО да сформира на наша територия военна структура с български войници. Днес е батальон, утре ще бъде полк, бригада, съединение... Къде се готвят да изпратят нашите войници под чуждо командване? Замисляли ли сте се? Отговорът е един - Въвличат ни във война с Русия.
Да оставим общия произход, славянската култура, православната религия, да забравим признателността за Освобождението, да забравим въобще морала, както ни напътстват в последните 25 години. Но можем ли да забравим инстинкта си за самосъхранение? Можем ли да забравим, че Русия не е Либия, не е Сирия, не е Ирак? Русия е свръхмощна военна сила, ядрена държава. Забелязали ли сте инструкциите в метрото и градския транспорт? Как да действаме при радиоактивно и химическо замърсяване... Как действаха в Хирошима и Нагасаки? Просто умираха с десетки хиляди в продължение на години. Мислите ли, че тук ще е различно заради инструкциите, които ни дават в метрото - когато падне бомбата, да затваряме плътно прозорците... Управляват ни негодници! За първи път ли чувате, че са такива, че са безскрупулни, продажни, че нямат собствена воля, че са марионетки.
Готвят ни за война срещу свръхмощна ядрена сила. Спомняте ли си как в последните две години периодично изпробват сирените на гражданска защита? Попитахте ли се, защо е това? Искате ли да ги чуете как вият в реална обстановка? Когато ракетите са вече изстреляни, когато ви остава единствено да затворите плътно прозорците, както пише в глупавата инструкция в метрото. Управляват ни лицемери! За първи път ли чувате, че са такива, че не може да им се вярва за нищо, че със сигурност ще ни предадат, че въобще не се интересуват от нас?!
Готвят ни за война. Забравете за братския народ, за общата религия и култура, признателността за Освобождението! Забравете морала, както ни напътстват в последните 25 години! Но не искате ли да живеете? Защо забравяте инстинкта си за самосъхранение? Защо забравяте децата си, внуците? Осъзнайте се! Ние ще сме първите жертви. Така е предвидено. Тези, които разпалват войната, винаги успяват да се скрият. Съгласни ли сте да загинете? Ще позволите ли това? Ще позволите ли да ни въвлекат във война срещу Русия?
Български исторически опит показва, че всяко наше участие в международен конфликт е завършвало с тежки, непоправими последици за България. Така бе през 1913 г., през 1915 г., през 1941 г., така ще бъде и сега! Да не повтаряме грешките от миналото!
Призоваваме представителите на българската интелигенция, всички активни граждани да се обединят в антивоенни комитети без оглед на политическите различия. Да настояваме за пълен неутралитет на България. Българската територия, морско и въздушно пространство не могат да бъдат предоставяни на чужди държави и международни организации за водене на военни действия срещу трета страна. Всички чужди военни бази на българска територия да бъдат закрити. Нека България изпълни историческата си роля на посредник между Изтока и Запада, за предотвратяване на надвисналата опасност. Да спрем подпалвачите на война! Да спасим децата си!

 

Декларацията е инициирана от Клуб "1-ви ноември". До момента са я подписали:

1. Ангел Ангелов, Варна, писател, чл. на Клуб "1-ви ноември"
2. Георги Ангелов, литератор
3. О.з. ген.-майор Стефан Ангелов, бивш командващ Гранични войски, чл. на Клуб "1-ви ноември"
4. Проф. Искра Баева, историк, Софийски университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
5. Владимир Барбутев, граждански активист
6. Мария Бойкикева, дългогодишен граждански активист, съучредител  и първи председател на Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството в България, 1988, чл. на Клуб "1-ви ноември"
7. Антония Бонева, граждански активист
8. Цветелина Ванкова, граждански активист
9. Д-р Владимир Владов, Медицинска академия, чл. на Клуб "1-ви ноември"
10. Веска Волева, адвокат, чл. на Клуб "1-ви ноември"
11. Таня Георгиева, Велико Търново, журналист, граждански активист
12. Доц. Дарина Григорова, историк, Софийски университет
13. Доц. Асен Давидов, философ, дългогодишен преподавател в Софийски университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
14. Румен Дечев, политолог, и.д. председател на Клуб "1-ви ноември
15. Мирослава Димитрова, Виена, икономист, граждански активист
16. Доц. Йордан Дойков, политолог, Великотърновски университет
17. Тодор Жеков, Добрич, граждански активист
18. Васил Жечев, журналист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
19. Владимир Зарев, писател, чл. на Клуб "1-ви ноември"
20. Мохамед Ибрахим, граждански активист
21. Иван Иванов, Сливен, инженер, граждански активист
22. Любомир Иванов, инженер, дългогодишен граждански активист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
23. Никола Инджов, писател, чл. на Клуб "1-ви ноември"
24. Недялко Йорданов, поет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
25. Роман Кендеров, граждански активист
26. Проф. Владимир Кожухаров, химик
27. Акад. проф. Константин Косев, историк, бивш министър на образованието, чл. на Клуб "1-ви ноември"
28. Костадинка Кунева, профсъюзен и граждански активист в Република Гърция, депутат в Европейския парламент от партия СИРИЗА
29. Къдринка Къдринова, журналист
30. Проф. Трендафил Митев, политолог, УНСС
31. Евгения Михайлова, адвокат, граждански активист
32. Методи Недялков, музикант, дългогодишен граждански активист, депутат във ВНС, чл. на Клуб "1-ви ноември"
33. Мартин Николов, журналист
34. Теодор Николов, Варна, граждански активист
35. Доля Осиковска, журналист, дългогодишен граждански активист, съучредител на Комитета за екологична защита на Русе, 1988 г., чл. на Клуб "1-ви ноември"
36.    Доц. Георги Петров, педагог, Софийски университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
37.    О.з. арм.-ген. Любен Петров, бивш началник на ГЩ на Българската армия
38.    Христо Петров, журналист, ориенталист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
39.    Елвира Петрова, Габрово, граждански активист
40.    Д-р Евгени Попов, физик, граждански активист
41.    Христо Райков, Варна, психолог
42.    Д-р Галина Ризова, социолог, граждански активист
43.    Отец Боян Саръев, свещеник, чл. на Клуб "1-ви ноември"
44.    Проф. Огнян Сапарев, литератор, бивш ректор на Пловдивски университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
45. Проф. Славян Сапарев, информационни технологии, чл. на Клуб "1-ви ноември"
46. Красимир Симеонов, Варна, поет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
47. Проф. Нако Стефанов, Софийски университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
48. Посл. д-р Веселин Стоянов, дипломат, дългогодишен граждански активист и политически затворник по време на комунистическия режим, председател на НС "Гражданско общество в България"
49.    Георги Стоянов, писател и режисьор, бивш дългогодишен председател на Съюза на кинодейците, чл. на Клуб "1-ви ноември"
50. Емилия Славкова, тюрколог, граждански активист
51. Снежана Тодорова, журналист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
52. Дияна Тушева, журналист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
53. Посл. д-р Киряк Цонев, дипломат, арабист, чл. на Клуб "1-ви ноември"
54. Проф. Мария Чавдарова, политолог, УНСС
55. Виктория Чолакова, журналист
56. Драгомир Чолаков, дипломат
57. Проф. Симеон Янев, литератор, дългогодишен преподавател в Софийския университет, чл. на Клуб "1-ви ноември"
58. Уляна Янулова, Бургас, учител, граждански активист
59. Иванка Шойлекова, Сливен, граждански активист
60. Мария Атанасова, Силистра, граждански активист
61. Стоян Шатов, бивш зам. министър на отбраната
62. Юрий Борисов, гл. редактор на сп. "Ново време"
63. Велиана Христова, журналист, в. "Дума"
64. Дора Чичкова, журналист, в. "Дума"
65. Велислава Дърева, журналист, в. "Дума"
66. Александър Симов, журналист, в. "Дума"
67. Ева Костова, журналист, в. "Дума"

 

 

7 април 2015 г.

Трябва да възстановим социалната държава - Уве Хикш

 

 

 

Бедността и демокрацията взаимно се изключват, казва членът на Die Linke ("Левицата")

 

Интервю на Светла Василева за вестник ДУМА

 
 "В Германия има следната поговорка - една умна дума и вече си комунист"

- Г-н Хикш, Берлинската стена падна, но на нейно място се появиха нови. Кои са те?

- Според моите убеждения в момента има поне три стени. Първата е външната граница на ЕС, там, където в наши дни умират най-много хора, които се опитват като бежанци да преминат границите на Европа през България, Италия и откъдето чуваме за множество жертви. Тази стена е много по-убийствена, отколкото навремето беше Берлинската стена, защото в нейните подстъпи загиналите са повече. Втората стена, която аз виждам, е тази между икономически силните държави Германия, Холандия, Великобритания и по-слабите подобни на България, Италия, Гърция. Третата стена е вътре в Германия и е между бившите западна и източна част. Все още жителите в източната част на Германия печелят с 20% по-малко за същата работа, която вършат работниците в западната част. Като изключим големите центрове като Лайпциг, Дрезден, Ерфурт, масово се налага хората да напуснат родните си места, защото нямат работа. Източната част се деиндустриализира. Цели райони в бившата ГДР са обезлюдени. Множество са селата, в които вече няма магазини, училища, детски градини. Задачата на левите е да разрушат тези стени.

- Кои според вас са големите предизвикателства пред нашия свят?

- Може би първата ни задача е да успеем да осигурим целостта на обществото. Неолибералният капитализъм допринесе за това обществото да се разпада на съставните си части. Ако погледнем България, тук нещо подобно е маргинализирането на ромите и турската етническа група. В Германия това може да се сравни с отношението към исляма. И може би тук основната ни задача като леви е да намерим начин да обединим тези групи, да се стремим да премахнем границите между тях, защото когато отделни групи се сегрегират, рано или късно обществото се разпада. Капитализмът води и до това, че се унищожават социалните структури и всеки се бори сам за оцеляването си и му е безразлично за другия. Няма я социалната справедливост, няма го отношението на хората един към друг. Това е една от основните задачи на левите - да солидаризират обществото, да не го оставят да се атомизира и да се разпада, а да се бори в обединени структури.

- Не ви ли се струва, че сме закъснели?

- Един немски философ беше казал следното: ако знам, че утре светът ще се разпадне, то още днес бих засадил едно дърво. Промени могат да се извършват винаги. Лявата политика живее от това да извършва промени. Разбира се, в бъдеще няма да е лесно. Негативните процеси ще са част от обществото дълго време, но ние трябва да се стремим към положителната промяна, да създадем визия и да приобщим и запалим хората за социалните идеи. Пример за това имаме вече - Боливия, Венецуела, Гърция. Вижда се, че хората започват да се противопоставят, когато ги притиснат до стената.

- Попитах ви, защото в България например за 25 г. така и не се състоя нито една общонационална стачка. Ние сме най-бедни, но тук няма хора на улицата, които да кажат "искаме работа".

- Ако вземем България за пример, тя в своето развитие имаше две фази. След разпадането на Съветския блок България беше една от държавите да не кажа единствената, която имаше силна лява партия, която по един или друг начин се опита да се пребори с неолибералния капитализъм. Може би точно в този период в България имаше немалко протести. Хората излизаха на улицата, защото смятаха, че в лицето на БСП имат шанс за промени. Тогава с България се случи това, което виждаме днес като пример с Гърция. Всички се нахвърлиха върху страната ви и казаха: Не, вие трябва да приватизирате, да стимулирате частния сектор. Според мен тогава БСП се поддаде, промени своя курс и си мисля дали точно тогава не загуби и последващите избори. БСП някак хармонизира курса си с този на западната социалдемокрация, прие приватизацията, пречупи борбата. Същевременно обаче лявото пространство не успя да се обедини. Тук говоря за малките леви структури, които съществуваха паралелно с БСП. Те не успяха да се обособят в едно цяло и да дадат някакъв отпор. Смятам, че за България е изключително важно да има силна левица, което в средносрочен план ще е от полза дори за БСП. БСП ще успее да се насочи към политика на реформи и да излезе от клопката на неолиберализма само ако има до себе си силна лява структура, която успява да обедини недоволството.

- В доклада си пред конференцията на "Българската левица" вие споменахте, че левите партии са слаби. Защо?

- От една страна, защото в момента ние не можем да предложим реална властова перспектива. В Гърция СИРИЗА имаше успех, защото даде тази перспектива, т.е. консервативните партии, неолибералните партии до такава степен се бяха разрушили и разпаднали, че по никакъв начин хората не се идентифицираха с тях, те не можеха да приемат, че тези структури са в състояние да дадат нова политика. Това де факто го даде СИРИЗА. В Италия примерно това не се получава, защото тази перспектива още не кристализира, т.е. не е така видима. Ние, левите, трябва да седнем да издискутираме и да получим яснота какво е наистина реформаторска политика и кое ще може да помогне на хората. За мен това означава да кажеш "не" на приватизацията на обществените услуги. В Германия в момента започна такава дискусия точно за обществените услуги, в която става въпрос приватизирани структури в транспорта, водоснабдяването и т.н. да бъдат върнати в ръцете на държавата. Едно от нещата, за които трябва да настояваме, е богатите да започнат да плащат данъци, а също и да се противопоставим на корупцията и на разпродажбата на държавно имущество. Смятам, че ние трябва да възстановим социалната държава. За мен е абсолютно безобразие възрастни хора, пенсионери да ровят по кофите за боклук, бедните да стават все по-бедни и да не знаят как ще преживеят утрешния ден. Именно тези неща са съставна част на лявата политика.

- В българската Конституция е записано, че България е социална държава, но точно тази нейна част е несъстояла се, суспендирана.

- Марксисткият философ Волфганг Абендрот беше казал, че законите са налятата в параграфите политика. Когато ние, левите, сме на власт, бихме могли да направим тези промени в конституцията така, че тя да функционира в полза на лявата политика. В момента обаче други са на власт и те структурират законодателството по начина, по който на тях им е изгодно.

- Когато споменахте, че в Германия се води дебат за връщане на публични услуги обратно в държавата, си помислих, че и тук има такива гласове, с една особеност, че веднага това бива етикирано като "комунизъм", искащите подобен акт са наричани "червени боклуци", което на практика парализира дебата по същество.

- В Германия има следната поговорка - една умна дума и вече си комунист. Като цяло опитът да се дискредитират левите идеи от десните сили е стара история, още откакто съществува лявото. Обвиненията към нас, отправяни от едно време, не се различават съществено от тези, отправяни днес. Но като леви ние трябва да сме наясно, че социализмът по начина, по който беше изграден, се провали. Това, което се опитват да правят някои в България - да се представи всичко, което се е случвало преди 1989 г. като много положително или много добро - няма да даде добър резултат, защото хората са наясно, че и преди 1989 г. нещата не функционираха по начина, по който трябваше. Според мен ние, като леви, трябва да се позанимаваме с това къде са били проблемите преди 1989 г., какво не е било правено, а също така да извадим и правилната част, онова което е било добро - здравеопазването, образованието, осигуряването на детски градини. При всички случаи трябва да влезем в тази дискусия за дефиниране на историята, т.е. в никакъв случай не бива да допускаме определени реакционни кръгове да твърдят например, че в България не е имало фашизъм. Ние трябва да покажем какъв тъмен период е онзи, при който фашистка България си е сътрудничила с фашистка Германия и каква съпротива е имало в държавата. Сърцето ми бие ускорено всеки път, когато пътувам из България и виждам паметниците на съпротивата, които са оставени да се рушат. Аз лично смятам, че БСП би трябвало да се ангажира тези паметници да бъдат ремонтирани и съхранени като национална памет.

- Смятате ли, че при толкова много бедни, а също и работещи бедни, може да има демокрация?

- Ако мога да го кажа иначе - бедността и демокрацията взаимно се изключват. Хора, които са бедни, по никакъв начин не биха могли да участват пълноценно в демократичния процес. Те са заети да оцеляват, да преживеят днешния ден, утрешния ден, те нямат време да вършат обществено полезна  работа. Ние, от Марксисткия форум в Германия, казваме, че хората трябва да са социално осигурени, за да могат по един или друг начин да претендират за правата си. Ако във всеки един момент мога просто ей така да бъда уволнен, тогава много ще си помисля дали да взема участие в стачка. Ние, в Германия, смятаме, че социалните и гражданските права вървят ръка за ръка, защото, без да ти бъде гарантиран начинът на живот, не можеш по никакъв начин да мислиш за реализиране на гражданските си права.

- Краят на историята не се случи, както пророкуваше Фукуяма. Какво предстои за Европа, за САЩ, за Русия?

- Ние навлизаме във фаза, в която доминацията на САЩ върви към своя залез. Може би и на това се дължи агресивната политика, която водят в момента. Те се опитват да забавят срока на този разпад. По всякакъв начин.

- Тук има виц, че САЩ ще се борят с Русия до последния жив европеец.

- 100%. Аз смятам, че в следващите 20-30 години ще имаме няколко властови центъра. Разбира се, САЩ ще са единият от тях, а също и ЕС, Китай. Ще има подобни обединения и в Южна Америка. Русия ще е част от такава структура, нещо което САЩ сега се опитват да предотвратят. Целта на левите ще бъде да не се случи ситуацията, описана от  Оруел - изграждането на три големи властови центъра, които воюват един с друг. Затова ние левите казваме, че стабилност и сигурност за Европа и въобще за света ще съществува единствено и само, ако се работи в диалог и партньорство с Русия. Онези, които твърдят, че това е русофилщина, де факто не правят нищо друго, освен да спомагат за налагане на политиката на САЩ. Другата тема, която ще ни вълнува в бъдеще, са климатичните промени, замърсяването. Последното, което искам да кажа, е, че трябва да предотвратим победоносния ход на международните корпорации и подписването на Споразумението за Трансатлантическо партньорство и търговия (ТТИП).

- Но нашите правителства - и германското, и българското, подкрепят споразумението.

- Да, така е. Но ние вече сме събрали над 1.6 млн. подписа, предстоят още дни на протести. Виждам, че в Европа има милиони, които са готови да излязат на улицата. Смятам, че точно тук е силата на нас левите да покажем на хората, че може да се прави различна политика и че с нашата подкрепа нещата могат да се случат.

 

Уве Хикш е на 50 години. 20 години е бил член на германската социалдемократическа партия, която напуска през 1999 г. в знак на протест срещу подкрепата й за военните действия в Сърбия. Същата година става член на Die Linke ("Левицата"). В момента е част от фракцията на левите в Бундестага и говорител на Марксисткия форум на Die Linke.

И замениха благия мехлем с пищови... – доктор Гео Нешев

 

Лекари, фелдшери, аптекари заемат достойно място сред героите на Априлската епопея. Защото е ясно, че щом синовете и дъщерите на един поробен народ, призвани да се борят за живота, изоставят благите мехлеми и се хванат за окървавените дръжки на пищовите, то този народ заслужава своята свобода и величие!

 

 

 

ПАВЕЛ СТАНЕВ БОБЕКОВ е роден в Панагюрище на 26 октомври 1852 г. Учил в Цариград във Военномедицинското училище, откъдето щял да излезе с чин медицински майор. Той обаче прекъсва образованието си и се завръща в родното място, за да подпомага бунта. Още докато следва във Военномедицинското училище, той показва влечение към научноизследователската работа. Написва две статии в сп. "Читалище", посветени на медико-биологични проблеми. Тези статии са сред първите от такъв характер, появили се в българския периодичен печат.
Първата статия е озаглавена "Преливането на кръвта" (правописът по Бобеков). Оригиналът на статията се пази в Градския музей в Панагюрище и е в размер на 6 ръкописни страници. Началото на статията е оригинално: "Според някои списатели, преливанието на кръвта води началото си от Медея, славната вълшебница на Колхида. При сичко това требва да дойдеш на седемнадесетий век, за да намериш едно лекарствено употребление на това церително средство..."
Друга интересна статия на Бобеков, излязла в същото списание, е "Влиянието на женитбата върху телосложението и умствените способности на съпрузите". Бобеков разглежда въпросите на половата хигиена, на хигиената на брака и т.н. За тази цел той използва както собствени наблюдения, така и данни от литературата, като съобщава резултатите от статистическите изследвания на френски, немски и английски лекари.
Освен това в музея в Панагюрище се съхранява и написана от медика революционер "Сказка против пиянството" (11,5 страници от тетрадка). Тези трудове на Бобеков са несъмнено книжовно богатство, което не е получило известност, нито пък е проучено както трябва. Поколенията знаят Бобеков като революционер и вожд на панагюрските въстаници. Но длъжни сме да помним, че

той е почти оформен лекар

След потушаването на Априлското въстание Бобеков избягва в Румъния, а след избухването на Руско-турската освободителна война е привлечен в Главната квартира на руската армия като специалист по българските въпроси. С щаба на генерал Гурко Бобеков преминава Дунав и стига до Стара Загора, където взема участие в боевете. Той обаче заболява тежко и това се оказва фатално за изтощения му организъм. Умира на 29 октомври 1877 г. на 25-годишна възраст. Паметни за поколенията са последните му думи: "Умирам, мамо, спокоен за това, че докрай изпълних дълга си към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които дължах..."

 

ГЕОРГИ АТАНАСОВ ЗАФИРОВ е лекар и аптекар в Панагюрище по време на Априлското въстание.
Той не е сред популярните апостоли, чиито имена знаем още от детските си години. Той е само един от многото, жертвали себе си в онези бурни дни. Заради такива като него сме длъжни по-често да поглеждаме в архивите. А там намираме следното свидетелство, издадено от Панагюрско Поборническо Опълченско д-во "Оборище" на 24 октомври 1927 г. В свидетелството пише: "Поборник - Опълченското дружество "Оборище" удостоверява, че покойният Георги Зафиров - лекар и аптекар в град Панагюрище, който се помина през 1910 г. на 3-ий април, беше действително поборник от Априлската средногорска революция през историческата 1876 г. от ІV Панагюрски революционен окръг, с център град Панагюрище, имеюща за цел освобождението на майка България от петвековното турско робство! Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано с великия апостол революционер Васил Левски. С Дякона се запозна през 1872 г. и му беше съподвижник, а с апостола революционер Георги Бенковски се запозна в първите дни през месец февруари 1876 г. Нему Бенковски и комитетът възложиха да набави превързочни материали и медикаменти в достатъчно количество, нужни за въстанието, и той стори това в едно най-кратко време. Преди провъзгласяване на въстанието той
 
цереше всички комитетски хора даром

а при прогласяване на въстанието на 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редове на въстаниците, обикаляше денем и нощем юнаците по позициите и им даваше медицинска помощ; даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали, изпълняваше си длъжността лекар най-добросъвестно и акуратно. При потушаването на въстанието и при влизането на Афъз Пашовите войски на 30 април в град Панагюрище, нему бидоха разграбени сичките му недвижими имущества и пари на лице от турските войски, а къщата, в която живееше, и аптеката бидоха изгорени тоже от войската, сам той по предателски начин биде заловен от войската, окован във вериги, биде откаран в пловдивските тъмници, където биде съден и осъден на смърт, но поради смъртта на Султан Азис биде помилван на затвор и впоследствие по ходатайство на европейските консули, биде освободен с общата амнистия и пуснат на свобода през месец септември с.год..."
В свободна България Зафиров продължава благородното си аптекарско дело. Позволяват му да открие "аптечно заведение" на улица "Марешка", под название "Средна гора", с условие да се съобразява с всичките закони, издадени досега и що има да се издават занапред по аптеките."
Ние нямаме точни сведения как Георги Зафиров се е съобразявал с "всички закони, правила и  постановления". Но признателните потомци трябва да помнят неговите думи, според които своите дела той смята за "изпълнено задължение към Отечеството".

 

ВАСИЛ СОКОЛСКИ е

един от най-романтичните и привлекателни герои

на Априлската епопея. Древното българско село Жеравна е неговото родно място. Пътят на българските борци за свобода отвежда Соколски в Букурещ. Там той се записва във Висшата румънска военномедицинска школа. През 1873 г. се завръща в Геравна и започва работа по специалността си.
Той е един от тези, които първи чуват метежните слова на "Кървавото писмо" на Каблешков, от тези, които за първи път след 500-годишно потисничество извикват пред очите на смаяните роби и пред целия свят: "На оръжие, братя! България е свободна!" И, разбира се, за това заплатиха с главите си. Очевидците разказват:
"...Когато се закри събранието на Оборище, той (Соколски) не пожела да се върне вече при семейството си в Перущица, защото получи известие, че някои приятели на турското владичество подушили за каква работа е отишъл той към Панагюрище и ако се върне, твърде вероятно било, че ще го сполети някоя опасност... След като се вдигна въстанието на 20 априлий, както е знайно вече, той тръгна с нашата чета, под предводителството на Бенковски, като изпълняваше още и докторска длъжност, за което беше си приготвил всичките потребности, които носеха два коня..."
Изключително впечатление прави държанието на Соколски пред съда, след залавянето му от поробителите. Той не само че защитава честта си на революционер, но и доблестно поема върху себе си всички обвинения, за да спаси бунтовниците от Перущица.
"Ние иначе не можехме да действуваме. Защото и българите са народ, който иска да живее също един свободен живот!" - заключава той в защитната си реч.
Бесилката била приготвена в квартал Мариша, при черквата "Св. Георги", закована за стрехите и зданието на Стойкооглу в Пловдив. Но тя не издържала едрото тяло на героя и се счупила.
Соколски останал жив. По турските закони и традиции трябвало да бъде помилван. Но тираните никога не проявяват милост. Бесилката била скована отново, разбира се, по-здрава. А Соколски през това време чакал спокойно и пушел цигара... Колко велик може да бъде героят пред лицето на смъртта, когато е потребно да мре за България. Когато печели за себе си безсмъртие и прави бесилото безсилно!

 

 

 

 

 

ОБРЪЩЕНИЕ НА 48-ИЯ КОНГРЕС НА БСП КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ

 

 

 

Скъпи съотечественици!

Изминаха седем десетилетия от края на най-страшната война в историята на човечеството. В Деня на победата – 9 май, ще отдадем почитта си към загиналите, ще се поклоним пред паметта на героите, сразили хитлерофашизма.

Победата дойде с цената на много жертви. Десетки милиони дадоха живота си в името на тази кауза. Народите на Европа дължат своята благодарност на страните от Антихитлеристката коалиция и преди всичко на Съветския съюз, САЩ и Великобритания – дали най-голям принос за победата и освобождаването на Европа и света от кафявата чума. Сред тях бяха и над 30 хиляди българи антифашисти – партизани, ятаци, политзатворници и концлагеристи, воините от Първа българска армия – ген. Владимир Стойчев, в Парада на победата на Червения площад в Москва. Това е признание за ролята на България в решителната битка срещу фашизма и за освобождението на Европа. Със своя подвиг българските герои измиха позора от съюза на Царство България с фашистка Германия. Нашият принос за победата спаси страната ни от претенциите на съседни държави за ново анексиране на българските територии.

Победата ни завеща девиза „Никой не е забравен, нищо не е забравено!”. За съжаление днес с тревога констатираме, че част от политическите елити забравят всичко, което тласна света към жестокостта и разрушението. Трябва да помним ужасите на войната и милионите жертви, но и да осъзнаваме колко важно е да опазим мира, да пресечем опитите за милитаризация на Европа и за създаване на нови разделителни линии.

Да не забравяме, че без Деня на победата, днес нямаше да отбелязваме 9 май и като Ден на Европа.

Днес в Европа отново набират сили профашистки организации. Нека да спрем вълната от ксенофобия, шовинизъм и неофашизъм, която тласка света към нов кървав апокалипсис.

В Европа и около нейните граници отново се водят военни действия. Тероризмът е не само заплаха, но и брутална реалност. Национално отговорните и левите партии трябва да дадат решителен отпор на екстремизма – политически или религиозен.

Призоваваме гражданите – да отстояваме националните си интереси в Европейския съюз, да не допускаме насилие и ново разделение на Европа.

Обръщаме се към всички партии, обществени организации и партньорите на България – да пазим мира, да поддържаме политическия диалог за решаване на конфликтите, да зачитаме интересите на различните народи и цивилизации. Само така ще постигнем прогрес, справедливост и хуманизъм за всички хора!

 

                              Да помним и защитаваме Девети май – Деня на победата!

 

 

5 април 2015 г.

 

 

 

Левият вестник

 

 

Изречено от  Стефан Продев

 

Още от първия си брой "Дума" обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината и искат да бъдат добре информирани. Неговите обективни новини събраха доверието на милиони. Много от рубриките му станаха нарицателни. "Дума" изненада мнозина, които я свързваха с миналите си представи за печата. Тя ги опроверга. Нейното слово стигна до нацията. Нейните горещи страници отбиваха атаките на лъжата и предопределиха изборната победа на БСП. Критичният език на "Дума" и етичното й поведение се харесват на всички. Те са част от капитала й. За всичко това трябва да се благодари на творците на "Дума". На журналистите й, които, обиждани, клеветени и гонени по разни поводи, стояха твърдо на своя професионален пост и пишеха безстрашно. Неслучайно читателите ги обичат. Това им е достатъчно, въпреки че заплатите им са малки. Няма по-голяма заплата от човешката признателност. В тези мили хора, които не могат без "Дума", е скрита нашата истинска сила. Който не познава тази сила, не знае нищо.
                           4 април 1991 г.

 

Нашият вестник се бори за своите позиции, но никога не използва в борбата си непочтени подмятания и още по-непочтени козни. Неговото слово е сурово и невинаги приятно, но е до болка ясно. То е горчиво като съдбата на времето и никога не разчита на клеветата или интригата. Това може да го докажат дори и онези, които са се опарили от копривата му. И ние не сме безгрешни, но се стремим да атакуваме не врага, както правят някои, а опонента. Не държим на ругателството, а на спора. В този смисъл "Дума" търси себе си и другите не в калта на словото, а в бурята му - там, където се раждат светкавиците и дъгите на големия обществен спор.
                  2 юни 1992 г.

 

Никой няма право да решава съдбата на "Дума" извън съдбата на хората, които го създават всеки ден. Освен всичко друго, вестникът е и лично творчество, лична позиция и лична драма. Който не е разбрал това, няма шанс да харесва "Дума".
Какво не харесват критиците му? На първо място е недоволството от липсата на подробна партийна информация - какво става във ВС, в общинските съвети, в клубовете. Искат се доклади, изказвания на лидери, протоколи, резолюции. Търсят се организационни разработки и факти, очакват се инструктажи. С една дума, определени среди мечтаят носталгично за рубриката "Партиен живот", която, както се знае, бе една от основните рубрики в стария тоталитарен печат. Излишно е да обяснявам, че повечето от тези недоволства са плод на разминаване между мисленето и времето. Ако "Дума" се списва така, както искат нейните критици, твърде скоро вестникът ще загуби и читателите, и влиянието си. Ще се превърне в едно ретроиздание, в трибуна на скучно организационно идеологическо и псевдополитическо равнище. При днешната конкуренция подобно издание ще се смали до мизерните мащаби на един партиен лист. Кой ще спечели от това е повече от ясно.
"Дума" не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход към нещата и явленията. Той е най-нормален информационен всекидневник, чиято главна политическа отлика от другите вестници е ангажиментът му към БСП и социалистическата идея.
"Дума" ще умре, ако се обърне назад. Нейната единствена надежда е бъдещето. Онова бъдеще, което все по-определено ще иска от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното настъпление на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. А те са мнозинството от нацията, което иска да се измъкне от социалната кал и да живее достойно. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е "Дума". Никой не бива да й пречи да осъществи своята голяма задача.  
                   18 януари 1993 г.

 

Ако социалистическата идея у нас все още влияе върху общественото съзнание, това в немалка степен се дължи на "Дума". С всичките си грешки и слабости нашият вестник е големият, силният, сложният глас на тази идея. Без него БСП не само ще осиротее, но и ще залинее. Онези, които се опитват да го вкарат в своя калъп, не подозират колко вреда му нанасят. Искам да бъда разбран правилно. Това не е бягство от критиката или от отговорността, а точно обратното - чувство за отговорност. Все пак "Дума" не е за ден или за два, или за един или за двама души. Трябва да я пазя, трябва да я пазим. Не заради себе си, а заради делото.
                     17 февруари 1993 г.

 

За разлика от други големи всекидневници в България, "Дума" няма зад гърба си нито спонсори, нито мощна финансова групировка, нито чужда фирма. Единствената й сила са читателите, които я обичат и купуват. Елементарна легенда е, че зад нашия вестник стоят финансовите възможности на БСП. Това е измислица. В този смисъл "Дума" не яде чужд хляб и се издържа единствено от словото, което продава. Ето защо ние спокойно можем да кажем, че сме по-независими от много независими.
                     12 юли 1993 г.

 

Все още има хора, които искат вестникът да не бъде това, което е. Те все още ни се сърдят за онази свобода, с която пишем. За тях идеалният вестник е онзи с уводната статия, с докладите и с рубриката "Организационен живот". За нас този вестник е мъртъв. Времето иска от "Дума" да бъде такъв, какъвто е - трибуна на много имена (независимо от политическия им цвят), на богата и обективна информация, която невинаги е приятна, на критично слово към личностите и проблемите, независимо дали са наши или чужди. Изневери ли на тази своя линия, вестникът неминуемо ще се превърне в партиен или държавен официоз, в резонатор на събитията, а не в техен тълкувател и критик. Затова както вчера, така и днес ние се борим за съдбата си. Не искаме и сигурно няма да се подчиним на мнения, които искат да ни върнат назад - там, където оставихме "Работническо дело". Жребият на "Дума" е да бъде свободният, независимият глас на партията и на лявата идея. Тя не трябва да отразява живота елементарно, с лозунги и революции а трябва да го зарежда с мисъл. Тук е скрит шансът на вестника, който не бива да се проваля. 
"Дума" е щастлива не само със своите репортери и редактори, със своите автори, но и с читателите си. Тя е вестник с публика. И то публика, която го приема като откровение. На хилядите хора, които правят тази публика, искаме да се поклоним. "Ние пак сме тук!" не е обикновена рубрика, а девиз. Винаги и винаги "Дума" ще бъде тук, в корена на живота, при хората и ще живее за тях. За един голям вестник с червена лента през челото това е всичко.

                     4 април 1995 г.

 

Вестникът ни понесе и продължава да понася удари от много страни. Той е трибуната, по която стрелят всички. По тялото му стърчат и наши стрели. Това го превърна във вестник с характер, който не се страхува от истината, дори когато е неудобна. Тази негова особеност дразнеше в миналото, дразни и сега. Горко на онази власт и на онази партия, които не искат да чуят "другото мнение" по един или друг проблем от своя вестник.
"Дума" се роди, за да бъде полезна на социалистическата идея и ще остане такава докрай. Тя извади партията от "мъртвото вълнение" и й даде сили да се възроди. Нейното слово и нейните позиции са неделими от големите й изборни победи. Затова всеки опит да се подцени вестникът или да се смачка вътрешната му независимост ще има тежки последици. Време е вече и партията, и правителството да разберат, че голямата им полза от "Дума" е скрита в нейната обективност и в критичността й. Не в тържествените молебени за здраве или в сладкогласните песнопения, а в нелицеприятното слово. Докато други вестници клеветят и обругават политиката на БСП и на Демократичната левица, "Дума" е и трябва да бъде гласът на реалната истина. Без подобен хъс тя би угаснала и би се превърнала в пепелище на официалната теза. Духът на "Дума" е по-важен от всички и от всичко. Той трябва да живее, ако искаме вестникът да бъде полезен както за нас, социалистите, така и за цялата левица. Затова нека никой не се засяга, когато се опитваме да посочим някоя грешка или някой грешник. Когато отрежем нещо сухо. Такава ни е работата. "Дума" трябва да внушава морал и сигурност. Такава е съдбата, която вестникът си е избрал.
                             8 юни 1995 г. 

 

"Дума" не е обикновена ОПО, за да си позволи послушание и празни приказки. Тя е камбаната на БСП, чийто дълг е да стряска и да води. Отрежем ли езика й, ще я превърнем в чучело или в исторически експонат. Тогава няма да има недоволни или ядосани, но няма да има и събудени. "Дума" не е нито офис, нито мобифон, нито елементарен бизнес. "Дума е идея! Частица от всички.
                17 януари 1996 г.

 

Вестникът не е идеален, не е безгрешен, но е страж на лявата идея. Той допуска грешки и увлечения, но никога не е изменил на делото си. Ето онова, което трябва да се знае от всички и да крепи вярата им в словото му. Пропука ли се тази вяра, ще се пропука и нещо много важно в духа на партията.
                    5 март 1997 г.

 

 

 

 

 

В огъня на годините

 

 

 

25 години ДУМА

Вестник ДУМА не се ражда на голо място. В началото е далечната 1892 г., когато Димитър Благоев прави в. "Работник", чийто продължител от 1897 г. е "Работнически вестник" на Георги Кирков. След 1927 г. вестникът е преименуван в "Работническо дело", продължил до края на март 1990 г., конгрес на БСП избира за негов главен редактор Големия Стефан Продев. През бурната 1990 г. Продев променя изцяло изданието и го превръща в ДУМА.
Първият брой на в. ДУМА излиза на 4 април 1990 г. В първите години на прехода е най-масовият вестник у нас, единствен глас на лявата идея, превел самата БСП през огън и тръни. Както пишеха за вестника: "С ДУМА се печелят избори". Продев и екипът му правят вестник, от който се учат на професионализъм поколения журналисти.
От самото начало и особено от средата на 90-те обаче започват тежки периоди на безпаричие, издателски перипетии и паузи в издаването. ДУМА се издава последователно от ИК "Дума" (конфискувана), "Дума прес", в която участва и колективът й, сменят се постоянно икономически директори, изпращани от БСП. През юли 1995 г. пред висшия партиен форум Стефан Продев прави знаменитото си изказване за "червените бабички и червените мобифони в БСП".
През 1996 г. ИК "Дума" печели търг с 6 млн. тогавашни лева за придобиване на "конфискувания" комбинат "Димитър Благоев" (строен впрочем навремето като партийна печатница с пари, внасяни за нея от членовете на БКП). Но търгът е умишлено отменен и по-късно комбинатът е продаден в пъти по-евтино на ВАЦ.    
За пръв път ДУМА спира да излиза по финансови причини през 1998 г. След ново спиране през 1999 г. вестникът, чиято марка принадлежи на Висшия съвет на БСП, е предоставен за издаване на "Европреса" ООД на Димитър Иванов. Последният брой с главен редактор Стефан Продев е на 16 юни 1999 г., в него e публикувана статията на Продев "Социалдемокрацията изпада в криза" и нищо не предвещава какво ще се случи. Докато вестникът е спрял, на 27 юни 1999 г. пред пленум на ВС на БСП Стефан Продев подава оставка като главен редактор на вестника, който оглавява 10 години. Словото му не е публикувано дори в ДУМА. 
През юли 2001 г. ДУМА отново спира да излиза заради липса на пари (за четвърти път). С екипа му Димитър Иванов започва да издава в. "Република".
На 3 септември 2001 г. големият публицист, неукротимият Дух, вечният ремсист Стефан Продев си отива от нашия свят.
В края на 2001 г. БСП възстановява ДУМА с издател бизнесмена Петър Манджуков. От април 2002 г. "Република" е спрян, а част от стария журналистически екип на вестника е прехвърлена към ДУМА. По времето на Манджуков се случва още един непознат за днешната ни журналистика факт - след бунт на журналистите на вестника издателят сменя главна редакторка заради опитите й за диктат, цензура и намеса в авторските им материали.  
От септември 2008 г. Манджуков се отказва да издава ДУМА и издател на вестника става левият политик и бизнесмен Николай Малинов. Според социологическо проучване в края на 2014 г. за последните 6 години аудиторията на ДУМА се е увеличила 4 пъти. През всичките години ДУМА пренесе свободния, честния, отговорния, борбения Дух на създателя си Стефан Продев. Днес е последният брой на ДУМА, издаван от Николай Малинов. От 6 април предстои вестникът да бъде поет от БСП.      

Главните редактори:

Стефан Продев
Пламен Енчев
Венцеслав Тунев
Соня Ангелова
Евгений Станчев
Александър Перпелиев
Ивелин Николов
Юрий Борисов 

В ДУМА през годините са работили десетки журналисти, които днес са във всички всекидневници и в много от електронните медии. Напускаха вестника най-вече за по-високо заплащане. Повечето останаха думаджии завинаги, но има и такива, които днес се притесняват от "червеното" си минало.

 

 

Източник: вестник ДУМА,  4 април 2015 г.

 

 

 

 

 

Честит рожден ден, ДУМА! - Юрий Борисов

 

Чувствам ДУМА едновременно като свой родител и като свое дете. Израствал съм под нейните грижи и съм се грижил тя да израства. Твърде необичайно чувство. То ме подтиква с благодарност и с грижа да й пожелая няколко неща.
Когато другите се борят за стотинките на всички, ти се бориш за сърцата на малцина. Ако запалиш  искра в техните сърца, тя може да запали огньове.
Ако други от страх или от сметки повтарят всеобща лъжа, ти мълви истината такава, каквато я чувстваш. Тази истина може да посее семена на  столетни дъбове. Както се е случвало със семената на твои предшественици.
Когато други търсят богати покровители, ти потърси нищите. Те ще те дарят със своята памет, а ако имаш късмет - и със своето потомство.
Когато изпиташ съмнение в своята посока в един объркан, хаотичен и невротичен свят, събери хора, които са те обичали при твоето раждане, и ги попитай. Те ще ти дадат верни отговори, защото мислят със сърцата си.
И накрая, ако стане така, че чужди души с голяма власт те стиснат за гърлото, намери в себе си силите на феникса. И им покажи, че след кладата и пепелта се ражда нов живот.
Честит рожден ден, ДУМА!
Бъди силна. Бъди магнит за съмишленици.
Силно обичай! Не мрази, но и не прощавай, когато се сблъскаш с алчността, безразличието и безродието.
И мечтай!
В мечтите е твоята сила.